Книги

Тая песен ми е от...

Бойка Асиова събра своя песенен чеиз, подобно безценно имане той не е за да го държиш за себе си

Тодор Коруев

От корицата на тази книга ни гледа майката на Бойка Асиова. И с право. Защото книгата е онасловена "Песните на мама". И в нейните 150 странички Бойка е надиплила своя песенен чеиз. И не само го е стъкмила, но го е пренесла в днешния си дом, където едни песни се срещат с други и огласят живота на семейството й.
Когато Бойка Асиова ми подари книгата си помислих, че ме чакат мигове на досег със сладкодумни разкази от нейния удивителен свят, потопен в народния живот и българската съдба. Знам от Хайтов, че харесваше тази народностност в писанията на Бойка, песенността и приказността на речта й. Но ето ти изненадата: в ръцете ми е сборник с песни на ИК "Персей". Откъде у Бойка толкова много песни. По-голямата част тя е попила от майка си Йордана Костадинова Бонкова. "Не всеки може да бъде Костадин Гугов, казвала тя, важното е да ти се пее. Се некой требува да пренесе песните от един на друг." И още смятала за неприлично, когато някой пее да се говори. Може би тя е научала бъдещата журналистка и белетристка от малка да се вслушва не само в мелодията, но и в думите. От уроци следа има. Колко от тези думи, образи и словесни обрати, чути от песните, са втасали в нощвите на Бойкиното писане, за което тя сигурно си спомня с благодарност. Пеел е и дядо й Дине, най-често по коситба, "когато почивал или ковял косата редял песните една след друга". А от войната, "почнала като Балканска, обърнала се в Междусъюзническа и завършила като голямата Европейска, Костадин Тумбев донесъл и песни", така са и наречени в книгата - "Песни от окопите". Когато майка й пеела песента за боя, "пред стените Булаирски", прекъсвала и казвала: "На тате са му дали кръст за храброст за тая битка". Някои от песните като "Черна се чума явила долу ми в Македония", в която се излива мъката по гибелта на Гоце Делчев, са дошли с бежанците от Серско, които са търсили спасение от погърчване в Стара България.
Бойка не си прави труда да систематизира песните по някакви научни принципи. Оставя тази работа на изследователите. Тя просто отваря вратите на читателя към песенното имане, което е събрала. Предговорът й започва така: "Мама пееше единствено, когато шиеше. Тихо, на себе си и за себе си..." Няма начин да не го дочетеш докрая. Бойка е продължила нататък с казаното от майка й за някои от песните, така са се получили малки приписки. Като тези:
"Тази песен съм чула само еднаж - на мойта сватба, от баба Има циганката. Тя тупаше на дайре..."
"Тате беше бая див по нрав, а пееше кротко. Се едно, че сега слушам кадифения му глас. Песента го правеше по-мек."
"Какви са били биволи, какви чулове. Гиздосия."
"Течьо, дедо ти Юрде, само тая си знаеше. Легнеше на одеро, претакаше броеницата и си пееше. Иначе глас немаше..."
А от корицата продължава да ни гледа майката на Бойка - Йордана, ха-а да ни рече: "Се некой требува да пренесе песните от един на друг."

Поезия

По пътя на духовните светци

Благовеста Касабова

Николай Милчев е поет със собствен самороден глас. Още първите му стъпки в съвременната поетична територия - 80-те години на миналия век - подсказваха, че ще има солова партия в многогласния хор на днешната българска поезия. Не могат да се сбъркат стиховете на Николай Милчев, за разлика от стиховете на мнозина, минаващи за водещи поети през последния четвърт век. Смениш ли имената им, няма разлика, четеш едно и също стихотворение, втръснало ни прочие до смърт.
Ето защо с голямо очакване прочетох новата му стихосбирка "Надеждата е бебе с очила", издадена от Обединена редакция за книги и периодика "Мисъл". И очакванията ми се оправдаха. И тук поетът не е изменил на оригиналната си образност, на своеобразната си метафоричност, но като цяло стихосбирката има звучене, различно от предишните му книги. И това е още един негов плюс. Откривам в нея нов автор - самовглъбен, стремящ се да направи своеобразна равносметка на избора си в живота, на желанието си да следва повика на сърцето си, да не изменя на вътрешното си аз, независимо от грубо наложения днес манталитет за "успех" в живота. Чудесни стихотворения е сътворил поетът на тази тема. Без ни най-малко да се жалва от уродливо гротескния морал или разбирането за обществено-социален статус, той, като истински духовен човек, ще устоява таланта, божествената искра в себе си и с нейната крехка светлина ще се стреми да прогонва мрака от човешките души.

