Памет

Той бе убеден демократ и учен от световна величина

125 години от рождението на акад. Методий Попов

С тържествено събрание в БАН днес ще бъде отбелязана 125-та годишнина от рождението на видния наш учен - биолог, общественик и дипломат, акад. Методий Попов. Институтът по физиология на растенията при БАН и секцията "Физиология и биохимия на растенията" ще съберат в Големия салон на академията десетки последователи на неговото дело. В чест на юбилея публикуваме антрефиле за приносите на акад. Попов в една от областите, в които е работил - антропологята. То е написано от директора на Института по експериментална морфология и антропология при БАН.

Чл.-кор. Йордан Йорданов

Собствени изследвания върху антропологията на българите. Методий Попов решава да предприеме през август 1938 г. Самото изследване се провежда през 1939 - 1943 г. с най -активното му участие не само като организатор, но и като конкретен теренен изпълнител. Резултатите са отразени в посмъртно издадената монография "Антропология на българския народ" (Том I "Физически облик на българите"). София 1959 г.. в сътрудничество с д-р Георги Г. Марков. Данните в нея са цитирани от наши и чужди автори, широко известни са извън границите на България.
Оценявайки дейността на акад. Попов като антрополог, би трябвало да насочим вниманието си към два въпроса: първо - каква е мотивацията за предприемане на антропологични изследвания на българите, и второ - какво е тяхното равнище в съпоставка със съвременните постижения на антропологията?
За първото е нужно да потърсим отговора в личността на Методий Попов - личност убедено демократична. Расизмът и неговото превръщане в политическа доктрина е отключваш фактор, който стои в основата на решението му да замисли, организира и започне обширни и представителни за страната ни антропологични изследвания на живото население, което става след продължителна методична организация и подготовка.
Оценка за резултатите обективно може да се направи върху монография "Антропология на българския народ" том I. Антропологичното изследване е обхванало значителен брой индивиди от двата пола на средна възраст 22 г. - над 10 000 от всички краища на страната. Обработени са данните, получени от българи, македонци от Вардарска Македония и българо-мохамедани. В програмата са включени, внимателно и целево подбрани, 46 антропологични белега - 31 метрични и 15 скопични по класическата методика на Martin-Saller. На 2038 души е определена и кръвната група. Между отчетените признаци са изчислени индекси и относителни величини. Всички получени данни са обработени с методите на вариационната статистика. Направени са 22 двойни комбинации на 8 от най-важните признаци и индекси и 1 шесторна комбинация.
Големият брой изследвани индивиди, разделението на материала, приложената методика и последващата адекватна обработка на данните, тяхната илюстрация и представяне са основата, върху която се гради солидната и научно аргументирана интерпретация, направена от автора. Монографията по своя замисъл и научна реализация отговаря не само на състоянието на антропологичната наука в средата на века, но и на изискванията на съвременната наука. Представените категорични по своята обективност данни дават възможност при нова обработка днес да бъдат използвани нови методи, анализи, съпоставки, което я прави нужна и приложима и в наши дни.
Подробна програма за изследването на главата, направените и изгубените при бомбардировките в София фотографии, както и описаната работа недвусмислено показват замисъла на автора на направи пълна, вкл. и расова антропологична характеристика на населението на България в сравнение с другите славянски и европейски народи, която за жалост остава нереализирана.
Направеното от акад. Попов за антропологичната характеристика на българите е значителна крачка напред в нашата и в световната наука.

19.05.2006