Драги читатели,
в рубрика "Искам думата" Ви даваме възможност да изразите своето мнение, да споделите проблемите си, да заемете позиция ...

Материали се приемат на следния адрес:

Бул. "Цариградско шосе" 113А, ет.2
за "Искам думата"

iskamdumata@duma.bg


Родословно дърво

Българинът, който върна германските си ордени на Хитлер

Фамилията Попови дава на науката двама академици със световно признание, за които и днес говорят с огромно уважение и възхита

Лилия Томова

Родът си е род - колкото по-отдавнашен и тежък е, толкова по-големи хора се раждат в него, твърди мъдрият ни народ. Фамилията Попови, дала двама академици на България, получили и световно признание - Кирил и Методий Попови, потвърждава наблюденията на нашите предци.
В този род - Поповите, се раждат четири деца - три момчета - Кирил, Методий и Коста Попови и една щерка - Катерина, починала твърде млада. Всички до един - таланти.
Измерванията и проучванията в балистиката на Кирил Попов са безспорен принос в световната наука, по време на Първата световна война научните му постижения жънат огромен успех в Германия и във Франция.
Методий Попов става учен от световна величина с приноса си в стимулационното учение, т.е. повлияването на различни процеси в организма. Той е един от създателите и автор на втория в целия свят учебник по обща биология, издаден през далечната 1919 г.
Коста Попов е убит в Балканската война. По това време вече е дипломиран юрист, легационен секретар в Цетине.
Четирите деца - Кирил, Методий, Катерина и Коста, се раждат в просветеното и будно семейство на Анастасия и Атанас Попови. Майката е внучка на отровения от турците

"покровител на българщината и беднотията"

Хаджи Сава, и е завършила трикласното училище на Добри Войников и Сава Доброплодни в Шумен. Бащата - Атанас Попов, е основоположник на първия български симфоничен оркестър. Неговият брат пък -Георги Попов, е прототип на Иван Вазовия Георги Попчето от "Хъшове". Георги Попов е бил и деен участник в борбите на революционната ни емиграция във Влашко, доброволец в Сръбско-турската война - 1876 г., после - опълченец на Шипка. Атанас Попов е изключително предприемчив българин - преди Освобождението се е занимавал с търговия и е организирал шуменския еснаф на кооперативни начала. Около 18 години прекарва в Цариград, отдава се на "народни работи", активно участва в църковните борби и лежи по цариградските зандани главно заради близкото си приятелство с Петко Р. Славейков и за народополезната си дейност. След Освобождението се завръща в Шумен, задомява се на 52-годишна възраст и заема почетни изборни длъжности.
На 3 май 1880 г. в Шумен се ражда първото дете в семейството - Кирил, само след 11 месеца, на 29 април 1881 г., се ражда и брат му Методий. По-късно в семейството се появяват щерката Катерина и най-малкият, четвърто дете и трети син, Коста.
През 1804 г. семейството се преселва във Варна. Методий следва класическия отдел на Варненската мъжка гимназия, а в летописа "Из музикалното минало на Варна" са посочени неговото и на брат му имена сред най-изявените ученици, участници в концертите на ученическия оркестър на дружество "Гусла".
По-големият брат - Кирил, от най-ранна възраст взема уроци по цигулка при Добри Христов. Брат му Методий пък свири на виолончело.
Тримата братя и сестрата се възпитават строго и с високи изисквания, с вкус не само към музиката, а и към четенето и изучаването на чужди езици.

Кирил Попов

Кирил Попов

Безспорен е приносът на България в балистиката, това се дължи главно на акад. Кирил Попов, убедени са и днес специалистите.
През 1897 г. той завършва класическия отдел на Варненската мъжка гимназия с дълбоки знания по старобългарски, гръцки, латински, френски и немски - езици, които много му помагат по-късно, когато превежда, за да подпомага следването на по-малкия си брат. През есента на 1898 г. вече е студент по математика в Софийското висше училище, а през есента на 1904 г. е назначен за асистент по астрономия при Софийския университет. От 1906 до 1909 г. е командирован за специализация в обсерваториите на Хайделберг, Ница и Париж. В Сорбоната и в Колеж дьо Франс в Париж слуша лекции по математика и небесна механика.
През септември 1912 г., след защита на докторска теза пред големия математик Анри Поанкаре, получава титлата доктор на Парижкия университет, а по време на командировка в Берлин публикува първите си изучавания върху главния проблем на външната балистика - труд, който определя по-нататъшната му кариера. Изследванията му се публикуват от Академиите на науките в Париж, Берлин, Рим, СССР.
Особено голям е приносът на Кирил Попов върху необратимите процеси в термодинамиката, за което е награден на 9 декември 1957 г. с премията Henri de Paroille. Тя се присъжда всяка година за най-достойното съчинение от която и да било област на науката.
Става докторант в Сорбоната и смело прави корекции в теорията на легендарния Поанкаре за движението на планетата Хекуба. Похвален е, освен от френската академична общност, и от самия "поправен" Поанкаре, поощрен е в търсенията си. Нещо повече - в знак на уважение към изключително умния, надарен и решителен българин Сорбоната свиква през есента на 1912 г., по време на ваканцията си, извънредно заседание - за да може Кирил Попов да защити предсрочно докторската си дисертация, тъй като е получил повиквателна за Балканската война. На следващия ден френските вестници гръмват:

"Сорбоната се мобилизира,

тъй като България мобилизира своите войски".
През Първата световна война българската артилерия стреля от прикрития по невидими цели с помощта на магнитен компас, когато точността на стрелбата зависи от доброто познаване на магнитната деклинация, и на Кирил Попов е възложено да установи точна карта за елементите на земния магнетизъм. Снабден с необходимите уреди от Академията на науките в Берлин, той успява да определи трите елемента - деклинация, инкренация и хоризонтален интенаитет за голяма мрежа в България, Тракия, Македония, Добруджа и Западна Сърбия. Именно Кирил Попов установява магнитни аномалии по българското черноморско крайбрежие, когато италианското правителство се обръща към българското с уточняващи въпроси за катастрофата на италианския параход "Кампидолио".
След войната Кирил Попов специализира в обсерваториите в Мюнхен, Хайделберг, Ница, Гринуич, Страсбург, Париж, Гьотинген и Берлин, а през 1922-1925 г. вече е завеждащ катедра по диференциално и интегрално смятане в Софийския университет. И продължава да изнася лекции в Париж и Берлин. В Париж младият учен се интересува и от живота на художниците - така се запознава с Кети, която по-късно става негова съпруга. Раждат им се две деца -

Цветана, на чието име е наречен астероид,

и Борис, баща на Юлия и Александър Попови, разказват внуците на акад. Кирил Попов. По-голямото дете на Кирил Попов - Цветана, следва архитектура в Берлин, омъжва се и до днес, над 90-годишна, живее там.
Борис пък следва инженерство в Мюнхен, където единствен по време на изпит решава изключително сложна задача. Преподавателят пита изумено: "Много разпространена ли е в България фамилията Попов - имам колега там, проф. Кирил Попов?". Борис споделя, че е син на проф. Попов, разказва внучката Юлия.
От декември 1944 г. Борис Попов вече е асистент в Софийската държавна политехника, по-късно е професор в ХТИ. Дружно семейство сме, разказва Александър Попов, син на Борис Попов и внук на акад. Кирил Попов. Той е машинен инженер, дълги години конструира металорежещи машини. Синът му Борис, правнук на акад. Кирил Попов, също вече е дипломиран машинен инженер. Винаги си помагаме, но сме самостоятелни личности, допълва внучката Юлия.
Измерванията и проучванията на акад. Кирил Попов добиват широка известност и успех в Германия и във Франция, а през 20-те години на миналия век той вече изнася лекции по темата в Сорбоната и в Берлин. Аудиториите при неговите лекции са препълнени, нещо повече - военният министър на Франция си позволява да закъснее за заседание на Министерския съвет заради лекция на Кирил Попов. По-късно проучванията му в областта на балистиката и термодинамиката се използват за развитието на ракетната техника, както и в космическите изследвания, разказва внучката инж. Юлия Попова, също инженерка, преподавателка в Техническия университет в София.
Когато държавата отбелязва 48-годишната му творческа дейност, акад. Кирил Попов вече има издадени 94 самостоятелни изследвания - главно в областта на астрономията, математическия анализ, балистиката и в термодинамиката. За големите си научни постижения Кирил Попов е удостояван с много чуждестранни и български отличия, става член на Академията на науките в Перу, на Комитета по уреждане на международни конгреси по приложна механика и на Международния комитет по теоретична и приложна механика. През 1950 г.

държавата го удостоява с Димитровска награда

за научното му творчество със световна известност.
Кирил Попов записва при първия си успех в дневника си: "Много актьори запяват в първото действие с повишен глас, за да стигнат в последното действие с прегракнал. Бъди благоразумен! Последните ти трудове не трябва да отстъпват по значение на първите...". И спазва младежкото си правило до края на дните си.

Методий Попов,

Методий Попов

вторият син на възрожденското семейство, от 1900 г. е студент по естествени науки в София. Той и брат му "прекарват" следването си с една стипендия - 75 лв. месечно, пише в автобиографията си по-големият брат Кирил.
Македонското освободително движение вълнуваше всички ни, спомня си Методий Попов след години. Четите в Македония имаха нужда от оръжие и за това им трябваха пари, затова и четата на Яне Сандански плени американската мисионерка мис Стоун. След получаване на откупа парите на първо време бяха пазени в моя студентски сандък, а през първите дни след пленяването Яне Сандански и Христо Чернопеев се укриваха у нас, в къщата, където живеехме аз и брат ми Методий - на столичната улица "Русалка", си спомня след години акад. Кирил Попов. Методий пък е връзката между четниците и легацията.
Надареният учен Методий Попов възприема Балканската война като голяма човешка трагедия, защото я опознава в цялата й тежест - загива брат му Коста, а самият той е строеви взводен командир, биолог във фронтовите болници. Работите му върху холерата датират оттогава, разказва проф. Лозанка Попова-Стаевска, директор на Института по физиология на растенията при БАН, който носи името на учения. На фронта Методий Попов прави лабораторни изследвания и открива антимикробиалното действие на чесъна върху холерните вибриони, а по-късно, по време на Първата световна война, като армейски бактериолог има оригинални приноси за разкриване на причинителя на петнистия тиф. Проф. Попова-Стаевска обяснява, че във фронтовите болници край Скопие Методий Попов разработва и метод за лечение на трудно зарастващи рани чрез обливане със стимулационни разтвори, и оттогава се оформя дълбоката му омраза към нечовешкото, ужасното, към войната. Според негови ученици и според близките му ученият точно по това време за пръв път заговаря за побратимяване и дори за световен мир - идея, на която остава верен до края на дните си. Дойдох до убеждението, че всички народи, които водят война, са варвари, пише ученият. Българинът трябва да стане отново горд, самостоятелен в своите начинания. И с чувство за самопочест и самосъзнание да се освободи от комплексите си за малоценност...

Да не се чувства малък пред европееца по рождение

и да не се отдава на слепи поражения и чужди внушения, твърди през целия си живот акад. Методий Попов.
Той посвещава много години за създаването и обосноваването на теорията за стимулация на жизнените процеси, полага основите на цитофизиологията с изследванията си върху динамиката на съотношението ядро и цитоплазма в клетките, между клетъчния растеж и клетъчното делене, припомня ст.н.с. д-р Снежана Дончева, заместник-директор на института, който носи името на учения. В живота му особено важен е "берлинският период" (1924-1931), когато е български дипломатически представител в Германия и завързва близка дружба с Алберт Айнщайн, Макс Планк, Вернер Хайзенберг, Рода Ердман, Паула Хертвиг. Особено близки са семействата на Методи Попов и Айнщайн - те често си гостуват и изпълняват в квартет произведения на Моцарт, Хайдн, Бах.
За постиженията си в областта на стимулацията младият български учен-чудо през 1924 г. получава наградата на Берлинската академия на науките "Котениус", която се връчва само един път на цели седем години. Удостоен е и с членство в Германската академия на естествоизпитателите "Леополдина" (1927 г.) и в Чехословашката земеделска академия (1931 г.).
Руският акад. А. Л. Курсанов пише: "Едно от най-значителните постижения на българската биология през последните години е учението за стимулацията на жизнените процеси, разработено от проф. Методий Попов... Това доведе до създаване на учението за физиологично активните вещества, с помощта на които на практика се получава възможност да се ускорява или задържа процесът на растежа при растенията и животните в определена насока". През 1981 г. пак акад. Курсанов характеризира значението на стимулационното учение като

"мощна река, произлязла от гения и таланта

на Методий Попов, чиято дръзка мисъл, изпреварила фронта на науката, остава да живее".
Движен от хуманност и от гражданския си дълг, патриотът Методий Попов не остава безмълвен, когато през втората половина на 30-те години на миналия век кафявите идеолози на "новия ред в Европа" създават лъженаука с "теории" за "чисти, висши" и "нисши, малоценни" раси и народи, пише в спомените си акад. Радой Попиванов. В резултат от десетки хиляди антропометрични изследвания и критичен анализ на цялата специална литература Методий Попов не само разкрива расовия състав на българския народ и равностойното му място сред останалите европейски народи, но и заклеймява с научна обоснованост расовата дискриминация. Доказвайки абсурдността на нацистката теория за превъзходството на "чистата северна германска раса", в знак на протест против унизяването на човешкото достойнство, през 1938 г. Методий Попов връща на канцлера Хитлер ордените, с които в миналото е бил награждаван от германската държава, допълва проф. Попова-Стаевска. И с огромна енергия, с необикновен граждански кураж, въпреки всевъзможните препятствия и заплахи за живота му от страна на профашистките организации, в сказки и доклади по градове и села у нас успява да демаскира фашистките спекулации по расовия проблем. Полицията официално му забранява да говори публично, но ученият изказва възгледите си в две книги, които въпреки конфискацията им от цензурата все пак достигат до българската интелигенция и засилват пламъка на общонародната антифашистка съпротива, припомня акад. Радой Попиванов. Лекциите и сказките на Методий Попов пред граждани и студенти срещу расизма са посрещани с бурни вълнения, срещу възгледите на учения има дори екстремистки прояви на ратници, стига се и до сблъсъци. "Долу еврейският адвокат!", крещят ратници на лекция във Военния клуб. След друга сказка, последвана от подобни инциденти, Методий Попов заявява пред студентите си: "Ако днешните китайци имаха манталитета на хитлеристите, те щяха да се отнасят към немците така, както хитлеристите се отнасят към евреите и славяните - защото по времето, когато китайската култура е цъфтяла, немците още са живеели по дърветата", помни и до днес акад. Радой Попиванов.
От 1938 г. до есента на 1943 г. антропологично са проучени и измерени 8862 души - българи, българомохамедани и жители на Вардарска Македония. Отчетени са 15 описателни и 59 метрични признака на главата и тялото по класическата антропологична методика и 20 производни величини от размерите на главата, 22 двойни и шесторна комбинации, отразени общо в 196 таблици. Организатор, ръководител и пряк участник в

най-мащабното за времето си антропологично проучване

на българския народ отново е акад. Методий Попов, разказва заместник-директорката на института ст.н.с. д-р Снежана Дончева.
Антирасистката борба на учения е много тежка и разбрал опасността, която го грози, през 1943 г. той заминава за Словакия.
В края на войната той се връща у нас и става председател на Славянското дружество в България и на Висшия медицински съвет. На 5 юни 1947 г. е избран за академик, с ентусиазъм развива основания от него Институт по биология.
Дори в сложните години след Деветосептемврийската победа Методий Попов никога не загубва независимостта на своите убеждения и поведение.
Един ден в кабинета му влиза изтъкнат ботаник, по-късно - академик, с молба да подпише предложението на Съюза на научните работници за осъждане на земеделския водач Никола Петков на смърт - като народен враг. Но този въпрос се решава от съда, а не чрез подписи, възразява Методий Попов. Аз вече ви подписах, на свой ред реагира събеседникът му. Радой Попиванов си спомня, че Методий Попов силно избухва: "Вие сте фалшифицирали моя подпис! Вън! Веднага напуснете!"
Акад. Попиванов пази спомен и за друг случай - на едно от заседанията в големия салон на БАН акад. Методий Попов говори с гласа на науката, освободен от всякакъв политически натиск. Неговото изказване не се посреща с особено задоволство, и председателстващият акад. Тодор Павлов грубо реагира. Методий Попов слиза от трибуната и с висок глас казва: "Вие можете да ми отнемете академичното положение, професурата, доктората, но Методий Попов ще си остане!".
Той е член на Президиума на Съюза на научните работници, през 1950 г. е избран за председател на научния съвет при здравното министерство, народен представител е, член е на Националния комитет за защита на мира и на Световния съвет на мира, и също като брат си е удостоен с Димитровска награда.
Методий Попов умира на 19 април 1954 г., в навечерието на 73-годишнината си.
Днес името на учения, биолога, дипломата с чест носят Институтът по физиология на растенията при БАН, Трета природо-математическа гимназия във Варна и тиха столична уличка. Колегите и следовниците му го помнят с уважение и възхита. А бордът на директорите на Ротари клуб "Средец" учреди в памет на акад. Методий Попов, един от основателите и активен член на клуба, годишно ротарианско отличие. Наградата е по програмата "Историческо наследство" - за особен принос в областта на физиологията и биохимията на растенията, и ще бъде присъдена за първи път догодина, уточни за ДУМА ст.н.с. д-р Снежана Дончева.

08.07.2006