Драги читатели,
в рубрика "Искам думата" Ви даваме възможност да изразите своето мнение,
да споделите проблемите си, да заемете позиция ...
Материали се приемат на следния адрес:
Бул. "Цариградско шосе" 113А, ет.2
за "Искам думата"
iskamdumata@duma.bg
Утре не започва от нас
Петър Тасев - защитникът на свободното слово
Бях най-младият репортер във в."Труд", назначи ме Ангел Георгиев,
първият главен редактор на вестника след 9 септември 1944 г. Току-що се бях
уволнил от казармата и бях приет за студент в Софийския универиситет. Годината
беше 1947-ма, а "Труд" беше издание на новоучредените професионални
съюзи в България. След бай Ангел, както всички го наричахме, за главен редактор
беше назначен Борис Милев - една от легендите на френската съпротива по време
на хитлеристката окупация през Втората световна война, комендант на нелегалните
военни формирования в Париж. Заедно с него в редакцията беше назначено и едно
младо момче,което още не носеше брада и не пушеше с лула и което ми "отне
първенството" за най-млад репортер. Името му беше Стефан Продев. Заедно
с него се появи и литературният редактор на вестника, един много приятен и симпатичен
мъж, по-скоро висок, отколкото среден, отдавна преминал средната възраст, с
изразително и красиво лице, подкупваща усмивка под традиционните английски мустаци
и едни издайнически добри и любопитни очи. От него лъхаше непринудено достолепие.
Голяма беше изненадата ми, когато разбрах, че Петър Тасев, така се казваше нашият
нов редактор, е бил
последният главен редактор на вестник "Мир"
преди 9 септември 1944 г. Знаех и че главните редактори на големите буржоазни
вестници бяха съдени от Народния съд.
Голямата заслуга на Борис Милев беше, че не само успя да защити Петър Тасев
и да го измъкне от Народния съд, но и да го назначи за стилист на в."Труд".
Това беше голям риск от страна на Борис Милев в онези революционни времена,
но си беше в негов стил. И както разбрахме по-късно, не е имало никакво основание
Петър Тасев да бъде съден.
Вестникът много скоро придоби малко по-различен, по-разчупен вид от официозите
- "Отечествен фронт", "Народна войска" и "Работническо
дело". Голяма заслуга за това имаше и нашият стилист Петър Тасев.
Имах късмета да работя под негово ръководство, макар и за кратко време. Той
беше изключително етичен, с богата обща култура и речников фонд, отличен стилист
и редактор. Още в първите дни той обърна представата ми за "буржоазен журналист"
на 180 градуса. Независимо от някои наши предубежденията, той стана любимец
на всички. Отначало с неудобство, а по-късно с доверие се допитвахме до него,
приемахме препоръките и бележките му, доверявахме се на неговия професионализъм
и опит. Това, което научих, ми остана за цял живот - професионалната доктрина
и азбуката на журналистиката.
По-късно, при други обстоятелства, попитах Борис Милев как се е сетил да покани
Петър Тасев. Във Франция се занимавах и с журналистика, отговори Милев, и като
ви видях на какъв хал сте, разбрах, че без майсторняма да минете..
Кой е Петър Тасев ?
Роден е на 31 януари 1896 г. в София. Баща му Лазар Тасев, родом от Битоля,
участник в борбата за освобождението на Македония, е принуден да се пресели
в София.
Семейство Тасеви с четирите си деца живее в Драз махла при мизерни условия.
Малкият Петър завършва Френският католически колеж в София и стенографски курсове
в Париж. По-късно брат му Кирил е разстрелян като анархокомунист. Петър прекъсва
образованието си, за да издържа семейството. Заминава като общ работник в Линц,
Австрия. През 1926 г.Петър Тасев се жени за дъщерята на един от най-известните
столични журналисти Любомир Харизанов, която е и племенница на Яне Сандански.
По това време Харизанов работи като главен репортер в най-добре списвания и
престижен български вестник "Мир", наричан още и българският "Таймс",
според изследователите на българския печат.
През 1927 г. тогавашният главен редактор на вестник "Мир" Иван Пеев-Плачков
назначава Петър Тасев за репортер. Оттогава до 1944 г. професионалният път на
Петър Тасев е свързан само с в."Мир".
Акционери във вестника са потомствените банкерски фамилии Бурови, Гешови, Яблански,
Губиделникови, а редактори и сътрудници са едни от най-известните журналисти,
политически, стопански и културни дейци - Михаил Маджаров, Иван Пеев -Плачков,
Иван Ев.Гешов, Атанас Буров, Цвятко Бобошевски, Антон Страшимиров, Иван Вазов,
проф. Александър Балабанов, проф. Петко Стайнов, проф. Богдан Филов, проф.Димитър
Михалчев, проф.Иван Шишманов, Велчо Велчев, Райко Алексиев, д-р Борис Вазов,
Христо Бързицов и още много други. Вестник "Мир" излиза в продължение
на половин век - от 1894 до 1944 г.
През първите години на своето съществуване той е представителен вестник на една
от най-големите партии в страната - Народната, а от 1924 г. се превръща в независим
национален всекидневник. Значително влияние върху списването му оказват водещите
издатели д-р Константин Стоилов, Иван Евстатиев Гешов и Атанас Буров.
Въпреки криволичещия си път като партийно издание и след това - като независим
всекидневник, "Мир"в основната си ориентация винаги е защитавал парламентарната
демокрация, бил е отворен за западноевропейската, руската и американска култура,
давал е пример за широта и търпимост към хората с различни убеждения, на които
е предоставял страниците си.
Военните 1941-1944 г. са последните и най-трудни в полувековната история на
вестник "Мир".
В този период главен редактор на вестника е Петър Тасев. По-време на бомбардировките,
сред разрушените редакции е и тази на в."Мир". Това налага да се намали
обема на вестника и по-късно да спре издаването му за известно време. Да се
работи и подържа реномето на българския "Таймс" в подобни тежки условия,
при жестока военна цензура, която го лишава от много сътрудници, е равносилно
на подвиг.От журналистите се е изисквало
не само висок професионализъм, но и смелост.
Най-голяма е била отговорността на главния радактор. Петър Тасев пише голяма
част от уводните статии, като умело и обективно отразява събитията и позицията
на редакцията по най-важните въпроси на съвремието. Това го прави много популярен
в гилдията и сред читателите.
И след събитията около 9 септември 1944 г. в. "Мир" продължава да
излиза, последният му брой е от 30 декември 1944 г. А с постановление на ОФ
правителството от 1 януари 1945 г. са спрени всички вестници, с изключение на
правителствените официози, "поради липса на хартия".
През 1945-1946 г. Петър Тасев, заедно със Славчо Васев, редактира независимия
информационен вестник "Ден". През 1947 г. е литературен редактор на
в."Труд", след което работи като директор на дружество "Стрела",
в редакцията на в."Земеделско знаме" и накрая - редактор на списание
"България" (списанието получава през юли 1971 г. орден "НРБ"
- втора степен по случай 25 години от излизането на първия му брой и за заслуги
за популяризиране на успехите на страната в чужбина). Петър Тасев умира през
1984 г.
През цялата си професионална кариера, при изключително трудни за опазване на
журналистическата съвест условия, Петър Тасев е честен и обективен към своите
читатели и толерантен към работодателите си.
Незаслужено стой в забрава един от видните представители на българската интелигенция,
талантлив журналист и редактор, който постави родината над личните интереси,
истината - над кариерата, верен защитник на свободното слово в българския печат.
Българската журналистика може да се гордее с Петър Тасев!
17.07.2006