Храбреци
Доброта по време на война
"За Унгария се сражаваха" е документален филм на двама млади унгарци
- Дюла Гохер и Тибор Наги. Заснет е в началото на 1982 г. по поръчка на Унгарската
телевизия. Документалистите са идвали в София, където са имали среща с командира
на Първа българска армия генерал-полковник Владимир Стойчев и с други български
офицери, участвали във военните действия. Освен това в Унгария са разговаряли
със сънародници - живи свидетели на последните дни от Втората световна война.
Ето и разказите на трима обикновени унгарци.
Доверието
Махай Тот - енорийски протестантски свещеник от село Лабод, окръг Бараня, разказва:
- Българският комендант от селото - Шопов, беше толкова суров и непреклонен,
че аз се боях да отида при него през първите дни, откакто дойде. А ми трябваше
открит лист за свободно движение, тъй като аз обожавах енорията си...
Престраших се и все пак отидох... Когато разбра за какво става дума, не ми поиска
никакви други допълнителни обяснения, нито ми постави условия - просто подписа
веднага открития лист, подпечата го и ми го даде...
Това беше доверие!
"Бяха все добри момчета!"
Шандор Чикош - селянин от Шиклош, си спомня:
- В моята къща бяха разквартировани тринадесет български войника. Добри момчета
бяха, много добри! А когато започнаха боевете при Драва, при тях дойде друг
войник, извика на български "Тревога!" Разбрах - вдигат ги веднага.
На другия ден се завърна само един... Не помня дали беше подпоручик или поручик.
Нямаше нищо у себе си, даже пушка. Носеше само походна торба... И извади от
нея личните знаци на своите другари. Бе останал само той...
У моя съсед бяха настанени двадесет и един български войника. И там на другия
ден се върна само един... Другите момчета бяха останали завинаги при Драва.
А бяха все добри момчета.
Благородни хора
Балаж Траубич от село Сентентегат, окръг Бараня, каза тези думи:
- Бях дете, когато дойдоха българските войници. Показваха ни оръжието си и ни
позволяваха да се докоснем до него. Тогава ние, децата, не играехме на война,
както обичат да играят децата в мирно време - войната беше край нас. Не беше
време за игра. Сигурно е трудно да бъдеш добър на война, а тези български войници
бяха изпълнени с доброта.
И сега, десетилетия откак бурята отмина, аз ги виждам, като да е било вчера...
Яздеха коне и ни качваха на тях. Трябва да са си спомняли за своите деца, оставени
в родината...
Бяха благородни хора!
08.05.06