Марко Поло

Малкият народ на малките хора

Познанията на пигмеите за гората и дърветата могат да поразят всекиго

Само няколко минути пътуване с пирога по река Лобае и всичко рязко се променя. На заден план остават африканските базари под открито небе и кирпичените къщи, продавачите на плодове и военните, които вземат "данъци" от странстващите проповедници... На другия бряг на реката пътешественика го очаква едно различно царство - царството на пигмеите, горският народ. В централна Африка "големите черни" не винаги се изказват добре за пигмеите. "Те са жертви на глобалния расизъм", уверява ни докторът и антрополог Даниел Епълборн, който дълги години изучава пигмейските семейства. "Заради ниския си ръст пигмеите винаги са били смятани за второ качество хора, въпреки че участваха и на изборите през 2003 година", потвърждава представителят на ЮНЕСКО в Централно-Африканската република Абел Куланинга, който пише дисертация за тях.

И така, територията на пигмеите започва от Лоба, широкият и спокоен приток на река Убанга. Тук няма пътища: само неразличими пътечки в девствените гори, водещи от един към друг лагер.
Според статистиката зад река Лоба живеят 12 130 пигмеи от племето ака. Точността на цифрата може да придизвика усмивка: все пак става въпрос за чергарски народ, живеещ в изолация от всички страни и от заобикалящия свят. Нито един човек от племето ака не знае на колко е години. Никой не може точно да каже кога за последен път е виждал бял човек. Нито един от тях не знае, че фолклорът на неговото племе от известно време е обявен за "нематериално достояние на човечеството".

Трябва човек няколко дни да поживее между ака, да се разходи из джунглата, съпроводен единствено от преводач, да прекара няколко нощи в горските лагери - това е все едно да се върнеш назад по реката на времето. Не може да се каже, че пигмеите живеят така, както са живели предците им. Те носят фланелки със символите на европейски футболни клубове, понякога дори и синтетични обувки. Примитивните пушки и арбалетите са заменени от модерни пушки. Градът ги е научил да ползват кухненска покъщнина, свикнали са със сапуна и с цигарите. Дори се случва в селищата им от ранни зори до късна вечер да се чува звукът на работещ радиоприемник. Не е изключено това да е подарък за местните жители, оставен им от някой от баптистките пастори, които от време на време идват в града, за да запознаят откритите за всички религии пигмеи със Словото Божие.
Но в същността си културата на пигмеите остава непроменена. В нейната основа е гората, от която племето ака е неразделно. Техните познания за живота на дърветата са способни да поразят всекиго. Те знаят например, че от една определена лиана, ударена с мачете, може да се напиеш със свежа вода. Знаят, че кората на едно дърво лекува болки в корема, а кората на друго, разтворена във вода, помага на жените при болезнена менструация. Ако някого го ухапе змия, пигмеите бързо ще намерят листо, с което е достатъчно да бъде наложена раната и човек оздравява. По такъв начин, уверяват старите ака, може да се излекува и ухапване от скорпион, трябва само бързо да бъде използвана подходящата билка.

Гората защитава пигмеите от външните заплахи, храни ги, развлича ги. От две палмови клончета те моментално могат да измайсторят нещо като раница, способно да издържи 40 килограмова тежест. От бамбук правят тръбички за пушене, от корите на някои дървета плетат рогозки, с листа покриват къщичките си.
А тези къщички са удивителни. Малки по размер - точно като за ръста на пигмеите - те наподобяват скелета от тънки стволове, прегънати под формата на полусфера и вкопани в земята, а отгоре покрити с широки листа. Съоръжението се поддържа от връвчици, изплетени от кори. Строителството на къщичките се смята за женска работа.
Ака преживяват от ловуване, бране на диви плодове и от време на време от селско стопанство. Най-много им харесва ловуването. Когато ходят на лов, всеки от мъжете взема със себе си един от синовете си, въоръжен с копие. Но те умеят и да поставят по обиколните пътечки примитивни капани за глигани, да проследяват антилопи и крокодили. Във всички случаи месото първо се събира, а после се употребява за храна.
Това че ака така добре познават гората не означава, че я уважават твърде много. Те са хищници. За да посадят няколко палми или пък две-три фиданки маниока, те не се колебаят да отсекат вековни дървета. Някой ака спокойно може да ви разкаже, че е отсякал през нощта старо дърво, растящо до пътеката, само за да успее да се добере до меда, скрит дълбоко в хралупата и да не бъде ухапан от пчелите. За меда, който той по-късно ще продаде на "големите черни хора", ака ще получи не повече от десетина евро. "Това е традиция", казват пигмеите. А да не си мислим какво ще стане, ако някой ги научи да работят с моторна резачка!
В своите къщички, където често могат да се видят инвалиди и деца с подути коремчета, ака мечтаят за прогрес и за по-добър живот. Иска им се да имат лекарства, самобръсначки, мачете, ориз, захар - и да не им се налага за всичко това да пътуват до големия град. Те си мечтаят наблизо да има училище. А някои от тях ще са направо щастливи, ако до училището е построена и протестантска църква.

Страницата подготви Анита Христова

27.05.2006