Драги читатели,
в рубрика "Искам думата" Ви даваме възможност да изразите своето мнение, да споделите проблемите си, да заемете позиция ...

Материали се приемат на следния адрес:

Бул. "Цариградско шосе" 113А, ет.2
за "Искам думата"
iskamdumata@duma.bg

Заедно към Европа

Ломското Кале - сигурност и безбедност

Седя на брега на древния Дунав и размишлявам. Мисля си за неповторимата с пъстротата си тъкан на изминалите дни, месеци, години. Всичко се променя, като приливите и отливите на голямата река, която е тръгнала от една черна планина и върви към едно Черно море, но при нас, дори когато се вълнува, Дунавът е "тих и бял", както го е видял дядо Вазов. Такъв го е виждал и Димитър Маринов: "Като се погледне Дунава отгоре и то от по-далеко, той изглежда широко бело платно, като огледало".
Приливи и отливи.
Градът е ту окъпан от дъжд, дъх на липи и речна вода, ту отново със слънчев изгрев и синя безкрайност, която се оглежда в светлата вода на реката. Светлини и сенки, толкова много и толкова различна красота, която човек е безсилен да разкаже с думи. Красота, изпъстрена с напъпили и разцъфнали дървета край

Дунава, реката, която носи величие

и тишина - едно така нужно равновесие в безумната скорост на времето.
Приливи и отливи.

Читалището в Лом

Много вода е изтекла през хилядолетната история на днешния град, наричан Артанес, Алмус, Поломие, Лом Паланка, за да стигне до днешния Лом.
Градът е разположен на брега на Дунав, близо до устието на р. Лом. Първите заселници са били турци и са се поселили в местността Калето. Ето как описва това Димитър Маринов: "Заселването на гр. Лом, според запазените първи предания в старите турци, потомци на първите заселници, и според запазения ферман в Ахмеда, прозван Еркоч, който ферман в мое присъствие и в присъствие на неколко стари турци в 1879 г. се прочете от Осман ефенди, заселяването станало по-рано от 1699 г., т.е. по-рано от подписването на Карловецкия мир между Австрия и Турция. Тоя Еркоч се е заселил в Лом по-рано, защото ферманът, с който се дава спахилък в Ломско, беше с дата 1106 г. от Егира, т.е. в 1695 г. При пристигането си в Лом турците не намерили друго по-удобно място за заселване от Калето, което представлявало повече сигурност и безбедност. Калето било прочистено и разделено между пристигналите турци и по тоя начин се образувало заселище, наречено Паланка или Лом-Паланка. От чифлиците, собственост на турците, били образувани ломските махали. Според стари турци днешната камарашка махала била чифлик на Яха Калфа, ханската махала била чифлик на Муртез - байрактар, църковната махала - на Мурад бей, Борунската махала, с бахчите, били на Хасан от Парикин. Така бил заселен градът Лом. Това станало между 1693 и 1696 г.
С настаняването си турците започнали благоустрояването на селището, като разкрили дюкяни, магазини, кафенета, ханове. Кафенета имало около 20, но по-главни били 8 - две край Дунава, три при шадравана, едно на кюшето при Коч-ага, едно срещу него - на Бошняк Ахмеда и едно на улицата към часовника. Фурни в чаршията имало пет.
Първото благоустройство започнало през 1780 г. Благоустрояването на чаршията се състояло в изграждането на чешми, калдаръми, часовник, баня и шадраван, които били

дело на частна благотворителност.

Градският часовник, читашката и други чешми, калдъръмите из улиците, не само в Калето, но и в цялата чаршийска махала, били дело на една ханъма, на която дали туй име, че била обкичена с бисери. Тя била ханъма на един заможен и прочут юнак бей от Темишвар, който в битките с Австрия паднал убит. След Карловецкия мир тя продала всичките си имоти и се преселила в Бдин, а оттам - в Лом. За благоустрояването ханъмата похарчила осем хиляди рубиета (рубието било златна турска монета, която имала стойност 12 златни гроша).

Лом - военният клуб. Сградата е построена през 1911 г. От 1983 г. до 2000 г. клубът е под ръководството на под. 32000; от юни 2000 г. военният клуб в града е в състава на отдел "Запад" на ИА "Военни клубове и информация". Той е място за културно-възпитателна и военно-патриотична дейност сред членовете на военно-патриотичните съюзи, учащите си и обществеността в града

Към 1808 г. в града се заселили и първите българи, предимно в турските махали Чаршийска, Гьола и Бароша. След 1830 г. градът започнал да расте, а главната улица, която започва от самия бряг на Дунава, и до днес е осеяна с магазини, кафенета, барчета и ресторанти.
Приливи и отливи.
Днес в община Лом живеят 35 хил. жители, от които в самия град са 28 хил., останалите са в прилежащите към общината села Сталийска махала, Замфир, Долно Линева и Орсоя. От жителите на града 12 хил. са роми. Турците наброяват около 100 семейства с около 500 жители - тихи, скромни, трудолюбиви и много, много бедни, за разлика от далечните си предци. Но ако е имало и има нещо много топло и мило, много приятно и много красиво през всичкото това време в нашия град, това е

изключителната толерантност между живелите в миналото и живеещите днес тук заедно

българи, роми, турци, евреи, арменци. Може би един затрогващ пример за тези ми думи са откровенията на Д. Маринов в книгата му "Спомени из моя живот": "До нашата магазия беше магазията и кантората на Мола Махмуд, банкерин турчин и крупен търговец на зехире, вълна, овце, говеда и др. Той беше много добър приятел на баща ми и кредитор негов, от когото баща ми теглеше пари и комуто продаваше събраната стока. Тоя Мола Махмуд ме повика, та изказа своето голямо съболезнование за смъртта на баща ми и ме попита какво мисля - ще продължа ли търговията му. Аз му казах, че не зная нищо. Продължи - ми каза той - и в мене ще имаш своя баща. Целувах му ръка и си излезнах. Тоя благороден турчин удържа на думата си - той ми остана като баща през целия си живот... Бог да го прости на неговата вяра... Поведох търговията на баща си... Пари вземах от Мола Махмуд, който беше ми отворил кредит при своя касиер Осман ефенди от 20 хил. гроша".
Тая толерантност между различните етноси в Лом продължава и до днес, въпреки проявяващите се на различни места по света и у нас противоречия. Толерантност традиционно здрава, пълнокръвна и жизнеутвърждаваща.
Приливи и отливи.
За първи път Лом е бил заселен в края на третото хилядолетие преди Христа. В края на Х и началото на IХ в. преди Христа от североизток нахлуват многобройните тракийски племена. Ломският край е бил заселен от племето трибали и градът получава тракийското си име Артанес.
Около 30 г. преди Христа обединените войски на трибалите и даките са разбити от римските легиони и римляните сменят тракийското название на крепостта. Тя става Алмус.
За първи път градът е записан под името Лом през V в., а по времето на хан Тервел (701-717) вече е под българско владение.
По време на петвековното османско иго Лом се развива като малко провинциално градче. През цялото време обаче хората му живеят с буден национален дух. В първите години на Възраждането в Лом започва деен културен и икономически живот.

За първи път на българска сцена

в Лом се играе драматично представление - пиесата "Многострадалната Геновева", поставена през 1856 г. от ломския учител Кръстьо Стоянович Пишурка. За това събитие е съобщено същата година в "Цариградски вестник", бр. 317. Още много са първите неща, случили се в Лом, с които градът справедливо се гордее. Достатъчно е да споменем само:
- За първи път в България през 1837 г. на ломския кей акостира австро-унгарският кораб "Арпад". Турците го нарекли "Атеш каик" - огнена гемия. В Лом се разкрива представителство на Австрийската дунавска агенция и с това се учредява първото редовно параходно плаване по българския участък на голямата древна река.
- За първи път в България през 1857 г. в града е основано Женско благотворително дружество "Милосърдие".
- Първото младежко дружество в България е основано в Лом през 1868 г.
- Една от първите телеграфо-пощенски станции у нас след Освобождението, открита още през 1878 г., е ломската.
- Един от първите жп клонове на линията София-Варна е клонът Мездра-Лом, пуснат в експлоатация през 1911 г., с дължина 126 км. Разстоянието Лом-София е 233 км, а разстоянието Видин-София е 258 км.
- Един от първите малко на брой градове в България, който започва използването на електрическа енергия за осветление, е Лом - от 25 януари 1913 г.
- Едно от първите туристически дружества в България е основано в Лом на 29 март 1914 г.
- Първото българо-руско дружество е основано в Лом през 1934 г.
- Първият провинциален вестник в България след 9 септември 1944 г. е ломският вестник "Народна трибуна", излязъл още на 16 септември.
Приливи и отливи.
Такъв е нашият град - древен и млад, красив и буден, съхранил пламъка на възрожденеца Кръстьо Пишурка, родолюбието на просветителите от епохата на Възраждането дядо Цеко Петков - Войводата, княз Иван Кулин, Еремия Българов, Димитър Гинин, Димитър Н. Попов, Димитър Маринов, Никола Първанов, Инджили ханъм и много други, очертали като жалони пътя на днешните ломчани, които заедно с българите, турците, ромите, евреите, арменците, с всички български граждани, са се устремили към обединена Европа.

Милена Андреева, Лом

20.06.2006