Личности
Не съжалявам за нито един ден от живота си!
Опит за юбилеен портрет на Благовеста Карнобатлова-Добрева
Прочута оперна певица и вокална педагожка - професор в ДМА "Панчо Владигеров".
Кариерата й започва през 1960г. в родния й град - дебютира на сцената на Варненската
опера в ролята на Мими от "Бохеми" на Пучини. Тук изпълнява сопрановите
партии от "Кармен", "Ловци на бисери", "Риголето","Годеж
в манастира" от Прокофиев, "Юлска нощ" от П. Хаджиев и др. На
Втория международен конкурс за млади оперни певци в София се представя така
ярко, че голямата италианска певица Тоти дал Монте, член на журито, изтъква
в интервю великолепието на гласа на Карнобатлова и препоръчва специализация
в Италия. През 1965-1966 г. мечтата на Карнобатлова се сбъдва - тя е в Милано
и специализира при световноизвестната певица и педагожка Мерседес Льопард. След
завръщането си в родината е поканена в Софийската опера, където много бързо
се утвърждава като забележителна интерпретаторка на лиричния сопранов репертоар
- 30 главни партии в италиански, френски, руски и български опери. Рекапитулацията
на изпълнителските й изяви, изразена в числа, е: над 400 спектакъла и над 300
концерта у нас и в чужбина. Внушително! Има много записи в Националното радио,
два филма в БНТ, 10 грамофонни плочи, издадени от "Балкантон" и 3
компактдиска с песни и арии от руски, френски и италиански композитори; нейни
записи са включени и в други издания - на ДМА и пр. Гастролирала е в много европейски
страни, също в Индия, Турция, Алжир и Латинска Америка. В България и на чуждестранни
сцени е пяла с певци от ранга на Пласидо Доминго, Зинаида Пали, Жан Род, Гена
Димитрова, Александрина Милчева, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Никола Николов
и мн. др., под палката на големи диригенти.
В дълголетната си педагогическа дейност е изнесла много майсткорски класове
- у нас, в Германия, Малта, където няколко години работи и като вокална педагожка.
Многократно е включвана в международни и национални журита на вокални конкурси.
Проф. Карнобатлова е личност с ясно определена гражданска позиция, проявявана
и отстоявана принципно и убедително. Била е член на УС на СБМТД и 8 години декан
на Вокалния факултет на Музикалната академия. За своето голямо творческо дело
е удостоявана с престижни звания и ордени.
Юбилеят
винаги насочва погледа назад във времето и като че ли подсказва, че трябва
- не само по повод годишнини! - да оглеждаме и това, което остава след нас,
по нашата малка човешка пътечка. За да можем да преценим какво има и какво още
може да се стори... Трудна работа, но в нея ни помага обществото, средата, в
която сме съществували, в която съществуваме. Тя е, която ни преценява, тя отсява
важното, полезното, което сме постигнали.
С Благовеста Карнобатлова-Добрева преминахме през едни от славните - както днес,
от дистанцията на времето, убедено можем да ги квалифицираме -десетилетия на
Националната опера (70-те и 80-те години на ХХ век). Вълнувала съм се от нейни
изпълнения, възхищавала съм се не само на много красивия й глас, но и на невероятната
упоритост, самодисциплина и воля, с които тя подготвяше ролите си. Учила съм
се и от нея на ред, строгост, принципност и уважение към колегите и театъра.
В продължение на две десетилетия не помня да не е имала свое мнение в толкова
кипящия и интересен живот на Софийската опера, респективно художествения съвет.
Имаше авторитет. Не защото беше съпруга на известния и високопоставен адмирал
Иван Добрев, а защото Благовеста беше личност.
Питам се как успяваше да поддържа вокалната си форма, никога да не пропусне
репетиция или да се глези като примадона, никога да не си разреши да излезе
пред публика в съмнителна форма. Компромиси не допускаше! Мнозина оперни фенове
наверно още помнят Маргарита от "Фауст" на Гуно, Виолета от "Травиата",
скромната и крехка Мими, отдадената Лиу от "Турандот" или кокетната
Адина от "Любовен еликсир". Към края на 80-те години беше вече "народна
артистка" и за кой ли път участваше в "Палячи", когато я виждах
на всяка репетиция с блележник в ръка, на първите редове в залата на Операта
да си записва онова, което изисква младият тогава режисьор Пламен Карталов.
Благовеста никога не полегна върху удобното ложе на славата и признанието, тя
остана все така любознателна и всеотдайна към професията, каквато бе като млада
певица. Съвсем млада паралелно започва и педагогическата си дейност, в която
стремително завоюва водеща позиция.
Вече доста години се срещаме из коридорите на Музикалната академия. Посещавала
съм нейни класове и наблюдавам как всичко, което дотук описах като качества
на една забележителна певица, се е проектирало. Точен час, точно определен ред
за разпяване и подготвяне на материала, дисциплина, приучване към труд и самоконтрол
- това са някои от характеристиките на педагожката Благовеста Карнобатлова-Добрева.
И още - внимание, топлота и грижа към младите хора които, естествено, зареждат
с много енергия учителите си, особено когато има привързаност и синхрон в чувствата.
Още много мога да споделям за певицата и приятелката, но трябва да оставя място
и за нейни юбилейни думи. Темите, които можехме да раздиплим в един разговор,
са много, избрах три.
