Личности
Свобода Бъчварова стана героиня във филм
Известната писателка и сценаристка води задочен диалог с баща си, обявен за национален герой на Белгия
"По особено жесток начин" - това е заглавието на документалния филм
за голямата българска киносценаристка и писателка Свобода Бъчварова, чиято официална
премиера бе снощи в Дома на киното. Заглавието е термин от наказателния кодекс,
него е избрала Свобода Бъчварова за своята най-нова книга, в която тя - от върха
на своята 80-годишнина - прави равносметка на живота си.
По особено жесток начин ние плащаме заблудите си, лъжливите обекти на нашата
вяра. По особено жесток начин милото ни, окаяно отечество е наказано от Великите
сили и от безсъвестните си политици. По особено жесток начин ние трябва да се
борим, за да оцелеем като нация, като човешки същества. Но ще бъде! Бог е с
нас! С тези думи на Владимир Ганев завършва сценарият за филма, посветен на
една изключителна жена, българка, за която през последните години ние, а и цяло
поколение - на днешните млади, не знаем почти нищо.
 |
Екипът на филма със своята героиня - Владимир
Ганев, Пламен Герасимов, Свобода Бъчварова и Росен Елезов (отляво надясно),
в дома й в Рио де Жанейро, чиито стени са изрисувани от дъщеря й Елица Снимки Пламен Герасимов |
Владимир Ганев се запознава със Свобода Бъчварова през 1970 г., когато кандидатства
кинодраматургия в московския ВГИК, а тя е председателка на приемната комисия.
Но когато през 1975 г., след завръщането си от Москва той е назначен в киноцентъра,
започва тяхното истинско приятелство. Вече доста години Ганев живее в Канада,
по повод 80-годишнината на писателката и взимайки идея от най-новата й книга,
решава да напише сценария. Екипът, в който са и режисьорът Росен Елезов и операторът
и продуцент Пламен Герасимов, прекарва една седмица в дома на Свобода Бъчварова
в Бразилия (там тя живее при дъщеря си Елица, омъжена за бразилски бизнесмен,
с когото има две деца - момче и момиче). Заснимат 18 часа разговори със своята
героиня, част от които е включена в 58-минутната продукция на БНТ, НФЦ и "Саунд
интернешънъл", разказа за ДУМА Пламен Герасимов. Авторите на филма говорят
като за неописуемо преживяване за контакта си с такъв духовен човек като Свобода
Бъчварова, преминала през превратностите на живота и въпреки всичко запазила
в себе си не само духа и благородството, но и обичта към ближния.
Формата на филма е задочен диалог между баща и дъщеря. Двамата главни герои
персонифицират два възгледа - за първенството на Господ или на Човека, въоръжен
с рационалното мислене.
Бащата е Тодор Ангелов, роден на 12 януари 1900 г. в Кюстендил, като ученик
в гимназията, известен като Божаната - най-големия песнопоец. От съвсем млад
има леви убеждения, мечтае за социална справедливост и хармония. През 1923 г.
се запознава със съпругата си Александра Шарланджиева. Кръщават дъщеря си в
чест на въстанието - Свобода. През 1925 г. емигрират във Виена. Тодор Ангелов
е получил задочна смъртна присъда в родината си. След едногодишен престой отпътуват
за Франция. Поради дейното им включване в политическия живот, френската полиция
екстрадира семейството в Белгия. Постоянната безработица и лишенията си казват
думата - детето заболява тежко. Заради амнистията, дадена на жените емигрантки
през 1930 г. майката и дъщерята се завръщат в България, а бащата остава там.
През 1936-1938 г. Тодор Ангелов е интербригадист в батальона "Георги Димитров"
в Испания. Когато отново пристига в Брюксел, Втората световна война вече е започнала
и Тодор Ангелов става един от ключовите организатори на нелегалната антифашистка
съпротива на Белгия. Вече не е Тодор Ангелов, а Симон, Боб, Гълъбът. Член на
Централния комитет на Белгийската комунистическа партия и на Главния щаб на
партизанската армия, той организира групи за въоръжена съпротива. Арестуван
е от Гестапо в края на януари 1943 г. и затворен в крепостта Бреендонк, на 25
километра от Брюксел. Жестоките, десетмесечни инквизиции не го пречупват и той
загива, без Гестапо да узнае, че той е така търсения нелегален, наречен от тях
"терорист Х".
След войната Тодор Ангелов е обявен за национален герой на Белгия. В Брюксел
е издигнат негов паметник. Тодор Ангелов е марксист. Марксизмът е мръсна дума
в съвременна България. Това е причината през мътната 1992 г. някои да се опитат
да разрушат паметника му в Кюстендил. Трудно е да се обясни на подобни хора,
че основният критерий за оценката на един човек е много по-дълбок от цвета на
партийната му книжка, отбелязва Владимир Ганев.
Дъщерята е Свобода Бъчварова, родена на 11 януари 1925 г. в Горна Джумая (днес
Благоевград). Първите години от живота си тя прекарва в емиграция из Европа.
От тежкото заболяване, което прекарва, й остава недъг за цял живот. Когато петгодишна
се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка
Свобода споделя идеите на баща си, тръгва по неговия път. Заради политическите
си убеждения е арестувана. След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като
студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със
страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов,
Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти:
Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна
е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща й за нея. Дълбоки
съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но
животът й тепърва започва. Трябва да се направи моралният избор. И тя прави
избора на своето поколение - априлското поколение. В началото на петдесетте
години Свобода се завръща в родината си и става журналистка в културния отдел
на в. "Работническо дело". След ХХ конгрес на КПСС и Априлския пленум
на БКП през 1956 г. култът към другаря Сталин е развенчан. Ледовете започват
да се пукат. Системата започва да се очовечава. Като гражданка и журналистка,
тя защитава и утвърждава най-доброто в новата българска култура - художници
като Найден Петков, романите на Димитър Димов, Димитър Талев, Емилиян Станев,
поезията на Джагаров, Левчев, Башев, Караангов, Валери Петров, Христо Радевски.
Културният отдел на вестника, чиято душа е Свобода, се превръща в трибуна на
новите идеи, на новото мислене, родено от "голямото размразяване".
Младата журналистка е душата на своеобразен интелектуален кръжок, в който участват
Панчо Панчев, Иван Кирилов, Васил Джерекаров, Владимир Найденов, Радой Ралин,
Добри Жотев, Блага Димитрова, Иван Радоев... Четат поемите на Твардовски, романите
на Солженицин, със затаен дъх следят дългите доклади на Хрушчов, речите на Толиати,
Берлингуер и Сантяго Карильо, живеят с тревогите на Карибската криза и с вълнуващия
образ на легендарния Че.
Това е времето на големите надежди. На голямата илюзия, че свободата е зад ъгъла,
делят ни само няколко крачки от нея... Уви, политическият климат се оказва много
неустойчив. Затоплянето се сменя със слана. Културният отдел на вестника, това
"гнездо на оси" скоро е разгонено и Свобода - запратена в киното като
редактор.
Седемдесетте години и началото на осемдесетте е златният век на българското
кино и Свобода Бъчварова е емблематична личност за този културен ренесанс. Един
от нейните идеолози и водачи, човекът, който насърчаваше и подкрепяше, който
ни поучаваше и иронизираше, който ни се караше, когато хленчехме и се смееше,
когато се мислехме за велики, европеецът в шопското село Бояна (където се намира
киноцентърът), спомня си Владимир Ганев. Волтер във фуста, както я наричахме
в тесен кръг и мама Свобода в по-широк. Защо "мама"? Защото тя беше
наистина такава за моето поколение. Тя се грижеше не само за съдбата на сценария
и филма, с които имаше професионални взаимоотношения, тя се грижеше за хората,
като стоеше зад тях - как живеят, къде живеят, имат ли пари да си платят наема.
Не мога да си представя как без нея в киното биха оцелели Георги Дюлгеров, Боян
Папазов, Иван Терзиев, Иван Ничев, Правда Кирова, Валентина Радинска, Киран
Коларов и много други, казва Ганев. Като създател и ръководител на легендарния
творчески колектив "Хемус", тя дава път на творби на Георги Стоянов,
Людмил Стайков, Вили Цанков, Методи Андонов, Христо Ганев и Бинка Желязкова.
Приема и поддържа проектите на Христо Христов, Любомир Шаралиев, Иван Андонов,
Никола Рударов, "Лачените обувки на незнайния воин" на Рангел Вълчанов,
детските филми на Иванка Гръбчева...
Но киното не изчерпва цялата й творческа енергия. Свобода се осъществява като
една от най-интересните и провокативни писателки на своето време. Романите й
"Великденска ваканция", "Литургия за Илинден", "Приключенията
на Фильо и Макензен", "Телеграма с много неизвестни", "Опасен
чар", "Земя за прицел" имат огромна читателска аудитория, будят
публични дискусии, макар че остават встрани от вниманието на литературната критика.
Книгата й с разкази "Пур ла мерит", в която се разказва за обесените
по уличните фенери на Ленинград власовци и антисъветчици, преминали на страната
на германската армия в Прибалтика и Украйна, където се води съпротива дълго
време след войната, по искане на съветското посолство, бе инкриминирана и изгорена.
Много от романите й намират път към екрана и влизат в златния фонд на българското
кино.
Епилог
В едно писмо до дъщеря си Тодор Ангелов пише: "Ние не сме суеверни и не
вярваме в някаква съдба, окачена някъде на небето. Каквото направим ние всички,
това е нашата съдба". Това е моралният код, който въпреки противоположните
мирогледи обединява духовно баща и дъщеря.
11.05.2006
Мнения по темата: