Хипотези

Историята на прабългарите - на 33 000 години!

Драматична, трагична и поучителна, книгата "Джагфар тарихи" разказва не само за живота на нашите прадеди, но твърди, че башкирците, татарите и чувашите са потомци на Великата волжка България

Проф. Васил Колевски

Авторитетната издателска къща "КАМА" публикува в поредицата "Време" под общата научна редакция на проф. Андрей Пантев едни от най-значителните трудове по история. В поредицата наскоро се появи и книгата "Джагфар тарихи" - "Историята на Джагфар".
По същество това е книга за историята на прабългарите. За интереса към нея говори фактът, че в класациите на книжарите тя заема вече едно от първите места. И този интерес ще расте, но ще расте и ръмженето на немалко специалисти, които недоумяват каква е тая история, в която се говори за легенди и предания, за митове?
Ами такива са историите на древните народи, пълни с легенди и предания, с митове. Но големите цивилизовани нации изучават тези истории, търсят зрънцата истина в тях, пишат прочути художествени произведения въз основа на тях, гордеят се с тях. Появата на исторически паметник от рода на "Джагфар тарихи" у тях би предизвикала сензация. А у нас?
Когато преведох от руски "Джагфар тарихи", предложих ръкописа на някои издателства. Но след месеци той ми бе върнат с различни "обяснения". Предложих на редакторите на вестниците "Труд" и "24 часа", на алманасите "Понеделник" и "Български страници" откъси от ръкописа, но те така и не бяха отпечатани. Помолих кредитни и некредитни милионери да спонсорират издаването на "Джагфар тарихи", като ги уверявах, че ще спечелят от това. Но никой не се съгласи...
Ето защо от сърце поздравявам ръководителя и целия колектив на ИК "КАМА" за бързото и прекрасно издаване на "Джагфар тарихи". Искам да поздравя и редакторите на ДУМА, които преди това на три пъти публикуваха големи откъси от този забележителен исторически документ. Както се вижда има българи и българи!

В предговора към българското издание на "Джагфар тарихи" се казва, че "в превода е употребено понятието булгари, за да се отличават от съвременните българи". Това действително е така, има различия между прабългарите и днешните българи, за които ще стане дума по-нататък. Но ние сме длъжни да кажем на читателите, че и древните, и днешните българи са БЪЛГАРИ. Това име е нашето наследство от миналото, то е наша гордост! Дано само то не бъде затрито, каквато тенденция определено се забелязва, а да остане во веки веков!
Едно от големите достойнства на създадената от светите братя Кирил и Методий азбука е, че те са измислили знак, буква за тоя своеобразен, уникален звук - твърдото "ъ", който е една от особеностите на българския език. Тоя звук е препъникамък за чужденците, в чийто езици той липсва, а оттам липсва и буква, с която да го обозначат. Затова и в миналото, и днес ни наричат или "блгари", или "булгари", или "болгари".
С идването на хан Аспарух и неговата орда на Балканите и особено след покръстването ни при цар Борис се създава нова държава, до голяма степен нов народ. Но това не означава прекъсване на извънредно дълголетната история на прабългарите, нито забравата й. Освен това тази държава продължава да

съществува още цяло хилядолетие след Аспарух.

Цяло хилядолетие в света съществуват две могъщи Българии - една в поречието на Волга, друга на Балканите!
В историите на Русия има карти, на които са обозначени границите на Волжка България. А в многотомната история, издание на Българската академия на науките, има само няколко страници за прабългарите. През един период от време част от Волжка България прабългарите наричат КАРА БЪЛГАРИЯ. Нашите историци-академици цитират византийски хронист, който я нарича ЧЕРНА БЪЛГАРИЯ, а населението ЧЕРНИ БЪЛГАРИ ("Академична история на България", т.2, 1981 г., стр.75). А думата "кара" на езика, на който са говорели прабългарите, значи "западен", следователно "Кара България" и "кара българи" означава "Западна България" и "западни българи".
Другите посоки на света на този език са дадени също в "Джагфар тарихи". На стр. 21 четем: "Западните българи на Боян-Белбир, които оставали под зависимостта на аварските хакани, започнали да се наричат кара-булгари, т.е. западни, а не черни, както смятали тюрките. Защото булгарите наричали запад - "кара", изток - "ак", север - "кук", а юг - "сара" или "саръ" (стр.21).
Освен тези думи в книгата има и други думи, изрази и една цяла песен на езика, на който са говорели прабългарите. Може би ще се намери езиковед въз основа на тези думи, на думите от езика на прабългарите, запазени в съвременния български език и в езиците на други народи, особено в Кавказкия регион, да създаде един речник на езика на прабългарите!

Канове на древна България, които чувашите сочат за основатели на своята държава

А скептиците, които подлагат на съмнение цялата "Джагфар тарихи", ще попитам - дали в Италия днес някой вярва, че Рим е основан от вълчица и вълчетата й? Но тази вълчица и тези вълчета са символ на Вечния град! Освен това легендите, преданията, митологията заемат само няколко страници в "Джагфар тарихи". Останалият текст разказва за конкретни исторически личности - канове, полководци и др.,

кога са царували, какви войни и с кого са водили,

с кого са търгували, какви градове и крепости, какви пътища са строили и пр. Може някои имена и названия да се разминават с имената на названията в други исторически документи - тогава е нямало радио и телевизия, нямало е вестници, хората са разказвали това, което са чули от странници и пътешественици, от пътуващи търговци и пр. и то на свой език. Ето защо не може да се приема едно към едно, особено що се отнася до преданията и легендите, до митовете, всичко, което се казва в "Джагфар тарихи". Обаче основното без съмнение е истина. Достатъчно е да се сравнят тия основни моменти с известните и утвърдени от науката вече факти и събития. Ще приведа само няколко примера.

Именникът на българските канове

Безспорно е царуването на хан Кубрат. Но историята на прабългарите далеч не започва с него. В "Джагфар тарихи" четем: "В "Хон Китаби" на сеид Гали се съдържа следното известие на Шамс Тебир за произхода на българския народ: Преди тридесет и три хиляди години предците на хоните - исменците - живеели в Големия и Малкия Рум, а народът на синдийците - на бреговете на Идел, тогава наричана Ура... Но част от именския род Дуло останал в Ура... Това преселение станало преди 11 хиляди години... Хората от войнското съсловие, набирани сред скотовъдите, се наричали "булгар", т.е. "господар", "господар-воин", тъй като "гар" означавало "воин" и "юнак". У арабите пък думата "бал" започнала да означава "Бог" (стр.270-271).
Хан Кубрат царува през VII век. Но много преди него са царували други ханове: "От Бел-Кермек е началото на рода на българските царе, които наричали или канове, или балтавари, защото думата "балтавар" придобива смисъл на "вожд"... А след Бел-Кермек балтавар на българите станал неговият син Джураш Масгут, а след него - неговият син Татра, а след него - неговият син Боян Челбир, а след него - неговият син Тубжак, а след него - неговият най-голям син Арбуга Юрган, а след него - по-малкият му брат Албури (стр.20).

Хан Кубрат е син на Албури!

И още един пример. През 820 г. е създаден епосът "Дъщерята на хана", който има вече две издания у нас от издателство "АГАТО". След повече от осем столетия се създава "Джагфар тарихи". Но в нея в глава седма се сочи конкретно кой и кога е написал "Дъщерята на хана": "От Микаил останала книгата "Шан кизи дастани", подарена от него на Бат-Угир при издигането му на трона. Аз съм я чел. В нея думите на стария дастан на булгарите за подвига на тримата елбири-побратими се преплитат със съчиненията на самия Микаил" (стр.50).
За какво говори това? То говори за автентичността и на двата документа, за истинността на преданието, за което се разказва в тях, в смисъл, че това предание е съществувало през вековете.
Разбира се, след публикуването на "Джагфар тарихи" на български споровете, дискусиите около това издание не само може, но и трябва да се увеличат, защото проблемите са достатъчно сложни и важни. Стига само различните мнения да са аргументирани, да не се забравя и това, което е казано и написано и преди. Защото още през 1838 г. Юрий Венелин съобщава в книгата си "О зародише новой болгарской литературы" за казаното от немския историк Шлецер през 1771 г., че "може би в езика на днешните българи са оцелели думи, които биха ни навели на догадката що за народ са били древните, неславянските българи". Нека не забравяме и дискусиите, които са водени между проф. Златарски и историците Димитър Съсълов и Ганчо Ценов, посочените от тях в книгите им китайски, арабски, византийски, римски и др. извори, съдържащи ценни сведения за прабългарите, за тяхната държава.
Специален интерес представлява в "Джагфар тарихи"

описанието на потопа, което е по-правдоподобно, отколкото в Библията

и много актуално. Сериозни ще бъдат обвиненията срещу издаването на "Джагфар тарихи" на ония читатели, които ще сметнат, че с тази публикация се подема старата кампания да се докаже, че съвременните българи нямат нищо общо със славяните. Разбирам тревогата на тия читатели. Но нека те прочетат внимателно "Джагфар тарихи". Там черно на бяло е напечатано написаното още през 1680 г., че българите на хан Аспарух приели от славяните християнството, а "заедно с него и улчийския (славянския - В.К.) език. А то става поради това, че улчийските попове са проповядвали на своя език и защото българите се поселили в домовете на улчийците" (стр.26).
Драматична, трагична и поучителна е историята на взаимоотношенията между прабългарите и руснаците. Двата народа търпят игото на татарите, на Чингиз хан и отново оцеляват. Има периоди, когато те си сътрудничат и това е от полза и за двете страни. Но има и такива периоди, когато водят дълги, кръвопролитни войни с променлив успех ту за едната, ту за другата страна, докато при Иван Грозни Русия покорява Волжка България. В основата на тия войни до голяма степен са верските различия. През 988 г. руснаците приемат християнството, а прабългарите още през 737 г., след известни колебания между християнството, юдейството и исляма, приемат исляма. Но дълго след това при най-тежки моменти в живота си

те се молят на своя върховен бог от езическите времена - Тангра.

Приемането на исляма от прабългарите налага своя отпечатък върху целия им живот - бит, култура, имена и пр.
В наши дни не малко хора с основание смятат, че в жилите им тече прабългарска кръв. Това сме преди всичко ние - съвременните българи, защото днешна България, Дунавска, е основана от Аспарух, син на кан Кубрат. Чувашите от автономната република на Руската федерация Чувашия се смятат за потомци на прабългарите и сочат прабългарските канове и за свои владетели, основатели на чувашката държава. (Виж книгата на акад. Михаил Юхма "Древните българо-чуваши", Изд. "Алфиола", Варна, 2003 г.). Един от потомците на прабългарите от град Казан бе гост в шоуто на Слави Трифонов и пред целия български народ, пред целия свят заяви, че той и много като него се чувстват българи. Същото заяви на юбилейното събрание на Съюза на българските писатели за 90-годишнината на съюза и писателят Ринат Мухамедиев - един от заместник-председателите на Съюза на съветските писатели. А в интервюто, публикувано във в. "Български писател", бр.26 от 3.IХ.2003 г., той казва: "Моят народ - татарският, до началото на миналия век е бил известен като народ, произхождащ от волжките българи. Хората, знаещи историята, ще потвърдят, че общността на нашия етнос не е случайна. У нас и досега все още много татари по време на преброяването в графата за националност пишат "българин".
Професорът от университета в град Пенза - Русия, Генадий Белорибкин разказва подробно за

съдбата на Биляр, една от столиците на прабългарите.

(В. "Дума", бр.190 от 17.VIII.2004 г.) Световноизвестният офталмолог Ернест Мулдашев от град Уфа - Башкирия, Руската федерация, също твърди, че е българин. На въпроса какво знае за България, той отговаря: "Доста малко. В детството дядо ми казваше, че аз съм българин, макар че по паспорт съм татарин. Но башкирците, татарите, чувашите смятат себе си за потомци на Великата Волжка България. Значи ние сме роднини."
През лятото на 2005 г. в Татарстан, Руската федерация, имаше големи тържества по повод хиляда годишнината от основаването на град Казан. В телеграмата на Владимир Путин, президентът на Руската федерация, до участниците в тържествата, се казва, че преди хиляди години волжките българи основават град Казан, който дълго време е бил тяхна столица.
Необходими ли са още аргументи да се доказва съществуването на прабългарите, съществуването на Волжка България, за което ни разказва "Историята на Джагфар"?

27.05.2006