Бързото четене превръща двойкаджията в отличник

Методът позволява да се усвои 30 на сто повече информация от обичайното, казва специалистът Агнешнка Дейнович - Величков

Силвия Николова

Студент сте. Сесия е. Камарата с книги се извисява застрашително. Времето за тях не достига, нощите са къси. Последната нощ преди изпита е твърде кратка, а конспектът прекалено дълъг. Едва ли има висшист, който да не е изпитвал ужаса от такава ситуация. В повечето страни в Европа и САЩ обаче през последните години мнозина намират спасение от подобен натрапчив кошмар чрез метода на бързото четене. Той е особено популярен сред хората на умствения труд - адвокати, бизнесмени, учени, журналисти.

Техниката е разработена първоначално във Великобритания преди двадесетина години, а после усъвършенствана в САЩ. И макар че вече се използва широко по цял свят от хора на интелектуалния труд, у нас тя навлиза едва сега. Единственият човек, който я владее до съвършенство и я преподава, е полякинята Агнешнка Дейнович - Величков, дългогодишен преподавател във Варшавския университет.
Като филолог, изучавал старинните славянски книги, тя смята, че православните славяни са владеели техниката на бързото четене. На тази мисъл я навеждат съкращенията, оставени в старинните книги, а също и оформянето на ръкописния текст по образеца на т. нар. шпалти, които задължително са и богато илюстрирани с миниатюри, акцентиращи върху събитие в тях. Оформлението им много напомня сегашните списания. По подобен начин изглежда прочутото Асеманиевото евангелие, Манасиевата хроника и Чивидалското евангелие, върху което стоят подписите на папските пратеници, убеждавали княз Борис I - Михаил да приеме за себе си и народа си християнската вяра от католическата църква.
Бързото четене е втората стъпка в ученето на самото четене. Така обича да се шегува филоложката, когато я попитат мода или необходимост е да се научиш да четеш бързо. Подобно на останалите хора, които се занимават с това, и тя смята, че в училище не са ни научили да четем, а само са ни преподали азбуката и са ни казали как да свързваме фонемите.
Четенето, и в частност бързото четене, представлява четене на цели думи, по-точно на виждане на цели думи и приемането на информацията от тях. Така Агнешка Дейнович определя накратко тази техника. Чрез него се възприемат повече знания, то увеличава разбираемостта на текста с 30 на сто.
Преди да започне същинското обучението със своите курсисти, Агнешка Дейнович ги подлага на тест за проверяване на скоростта, с която четат и процента на разбираемост. Наблюденията й показват, че преминалите обучението повишават бързината си на четене най-малко със 100 процента, но има случаи и на такива, които са постигнали близо 400 на сто увеличение, а разбираемостта е увеличена с 30-40 на сто.
Самата Агнешка Дейнович твърди, че когато чете бързо, усвоява много повече информация. Този метод дори намалява диоптъра.
Когато четеш бързо, се занимаваш само с декодиране на информацията, търсиш това, което ти е необходимо, пропускаш и не фиксираш вниманието си върху ненужното. И обратното, когато четеш бавно, се разконцентрираш, неволно обръщаш внимание на стилистиката и фонемите, защото така е устроен мозъкът ни, обяснява тя феномена на бързото четене. Казано накратко, разсейва ни и ни пречи да възприемем поднасяната ни с текста информация, допълва тя.
Дали

любителите на любовни романи

могат да четат бързо по метода, преподаван от Агнешка Дейнович при това така, че да усвояват и по-висок процент на информация. Надали. Би си отговорил скептикът, а впрочем и повечето начални учители например. Практиката й обаче показва точно обратното.
Разбира се, че любовен роман също може да бъде четен бързо, но читателят ще трябва да спира, за да си поплаче, усмихва се тя.
Самата Дейнович може да изчете книга от 200-300 страници за един час. При това не механично, а с представяне и преживяване на ситуациите в нея. Тя е категорична, че бързото четене не отнема ни най-малко, дори не намалява удоволствието от самия процес на четене.
Специалистката по тези така необходими за всеки делови човек умения открива "за себе си" метода бързо четене няколко години, след като се дипломира във Варшавския университет. Агнешка Дейнович е завършила славянска филология там.
Скоро след дипломирането си установих, че тази специалност не ми дава нищо ново, умът ми сякаш започна да скучае. Вече като преподавател в университета започнах да забелязвам, че студентите ми изпитват същото отегчение, разказва тя.
Това я провокирало да потърси начин и дори предизвикателство, с което
да им върне интереса към филологията,

да ги мотивира, че студентските години не са години, хвърлени на вятъра. По същото време пишела докторат, за който й се налагало да чете много, а времето било малко. Когато обаче се научила да чете бързо, оказало се, че ефектът от залягането й над книгите, се е увеличил няколко пъти - времето все повече започнало да й стига, четенето на нечий научен труд, който преди й отнемал по няколко дни, сега е въпрос само на няколко часа. Вече имала време дори за кино и театър.
Вече седми месец Агнешнка Дейнович води курсове по бързо четене и в България, при това не само на перфектен, но и на литературен български език, на който биха могли да й завидят не един и двама наши политици, та дори и журналисти. Занятията се провеждат по програмата на Евелин Ууд и Тони Бъзан - една от най-успешните и широко практикувани в Европа, но специално разработена и адаптирана за българи. За това време тя е обучила над 100 човека да четат бързо и възприемат информация много повече от обичайното. Първи нейни ученици били собствените й приятели в България и тези на съпруга й. След това от метода се заинтересували и други. Така й се наложило да сформира курсове. Агнешнка Дейнович - Величков вече е търсена и от фирми, които изпращат служителите си на обучение. Въпреки големия и все по-нарастващ интерес към бързото четене, у нас все още няма друг преподавател освен нея.
И макар че засега само тя владее неговите тайни, не пази ревниво знанието си.
Напротив, дори споделя някой от хватките, с които всеки може да увеличи скоростта на собственото си четене, а с това и умението да възприема по-голямо количество информация.
По мнението на Дейнович стесненото зрително поле, получено в резултат от неразвиването му в училище, ограничава възможностите за възприемане и запомняне на голямо количество информация. С метода, преподаван от нея, то може да се разшири, дори хората да са на зряла възраст. Помага дори за намаляване на диоптрите.
Някои обаче не вярват в ефекта от него. Ако заделят по половин-един час на ден обаче за автотренинг, сами ще се убедят, че ефектът от бързото четене е особено полезен и за ума, и за очите.

01.07.2006