Разстрелът
Размирни години
Войната на източния фронт беше в разгара си. Антифашистката съпротива ставаше все по-жестока. В началото на февруари 1942 г. двама смели ремсисти - Георги Стоянов (Вергил) от Варна и Борис Савов от с. Владимировци, Исперихско, правят опит да взривят немска композиция на гара Каспичан, но за съжаление полицията ги открива и арестува. Военнополевият съд във Варна ги осъжда на смърт чрез обесване. В края на февруари същата година те са докарани в Шуменския гарнизонен затвор, където очакват всеки момент изпълнението на присъдите. По това време войнишкият караул, охраняващ затвора, е от трети армейски артилерийски полк. Една вечер началникът на караула, кандидат-подофицер Станчо Киряков Войнов, родом от с. Слънчево, Варненско, обикаляйки килиите узнава, че в една от тях се намират двама осъдени на смърт. Едининият от осъдените - Георги Стоянов, е негов земляк. Предлага им да осигури тяхното багство. За целта всяка вечер организира охраната на затвора да бъде от негови другари - ремсисти. В акцията се включват трима войници от четвърта интендантска дружина, един от които е Йордан Шивачев. Той доставя пиличка, с която да отрежат решетката на прозореца и веригите, с които са оковани осъдените. Но рязането става много бавно. Тогава Шивачев доставя специална ножовка. Подготовката за бягството продължава три месеца. На 12 април всичко е готово - веригите и решетката успешно са отрязани и замаскирани с черна боя и хляб. Шивачев с фенерче дава сигнал и осъдените излизат от килията, стъпвайки на гърба на охраняващия ги войник - Рачо Тодоров, родом от с. Водица, Поповско. Шивачев ги снабдява с храна и с по един пистолет и те успешно се отправят на север от Шумен в посока на Исперихско и Разградско. Командването на Шуменския гарнизон узнава за бягството и само за една нощ арестува над двеста заподозрени войника. Започват зверски инквизиции. Конспирацията засяга почти всички поделения в Шумен.
 |
Никола Мирчев - След боя |
На втори май е арестуван моят ремсов другар от Пети дивизионен артилерийски
полк Стойчо Георгиев Стойчев, родом от с. Ломци, Поповско, заедно с негови съученици
и войници от трети армейски артилерийски полк. Следствието се води от най-фашизираните
офицери и подофицери, придружено със страшни инквизиции. Обвиненията бяха, че
сме щели да убием офицерите с ножове и заедно с войниците от другите полкове
да вдигнем революция в Шумен. Главният организатор на бягството - Станчо Киряков,
по време на арестите е в домашен отпуск в родното си село. Като научава за арестуването
на своите другари, се съветва с отговорни партийни дейци от Варна дали да излезе
в нелегалност или да се включи в партизанския отряд. Отговарят му, че все още
няма такава възможност. Тогава Киряков решава да се върне в полка и да поеме
цялата отговорност за бягството, като се надява, че ще издържи на мъченията.
За съжаление не издържа на инквизицията и разкрива цялата организация. След
тримесечни мъчения, на първи юли 84 души войници бяхме призовани от Шуменския
военнополеви съд с председател полковник Васил Бошнаков и прокурор майор Гологанов.
Прокурорът иска 33 смъртни присъди, които се произнасят на 18 юли, както следва:
на смърт се осъждат - Станчо Киряков Войнов, Стойчо Георгиев Стойчев, Стоян
Стоилов Иванов и Стоян Стоилов Ковачев. На 20 юли в четири часа сутринта те
бяха разстреляни на гарнизонното стрелбище край Шумен - местността "Шопхането".
Други четирима души - Ангел Стоянов Ризов, Йордан Киров Шивачев, Лалю Кичуков
и Петър Атанасов Беленски осъдени на смърт, но поради непълнолетие присъдата
им беше заменена с 15 години строг тъмничен затвор.
21 души бяхме осъдени на доживотен затвор; на 15 години бяха осъдени 12 души.
Останалите 14 души на 10, 3, 2 и 1 години. Четиринадесет души бяха освободени.
На 25 юли същата година 66 души бяхме откарани в Сливенския военно-политически
затвор. Там дочакахме дългоочакваната победа на 9 септември 1944 г.
10.07.2006