Историята не се прави от лилипути
Димитър Генчев написа книга за 12-те апостоли на български социализъм
Имах шанса и, нека добавя, - радостта да присъствам при раждането
на тази книга. Ето как се случи това. Преди десетина-дванадесет години, в едно
трудно време след краха на социализма в СССР, в България и в бившите европейски
социалистически страни и разразилите се след него атаки отвън, както и идейни
сблъсъци вътре в БСП, и особено след все по-ясно очертаващия се световен пре-ход
от индустриалната в информационната епоха стана ясно, че е нужно да се създаде
ново ляво списание за теория, политика и култура, което да работи на нивата
на обновлението и модернизацията на социализма в съответствие с новата епоха.
Започнах да оглеждам хората, с които бихме могли да осъществим това на-чинание.
Необходими бяха съмишленици - способни, предани на социалистичес-кия идеал,
образовани, с перспективен теоретически и политически потенциал и заедно с това
незадръстени с догми и клишета. Спрях се на Димитър Генчев, с когото преди време
работихме заедно по идейната платформа на БСП, приета на нейния 39-и конгрес
през 1990 година. Него заедно с Павел Писарев и Янаки Стоилов привлякох за заместник-главни
редактори. И ето вече девета година това ядро редактира списание "Понеделник"
и издава "Социалистическа библиотека".
Димитър
Генчев
В един от началните броеве на списанието Митко Генчев написа
първия си портрет - този на Димитър Благоев. Много сполучлива работа, както
ще се убеди читателят. Тогава се договорихме с него да отворим рубрика "Портрети"
и да направим "Бузлуджанска галерия" в "Понеделник". И той,
като всеки добър майстор, наистина я създаде за няколко години. Рубриката "Портрети"
е една от най-хубавите в списанието.
Авторът определя жанра на творбите си като "Щрихи към портрета на...".
Според мен те са значително над определението "щрихи". Аз ги възприемам
като твърде добри портрети на тези забележителни дейци, защото изграждат оригиналния
образ на всеки от тях. Ако ли пък по историческите канони те не са завършени
портрети, със сигурност са исторически очерци или исторически есета за 12-те
първостроители на Българската социалистическа партия. Във всеки случай не са
щрихи. Графика - да, щрихи - не. В тях са уловени с удивителна точност отличителните
черти в живота, характерите, духовната неповторимост и отношенията на тези многопластови
личности. Авторът на книгата е майстор на краткия исторически очерк и в този
жанр той няма голяма съвременна конкуренция у нас.
Книгата "Първоапостолите на идеала" (издадена от фондация "Ново
време" и ИК "Христо Ботев"), която читателят държи в ръцете си,
е талантлива книга. Тя съчетава по един органичен начин историческия факт и
разнообразната информация с точен психологически рисунък на характера и поведението
на своите герои в различ-ни ситуации и преживявания. И всичко това е пресъздадено
с такт и с много свеж, нехарактерен за историците образен език. Така са се получили
тези 12 оригинални портрета на първоапостолите на социализма в България. Те
се четат леко и предизвикват у читателя съпреживяване на авторовото отношение
към личността, която той пресъздава.
Сред тези 12 портрета (числото е символично) няма несполучлив или слабо нарисуван
образ. Има по-ярки, по-близки до сърцето на автора, но няма слаби. Това е голямо
достойнство на книгата. Тя има висока емоционална температура, поражда нарастващ
интерес към всеки следващ очерк и активира както мисълта, така и чувствата на
читателя. От тази книга надзъртат и водят диалог с нас както ис-торикът, така
и писателят. У автора има мая и от двете призвания.
Да, всички портрети са хубави, но някои са превъзходни. Такива според моето
възприятие са портретите на Вела Благоева ("Майка кураж"), на Слави
Балабанов ("Реквием за Слави Балабанов"), на Ана Маймункова ("Ана
и вълците"), на Гаврил Георгиев ("Железният Гаврил"). Тук перото
на автора е нарисувало образи, които не се забравят.
Когато човек чете книгата на Димитър Генчев, изпитва гордост от срещата с тези
хора. Какви големи умове и личности са турили началото на социализма в България
през ХІХ век! Образовани в най-престижните европейски университети, надарени
с големи заложби, владеещи по няколко чужди езика, участващи в световни дебати
по най-острите въпроси на своето време.
Вижте какво ярко съзвездие са основателите. Димитър Благоев ("Патриархът
на българския социализъм") - с разностранни дарби, завършил Цариградската
гимназия и Петербургския държавен университет, знаещ руски, немски, турски език.
Янко Сакъзов - артистичен, учил в Йена, Лайпциг, Лондон, Париж, говорещ и пишещ
на руски, немски, френски и английски. Никола Габровски - руски възпита-ник,
завършил юридическото си образование в Женева, участва в учредяването на Втория
интернационал. Георги Кирков - завършил образованието си във Виена, духовит,
обаятелен, с рядък хумористичен талант (спомнете си неговата реплика към аудиторията
като медиатор на прочутата дискусия между Кръстю Раковски и Янко Сакъзов, състояла
се в Софийския цирк: "Господа, вие сте в цирка, но не сте на цирк. И не
говорете толкова глупости - не се намирате в Народното събрание."). Кръстю
Раковски - потомъкът на Георги Мамарчев и Георги Сава Раковски, блестящ интелектуалец,
следвал в най-реномираните европейски университети - Женева, Берлин, Монпелие,
Париж, участвал в създаването на Българската и Румънската социалистическа партия,
член на Изпълнителния комитет на Втория интернационал, министър-председател
на Украйна по времето на Ленин. Гаврил Георгиев - прекрасно образован, пише,
превежда и кореспондира на руски, немски и френски, полиглот, ползващ много
други европейски езици. Щедро надареният идеолог и политик на партията Христо
Кабакчиев, също от женевското ято. Умният и романтичен женевски студент Слави
Балабанов. Книжовникът на партията, изтъкнатият литературен критик Георги Бакалов
- блестящ полемист, следва ес-тествени науки в Женева, приятел на Роза Люксембург,
Георги Плеханов, Жюл Гед. Красивата Вела Благоева - завършила Американския колеж
в Габрово, а висше образование - в Петербург, с литературни дарби, владееща
английски, руски, немски, френски език, социалистическата Рада Госпожина или,
както сполучливо я нарича Генчев, Майка Кураж на българския социализъм. Всеотдайната
Ана Маймункова, следвала висшето си образование в Брюксел. И най-сетне, "якобинецът
от Ючбунар" Роман Аврамов - син на богаташ, женевски студент, приятел на
Ленин и Плеханов, поддържащ връзки с Карл Кауцки, Франц Меринг и Роза Люксембург,
владеещ френски, немски, английски, италиански и румънски език, виден външнотърговски
ръководител в Съветска Русия.
Тази славна кохорта е била съставена не от маломерни хора, а от едромащабни
и морални личности. Къде по дългия път на историята са се загубили тези толкова
драгоценни и красиви традиции - на върха на партията да стоят талантливи, венчани
за социалистическата идея и с висок морал хора? Защо лека-полека избледнява
яркостта на социалистическия елит? Благоев и всички тези 12 първоапостоли на
социалистическия идеал у нас показаха, че не всеки може да лидира социалистическа
партия. Великият идеал иска велики личности, историята не се прави от лилипути.
Героите от книгата на Димитър Генчев изиграха изключителна роля в историята
на българския социализъм и на Българската социалистическа партия. Те са в безусловния
смисъл на думата исторически личности. Те стоят в нашата история като нейните
титани и нейните жреци. Всеки, който посяга на основоположните социалистически
идеи и ценности няма как да не срещне суровия им поглед. Всеки, който изменя
на тези идеи и цели - тяхното осъждане.
