Годишнина

Време за мъже - 15 години по-късно

На 12 юли 1991 г. 309 народни избраници дадоха на страната основния й закон

Още в преамбюла на новия основен български закон е заявена решимост България да е демократична, правова и социална държава. Подчертано е, че правата на личността, нейното достойнство и сигурност са върховен принцип, който задължава всички да пазят националното и държавно единство на страната.
Очевидно десетилетното господство на партията-държава е основание в чл. 1 на новата българска конституция да бъде записано и: "Никоя част от народа, политическа партия иди друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет".

Какво се случи, преди в пленарната зала да гръмне шампанското?

На 14 май 1991 г.

39 народни представители от СДС, главно от Радикалдемократическата и Демократическата партия и от Обединения демократичен център, напускат сградата на парламента. Този парламент доказа, че не е в състояние да изпълни мисията си, възложена му от избирателите, пише в тяхната декларация, огласена от Петко Търпанов. Сред напусналите са Кирил Маричков, Стефан Савов, Елка Константинова, Михаил Неделчев, Александър Йорданов, Стоян Ганев, Венцислав Медарски, Йордан Василев, Венцеслав Димитров. Агитка от техни поддръжници ги посреща пред парламента с лозунгите: "Дертлиев (и Желев, и Дренчев) е прасе, агент на КГБ".
От парламентарната трибуна от името на СДС-депутатите, които работят по конституцията, Петър Стайков заявява: "В парламента ще се води решителната битка за промяна на икономическата и политичеката система, и изразяваме твърда решимост да защитаваме принципите на парламентарната демокрация".
ПГ на БСП е готова да продължи отговорната дейност на Великото народно събрание заедно с всички други парламентарни групи, които осъзнават, че над България никой не може да стои, заявява народният представител Иван Генов.

На 19 май

извънредната конференция на СДС подкрепя гладната стачка на 39-имата депутати. Петър Дертлиев и Александър Каракачанов заявяват, че никой не може да взема решения вместо органите на съответната партия, а виден опозиционен лидер, пожелал анонимност, заявява пред репортер на ДУМА, че 19 май 1991 г. повтаря 19 май 1934 г., само че в мащаба на СДС. На 21 май лидерът на БСДП Петър Дертлиев заявява: Ако днес някой... се поддаде на натиск означава, че му липсва основното достойнство на свободен човек".

На 7 юни

15 депутати от ДПС също напускат заседанията на парламента и работата по подготовката на новата конституция. Предложенията ни не бяха включени в проекта и това ни принуждава да напуснем, заявява председателят на ПГ на ДПС Ахмед Доган. Това се случва преди на второ четене да бъде гласуван член 3 от конституцията: "Официалният език в републиката е българският".
Същата вечер депутатът Георги Марков обещава пред син митинг "Избори до дупка, до победа". И допълва: "На думаджийското "Ние пак сме тук" можем да отговорим "Насреща сме!".

На 15 юни

ВС на БСП в свой документ обявява за приоритети в политиката си приемането на нова конституция като гаранция за мирния преход и утвърждаването на демокрацията. Десет дни по-късно, на 26 юни, Стоян Ганев обявява "повишена бойна готовност сред "някаква част" от академичната младеж".

На 8 юли

НКС на СДС обявява, че онези партии и организации, които подпишат конституцията, ще трябва да напуснат СДС.
Това становище на НКС не е задължително за нас, казва Любомир Иванов от Зелената партия. Конституцията ще се подписва от отделни депутати, а не от партии и организации, заявява Марко Тодоров от Федерацията на клубовете за демокрация. Още по-категоричен е Петър Дертлиев: Ние сме основатели на СДС и никой, особено пришълците в него, не могат да ни отстранят от съюза или откъснат от демократичните му идеи.
През деня пред парламента, като "контраакция" на гладуващите 39-има, сядат Методи Недялков, депутат от БЗНС-единен, и Георги Лунд. Георги Марков, от лагера на стачниците, клейми влизащите в Народното събрание чрез озвучителна уредба. Станът е посетен от журналиста Петко Бочаров и от самодеен американски религиозен хор, поканен от библейско сдружение "Васан" и СДС. На косъм от побой се разминава депутатът Жан Виденов, но не успява да се отърве Петър Берон - "протестиращите" го набиват пред руската книжарница на "Раковски"
В парламента приключва третото четене на конституцията. Блага Димитрова призовава: "Да се вкамени ръката на всеки, който посегне да подпише тази конституция..."

На 12 юли 1991 г.

309 депутати подписват новата българска конституция. В същия ден тя е обнародвана в "Държавен вестник".
Пет минути преди 13 часа в пленарната зала на парламента гръмва шампанското. Най-възрастният народен представител Йосиф Петров полага 267-ия подпис в регистъра, неразделна част от конституцията.
Народните представители, подкрепили конституцията, са морален кворум, отбелязват бащите на основния закон на страната. Сред тях е и колегата ни от ДУМА Милан Колев, ръководител на разпространението на вестника, тогава - депутат от БСП. Звуците на "Мила Родино" увенчават продължителния труд на парламентаристите, някои от тях го пеят със сълзи в очи. Пръв подписва варненският депутат Николай Друмев, последен - Кирил Желев. Конституцията подписват братята Румен и Пирин Воденичарови, Пирин вече е тежко болен и на системи, но казва за ДУМА, че би дошъл да подпише "даже на носилка". На почитателите на БСП ще кажа, че бъдеща България няма да бъде червена, синя, оранжева или зелена - тя трябва да бъде България за българите, казва той малко преди смъртта си.
От присъстващите в пленарната зала отказват да подпишат Румен Данов, Ганчо Ганчев, Иван Войнов, Иван Семков, Адем Кенан, заместник-председателят на ВНС Иван Глушков.
Тогавашният министър на финансите Иван Костов напуска сградата на парламента, преди да дойде редът му за подпис. Поради командировки в чужбина отсъстват Димитър Луджев и Иван Пушкаров.
Двоен празник на 12 юли 1991 г. отбелязват народните представителки Росица Сбиркова и Ирина Бокова - те имат и рождени дни.
Заседанието е 180-то по ред, то разпуска ВНС, а депутатите до избирането на нов парламент продължават да работят по важни за страната закони.
Конституцията е винаги израз на правната култура на обществото, тя документира политически неговата същност и дава живот на вложените посредством държавните органи политически идеи, осигурява единство и правов ред. С това конституцията се превръща в естествена основа на политическия живот, казва Гиньо Ганев, председател на Конституционната комисия. Конституцията поема своя път в обществото и всъщност ще бъде подложена на проверката на самия живот и на гражданаите на страната, а няма пречка във времето основният закон да отчете волята на народа, казва пророчески Гиньо Ганев.

ПОПРАВКИТЕ:

Три поправки в конституцията са направени досега. Първият ремонт бе започнат от 39-ото Народно събрание.

Първата поправка

беше факт през септември 2003 г. Депутатите промениха основния закон в частта му за несменяемостта, имунитета и мандатността на магистратите.

Втората поправка

- от февруари 2005 г., възбуди най-много духовете в страната, защото бе свързана с парливата тема за продажбата на земя на чужди граждани. Спорният текст гласи: "Чужденци, чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на България към ЕС или по силата на международен договор, обнародван и влязъл в сила в България, както и чрез наследяване по закон". Аргументите срещу тази поправка бяха, че недобронамерени чужденци могат да изкупят земята на безценица.

Третата промяна

през март т.г. също стана предмет на дискусии. С тях депутатският имунитет бе чувствително ограничен и беше дадена възможност парламентаристите да бъдат разследвани дори и за леки престъпления. Депутатите получиха и възможност сами да внесат молба да им бъде свален имунитетът, за да се защитят пред съда.

Историята

ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ

На 10 февруари 1879 г. в старопрестолно Търново тържествено е открито Учредителното народно събрание, за да изработи основния закон на Княжество България – неговата конституция. В състава му са 229 делегати от всички краища на страната – все известни и заслужили за отечеството личности. От тях 88 са избрани пряко от населението, 117 са депутати по право на заеманата длъжност (председатели на съдилища, окръжни и градски съвети, висши духовници); 5 са представители на различни учреждения и дружества и 19 са назначени от руския императорски комисар. За председател на Учредителното събрание е избран екзарх Антим Първи.
Учредителното събрание гласува първата българска конституция, влязла в политическата ни история под названието Търновска, и избира София за столица.
Търновската конституция предвижда всеобщо избирателно право, еднокамарна система, широко местно самоуправление и буржоазно-либерални граждански свободи. Тя е една от най-демократичните за времето си конституции.

ДИМИТРОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ

Първата социалистическа конституция е приета от Великото народно събрание на 4 декември 1947 г. Изработена е под ръководството и с непосредственото участие на Георги Димитров и е обявена като правова основа за социалистическото преустройство на страната.

Втората КОНСТИТУЦИЯТА на НРБ

Изграждането на развито социалистическо общество налага изработването на нова конституция, която закрепва обществено-политическото и икономическото устройство на страната, основните права и задължения на гражданите, системата на държавните органи, принципите на управление на обществото.
Конституцията е провъзгласена на 18 май 1971 г. Тя определя България като социалистическа държава, ръководена от БКП в тясно сътрудничество с БЗНС.

ДУМИ В ДУМА - тогава и днес

ГЕОРГИ АВРАМОВ, политик

Вярвахме, че извършваме големи промени в обществото и че конституцията е една от тях. 90 на сто от хората, които преди 15 години подписахме конституцията, днес не са във властта. И тези, които направиха гладната стачка, са вече позабравени. А конституцията не беше оспорена в нито един пункт от тези точно 39 народни представители, които я критикуваха и "гладуваха". Нещо повече - и Снежана Ботушарова, и Стоян Ганев, и Георги Марков, и много други се заклеха в нашата конституция и работиха за нея.

ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ, политик и журналист

Приемането на конституцията беше изключителен успех за новата ни демокрация. Основният закон беше приет трудно, но и тогава, и днес отговаря и на големите предизвикателства на новата реалност в България, и на изискванията на европейските институции. През изминалите оттогава до днес сложни години той извърши и продължава да върши добра работа, но както е знайно, всички нови реалности са обект на още по-нови реалности, и очевидно се налагат отделни поправки. Те обаче не бива и не могат да са основание да се "зачеркне" конституцията. Самият факт, че европейските предписания налагат корекции, а не промяна и не нова конституция, доказват, че документът, приет от ВНС, е адекватен и необходим.

ИВАН ГЕНОВ, политик

Република България първа от страните в Източна Европа прие нов основен закон на държавата в зората на демокрацията. Конституцията стана основен аргумент за приемането ни в Съвета на Европа. Днес тя е политико-юридически фундамент за нормалното развитие на страната и съюзник на демократичните сили. Добре е, че преди години сложихме по категоричен начин край на порочната практика на част от десницата да отбелязва антиконституциони маргинални прояви, като например така наречената гладна стачка на 39-имата.

РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ

Приетата от нас конституция е демократична, съвременна и актуална, но тя вече в голяма степен не съответства на нуждите на обществото. Редица нейни постановки - безплатното здравеопазване и образование, както и социалните придобивки, закрепени в нея, вече са невалидни. Мисля дори, че конституцията е суспендирана. Конституцията трябва да бъде защитавана. Винаги в деня на подписването си спомням за брат ми, имам усещането, че и хората продължават да го помнят. Той можеше да намери общ език и да бъде обединител и на леви, и на десни, на всички хора с гражданска позиция и широка обща култура. И би могъл да е пример за днешните ни политици. Но за съжаление твърде рано си отиде...

ТРИФОН МИТЕВ, политик

Приемането на конституцията беше наложително и много необходимо - обществото се успокои, запази се гражданският мир. Законодателно бяха положени основите на плавен и полезен преход. Имаше много емоции, надежди, дори илюзии, имаше и много вяра. Вярвахме, че отстояваме държавността, и съвсем не случайно тогава говорехме и за демократичен социализъм, и за сходство с Пражката пролет. За съжаление сега всъщност "закърпваме" държавността и конституцията. Много илюзии вече отминаха, но конституцията все още крепи основите на обществото.

ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ веднага след приемането на конституцията:

Тежките времена са време на мъжете. Минахме и подводните камъни, и подводните течения, и бури. Мъжете издържахме...

Ние пак сме тук

От вчера, 12 юли 1991 година, България има нова конституция. Триста и девет депутати от Великото народно събрание сложиха собственоръчно подписите си под националния скрижал. С "Мила Родино" те скрепиха конституционното единство на народа и дадоха законен път на демократическото развитие.
След година неуморна и трудна работа парламентът осъществи на дело своята историческа мисия. Неслучайно депутати аплодираха бурно всеки подпис и накрая се прегръщаха като братя независимо от политическите си цветове. Те дадоха на отечеството това, което се очакваше от тях. Дадоха му своята вяра, надеждата си и онази чиста воля за всеобщ национален напредък, без който държавата ни е немислима.
Не ще е пресилено, ако се каже, че изработването на новата конституция бе един вълнуващ парламентарен подвиг.Месеци наред Великото народно събрание подчиняваше всичките си тревоги и сили на нейното раждане. Събрани около проблемите и въпросителните й, народните представителисе обединиха в едно общо работещо семейство. След първото Велико народно събрание в Търново България никога не е имала такава сговорна парламентарна дружина. Само този факт е достатъчен, за да се разбере от всички, че въпреки политическите бури нацията ни е единна и непреклонна.
Много бяха въпросите, които разделяха парламентарната зала, но още повече бяха истините, които я обединяваха. В този смисъл приемането на конституцията е нещо повече от обикновен законодателен акт. То е най-голямата ни победа по пътя на демокрацията. То е онзи момент от националния ни живот, който потвърждава, че няма непреодолими различия, когато всички сме деца на родината.
За съжаление група народни преставители останаха верни на дребните си политически страсти и дезертираха от своя парламентарен дълг. Докато мнозинството от техните колеги слагаха своите подписи под великия документ, те събираха тълпи около себе си, за да ги насъскват срещу същия този документ. Жаждата им за лидерство и власт ги доведе до политическа истерия, която никой разумен няма да им прости. В случая те сложиха себе си над интересите на народа. Историята ще оцени по достойнство недостойното им поведение.
Добър ден, Родино! Ти имаш вече закона, който те поставя наравно с всички демократични народи. Вече никой не може да те съди за миналото, което те тревожеше и тревожеше другите. С новата конституция ти се изправяш равна сред равните. Депутатите, които ти избра, оправдаха надеждите ти. Те ти дадоха не просто основния закон, а и една надежда. Затова не им се сърди за грешките, които допуснаха. Те бяха част от тяхната обич към теб. Онези, които не те разбраха или те подцениха, разиграват нелеп театър. Ако можеш, прости им! Но никога не им давай залъка, който ги прави гладни.
На добър час!
13 юли 1991 г.

Страници на Галя Панайотова, Лили Томова и Тодор Коруев

12.07.2006