Легенди

Незаменимата Дора Дамянова

След дебюта в леката атлетика тя се задържа 14 години в националния тил по баскетбол

АСЕН МИНЧЕВ

Онова славно и незабравимо поколение в женския ни баскетбол, което изписа неговите най-светли страници през десетилетието 1954-1964, е съзвездие от ярко блестящи личности в един от най-интелектуалните спортове. Сред тях се открояват две имена, които имат рекордното 14-годишно присъствие в националния тим, започнало 2 години преди и завършило 2 години след този забележителен период в българския спорт изобщо. Наред с покойната баскетболна вълшебница Ваня Войнова е Дора Дамянова-Кузова.
Неоспорим е най-високият връх в тези изключителни за България 10 баскетболни години. Това е първото ни европейско злато от колективните спортове, спечелено в Лодз-58. Отлетял е близо половин век, но спомените на Дора са неизличимо свежи.
За разлика от апогея на българската радост във финалния етап на шампионата, дните в София непосредствено преди европейското първенство са повече от тежки и неприятни. Отборът е в явна криза и дори има идея да не се участва в Полша. Тръгват все пак, но негативната атмосфера продължава да се нагнетява с нови беди. На тренировка в Лодз капитанката Добринка Джамбазова получава тежка контузия - скъсва мускул на крака. Отпада и Весела Илова с не по-лека контузия на ръката. Отгоре на всичко новите националки Борисова и Маникова са съвсем млади...
Така още в групата логично идва загубата от Чехословакия, но влизаме все пак във финалите. Последните ни два мача са срещу почти абонирания за титлата отбор на СССР и отново Чехословакия. Преди това обаче трябва да играем с югославянките, току-що върнали се от успешно турне в Китай, където ги убеждавали, че са най-малко за бронзовите медали в Европа...
А тези медали си ги осигуряват нашите, след категорична победа. Така пред най-голямото препятствие - Сборная, се изправят Войнова, Дора, другата Дора - Василева-Чалъшканова и Рангелова, Гьошева, Тодорова и останалите. Те тръгват вдъхновени от сигурния бронз и спокойни, че каквото и да се случи, никой няма да ги укорява, защото рускините имат всеобщото признание, че са непобедими.
И наистина те водят с 49:48 след равностойна игра няколко секунди преди края, когато нашите получават право за наказателен удар. Новата ни капитанка Гьошева хладнокръвно бележи и стигаме до равенство, а в продължението Дора, капитанката и другите ни националки играят като с криле на раменете си и стигат до знаменитата победа срещу състава на СССР с 54:51!
Естествено, не е необходимо да се обяснява кого ще аплодира полската публика (по понятни причини) на мача България-СССР. Нашите се чувстват както в София, а след срещата зрителите нахлуват на терена, понасят ги на ръце и с тях напускат залата. Така бронзовите ни медали стават сребърни, но в последния ден на шампионата могат да станат и златни. И те станаха! След още

по-убедителната българска победа

срещу безспорно най-техничния отбор - Чехословакия, водена от легендарния баскетболист и треньор Сватоплук Мразек, с 55:44!
Самият Мразек по-късно споделя с Дора, че ако я има в състава си, никой в света не може да го победи! По всеобщото признание играта в този мач на Дамянова-Кузова и съотборничките й е най-високото спортно-техническо равнище в целия европейски шампионат! Тя не забравя да отбележи, че този изключителен успех бе изкован под ръководството на старши-треньора Димитър Митев и треньора Цветан Желязков.
Още по-плодоносна бе следващата година. Решаваща фигура в основната петица на Славия, Дора е с огромен принос в спечелването на първата за България купа на европейските шампиони, учредена от в. "Народен спорт" още в първото й издание през 1959 г. След категорични победи славистките стигнаха до финалния двубой, където срещнаха Динамо Москва/. На първия мач в София, пред официалната трибуна на стадион "Васил Левски", Войнова, Чалъшканова, Господинова, Рангелова Дамянова-Кузова и другите бяха в своя вихър и победиха с 23 точки разлика. Те се оказаха достатъчни, въпреки че на реванша в Москва рускините победиха, което направи Славия за първи път клубен шампион на Европа!
Втория си голям връх през тази година Дора изкачи с националния отбор в Москва на световното първенство. Тя добре си спомня, че първият от сериозните съперници бе съставът на КНДР. Пъргавите като котки азиатки изненадват нашите с мълниеносната бързина, с която отнемат подадената от българка топка още във въздуха, преди тя да стигне до нейна съотборничка. Все пак интелектът и високата техническа класа си казват думата и макар трудно, нашите стигат до победата.
Съвсем логично още по-тежкото препятствие е рутинираният отбор на Чехословакия. Неговият треньор Мразек и тук е в спомените на Дора, макар и в не съвсем позитивен смисъл. В интервю пред съветски журналист той споделил, че българките са пред своя залез. На разбора преди мача с Чехословакия, след спортно-техническата част, за да нахъса състезателките си, треньорът Димитър Митев показал интервюто на Мразек за българския залез, както и писма от наши студенти в СССР с призиви отборът ни да покаже, че Мразек греши!
Дора твърди, че породеното желание за опровержение на този иначе всепризнат капацитет и било

най-силното ни оръжие

за поредната българска победа. Така се стига до финалния мач СССР - България, спечелен от домакините. Решителният дял е на дебютантката в Сборная, 16-годишната латвийка Смилдзиня, висока близо 2 м, сложила началото на гигантизма и в женския европейски баскетбол.
Отново женската баскетболна драма България - СССР изплува в спомените й, защото това е финалът на европейското в София-60. И пак пред официалната трибуна на ст. "Васил Левски". Бурните аплодисменти на 15-хилядната публика окрилиха Дора и другите ни националки, които поведоха с 5 т. разлика до почивката. Това продължи и след нея, но 2-3 мин. преди края дъжд прекрати мача, който се доигра в тренировъчната зала под сектор "А". Рускините по-добре се възползваха от това прекъсване, защото успяха да се съвземат от бурния български натиск и само няколко сек. преди края почти изравниха - 60:59 за нас. Едно неразбирателство в нашата защита стана причина да ни отнемат топката, която попадна у бъдещата телевизионна коментаторска Нина Ерьомина, която отбеляза кош. Те победиха с 61:60 и спечелиха титлата, а нашите останаха втори.
Интересно е да се допълни, че тогава на терена имаше още една бъдеща журналистка (в "Отечествен фронт" и "Трудово дело") - незабравимата Ваня Войнова, на която предстоеше първото майчинство.
За Дора в националния отбор последваха бронзовите отличия от европейското първенство в Мюлуз-62, след СССР и Чехословакия. А само година по-късно с белия екип на Славия през 1963 г. тя даде огромния си принос за повторение на клубната шампионска титла в Европа. Още на полуфинала за КЕШ трябваше да се преодолява такова високо препятствие, като съветския ТТТ Рига с близо двуметровите Смилдзиня и Кродере. Въпреки това на първия мач там славистките устискаха една приемлива загуба само със 7 т. разлика, която успяха бързо да стопят на реваша в столичната зала "Универсиада" и да стигнат до крайната победа, а това ги изведе до финалния двубой.
Съперник в него бе известният Слован-Орбис Братислава, воден от добре познатия Мразек. На първия мач там домакините започнаха бурно и поведоха с 25 т. разлика до почивката. Треньорът Димитър Митев така преобрази играта на Дора и останалите славистки през второто полувреме, че те успяха да стопят разликата само до 5 т., с които Слован все пак спечели.
Особено значение за този прелом имаше изключително активната игра в защита на Дора и на съименничката й, къпитанката Дора Чалъшканова, които успяха да притъпят остротата на словашките атаки. Така бе осигурено относително

спокойствие за реванша

в София, който Славия спечели с по-голяма разлика и за втори път стана европейски клубен шампион!
След този мач идва споменатото вече откровение на Мразек към Дора: "Ако те имах в отбора си никой в света не може да ме победи!"
Последните си големи отличия тя спечели в националния отбор през следващата година. За утвърдената континентална сила България среброто идва съвсем естествено на европейското в Будапеща-64. С още по-голяма стойност е третото място на световния шампионат в Перу. Най-вече заради двойната ни победа срещу отбора на САЩ. А както казва Дора, сме победили двукратните световни шампионки два пъти и половина...
Още в предварителната група, в град Чиклайо, нашите започват мача България - САЩ изключително успешно и след 10-ина минути повеждат с 23:3! Но Господ решил в този момент, след половин век суша в това градче, отново да завали дъжд. Срещата е прекратена и съдиите решават не да се доиграва, а да се преиграва на следващия ден. Въпреки изгубения голям аванс Дора и другите националки захапват още по-яко нафуканите американки и победата е българска. Така и двата отбора отиват на финалите в Лима, където нашите отново побеждават САЩ и стигат третото място!
Към всички тези европейски и световни висоти в баскетбола Дора тръгна от отбора на столичната Трета девическа гимназия. Първото й спортно увлечение там бе леката атлетика и тя можеше да стане прекрасна бегачка на 400 метра. Играеше и волейбол, но оранжевата топка я привличаше по-силно. Така дойде първият й успех, когато изведе отбора си до спечелването на градското средношколско първенство ПРЕЗ 1949 г.
Тогава играта й спря окото на известния баскетболен интелектуалец, треньорА на Спартак Петър Симанов, който я привлече в отбора. Тя и досега не може да забрави, че на него дължи най-много за забележителната си игра в защита. Следващото, най-високото стъпало тя изкачи още на другата година, когато уникалната ни баскетболна личност Веселин Темков я покани в националния тим. Димитър Митев отреди мястото й във великия отбор на Славия ПРЕЗ 1955 г., където тя има безспорен дял за рекордните у нас 12 титли за 13 г.
Двете си десетилетия в баскетбола Дора прекрати с едно от най-големите безумия в българския спорт - обединението на Славия и Локомотив Сф в недоносчето ЖСК Славия. Тя и Дора Чалашканова не можаха да приемат това недоразумение и окачиха екипите.
Дора продължи да работи във Ветеринарно медицинския институт, където остана до пенсионирането си. А пенсията й е обидно скромна за човек с нейните заслуги в международния престиж на България. Сега е стигнала до принудата да иска

да продаде жилището си,

което й идва доста голямо, за да го поддържа сама...
Уви, с нейната съдба са още десетки изтъкнати наши спортисти, чиято зла орис е само в това, че отличията им, спечелени за България, бяха европейски и световни. Защото тези с олимпийските получиха най-после от държавата материална подкрепа за старините си. Но Дора и останалите от златното й поколение не са виновни, че нямат олимпийски медали, просто защото техният спорт още не беше олимпийски. Не че не можеше да приеме някоя от многобройните покани да остане да играе в Италия, Франция или Перу и сега да няма материални проблеми. Не случайно подчертавам - да остане, защото през онези години това означаваше невъзвръщенец и безкрайни неприятности за близките ти в България.
Вече привършваме разговора си с Дора в барчето на тенис кортовете на Левски, защото часът е 17, когато е нейното време за тенис три пъти седмично. И е благодарна за това на председателя на Левски Стоян Хранов, както и на шефа на базата Димитър Войнов, които не са забравили, че преди да е славистка те бе в Спартак...

13.06.2006