Сто и петдесетата годишнина от рождението на Димитър Благоев, във връзка с която
излиза книгата на Д. Генчев, преминава в контекста на две ключови све-товни
събития, които определят същината на нашата съвременност.
Едното - крахът на съветския и на източноевропейския, включително на българския
социализъм. Няма ги вече на световната сцена СССР, европейските социалистически
страни, световната социалистическа система. Пред съвременни-те социалисти и
социалистически партии застава въпросът: защо се случи това? Кои са предпоставките
в теорията и кои грешки в историческата практика доведоха до този крах? И най-важното
- кои са пътищата за преодоляване на кризата на социализма, за неговото обновление
и модернизация през ХХІ век.
Другото - започналият в края на ХХ век световен преход от индустриалната в слединдустриалната
епоха. Ако обхванем с поглед пъстрата панорама на съвременното световно развитие
- пред нас ще се открие неговата централна ос, която по един или друг начин
движи всички други процеси - преходът в новата информационна епоха. Това е дълбочинното
съдържание на всичко, което става в съвременния свят. Извършват се коренни трансформации
във всички области: общество, политика, икономика, комуникации, култура, ценности,
навсякъде.
В съвременния свят протича Велика глобална революция, която представлява системно
единство от няколко революции - научна, технологическа, комуникационна, образователна,
екологична, демографска, мениджърска. Тази Велика глобална революция изменя
както производителните сили на обществото, неговата социална морфология и отношенията
вътре в социума, така и мисленето на хората, развитието на идеите и обществените
теории.
Такива са две от най-важните координати на света, в който живеем днес и в който
тръгва по своя път книгата "Първоапостоли на идеала". Те ни заставят
не само да оценим от височините на съвремието живота и приноса на тези велики
българи, а и да погледнем напред, за да продължим идеите и делото им в новата
епоха.
Те живяха през втората половина на ХІХ и първите десетилетия на ХХ век. Ние
сме в началото на ХХІ век. Какво са те за нас, съвременните социалистически
поколения, и какво ние, техните потомци, сме длъжни да направим, за да бъдем
достойни за тях?
В наше време Благоевият въпрос трябва да бъде зададен отново. Някога в края
на ХІХ век, когато България още не беше тръгнала по пътя на индустриализма и
работническата класа не беше се появила у нас, Димитър Благоев написа знаменития
си труд "Що е социализъм и има ли той почва у нас?".
Днес този въпрос трябва да бъде зададен отново.
Само че този път става дума не за индустриалния социализъм, така дълбоко изследван
от Маркс, а за социализма в информационната епоха.
Пред съвременните поколения застава въпросът за дълбока, бих казал коренна модернизация
на социализма.
Ние не сме на прага на информационната епоха, а сме в разгара на световния преход
към нея. Ние наблюдаваме "ставането" на един нов свят, все още не-завършен,
неизграден във всички области, но качествено нов и без каквото и да било съмнение
се нуждаем от ново разбиране за извършващите се радикални трансформации в този
нов свят.
Всичко се променя: труд, творчество, технологии, икономически отношения, комуникации,
структура на обществото, разменни потоци между държавите и цивилизациите, медии,
международна политика. Няма област, незасегната от информационната трансформация.
Процесите и промените в тази трансформация не са линейни, а сложни и противоречиви.
Раздялата с принципите и моделите на индустриалното развитие не е лесна, нито
безоблачна и твърде малко прилича на досегашния исторически опит на човечеството.
Водещите съвременни теоретици са единодушни, че информационното общество е общество
на знанието. А също така - че то ще обхване целия свят за разлика от индустриализма,
който обхвана само част от света.
Ако искаме да бъдем достойни за паметта на първоапостолите, трябва отново да
поставим този фундаментален за времето ни въпрос, но в нова редакция: "Що
е социализъм в информационната епоха и има ли той почва у нас?"
Пожелавам на добър час на тази с вдъхновение написана книга!
---
Заглавието е на редакцията
14.07.2006
Мнения по темата: