Учен и интелектуалец от европейски мащаб
Проф. Добрин Спасов на 80 години
Институтът за философски изследвания на БАН е направил предложение до Министерския съвет големия наш философ и интелектуалец Добрин Спасов да бъде удостоен със орден "СТара планина" - С степен. Токива предложения са направили и ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Боян Биолчев и редакцията на списание "Понеделник". ДУМА се подкрепя горещо тези предложения. Проф. Добрин Спасов е дългогодишен сътрудник и приятел на вестника.
80-годишнината на Добрин Спасов е повод и за мен самия да се върна назад във
времето и да си дам сметка за начина, по който големият учен присъства в моята
младост, в моя живот.
Едно от първите неща, които научих от по-старите колеги за Факултета по философия
в Софийския университет преди много години, като студент, беше за разделението
на преподавателите на "прогресивни", или "ревизионисти"
и на "догматици". Сред първите постоянно се споменаваха имената на
Добрин Спасов, Кирил Василев, Исак Паси, а и на редица други. От ухо на ухо
се разказваха историите за споровете им с Тодор Павлов, как са защитавали Желю
Желев за неговата дисертация, критикуваща Лениновото определение на материята,
как са се противопоставяли на колеги, които са заемали промаоистки позиции,
и много други неща. Съвсем естествено беше тази различност, опозиционност във
времето, когато ние, студентите, още не бяхме чували думи като "дисидент",
а "антикомунист" изглеждаше страшно клеймо, да ни импонира и това
станаха нашите любими преподаватели. От тях възприемахме стандарти на научно
мислене и на поведение в обществото.
Моята академична кариера протичаше в една философска общност, в която Добрин
Спасов непрекъснато стърчеше със своята методологична прецизност, огромна ерудиция
и гражданско поведение. Имах късмета да бъде рецензент на моята кандидатска
дисертация. Спомням си ентусиазма му, когато прие да стане главен редактор на
списание "Философска мисъл" в началото на 80-те години, радостта си,
когато ми отправи поканата да стана член на неговата редколегия. От абстрактно,
скучно и сиво академично издание той превърна списанието в интелектуален форум,
поставящ остри светогледни и социални проблеми, чиито статии започнаха да се
търсят от един широк кръг от българската интелигенция, а много от тях се превърнаха
в събития в нашия философски и интелектуален живот.
Спомням си двете скандализирали ЦК на БКП ситуации, при които главният редактор
показа характер и достойнство. Едната беше започнатата от него на страниците
на списанието дискусия във връзка с книгата на Тончо Жечев за "българския
Одисей" и за характера на философията на българската история. Тази дискусия
породи огромен интерес. За кратко време в редакцията се получиха множество статии
на желаещи да участват в нея, но те не бяха отпечатани, защото дискусията беше
прекратена с уводна статия на "Работническо дело". Втората ситуация
бе свързана с епопеята по публикуването на поръчаната от определено високо място
в ЦК на БКП критика срещу книгата на Желю Желев "Фашизмът". Материалът
бе донесен от неговия автор в редакцията. Беше ясно, че една критика стандартна
и неотчитаща факторите, направили публично популярна тази книга, не само няма
да доведе до сериозен теоретичен разговор по тази тема, а би превърнала списанието
и главния му редактор в груба маша за идеологическа и политическа разправа.
Когато политическият диктат стана нетърпим за него, той си подаде оставката,
запазвайки своето интелектуално достойнство и морално превъзходство.
След Световния философски конгрес във Варна през 1973 г. българските философи
излязоха активно на международната сцена и осъществиха непосредствен досег с
най-големите имена в света, с редица от които се установи трайно сътрудничество.
Добрин Спасов бе по това време българският философ, който изглеждаше най-конвертируем
в чужбина, неизменен участник във всички големи философски събития, в които
се включваха и българи; човек, на чиято ерудиция, езикова компетентност, способност
за дискусия, авторитет можеше да се разчита при контакта и с най-големите фигури
на западната философска мисъл, за когото те се сещаха най-напред, когато се
споменеше думата "България".
В една история на българската философия от втората половина на ХХ век многобройните
книги на Добрин Спасов са сред най-представителното и най-доброто. Поколения
студенти, философи, интересуващи се от проблемите на философията и методологията,
са се учили от негови работи като "Основни проблеми на математическата
логика" (1955), "Новото и старото в логиката" (1958), "Философски
увод към символичната логика" (1962), "От логическа гледна точка"
(1965), "Символна логика" (1969), "Философия на лингвистиката
срещу лингвистическата философия" (1970), "САЩ - идеи и факти"
(1974), "Единство и многообразие" (1977), "От логика към социология"
(1980), "Догматизъм и антидогматизъм във философията" (1984).
Няколко основни методологически възела стоят в основата на всички негови работи
и съставляват ядрото на неговата "парадигма" във философията. На първо
място бих отбелязал неговата теория за отношенията. В спор с Бертран Ръсел той
опроверга идеята за външния характер на отношенията и разработи своята оригинална
теза за релационните свойства, която постави в основата на всички свои по-важни
философски размишления. На второ място бих поставил неговото разбиране за логиката,
която в никакъв случай не е за него някаква формална наука, нито психологическа
връзка между идеи, а е неотделима от съответната онтология и гносеология. На
трето място, една тема, която непрекъснато го вълнува и по която заема категорична
позиция, е отношението между философия и частни науки. В това отношение за Добрин
Спасов не съществува едностранна логическа зависимост на едното от другото.
Откритията на частните науки може да опровергаят определено философско положение,
но не могат да служат сами по себе си като основа за философски изводи, да бъдат
заместител или отправна точка на философията изобщо, защото философията е обобщение
на цялото научно познание и социална практика. Затова той винаги ще отхвърля
опитите за плуралистично разцепване на парчета на единната философия, логика,
етика и всяка друга наука. На четвърто място, запомнящи се са неговите многобройни
анализи на противопоставянията между монизъм и плурализъм, реализъм и номинализъм,
холизъм и индивидуализъм, общо и единично, единство и многообразие и отхвърлянето
на едностранното фаворизиране на едното за сметка на другото, разкриването на
тяхната органична и диалектическа взаимовръзка, на единството в многообразието.
На пето място бих поставил многобройните му изследвания на философско-методологическите
проблеми на различни социални и хуманитарни науки като социологията, езикознанието,
политическите науки, етиката, естетиката. Препрочетете неговия великолепен логически
анализ на комичното.
В тези книги откриваме най-напред една необичайна, изящна, оригинална стилистика,
която прави словото му съвсем различно от словесната организация на всички останали
философи. В тази стилистика и най-абстрактните и фундаментални философски проблеми
са оживени и тълкувани чрез неочаквани речеви обрати, парафрази, метафори, каламбури,
интелектуални сарказми, иронични стихове. Сухи логически и гносеологически проблеми
са приземени със заглавия като "Я, колко много логики!" или "Я,
колко много етики!". И до днес, щом стане дума за Карл Попър, се сещам
за незабравимата "Попърианска попара", а Томас Кун благодарение пак
на работите на Добрин Спасов се асоциира с фразата "парадигми - парадогми".
През последните години думата "интелектуалец" придоби конюнктурно
и компрометирано значение в нашия политически живот след талибанщината, слагачеството
и бързата смяна на политическа и идеологическа боя на много хора с висше образование.
Действителният интелектуалец не се държи като слуга на поредните управляващи,
нито като хунвейбин, който унищожава традицията след себе си. Той е носител
на приемственост, но и обновител на традицията, ключова фигура в осъществяването
на миналото и бъдещето. Модел на такъв тип интелектуалец за мен е бил винаги
Добрин Спасов. Когато определяше "що е просвещение", Кант говореше,
че то предполага, че човек "не се страхува да мисли". Добрин Спасов
никога не се е страхувал да мисли, не се е страхувал да бъде различен, да бъде
"против".
През 1989 г. се срути една социално-икономическа и политическа система, а с
нея и идеологията, светогледът, философията, които я легитимираха и обясняваха.
Повечето философи от по-старото поколение или се затвориха в себе си, в битовото
си оцеляване, неспособни да разберат какво става, или се хванаха на живот и
смърт за стари представи и реалности, чието време си беше вече отишло. Добрин
Спасов беше сред единиците, които не се самоизолираха в себе си или в миналото,
нито се втурнаха в светогледни и идеологически салтоморталета. Той, който винаги
бе бягал от директно влизане в политиката, се хвърли в нея, тъй като усети,
че в това време на гигантски исторически прелом повече от всякога трябва да
бягаме от абстрактните размишления и да се опитваме да влияем върху промяната
на нещата. По-силно от всичко друго обаче бе страстта на учения да разбере какво
породи огромния исторически водовъртеж, в който бе попаднал, и какво следва
от него; съществуват ли все още някакви глобални тенденции, които в нови условия
биха реализирали идеалите на неговата младост; как да събере от късчетата разпаднала
се светогледна реалност някаква кохерентна цялост на идеи и ценности. Превърна
се в най-усърдния читател на "Льо Монд", "Иконъмист", "Интернешънъл
Хералд Трибюн" и изобщо на цялата голяма западна преса и на новопристигащата
от световните столици литература, за да бъде в тон с проблемите, със злободневието,
с това, което става не само у нас, а и на глобалната сцена. Многобройните му
статии на страниците на "Ново време" и "Понеделник" се превърнаха
в ключов фактор за ерудирано, основано на най-нови тенденции, факти, изследвания,
фундаментално преосмисляне на съвременната лява алтернатива в света и в страната.
Такива негови работи като "Алтернацията като конвергенция", "Увод
в евроскептицизма", "От локален неолейбъризъм към глобален левоцентризъм",
"Антиполитиката" като политика", "Ще измираме компютризирани",
"Теоретически подстъпи към "третия път", "Нова "възхвала"
на глупостта", "Натурализиране" на американски опит в предизборната
борба на БСП", "Есе за гражданското общество", "След ленинизма
и бернщайнианството", "От Сиатъл до Прага и т.н." се превърнаха
в жалони в разбирането на процесите, ставащи в лявото идейно пространство у
нас и в света.
Добрин Спасов е един достоен, голям български философ и интелектуалец, без когото
не можем да си представим споровете по най-базисните проблеми в лявото теоретично
пространство в България днес.
13.05.2006
Мнения по темата: