Драги читатели,
в рубрика "Искам думата" Ви даваме възможност да изразите своето мнение,
да споделите проблемите си, да заемете позиция ...
Материали се приемат на следния адрес:
Бул. "Цариградско шосе" 113А, ет.2
за "Искам думата"
iskamdumata@duma.bg
Да знаем, за да внимаваме
А ние - вторачени в досиетата
Светослав
Янакиев
До вчера-онзи ден имах съмнения, че кампанията с досиетата е наша си, българска
работа, свързана с наближаващите президентски избори и с политико-икономически
мераци. Измисленото дясно в България, след като изгуби идейната си основа -
антикомунизма, се разпада, и е възможно лидерите му да са се присетили за "скелетите
в гардероба", та да постегнат редиците си.
Но очевидно има и други, истински причини за последните събития у нас.
В необозримо бъдеще ще се търси решение за статута на Косово.
След референдум Черна гора се отцепи и превърна Сърбия в изолиран във вътрешността
на Балканите, загубил значението си фактор.
Г-жа Кондълиза Райс на срещата на външните министри на страните от НАТО каза,
че "можем да способстваме" (как ли?) в търсенето на решение за Косово.
В Македония от времето на последните сблъсъци между македонци и албанци останаха
зони, в които може и да важи Канунът, но не и държавното право на все още автономната
млада държава. При това, казват, май в населените с албанци области се наблюдават
автономистки настроения. Чуват се
гласовете и на други етнически малцинства
в различни части на Балканите. А националистическите вълнения може да ескалират
и да засегнат целия регион с процеси, познати ни от кървави исторически периоди.
След посещението на българския премиер в Македония у мен вече се загнезди и
съмнение, че задаваните въпроси за "непризнаване на македонско малцинство
в България" и нерегистрираната ОМО "Илинден" - Пирин никак не
са случайни. "Обади се", с интервю в македонските вестници, и професорът
от СУ Иван Калчев, и вече нямам съмнение, че случващото се в България е елемент
от обща кампания за дестабилизация на региона. Това обяснява и защо от многото
дела на сътрудници на МВР-ДС беше "изпусната" информация за журналист
и за цели трима политици, работили именно срещу опитите на чужди служби да провеждат
политика на противопоставяне на националните малцинства на Балканите.
Възможно е професорът от с. Бърдарски геран, Врачанско - Калчев да е обиден
на държавната власт отпреди 1989 г., защото не е подминавала негови действия
и ги е санкционирала според предписанията на НК. Чувал съм от мои приятели дипломати,
че успоредно с появата на проф. Калчев честичко засичали едно лице да слухти
около чужди посолства в неистово желание да "сподели" информация на
този, който има нужда от нея - разбира се, срешу заплащане. Видимо Балканите
продължават да бъдат горещ и трудноразбираем за останалите регион. А когато
международните сили са велики и решат да премерят сили, традицията е да се счепкват
не в свои земи. Така е било.
След договореностите на Цариградската конференция през 1876 г. и Санстефанския
мир, които западните държави и Османската империя не искат да признаят, се отива
към Берлинския конгрес. Там сърбите поискват, освен автономия, още и Видин,
а в бъдеща карта на Сърбия включват и Джумая, Вишеград, Фоча, Бело поле, Берани,
Дебър, Велес, Щип, Кюстендил, Радомир, Драгоман, Стара планина, прохода Св.
Никола до Белоградчик, Кула и Видин, Приморието със Солун до устието на Струма.
Още тогава върху местното население е оказван натиск за подписи за "доброволно
присъединяване" към Сърбия. Този стремеж на Сърбия на изток към българските
земи е подтикван и от австроунгарската политика. Гръцката буржоазия пък смятала
Тракия и Македония за исторически принадлежащи на Гърция. Подобни сведения се
намират в доклади на английския посланик Лейард, който сочи, че при него се
явили двама "гръцки джентълмени", които претендирали да представляват
своите сънародници в Тракия, с искане да не бъдат включвани към България населени
места, за които твърдели, че в тях преобладава гръцко население.
В пояснителна записка
граф Игнатиев предлага последователността в действията
на руското Външно министерство и сочи, че най-важно е да бъдат прокарани на
място и без отлагане границите на българското княжество. Той предлага и в незаетите
български земи (Македония) да бъде изпратен командваният от ген. Скобелев корпус.
Особено изтъква необходимостта от запазване за България на пристанище Кавала,
Орфанския залив, устията на Струма и Места.
Въпреки натиска, оказван върху българското население в незаетите от руските
войски области, българите от Пирот, Трън, Крива паланка, Малешево, Мелник, Струмица,
Тиквеш, Радовиш, Неврокоп, Негован, Петрич, Калкаш, Скопие, Тетово, Куманово,
Кратово, Кочани пишат протестни писма. Българското население в Македония най-осезателно
чувства заплаха от намеса на западните държави и настоява за незабавно изпълнение
на договореното по Санстефанския договор.
Английските и австроунгарските консули Блънт и Лейард описвали населението от
санджак Манастир, Битоля, като предимно българско и албанско. Това обаче не
им попречило да предложат Тетово, Качаник и Скопие да не бъдат включвани към
българските земи...
Задача за Англия на Балканите става обособяването на национални държави, запазването
на европейските владения на Османска Турция и гарантиране на английските интереси.
Австро-Унгария се стреми към присъединяването на Босна и Херцеговина.
Докато трае Берлинският конгрес, руската армия е пред портите на Цариград, английската
флота стои на рейд в Мраморно море, на остров Крит има кръвопролитно въстание,
в Босна продължава въоръжената борба срещу турците. В Македония пък се извършват
насилия срещу местното християнско, главно - българско, население.
Сръбският представител Ристич разпространява сред делегатите на конгреса печатни
материали, според които "сърбите живеели от Бихач, Баня Лука и Травник,
та до Черна гора включително". В София, Самоков, Горна Джумая, Мелник,
Берковица, Видин и Кула пък живеело смесено население - сърби и българи, докато
Пирот, Трън, Кюстендил, Щип и Струмица били чисто сръбски. Претенции били предявени
и за Кичево, Охрид, Велес и Битоля, Серес, Солун, Дойрян и Гевгели.
Англия и Австро-Унгария подкрепяли претенциите на сърбите, страхувайки се българската
държава
да не се превърне в силен руски съюзник на Балканите.
Румъния предявила претенции чрез своите представители Братиану и Когълничану
към цяла Добруджа и Лудогорието.
Границите на българския етнос са предмет на изучаване и от страна на дипломатическите
агенти на различните държави. В доклад на английския консул още през 1848 г.
пише, че "провинция България" заема широка територия по Долния Дунав
от точката, където тази река се втурва с ярост между планините на Сърбия и Банат,
до нейния излаз в Черно море. На Север тя опирала до Дунав, а на Юг граничела
със Стара планина. Южно от тази планина била провинция Румелия.
През 1859 г. консулът Блънт в доклад до английския посланник в Цариград определя
като българско населението по Горна Източна Морава и като български дистрикт
Лесковацки окръг.
През 1875 г. Блънт съобщава на Елиът, че "българите в Солунския и Битолски
вилает са мнозинство от християнското население".
В друг свой доклад същият консул пише, че "българите от Струмица и Струмишки
окръг са извършили множество действия на неподчинение" против османските
власти.
През пролетта на 1876 г. Блънт уведомява Елиът за въстанието в Малешево, което
характеризира като "въстание на българи", както и на усилията на турските
власти да разкрият създадения, според него - под руско влияние, български комитет
в Солун.
През 1861 г. за руски консул в Битоля е назначен Михаил Хитрово, който винаги
нарича славянското население от областта българи.
По същия начин е определено населението на Серски окръг в доклада на руския
консул в Солун от 15 (27) април 1863 г. Руските консули в Битоля Н. Якубовски
и В. А. Максимов също характеризират населението като преобладаващо българско.
В секретно донесение от 1876 г. на руския консул в Солун Юзефович се съобщава,
че населението в Македония е преобладаващо българско.
В друго сведение за населението в Егейска Македония Юзефович поименно изброява
48 села и сочи, че в 15 от тях населението е гръцко, в 3 - българско, гръцко
и влашко и в останалите - само българско.
Във вестник "Нова България" са поместени препечатки от вестник "Oriental
star", чиито изследвания на народностия състав се отнасят до Европейска
Турция. Един от авторите посочва за българи 4 200 000 души, другите двама се
спират на цифрата 4 500 000.
През септември 1876 г. издаваният в Браила вестник "Възраждане" предлага
избран от народа събор - по двама представители от Мизия, Тракия и Македония,
да се грижи за административните и политически работи, а с църковните да продължи
да се занимава екзархията.
На 18 ноември 1876 г. в Букурещ е свикан народен събор, делегатите са от Браила,
Болград, Олтеница, Александрия, Бъзъу. Съборът приема политическа програма
с искане за възстановяване на българската държава
върху земите в Мизия, Тракия и Македония и търси помощ от Европа.
Възстановеният в Русе Централен комитет настоява за автономна българска държава
с граници: на север по Дунав от устието на Тимок до Килийския ръкав, по брега
на Черно море до Анастасиевата стена, по р. Еркене до вливането й в Марица,
от устието на Марица до Орфанския залив, през Атонския полуостров до Солунския
залив, по р. Бистрица, Гревенска река до гр. Струга, река Лума (приток на Бели
Дрин), връх Кораб на Шар планина, река Лепенец, река Ситница, река Ибър до град
Митровица, границата между Сърбия и България и река Тимок.
Питам се - дали и днес не се търси предизвикването на нова източна криза? Защото
събитията от края на 70-те години на ХтХ в. се повтарят през 40-те на ХХ век
още-по разрушителни... И основните "играчи" са отново великите сили,
а един срещу друг се бият балканци - мюсюлманските етнически дивизии "Ханджар"
и "Скендербег", хърватската "Усташа", четниците на Дража
Михайлович, партизаните на Тито.
А винаги икономическите диспропорции, демографските кризи и дисбаланси, сложността
на международните и изострените междуетнически и религиозни отношения потенциално
носят заряд, чието взривяване вещае трагедия.
Съвсем не случайно големите разузнавателни централи от години наблюдават, изучават,
анализират и въздействат върху тези процеси. А у нас се занимаваме с "досиегейт"!...
Може би всъщност старателно укритата чужда агентура знае повече? Питайте, господа
политици! Сега му е времето. За да не носите отговорност после...
08.06.2006