130 години от Априлското въстание

Учителка ушива знамето на копривщенските бунтовници

Личност смела, неподкупна и родолюбива, Евлампия Векилова изпълнява тайна мисия, възложена й от Тодор Каблешков

Парашкева Панталеева

Родена е през 1834 г. в Копривщица. Животът й е свързан с просветата и националното пробуждане. Учи прилежно и когато през 1846 г. Найден Геров се завръща от Одеса и открива класното училище, тя е негова ученичка. После заминава за Сопот и става монахиня в девически манастир. Тук тя сменя светското си име Парашкева с Евлампия.

Евлампия Векилова

Учителства почти 30 години. Отначало работи в Копривщица, после във Враца, Русе, Силистра, след което отново се завръща в родния си град. Със сигурност се знае, че хаджи Антон Кесяков настоятелно я моли да стане учителка в Силистра. За този си период признава - "...Да се основава девическо училище в Силистра е било една невъзможна работа."
Обучението води по взаимната метода и по буквара на Христо Г. Данов, пригоден за този начин на обучение. Оставя трайни впечатления сред населението на града. Успява да привлече близо тридесет момичета и

основава първото девическо училище.

Пеевият мост с портата, зад която е родната къща на учителката

През следващите години броят на нейните възпитанички нараства.
От училищните кондики на Копривщица разбираме, че тук тя работи най-дълго време. Заплатата й варира през различните години и през учебната 1875-1876 г. по известни причини чувствително намалява. Това обаче не й попречва да работи до 1892 г.

Танчо Шабанов, един от най-ранните съзаклятници, с легендарното знаме, ушито от него и художника Христо Коев. Върху плата е извезано "Турция ке падне" и "Лъв Балкански. Свобода или смърт"

Личните познанства и контакти с Васил Левски, Любен Каравелов, Тодор Каблешков, както и с други български революционери я изграждат като решителна и родолюбива българка.
Извънредно смела, тя крие и пренася тайно до различни краища на България много предмети, материали и писма, свързани с подготовката на въстанието срещу поробителите.
С Анна Л. Каблешкова я свързва идеята за свободата. Не е случаен фактът, че Тодор Каблешков й поръчва да ушие знамето на съзаклятниците. В Сопотския манастир успява да изучи ръкоделие. Това й дава възможност да изпълни тайната поръка на Каблешков - върху зелен копринен плат да избродира един

внушителен лъв - символ на българската държава

- стъпкал здраво омразното турско знаме с полумесец. Копринените конци и сърмените нишки допълват впечатлението за извършената от нея работа.
"...Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на църковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците..." - посочва Т. Каблешков в прочутото си кърваво писмо. Евлампия е сред въстаниците. Тя заедно с тях пее бунтовните песни. Доживяла свободата, продължава да учи любознателните деца. Умира през 1908 г. в Пловдив.
В спомените си Танчо Шабанов пише за едно главно, основно знаме, с което е провъзгласено въстанието. В същото време той съобщава за още 12 други знамена, ушити от червен плат - и на всяко от тях е извезан лъв. Те са раздадени на десятниците. На 21 април знамената са осветени от поп Никола Белчев и от поп Илия Кацаров при Чалъковата воденица. След погрома на въстанието и двамата са обесени. Учителят Христо В. Пулеков, свидетел на въстанието, потвърждава в своите спомени, че откъм Бит пазар са носени знамената към конака, придружени от бунтовнически песни.
Интерес представлява и знамето, шито от Танчо Шабанов, подпомогнат от художника Христо Коев. То е с един разярен лъв, изправен на задните си крака, с вирната опашка и с

инициали над главата - Л.Б. С.И.С.,

което ще рече "Лъв Балкански, Свобода или смърт!"
От лявата страна е написано "Турция ке падне". От цифрите срещу всяка буква при събирането се получава числото 1876. По този повод Димитър Страшимиров в "История на Априлското въстание" пише, че това е "една интересна пророческа формула, излязла кой знае откъде и разпространила се беше с мълниевидна бързина и превръщаше възторга на масите във фантастическа вяра и в изтупление..."
В настоящия момент не разполагаме с оригинално знаме на копривщенските въстаници. Знае се, че след погрома Стефан Нейчев Стоев го е носел до Свищовско, за да го предадат на свещениците. Част от това знаме се е съхранило в народния музей, но през бомбардировките от 1943 г. е било унищожено заедно с други ценни експонати.

* * *

Днес обединената детска градина в Копривщица носи името "Евлампия Стоева Векилова". Тя остава в съзнанието на своите съграждани като пример за любов към децата и свободата. В къщата-музей "Тодор Каблешков" наред с многото въстаници и опълченци в една от залите впечатлява женско лице с добродушен и проницателен поглед. Това е фотографията на Евлампия Векилова с макет на извезаното от нея знаме. Близо до Пеевия мост в града има дървена табела, на която е написано, че тук е родната къща на Евлампия. Времето е направило табелата доста нечетлива, а домът е затворен. Сега, когато преосмисляме онези паметни години, ще е редно този дом да бъде реставриран и отворен за посетители.
Малко са жените, отдали живота си за просперитета на своя народ. Сякаш за нея поетът Карол Николов пише: "...не сме се пръкнали вчера, а идваме отдалеч и надалеч отиваме със своята неповторима душа, която не може да бъде сгрешена с душата на други народи и хора."
Тъй е било преди, тъй е сега и тъй ще бъде, защото и днес въпреки трудните години има неподкупни личности, милеещи за България, като Евлампия Векилова.

22.04.2006