На село, ако искаш да си мъж,
си правиш къща и кола купуваш.
А аз играх с къдриците на дъжд
и с рибите на дъното сънувах.
Не се разкайвам. Няма за какво
да търся оправдание и прошка,
че съм римуващото същество,
което вижда в прасковата брошка.
("Автобиографично")

И още въздействащи стихотворения ще открием - за детството, родния дом, родителите, приятелите, за онзи незабравим свят, който жив ли е в нас, оставаме човеци. Чувството към него е чисто като изворна вода и топло като майчина прегръдка. А образите и метафорите са запомнящи. И в тези поетични творби авторът е различен - той не сравнява онзи отминал свят с настоящия, не скърби за него. Напротив, той е светлият лъч, който пробива мрачната сивота и студенина на настоящето, нравствената съкровищница, от която черпи богати дарове за творчество.
Разбира се, и на любовните чувства е отделено място, макар и по-скромно. Поетът им е подвластен, не би могло да бъде и иначе. Иска ми се обаче да не отмина едно показателно стихотворение на поета - "Двадесет и пети май". След празника дъждът измива "речите за памет и признателност", "дългите заучени слова" и очите на светците са "пълни със сълзи". Но той, поетът, разпъва "книжен дъждобран" и тръгва, като се надява да не бъде сам по пътя на "светците", отворили ни очите - чрез книгите си - за богатствата на света.
Радвам се на новата стихосбирка на Николай Милчев и вярвам в неговите бъдещи успехи.

Мемоари

Спомени писани с обич и болка

О.з. ген. Вълкан Дапчев

В новоизлязлата книга "По пътя на априлци" (КК "Колинс-5") Ганчо Старибратов си е поставил задача да разкаже за участието на копривщенци - наследници на героичните априлци от 1876 г., в антифашистката съпротива. Но на практика той дава по-широка и пъстра картина на времето. Всъщност това не е мемоарна книга в тесния смисъл на думата, защото авторът е извършил истинска изследователска работа, издирил е автентични документи и свидетелства на дейци на БКП, БЗНС, учени, политици и др.
Мизерно детство, ремсист от 16-годишна възраст, участник в бойни групи, политзатворник и партизанин, доброволец в Отечествената война, след победата на 9 септември 1944 г. напрегната служба на високоотговорни длъжности в армията - такова е политическото житие на автора.
Високата политическа култура, бунтуващата се съвест и терзаещата се болка за съдбата на социалистическата идея и на България подтикват Старибратов да застъпи свои оригинални виждания за значими събития, неполучили и досега еднозначна оценка. Като например решенията на ХХ конгрес на КПСС за култа към личността на Сталин и последствията от тях, реформирането на БКП и ролята на БСП в прехода след 1989 г., генезиса на десните партии и политици като наследници на реакционната буржоазия, обвързала се с хитлерофашизма. Старибратов разобличава митологизирането на Стефан Стамболов от Желю Желев, Иван Костов и др. със скритата цел да оправдаят пещерната си русофобия и разграбването на националното богатство. Силно звучат и страниците за измислените обвинения към България за участие в атентата срещу папата. Приведени са убедителни факти и свидетелства, до които авторът се е добрал, защото е бил представител на БГА "Балкан" в Италия и под неговото ръководство е работил Сергей Антонов.
Старибратов разказва сладкодумно и живописно, книгата му се чете с увлечение.

19.07.2006