Драги читатели,
в рубрика "Искам думата" Ви даваме възможност да изразите своето мнение,
да споделите проблемите си, да заемете позиция ...
Материали се приемат на следния адрес:
Бул. "Цариградско шосе" 113А, ет.2
за "Искам думата"
iskamdumata@duma.bg
Родословно дърво
Българинът, който върна германските си ордени на Хитлер
Фамилията Попови дава на науката двама академици със световно признание, за които и днес говорят с огромно уважение и възхита
Родът си е род - колкото по-отдавнашен и тежък е, толкова по-големи хора се
раждат в него, твърди мъдрият ни народ. Фамилията Попови, дала двама академици
на България, получили и световно признание - Кирил и Методий Попови, потвърждава
наблюденията на нашите предци.
В този род - Поповите, се раждат четири деца - три момчета - Кирил, Методий
и Коста Попови и една щерка - Катерина, починала твърде млада. Всички до един
- таланти.
Измерванията и проучванията в балистиката на Кирил Попов са безспорен принос
в световната наука, по време на Първата световна война научните му постижения
жънат огромен успех в Германия и във Франция.
Методий Попов става учен от световна величина с приноса си в стимулационното
учение, т.е. повлияването на различни процеси в организма. Той е един от създателите
и автор на втория в целия свят учебник по обща биология, издаден през далечната
1919 г.
Коста Попов е убит в Балканската война. По това време вече е дипломиран юрист,
легационен секретар в Цетине.
Четирите деца - Кирил, Методий, Катерина и Коста, се раждат в просветеното и
будно семейство на Анастасия и Атанас Попови. Майката е внучка на отровения
от турците
"покровител на българщината и беднотията"
Хаджи Сава, и е завършила трикласното училище на Добри Войников и Сава Доброплодни
в Шумен. Бащата - Атанас Попов, е основоположник на първия български симфоничен
оркестър. Неговият брат пък -Георги Попов, е прототип на Иван Вазовия Георги
Попчето от "Хъшове". Георги Попов е бил и деен участник в борбите
на революционната ни емиграция във Влашко, доброволец в Сръбско-турската война
- 1876 г., после - опълченец на Шипка. Атанас Попов е изключително предприемчив
българин - преди Освобождението се е занимавал с търговия и е организирал шуменския
еснаф на кооперативни начала. Около 18 години прекарва в Цариград, отдава се
на "народни работи", активно участва в църковните борби и лежи по
цариградските зандани главно заради близкото си приятелство с Петко Р. Славейков
и за народополезната си дейност. След Освобождението се завръща в Шумен, задомява
се на 52-годишна възраст и заема почетни изборни длъжности.
На 3 май 1880 г. в Шумен се ражда първото дете в семейството - Кирил, само след
11 месеца, на 29 април 1881 г., се ражда и брат му Методий. По-късно в семейството
се появяват щерката Катерина и най-малкият, четвърто дете и трети син, Коста.
През 1804 г. семейството се преселва във Варна. Методий следва класическия отдел
на Варненската мъжка гимназия, а в летописа "Из музикалното минало на Варна"
са посочени неговото и на брат му имена сред най-изявените ученици, участници
в концертите на ученическия оркестър на дружество "Гусла".
По-големият брат - Кирил, от най-ранна възраст взема уроци по цигулка при Добри
Христов. Брат му Методий пък свири на виолончело.
Тримата братя и сестрата се възпитават строго и с високи изисквания, с вкус
не само към музиката, а и към четенето и изучаването на чужди езици.
Кирил Попов
Кирил Попов
Безспорен е приносът на България в балистиката, това се дължи главно на акад.
Кирил Попов, убедени са и днес специалистите.
През 1897 г. той завършва класическия отдел на Варненската мъжка гимназия с
дълбоки знания по старобългарски, гръцки, латински, френски и немски - езици,
които много му помагат по-късно, когато превежда, за да подпомага следването
на по-малкия си брат. През есента на 1898 г. вече е студент по математика в
Софийското висше училище, а през есента на 1904 г. е назначен за асистент по
астрономия при Софийския университет. От 1906 до 1909 г. е командирован за специализация
в обсерваториите на Хайделберг, Ница и Париж. В Сорбоната и в Колеж дьо Франс
в Париж слуша лекции по математика и небесна механика.
През септември 1912 г., след защита на докторска теза пред големия математик
Анри Поанкаре, получава титлата доктор на Парижкия университет, а по време на
командировка в Берлин публикува първите си изучавания върху главния проблем
на външната балистика - труд, който определя по-нататъшната му кариера. Изследванията
му се публикуват от Академиите на науките в Париж, Берлин, Рим, СССР.
Особено голям е приносът на Кирил Попов върху необратимите процеси в термодинамиката,
за което е награден на 9 декември 1957 г. с премията Henri de Paroille. Тя се
присъжда всяка година за най-достойното съчинение от която и да било област
на науката.
Става докторант в Сорбоната и смело прави корекции в теорията на легендарния
Поанкаре за движението на планетата Хекуба. Похвален е, освен от френската академична
общност, и от самия "поправен" Поанкаре, поощрен е в търсенията си.
Нещо повече - в знак на уважение към изключително умния, надарен и решителен
българин Сорбоната свиква през есента на 1912 г., по време на ваканцията си,
извънредно заседание - за да може Кирил Попов да защити предсрочно докторската
си дисертация, тъй като е получил повиквателна за Балканската война. На следващия
ден френските вестници гръмват:
"Сорбоната се мобилизира,
тъй като България мобилизира своите войски".
През Първата световна война българската артилерия стреля от прикрития по невидими
цели с помощта на магнитен компас, когато точността на стрелбата зависи от доброто
познаване на магнитната деклинация, и на Кирил Попов е възложено да установи
точна карта за елементите на земния магнетизъм. Снабден с необходимите уреди
от Академията на науките в Берлин, той успява да определи трите елемента - деклинация,
инкренация и хоризонтален интенаитет за голяма мрежа в България, Тракия, Македония,
Добруджа и Западна Сърбия. Именно Кирил Попов установява магнитни аномалии по
българското черноморско крайбрежие, когато италианското правителство се обръща
към българското с уточняващи въпроси за катастрофата на италианския параход
"Кампидолио".
След войната Кирил Попов специализира в обсерваториите в Мюнхен, Хайделберг,
Ница, Гринуич, Страсбург, Париж, Гьотинген и Берлин, а през 1922-1925 г. вече
е завеждащ катедра по диференциално и интегрално смятане в Софийския университет.
И продължава да изнася лекции в Париж и Берлин. В Париж младият учен се интересува
и от живота на художниците - така се запознава с Кети, която по-късно става
негова съпруга. Раждат им се две деца -
Цветана, на чието име е наречен астероид,
и Борис, баща на Юлия и Александър Попови, разказват внуците на акад. Кирил
Попов. По-голямото дете на Кирил Попов - Цветана, следва архитектура в Берлин,
омъжва се и до днес, над 90-годишна, живее там.
Борис пък следва инженерство в Мюнхен, където единствен по време на изпит решава
изключително сложна задача. Преподавателят пита изумено: "Много разпространена
ли е в България фамилията Попов - имам колега там, проф. Кирил Попов?".
Борис споделя, че е син на проф. Попов, разказва внучката Юлия.
От декември 1944 г. Борис Попов вече е асистент в Софийската държавна политехника,
по-късно е професор в ХТИ. Дружно семейство сме, разказва Александър Попов,
син на Борис Попов и внук на акад. Кирил Попов. Той е машинен инженер, дълги
години конструира металорежещи машини. Синът му Борис, правнук на акад. Кирил
Попов, също вече е дипломиран машинен инженер. Винаги си помагаме, но сме самостоятелни
личности, допълва внучката Юлия.
Измерванията и проучванията на акад. Кирил Попов добиват широка известност и
успех в Германия и във Франция, а през 20-те години на миналия век той вече
изнася лекции по темата в Сорбоната и в Берлин. Аудиториите при неговите лекции
са препълнени, нещо повече - военният министър на Франция си позволява да закъснее
за заседание на Министерския съвет заради лекция на Кирил Попов. По-късно проучванията
му в областта на балистиката и термодинамиката се използват за развитието на
ракетната техника, както и в космическите изследвания, разказва внучката инж.
Юлия Попова, също инженерка, преподавателка в Техническия университет в София.
Когато държавата отбелязва 48-годишната му творческа дейност, акад. Кирил Попов
вече има издадени 94 самостоятелни изследвания - главно в областта на астрономията,
математическия анализ, балистиката и в термодинамиката. За големите си научни
постижения Кирил Попов е удостояван с много чуждестранни и български отличия,
става член на Академията на науките в Перу, на Комитета по уреждане на международни
конгреси по приложна механика и на Международния комитет по теоретична и приложна
механика. През 1950 г.
държавата го удостоява с Димитровска награда
за научното му творчество със световна известност.
Кирил Попов записва при първия си успех в дневника си: "Много актьори запяват
в първото действие с повишен глас, за да стигнат в последното действие с прегракнал.
Бъди благоразумен! Последните ти трудове не трябва да отстъпват по значение
на първите...". И спазва младежкото си правило до края на дните си.
Методий Попов,
Методий Попов
вторият син на възрожденското семейство, от 1900 г. е студент по естествени
науки в София. Той и брат му "прекарват" следването си с една стипендия
- 75 лв. месечно, пише в автобиографията си по-големият брат Кирил.
Македонското освободително движение вълнуваше всички ни, спомня си Методий Попов
след години. Четите в Македония имаха нужда от оръжие и за това им трябваха
пари, затова и четата на Яне Сандански плени американската мисионерка мис Стоун.
След получаване на откупа парите на първо време бяха пазени в моя студентски
сандък, а през първите дни след пленяването Яне Сандански и Христо Чернопеев
се укриваха у нас, в къщата, където живеехме аз и брат ми Методий - на столичната
улица "Русалка", си спомня след години акад. Кирил Попов. Методий
пък е връзката между четниците и легацията.
Надареният учен Методий Попов възприема Балканската война като голяма човешка
трагедия, защото я опознава в цялата й тежест - загива брат му Коста, а самият
той е строеви взводен командир, биолог във фронтовите болници. Работите му върху
холерата датират оттогава, разказва проф. Лозанка Попова-Стаевска, директор
на Института по физиология на растенията при БАН, който носи името на учения.
На фронта Методий Попов прави лабораторни изследвания и открива антимикробиалното
действие на чесъна върху холерните вибриони, а по-късно, по време на Първата
световна война, като армейски бактериолог има оригинални приноси за разкриване
на причинителя на петнистия тиф. Проф. Попова-Стаевска обяснява, че във фронтовите
болници край Скопие Методий Попов разработва и метод за лечение на трудно зарастващи
рани чрез обливане със стимулационни разтвори, и оттогава се оформя дълбоката
му омраза към нечовешкото, ужасното, към войната. Според негови ученици и според
близките му ученият точно по това време за пръв път заговаря за побратимяване
и дори за световен мир - идея, на която остава верен до края на дните си. Дойдох
до убеждението, че всички народи, които водят война, са варвари, пише ученият.
Българинът трябва да стане отново горд, самостоятелен в своите начинания. И
с чувство за самопочест и самосъзнание да се освободи от комплексите си за малоценност...
Да не се чувства малък пред европееца по рождение
и да не се отдава на слепи поражения и чужди внушения, твърди през целия си
живот акад. Методий Попов.
Той посвещава много години за създаването и обосноваването на теорията за стимулация
на жизнените процеси, полага основите на цитофизиологията с изследванията си
върху динамиката на съотношението ядро и цитоплазма в клетките, между клетъчния
растеж и клетъчното делене, припомня ст.н.с. д-р Снежана Дончева, заместник-директор
на института, който носи името на учения. В живота му особено важен е "берлинският
период" (1924-1931), когато е български дипломатически представител в Германия
и завързва близка дружба с Алберт Айнщайн, Макс Планк, Вернер Хайзенберг, Рода
Ердман, Паула Хертвиг. Особено близки са семействата на Методи Попов и Айнщайн
- те често си гостуват и изпълняват в квартет произведения на Моцарт, Хайдн,
Бах.
За постиженията си в областта на стимулацията младият български учен-чудо през
1924 г. получава наградата на Берлинската академия на науките "Котениус",
която се връчва само един път на цели седем години. Удостоен е и с членство
в Германската академия на естествоизпитателите "Леополдина" (1927
г.) и в Чехословашката земеделска академия (1931 г.).
Руският акад. А. Л. Курсанов пише: "Едно от най-значителните постижения
на българската биология през последните години е учението за стимулацията на
жизнените процеси, разработено от проф. Методий Попов... Това доведе до създаване
на учението за физиологично активните вещества, с помощта на които на практика
се получава възможност да се ускорява или задържа процесът на растежа при растенията
и животните в определена насока". През 1981 г. пак акад. Курсанов характеризира
значението на стимулационното учение като
"мощна река, произлязла от гения и таланта
на Методий Попов, чиято дръзка мисъл, изпреварила фронта на науката, остава
да живее".
Движен от хуманност и от гражданския си дълг, патриотът Методий Попов не остава
безмълвен, когато през втората половина на 30-те години на миналия век кафявите
идеолози на "новия ред в Европа" създават лъженаука с "теории"
за "чисти, висши" и "нисши, малоценни" раси и народи, пише
в спомените си акад. Радой Попиванов. В резултат от десетки хиляди антропометрични
изследвания и критичен анализ на цялата специална литература Методий Попов не
само разкрива расовия състав на българския народ и равностойното му място сред
останалите европейски народи, но и заклеймява с научна обоснованост расовата
дискриминация. Доказвайки абсурдността на нацистката теория за превъзходството
на "чистата северна германска раса", в знак на протест против унизяването
на човешкото достойнство, през 1938 г. Методий Попов връща на канцлера Хитлер
ордените, с които в миналото е бил награждаван от германската държава, допълва
проф. Попова-Стаевска. И с огромна енергия, с необикновен граждански кураж,
въпреки всевъзможните препятствия и заплахи за живота му от страна на профашистките
организации, в сказки и доклади по градове и села у нас успява да демаскира
фашистките спекулации по расовия проблем. Полицията официално му забранява да
говори публично, но ученият изказва възгледите си в две книги, които въпреки
конфискацията им от цензурата все пак достигат до българската интелигенция и
засилват пламъка на общонародната антифашистка съпротива, припомня акад. Радой
Попиванов. Лекциите и сказките на Методий Попов пред граждани и студенти срещу
расизма са посрещани с бурни вълнения, срещу възгледите на учения има дори екстремистки
прояви на ратници, стига се и до сблъсъци. "Долу еврейският адвокат!",
крещят ратници на лекция във Военния клуб. След друга сказка, последвана от
подобни инциденти, Методий Попов заявява пред студентите си: "Ако днешните
китайци имаха манталитета на хитлеристите, те щяха да се отнасят към немците
така, както хитлеристите се отнасят към евреите и славяните - защото по времето,
когато китайската култура е цъфтяла, немците още са живеели по дърветата",
помни и до днес акад. Радой Попиванов.
От 1938 г. до есента на 1943 г. антропологично са проучени и измерени 8862 души
- българи, българомохамедани и жители на Вардарска Македония. Отчетени са 15
описателни и 59 метрични признака на главата и тялото по класическата антропологична
методика и 20 производни величини от размерите на главата, 22 двойни и шесторна
комбинации, отразени общо в 196 таблици. Организатор, ръководител и пряк участник
в
най-мащабното за времето си антропологично проучване
на българския народ отново е акад. Методий Попов, разказва заместник-директорката
на института ст.н.с. д-р Снежана Дончева.
Антирасистката борба на учения е много тежка и разбрал опасността, която го
грози, през 1943 г. той заминава за Словакия.
В края на войната той се връща у нас и става председател на Славянското дружество
в България и на Висшия медицински съвет. На 5 юни 1947 г. е избран за академик,
с ентусиазъм развива основания от него Институт по биология.
Дори в сложните години след Деветосептемврийската победа Методий Попов никога
не загубва независимостта на своите убеждения и поведение.
Един ден в кабинета му влиза изтъкнат ботаник, по-късно - академик, с молба
да подпише предложението на Съюза на научните работници за осъждане на земеделския
водач Никола Петков на смърт - като народен враг. Но този въпрос се решава от
съда, а не чрез подписи, възразява Методий Попов. Аз вече ви подписах, на свой
ред реагира събеседникът му. Радой Попиванов си спомня, че Методий Попов силно
избухва: "Вие сте фалшифицирали моя подпис! Вън! Веднага напуснете!"
Акад. Попиванов пази спомен и за друг случай - на едно от заседанията в големия
салон на БАН акад. Методий Попов говори с гласа на науката, освободен от всякакъв
политически натиск. Неговото изказване не се посреща с особено задоволство,
и председателстващият акад. Тодор Павлов грубо реагира. Методий Попов слиза
от трибуната и с висок глас казва: "Вие можете да ми отнемете академичното
положение, професурата, доктората, но Методий Попов ще си остане!".
Той е член на Президиума на Съюза на научните работници, през 1950 г. е избран
за председател на научния съвет при здравното министерство, народен представител
е, член е на Националния комитет за защита на мира и на Световния съвет на мира,
и също като брат си е удостоен с Димитровска награда.
Методий Попов умира на 19 април 1954 г., в навечерието на 73-годишнината си.
Днес името на учения, биолога, дипломата с чест носят Институтът по физиология
на растенията при БАН, Трета природо-математическа гимназия във Варна и тиха
столична уличка. Колегите и следовниците му го помнят с уважение и възхита.
А бордът на директорите на Ротари клуб "Средец" учреди в памет на
акад. Методий Попов, един от основателите и активен член на клуба, годишно ротарианско
отличие. Наградата е по програмата "Историческо наследство" - за особен
принос в областта на физиологията и биохимията на растенията, и ще бъде присъдена
за първи път догодина, уточни за ДУМА ст.н.с. д-р Снежана Дончева.
08.07.2006