Загадки от древността

Ръкописите от Кумран говорят...

Някои от най-ценните сведения за находката край Мъртво море и до днес ревниво се пазят в тайна

През 1947 г. в пещерите на Кумран, на изток от Ерусалим, е направена уникална археологическа находка. Открити са Ръкописите от Мъртво море, най-старите известни библейски ръкописи. Светкавично е сформиран екип, който да реставрира и преведе свитъците. Резултатите от научния проект обаче се превръщат в строго пазена тайна в продължение на още близо 50 години. Защо?

Книгата на Майкъл Бейджънт и Ричард Лий "Ръкописите от Мъртво море" (издава на български ИК "Хермес" в превод на Владимир Германов) търси отговора на този въпрос. Тя е не само драматичен разказ за събитията около откриването и превода на ръкописите от Кумран, а и разследване, което повдига завесата на наложеното мълчание и разкрива опитите на отделни личности, правителства и религиозни институции да попречат на огласяването на смущаващите документи. Документи, които рисуват една съвсем различна и доста интригуваща картина на живота в светите земи по времето на Исус.

Между голите хълмове източно от Ерусалим, по които тук-там се мяркат бедуински шатри, се вие път. Той се спуска надолу и постепенно достига близо 400 м под морското равнище, след което отново се изкачва и разкрива панорамна гледка към долината на Йордан. Далеч вляво се виждат очертанията на Йерихон. В маранята напред е реката Йордан, а зад нея - Моавските планини. Вдясно е северният бряг на Mъртво море. Лепкавата повърхност на водата, жълтите скали, които се издигат на повече от триста метра нагоре, за да очертаят израелския бряг, карат човек да занемее и предизвикват остро чувство за дискомфорт. Въздухът на това място, толкова ниско под морското равнище, не е просто горещ, а огненогорещ - гъст, тежък, болезнен за дишане.

Красотата, тишината и величествената картина омагьосват. Омагьосва и усещането, че си попаднал в един древен свят - по-древен, отколкото са виждали повечето жители на Запада. Затова, когато двайсети век напомни за себе си, шокът е още по-голям - внезапно се разнася рев, който сякаш раздира небесата, и съвсем ниско над водата прелита формация израелски F 16 или "Миражи". Пилотите ясно се виждат през стъклата на кабините. Соплата на двигателите проблясват и само след миг машините се издигат почти отвесно нагоре. Чакаш занемял. След още няколко секунди скалите потреперват от трясъците при преминаването на звуковата бариера. Едва тогава си спомняш, че целият район живее в състояние на перманентна война, че тази страна на Мъртво море през последните четирийсет и повече години не се е помирявала с отсрещната. Но земята тук е свидетел на безкрайни конфликти още от самото начало на писаната история. Твърде много богове са се сблъсквали по тези места, твърде много кървави жертви са искали те от своите последователи.
Развалините на Кумран (или Хирбет Кумран, за да сме по-точни) се намират вдясно от пътя, когато стигнем до скалите край Мъртво море. Шосето продължава на юг по крайбрежието и на около шейсет километра нататък са останките на крепостта Масада. Кумран е разположен върху бяла тераса от мергел на трийсетина метра над пътя, на около два километра и половина от Мъртво море. Самите останки не са особено внушителни. Вижда се кула, от която са се запазили два етажа. Стените са дебели близо метър и очевидно са строени със защитна цел. Край кулата има няколко резервоара за вода, големи и малки, свързани със сложна мрежа от канали. Възможно е някои от тях да са били използвани за ритуално къпане, но повечето са осигурявали оцеляването на града в пустинята. Между руините и Мъртво море на друга мергелна тераса има гробище с 1200 гроба, отбелязани с продълговати купчини камъни и ориентирани - противно на юдейската и мюсюлманската традиция - в посока север-юг.
Дори и в наши дни Кумран е усамотен, макар че в близкото село живеят неколкостотин души и до мястото може да се стигне съвсем бързо по новото шосе за Ерусалим - разстоянието се взема за четирийсет минути. Денем и нощем по шосето ръмжат огромни камиони. Редовно спират туристически автобуси и бълват потящи се европейци и американци, които обикалят набързо развалините и се отбиват в климатизираната книжарница и ресторанта, за да изпият чаша кафе със сладки. Разбира се, минават и много военни машини. Освен тях се виждат и частни автомобили, израелски и арабски, с различните им на цвят регистрационни номера.
х х х
Когато са открити свитъците, Кумран изглежда по-различно. Тогава районът е част от британския мандат върху Палестина. На изток се намира т. нар. кралство Трансйордания. Шосето, което днес минава на юг покрай брега на Мъртво море, не съществува - пътят достига само до северозападното крайбрежие, на няколко километра от Йерихон. Около Мъртво море има само черни пътища, единият от които следва посоката си още от римско време. Той е неподдържан и трудно проходим. С една дума, да се стигне до Кумран тогава е доста по-трудно, отколкото днес. Единственото човешко присъствие в околността са бедуините, които докарват стадата си от камили и кози през зимата и пролетта, защото, колкото и да е изненадващо, тогава в пустинята има трева и вода. През зимата или може би в началото на пролетта на 1947 г. се появява и нещо друго - една от двете или трите най-големи археологически находки на нашето време.
Точните обстоятелства около откриването на свитъците вече са се превърнали в легенда. В някои свои подробности тази легенда не е особено точна, така че учените спорят за едно или друго чак до средата на 60-те години. Първоначалното откритие се приписва на едно овчарче на име Мухамад ад-Диб, или Мухамад Вълка, от бедуинското племе Та'амире. Самият той по-късно твърди, че тръгнал да търси изгубена коза. Така или иначе, Мухамад попада сред скалите край Кумран и там, на един стръмен склон, вижда вход на пещера. Опитва се да надникне вътре, но от мястото, където се намира, това е невъзможно. Хвърля камък и чува звук на счупен глинен съд. Това го подтиква да види какво има вътре...
х х х
От пещерата са взети повече свитъци, отколкото са регистрирани първоначално или са се появили впоследствие. Публично достояние стават седем пълни текста заедно с фрагменти от още двайсет и един.
х х х
Ако поставим Исус в перспективата, която ни осигуряват ръкописите, ще открием нови логически и приемствени връзки, казват авторите, и може би, най-накрая, ще успеем поне донякъде да си обясним драмата, чиято кулминация е християнството... Манастирът [в Кумран]... вероятно с по-голямо основание от Назарет или Витлеем би трябвало да се смята за люлка на християнството.
х х х
И до днес най-ценни сведения продължават да се пазят ревниво от хорски очи. Ние лично можем да свидетелстваме, че някои много съществени текстове не са станали обществено достояние, да не кажем, че са скрити, твърдят авторите на книгата. През ноември 1989 г. например, Майкъл Бейджънт посети Ерусалим и се срещна с някои от членовете на международния екип, сред които и отец Емил Пуех - младия "принц престолонаследник" от Френската библейска и археологическа школа, "наследил" свитъците на отец Жан Старки. Някои от тези свитъци са обозначени с "произход неизвестен". В личен разговор отец Пуех разкрива три важни факта:
1. Той е открил нови съответствия между свитъците и "Проповедта на планината", включително и няколко много важни споменавания на "низшите духом".
2. В "Посланието на Варнава" - апокрифен християнски текст, който се споменава още през втори век сл. Хр., Пуех намира неидентифициран цитат от "неизвестен пророк". Оказва се, че този цитат идва от свитъците от Мъртво море, което доказва, че авторът на "Посланието на Варнава" е бил член или най-малкото е бил запознат с общността на Кумран и нейните учения. Това по същество е неоспорима връзка между Кумран и християнската традиция.
3. В работата на християнския автор мъченик Юстин от втори век Пуех открива още един цитат, който произхожда пряко от свитъците от Кумран.
"Ние не крием нищо - настояваше Пуех непреклонно. - Ще публикуваме всичко". Доколкото ни е известно обаче, нито едно от споделените в разговора ни открития на Пуех не е публикувано където и да било и едва ли има вероятност това да стане скоро. От друга страна, едно скорошно "изтичане" на информация ни даде известна представа за вида на прикривания материал. Става дума за информацията, появила се на страниците на Библейски археологически преглед през 1990 г. благодарение на анонимен учен, чиято съвест изглежда не му е давала покой. Състои се от един фрагмент от Кумран, който много напомня за пасаж в Евангелието от Лука. Споменавайки предстоящото раждане на Исус, Лука (1:32-5) говори за дете, което ще се нарече "Син на Всевишния" и "Син Божий". Във фрагмента от Кумран, открит в Пещера 4, също се говори за идването на някой, "който в името си ще бъде прославен като "Син на Бога" и ще го наричат "Син на Всевишния". Това според списанието е необикновена находка, първото открито споменаване на "Сина Божий" в Палестина извън текстовете на Библията. При каквито и обстоятелства този документ да се е появил на страниците на списанието, ясно е, че той е част от свитъците, контролирани и ревностно охранявани от "уклончивия" отец Милик.

20.05.2006