Първа тема: Какви възможности за реализация имат младите оперни певци днес.
Отговорът: България се слави с много красивите си гласове. Някои казват, че
това се дължи на влиянието на морето ни и правят сравнение с Италия, Испания,
средиземноморските страни. Преди време се нареждахме в първите редици на големите
оперни певци. Когато съм била в международни журита някои колеги от други страни
все ме питаха, още в първия ден, има ли и колко българи се явяват. Защото ние,
българските певци, винаги респектирахме. И нашата певческа школа имаше авторитет
в цял свят. С носталгия си мисля какво се правеше за моето поколение, но също
и за предходното - това на Гяуров, Никола Николов, Бодуров, Узунов, Кабаиванска,
както и за по-младите от нас -например Стефка Евстатиева, Валери Попова, Христина
Ангелакова... много колеги - тук не е мястото за изброяване на имена. Всеки
изявил се - още в студентските години или на първите си конкурси - талант, беше
грижовно отглеждан, изпращан на специализация било в Италия, в Москва, или в
Ленинград, Австрия. Държавата полагаше изключителни грижи за талантливите българи
- не само за певците! Мога да спомена още, че всичките ми задгранични изяви
се дължат на Министреството на културата (тогава Комитет за култура).
Изумена съм сега, когато ярки и с големи способности певци са принудени да пътуват
"на колела" (с автобуси от град на град, от едно място на друго) като
"амбулантни артисти", с частни фирми при унизитнелни условия за жълти
стотинки. За специализация не може и да става дума! Като си помисля, че моята
стипендия беше като една дипломатическа заплата и ми даваше възможност да заплащам
специализацията си, да живея прилично и да се усъвършенствам при най-големи
педагози в Италия... Днес с голяма болка наблюдавам как млади и перспективни
таланти много трудно намират начин и средства, за да се представят в Европа.
А аз им разказвам с носталгия за нас, за времето когато ни наричаха "галени
деца"... защо ли?
Втора тема: Може ли всеки певец да бъде и педагог.
Отговорът: Както оперното пеене е призвание, така и педагогията е дарба. Не
всеки певец я притежава или има вкус към нея. Оперни примадони откровено са
ми казвали, че нямат интерес към този вид творческа дейност. А аз започнах на
33 години като асистентка на проф. Мати Пинкас. Имаше колежки, които ме предупреждаваха,
че ще си загубя гласа и кариерата. Но се убедих и твърдо вярвам, че педагогическата
работа помага на оперния артист да продължи певческия си живот. Освен познание
и опит от практиката, той навлиза и в теорията, което пък му открива нови възможности
за осмисляне в дълбочина на проблеми и на възможностите си да усъвършенства
техниката, гласа си и естетическия си вкус. Освен това, когато излизах да пея
в Софийската опера, знаех, че в залата са и студентите, моите и на колегите.
Това ме репектираше и стимулираше.
Трета тема: Кога оперният певец трябва да слезе от сцената.
Отговорът: Много е деликатно. Човек трябва да е достатъчно критичен, искрен
и да се самоуважава, за да може в подходящия момент да се раздели със сцената.
Щастлива съм, че успях да намеря точния момент. Кариерата си завърших със 7
концерта, които изнесох в НДК, в Операта и т.н., и с които отбелязах своята
60-годишнина. Вече не пеех в Операта, но пък продължавах активно да се представям
на концертния подиум - като камерна певица. Мисля, че достойно се простих със
сцената. Но съвсем не мисля, че изгубих творческия си път и живот. Успехите
на моите студенти са неговото продължение. Имам всяка година лауреати на национални
и академични конкурси. Имам възпитаници, които пеят по света. Ще спомена немския
баритон Томас Витих (в продължение на 7 години изнасях интензивни вокални курсове
в Германия (ГДР), в които той участваше и израстна, разви се отлично).,За една
година Витих спечели три международни конкурса: "Пражка пролет", Парижкия
и конкурса за млади оперни певци в София и кариерата му тръгна чудесно. Моя
гордост е Зо Хе Ген от Корея, сопран с красив глас, която взе награда от тежкия
конкурс "Чайковски" в Москва. Ще спомена още Мартин Цонев, който пее
централни басови партии в Германия и Австрия, Ева Димитрова - лауреатка и носителка
на три първи награди от национални и академични конкурси у нас, днес примадона
на Кьолнската опера, Петя Иванова - на операта в Марибор и ще спра дотук.
Завършек на срещата: Днес, десет години след напускането на сцената, на своя
юбилей как се чувстваш?
Отговорът: Много видях и преживях дотук. Имаше и върхове, имаше и спадове. Но
мисля, че спадовете амбицират творческата личност. Поне за мен е така!
Не съжалявам за нито един ден от живота си! Днес изживявам особено противоборство
между самочувствието ми и възрастта ми. Чувствам се както в младостта си. Е,
нещо изневерява, но е моментно, забравям го... Благодарна съм на младостта около
мен, на тези надарени деца, които ме радват, понякога и огорчават. Те ми дават
сили и енергии. Бих искала все да съм с тях. Докато е възможно...
Надявам се на просветление и за нас, музикантите, певците. Да се излезе от тъмнината,
от безгрижието за младите музикални дарования, които да намерят подкрепа било
от държавата, било от спонсори, та България да издигне отново ръст в световния
оперен елит.
02.05.2006
Мнения по темата: