Наблюдател

Телевизията - какво харесвам, какво ме дразни

Бъдещи журналисти искат смела и честна публицистика и ободряващо настроение на екрана

Доц. д-р Лиляна Андреева

Както всяка година, така и в края на този учебен семестър към въпросите от конспекта по телевизионна журналистика зададох на студентите и един допълнителен, свободен въпрос: кои са според тях новите явления в българската телевизионна журналистика, какво харесвате, към какво имате критични бележки. От написаното - повтарящо се като мнение, разнопосочено или различно в нюансите, личи, че утрешните журналисти внимателно следят екранните послания не само като зрители, но и като хора, навлезли в теорията на масовата комуникация и на процесите, които протичат в българското общество. Тук помествам фрагменти от написаното от редовни, задочни студенти и магистри. Може да е любопитно, а защо не и полезно за телевизионните творци.

- Кунчо, я навий телевизора за утре, за 7 ч., я на Бареков, я на Коритаров, че да сме сигурни, че ще се събудим..... Ивайло Цветков

Агресии в ранен час, разследвания, теми табу

Интересен подход в българските телевизии е включването на публицистиката в утринния програмен пояс. Тази тенденция се дължи на нуждата от дързък и постоянен натиск за новини. Н. Бареков по Би Ти Ви се свързва с агресивния стил на водене на интервю. Не може да се отрече добрата му предварителна подготовка. Той има представа за границите, в които трябва да се движи темата, за характера, темперамента, знанията на събеседниците. Това го прави един от най-сполучливите водещи.
*
Не смятам, че сутрин е подходящо да се водят такъв род предавания. Политическата тематика в 7 ч. е натоварваща. Прекалената нападателност зарежда с отрицателни емоции. Зрителят отива на работа вече обременен от проблеми.
*
Бареков насочва "противниците" един срещу друг. В някои случаи той сам е опонент на госта си, което нарушава основни принципи на интервюто. Макар да произвежда наистина новини, напористият водещ може би трябва да бъде по-умерен. Очевидно той се стреми да го възприемат като институция.
*
Той е агресивен в нормални за един журналист граници, задава точни въпроси. Това е така, защото винаги е добре подготвен, има обща култура. С въпросите си успява да накара събеседника да каже и неща, които не е искал да каже, но които са важни за тълкуване на политическите процеси.
*
Бареков с прекалената си амбициозност се наслагва със свой текст върху изказването на госта си. Г. Коритаров също използва агресивен подход, с който понякога унижава госта си. Изглежда днес се котират журналисти от този тип.
*
Публицистичната програма трябва да разчита на спокойния анализ. Противна на този стил е нападателността, търсенето на провокация. Техниките за създаване на конфронтации във време, когато ни е нужно да бъдем спокойни и единни не са най-доброто поведение в журналистиката.
*
"На четири очи" на НТВ има свой подход. Водещата фокусира вниманието върху значими обществени събития. Цветанка Ризова умее да напипва проблемите. Тя уважава госта си, но не пропуска да зададе трудните въпроси. Спазва дистанция на доверието. Умее да изслушва, внимателно проследява отговора, води непринуден разговор. Питането й се основава на анализ, а не на емоции. Пикантното и жълтото не са й присъщи.
*
Емблематична рубрика на БНТ е "Частен случай" с Владимир Береану. Срещата на гледни точки в гражданското общество и представители на отговорни институции има много добър ефект.
*
"Темата на НОВА" е най-силното разследващо предаване. След атентата срещу журналиста Васил Иванов и в международен план бе забелязана нашата разследваща журналистика. Оттук нататък репортерите имат тежката задача да поддържат равнището.
*
Ново в съвременната публицистика е появата на Мартин Карбовски с предаването "Отечествен фронт". Словото му е разговорно, близко до зрителя, на моменти жаргонно, живописно... Студиото прилича на сумрачна стаичка, през щорите се процеждат едва няколко светли лъча. Водещият се движи в тъмнината - ту осветяван, ту в мрак. Героите са обикновени хора - хранят се в кофи за боклук, жени проституират... Жанрът се приближава до документалното кино и до художествения филм. Той обаче е подчертано аналитичен. Търсят се причините за нелеката съдба на хората, задават се риторични въпроси. Предаването печели с темите табу и обсъждането им без цензура.

Те се обичат - медии и политика

За разлика от националните телевизии, кабелните, с някои изключения, не се справят винаги с публицистичните предавания. Набляга се на монолога, някои си позволяват манипулации.
*
Наистина явление в българската телевизионна журналистика са предаванията на СКАТ. В тях се разчита на емоционалното въздействие. Факт е обаче, че такъв род програми имат реални основания за съществуването си, въпреки че не блестят с професионализъм.
*
"Атака" с Волен Сидеров не може да се отмине като телевизионен факт. Водещият успява да постигне въздействие, но чрез един остарял пропаганден дискурс. А ефектът се постига преди всичко поради социалната обстановка в страната.
*
В някои кабелни телевизии се разчита на скандала и на принципа, че лоша реклама няма. Въпреки че има свобода на словото, не може водещи да говорят обикновени безсмислици и да имат неадекватно поведение пред камерата.
*
Собствеността на дадена телевизия предопределя субективното съдържание и поведение на водещите. Свидетели сме на взаимно проникване на медии и политика. Не е възможно да се породи доверие в предавания, водени от политици като Емил Кошлуков и Юлияна Дончева. Макар "Днес" на Телевизия "7 дни" да е сериозно аналитично предаване, не мога да се абстрахирам от факта, че водещият Велизар Енчев е бивш кандидат за кмет на София.

Социално разноречие и високомерие

"Часът на Милен Цветков" е явление в българския медиен дискурс. В това предаване се следва дневния ред на обикновения човек. Заслуга за това има високата интерактивност. Макар някои да оценяват предаването като примитивно и повърхностно, трябва да се каже, че то осигурява социално разноречие, осъществява дискусии и плурализъм, изразител е на обществени интереси. Нали това е приоритетът на телевизията - да създава дискусионно поле, което гарантира социална кохезия?
*
За мен е дразнещо поведението на Милен Цветков. Той прекъсва гостите, налага мнението си. Държи се високомерно и понякога подигравателно.
*
Предаването на М. Цветков е гледано, защото основно място в него заема човекът, засягат се социално значими теми, близки до хората.
*
Той е в центъра на този "Негов час". Всичко се пречупва през призмата на личността и неговите възгледи. Държи се естествено, леко небрежно. Задава агресивни въпроси. Пространството е решено амфитеатрално. Цветков се движи свободно, обзет е от решимостта да изложи собствената си позиция. Той е в центъра, всички трябва да чуят какво мисли и говори Той.
*
Подходът му е нестандартен. Темпераментен е. Това раздвижва предаването. Негов проблем е неприемането на чуждото мнение. Такава позиция е отблъскваща. Но... грешките в поведението на водещия са поправими.
*
Няма подобно предаване в следобедния час. И докато не се появи нещо наистина уникално, май ще почакаме...
*
Форматът на "Часът на М. Цветков" не е непознат. Но благодарение на специфичното му поведение се поддържа зрителският интерес. А възможностите на зрителя да "участва" е вече изпитан метод предаването да бъде гледаемо.

Сензации, шеги, красавици, пари...

През последните години ново явление у нас са риалити предаванията - "Биг брадър", "ВИП брадър", "Стар академи", "Красавицата и отличникът" и др. Едни ги харесват - други изцяло ги отричат. Еднозначен отговор доколко са полезни не може да се даде. Но... изведоха се на показ типични черти на българина.
*
Риалити шоуто разчита на "голата" сензация. Възползват се авторите от желанието на обикновения човек да научи лични, компрометиращи неща за другите. Нещо като жълтата преса. Макар и да имат претенции за достоверност, тези нови програми ни представят илюзорна действителност.
*
"Шоуто на Слави" отбеляза нов модел на развлекателни програми. Смесицата от жива музика, танци, интересни гости, скечове и шеги е формула за успех. Но това беше в началото. Претрупаността, "всичкологията" започна да дразни. Превръщането на предаването в лична трибуна, наставническото размахване с пръст принизиха забавния характер. Най-гледани сега са понеделнишките предавания, където свежа струя носят скечовете на тримата актьори. Което говори, че българската публика иска забавление, талант, естественост. А не предварително подготвени драматични речи.
*
Интересно явление е, когато познати от екрана лица сменят своето амплоа. Такъв е случаят с Иван Гарелов. Той е интелигентен, знае повече от участниците във "Вот на доверие" и понякога не може да прикрие раздразнението си от това, че някои не отговарят на елементарни въпроси. Макар че шоуто е с висок рейтинг, като че ли по-доброто амплоа на Иван Гарелов си остава това на журналист, водил "Панорама", автор на документални филми. С тези професионални изяви, а не със сегашните си шоу игри вероятно ще остане в историята на телевизията.
*
Иван Гарелов не спира да се усъвършенства, да търси нови телевизионни предизвикателства. Това е безценно качество за журналист от ХХI век.
*
Нароиха се предавания и игри, които искат да дадат невероятен шанс на зрителя да спечели значителна сума срещу почти нищо - изпращане на отговор и един час търпение да слуша безсмислените бръщолевения на някоя красавица. Съдържанието на тези предавания се изчерпва единствено с... банкноти. А на мода за водещи станаха такива "героини" от риалити предавания като Зара, Зейнеб и др.
*
Увеличават се развлекателните предавания и игри. Това може би се дължи на готовността на телевизиите да удовлетворят потребността на зрителите да се разтоварят от всекидневния монотонен начин на живот. А защо не и на потребността на телевизиите да печелят

* * *
Телевизионният поток ни залива. Той набира скорост, колкото повече се приближаваме до известни дати - избори, влизане в Европейския съюз... Дано дневният програмен ред на телевизиите в различните им жанрове и форми върви паралелно с дневния ред на хората, особено на младите. А както е видно, те са внимателни наблюдатели на екрана, искат смела и честна публицистика и ободряващо настроение в този тъй труден живот.

12.07.2006