Наука

Панагюрското съкровище е било на Севт III

То е изработено в духа на тракийските традиции, твърди археологът Георги Китов в най-новата си книга

Знаменитото Панагюрско съкровище е било собственост на могъщия одриски цар Севт III. Тази теза лансира за пръв път в новата си книга археологът от АИМ при БАН ст.н.с. Георги Китов, чиято заслуга са откритията в Долината на тракийските царе. В АИМ той представи снощи своята книга "Панагюрското съкровище" (около 200 стр.), дело на издателство "Славена". Презентация на изданието направи проф. Иван Маразов.

При анализа на предметите, които екипът ми намери в гробницата на Севт III в могилата Голямата косматка до Шипка, открих доста аналогии с деветте части на Панагюрското съкровище, обясни за ДУМА Георги Китов. По думите му това го довело до заключението, че съкровището е принадлежало на този тракийски цар. Върху тамата за известното съкровище от Панагюрще Китов работи от 1980 г., изследванията си е публикувал в много статии, които сега е доразвил в новата си книга.

Странно е, че най-старият известен народ, обитавал Югоисточна Европа - траките, привлякоха вниманието на науката най-късно, смята археологът. Затова, когато през 1949 г. до Панагюрище е било открито едно от най-знаменитите съкровища на древния свят, никому и презум не е минало, че то може да е свързано с траките и с тяхната култура. В книгата си Китов е включил описание на съдовете от съкровището, анализ на досегашните научни мнения за него и свои нови идеи за появата и предназначението му. Археологът издига още една нестандартна хипотеза - предметите са изработени в духа на тракийските художествени традиции! Според досегашните анализи то е правено в гръцка колония в мала Азия и е било подарено от гръцки владетел на някой тракийски цар по нашите земи, или пък е било военна плячка на траките.

Знаменитото съкровище е открито на 8 декември 1949 г. край Панагюрище от трима братя при работа в района на керемидена фабрика. Има подозрения, че не всички предмети от него са открити. То е от чисто злато, датирано е към края на IV - началото на III в. пр. Хр., богатата му украса е изработена с невероятно майсторство. Състои се девет златни съда с общо тегло 6,164 кг. Златният сервиз, служел вероятно за обредно пиене на вино, включва фиала (блюдо) и осем ритона с различни зооморфни и антропоморфни форми. Станало е собственост на Пловдивския музей, след това през 1980 г. по повод 1300-годишнината на България отива в НИМ в София и сега се пази там.

Книгата на Георги Китов е богато илюстрирана, съдържа около 100 снимки на съдовете от съкровището и още 60 фотоса на техни паралели, намерени по нашите земи. Представянето на изданието в АИМ бе съпроводено с дегустация на продукцията на винарска изба "Старосел", която от една година насам възражда тракийските традиции във винопроизводството. Траките са отглеждали много лозя, на много места се откриват съоржения за произовдство на вино, напомни Китов. На Четиньова могила например открихме винарска вана, в която виното се е мачкало, а от него са пиели хората, които са изпълнявали орфическите обреди вътре в храма, обясни той. А който участва снощи в събитието, сам се убеди що е то тракийско вино.

Епископски манастир ще търсят на Перперикон

Татул ще стане репер за подобни обекти, твърди Николай Овчаров

Амвон от епископска църква откри Николай Овчаров през 2005 г. на Перперикон

Епископски манастир ще търси на акропола на Перперикон археологът ст.н.с. Николай Овчаров от АИМ при БАН. Миналата година той откри на върха на хълма в антично-средновековния комплекс основите на епископска базилика, от която на запад вървят монументални зидове. Ще търсим манастира, който вероятно е принадлежал към епископския комплекс на покръстителя на Родопите Никита Ремисиански, каза вчера Овчаров, който тези дни започва археологическия си сезон.
С проучване на дворец в южната половинка на царския комплекс на Симеон и Петър във Велики Преслав открива лятото археологът. Там главната работа ще е на заместника му в екипа Ангел Канаклиев от Търговищкия музей. Във Велики Преслав това лято ще продължи дългогодишните си проучвания на дворцовия комплекс и екипът на ст.н.с. Маргарита Ваклинова, зам.-директор на АИМ, съобщи археологът.
На 12 юни започвам най-мащабните досега проучвания на Перперикон край Кърджали, заяви Овчаров. Средствата за тях - 150 000 лв. са дадени целево от Министерството на финансите. Разкопките ще бъдат съсредоточени

изцяло на акропола

в най-високата част на крепостта. Ще бъде направен сондаж и при северната порта, която досега не е проучвана. Според Николай Овчаров в академичния археологически институт се работи с план поне за 5 години напред за големите обекти. По-нататък предстои да проучим южната част на комплекса, където е бил градът, обяви археологът. Според него характера на обекта подсказва, че е много възможно там да бъде открит античен амфитеатър.
През септември трябва да завърши окончателно проучването на светилището и храма при Татул. След като серазч, че в петък там от скалата са паднали камъни, първата версия е била за иманярски набег. Сега обаче полицията все повече се скланя към версията, че скалната пирамида просто е

била ударена от мълния

при силната нощна буря. В Кърджали вече ходят приказки, че сме събудили тракийските духове, добави археологът.
Миналата година екипът се натъкна на Татул на културен пласт, дълбок 5-6 м и на великолепна архитектура със 7000 години история, напомни Овчаров. Седемте археолози от групата обаче са решили да не разкриват пластовете надолу от цоклите на зидовете, за да не се наруши градежът. ще бъдат направени само няколко сондажа, за да се разбере чрез тях кой е най-ранният период от развитието на селището. Според Овчаров на това място античният хероон от елинската и римската епоха е "стъпил" върху праисторическо светилище. По думите му на Татул със сигурност е имало живот от ХХ век пр. Хр. насетне до покръстването, а е възможно поселението да се е зародило и 4 хиляди години пр. Хр. Точно тези

2000 липсващи години

ще търси екипът по останките от древността. В края на разкопките Овчаров смята да предаде обекта на Националния институт за паметниците на културата, готов за реставрация. Овчаров помолимедиите да напишат, че той настоява държавата да помогне на община Момчилград с 500-600 хил. лв. за консервация, реставрация и експониране на Татул. За пръв път в Родопите имаме изяснена стратиграфия на толкова древен обект, съществувал през цялото езическо време - Татул ще стане репер за определяне на подобни обекти, както е Караново за паристорията, заяви Овчаров.
И още един проблем с парите. Агенцията по туризма до ден днешен не е платила парите за изложбата за Перперикон и Татул, направена на туристическото изложение в Берлин. Фирмите, дали средства за рекламна изява на България, не са си ги получили обратно и не знам с какви очи да се обръщам пак към тях, рече Овчаров.

Страницата подготви Велиана Христова

30.05.2006