Имена

Липсва ни писателят и приятелят

80 години от рождението на Атанас Мандажиев

Димитър Танев

АТАНАС МАНДАДЖИЕВ (1926 - 2000 г.) е автор на повече от 40 книги - романи, публицистика, сборници с разкази и новели, както и на популярната телевизионна поредица "Баш майстора". Един от основателите на Международната асоциация на писателите криминалисти - AIEP; до смъртта си 2000 г. е бил президент на Българската секция. По известните му произведения са "Решаващият удар", "Старт към живота", "Бягство", "Когато денят е къс", "Вълчи капан", "Черен лист над пепелника", "Похитителката", "Белият цвят на рибите", "Жената, която наказва", "Зелената стена", "Глътка текила и олово", "Когато самолетите не излитат", "Сладко от зебени сливи", "Самотно тяло" и др. Негови книги и разкази са преведени в Мексико, Испания, Русия, Китай, Словакия, Унгария, Румъния, Куба, Германия,, Никарагуа, Турция, Израел и др. Носител на престижната литературна награда "София" - за цялостно творчество.

Атанас Мандаджиев бе един много светъл човек, роден сякаш с предназначението да живее пълноценно, охотно, вярващо, истински, да бъде желан приятел и събеседник, щедро раздаващ идеи, импулси за действие, оптимизъм. Силно емоционално зареден, той - макар и на "високата" възраст 80 години - сигурно щеше да бъде още твърде витален и деятелен, пишещ и пътуващ, бохемстващ и неуниващ, ако да не бе нелепата му, бърза и действително случайна смърт преди шест години.
Имах шанса да съм измежду неговите приятели, да го познавам отблизо, "по домашному", а не само като писател. Всички, общували с него, са бивали завладявани от облъчването му, от умението му да събира различни хора, да създава празничност, да "използува" красивото и дарственото от живота - един чаровен компаньон, кавалер и ловец на мигновенията. Помня, че винаги изпусках момента, в който Атанас влиза в колата си - той висок, тя малка. Ала съм освидетелствал колко удобно се чувстваше, как се отпускаше в нея - като пиле в гнездо. И как я шпори по момчешки из разкопаните улици на родната му София - винаги открит и разговорлив, макар и понякога неспокоен, възбуден, несъгласен с много неща и критичен към постъпки и действия.
Мандаджиев приемаше писателството като призвание и отговорност. И понеже влагаше много упорство и надежди в това, което пише и издава, навремени се потискаше от факта, че книгите му не получават шумните приветствени анонси, с каквито биваха отличавани други автори и книги. Досегнал се до всичко, написано от приятеля си, минал вече дълъг път в четенето и обговарянето на текущата художествена книжнина, аз и сега твърдя убедено, че в произведенията на Ат. Мандаджиев ("Белият цвят на рибите", "Бягство", "Ново разписание", "Похитителката", "Когато самолетите не излитат", "Самотно тяло", белетристичният му комплект за Баш Майстора и пр.) има много повече стойности, ориентири, съкровени откривателства, идейно-художествени попадения и хуманитарно-гражданска жар, отколкото провиждаха ония, дето чертаеха литературните панорами, редяха литературната йерархия и подхождаха към имената и творбите с предварителна нагласа и много съображения.
Атанас Мандаджиев сътвори немалко повести и романи. Но докрай остана измежду малцината "гардове" на разказа - най-концентрирания белетристичен жанр, където и в който най-ярко искрят моженето, въображението, кристалите на словото, и в същото време жанр, най-често похабяван от занимавките и скучните сомнамбулства на третостепенни писачи. Който днес прочете наново примерно разказите на Мандаджиев "Модерна приказка" или "Зелената стена", ще се убеди, вярвам, в тяхната същностна модерност - не "изиграна", парадна, пренебрегваща смисъл, динамика, човешки присъствия и жива реч, а основана на реална съвременна психология и чувствителност, на едно драматично личностно себенамиране в напреженията на делника, съвестта и съзнанията.
Толкова бе свързан Мандаджиев с повествованията си, че твърде често из тях лъха, топли един обходен, пък и пряк автобиографизъм: той е метаморфозирал в героите си или е прякото действащо лице, или пък - уж оттеглен, но зорко наблюдаващ - води, коментира и дирижира избраниците си. Него всичко го интересуваше - хармониите и рушенията в природата и у човека, политиката и всекидневието, светът вчера и светът от днес - дехуманизиран, военизиран, космополитизиран, глобализиран, невротизиран и всякакъв друг, но наш, мил ни, скъп ни - внушаваше писателят, защото живеем само веднаж в него, падаме, ставаме и се лутаме из лабиринтите му, сеем и жънем в него труда, любовите и разделите, надеждите и амбициите си.
Беше страстен риболовец. Върхът в описанието на тия си приключения е постигнал, мисля, в чудесния си весел разказ "Как научих сицилианците да ловят риба". Бе председател и "душа" на българската секция на AIEP (Съдружие на авторите на криминална и детективска проза). Бе пропътувал надлъж и шир градове, страни, земи. Бе спортувал активно и писал отдадено на спортна тема, с цел да я изведе равноправно нагоре, към безспорната художественост. Но си отиде с отворени очи, останал непривично сам, недонаситил се на живота, несподелил докрай всичко, насъбрано и премисляно. Затова възможно е и "там, горе", ако има някаква форма на съществуване и деятелстване, Атанас и там пак да личи, да жестикулира и говори, да вдига приветствено чаша, да се раздава и гори, да печели приятелства и трупа свои си, задушавани болки...

Как се роди "Баш майстора"

Сега за Баш майстора. Попаднах в лапите му, когато реших да правя на собствени разноски надстройка. Накрая, след като си уредихме последните сметки в компанията на пържоли и червено вино, аз му викам: "Ти, бай Райчо, ме оскуба като гъска, поиска да ми сложиш цепена шапка у комина на камината - да ме опушиш като скумрия, пусках ти с мои пари тотото в Централната поща, ама аз ще си го изкарам от тебе двойно и тройно!" "Кажи де, кажи - не вярва, - я съм близал гъзо и на гяволо?" "Е, ти всичко можеш - отвръщам му, - но точно туй - не!" И изпълних "заканата" си - пет тв филма за Баш майстора, два романа... При тия сблъсъци чудно ли е вече, че прописах и криминални романи? След спортните, психологическите на столична тема и пр.
- Този ваш герой - Баш майстора, плуваше във водите на така наречения реален социализъм както Остап Бендер в НЕП-а. Далаверите му бяха дребни, хитрините и битовите му сделки - малки, но почеркът му издаваше мащабност. Няма ли днес вашият герой в новите условия да заприлича на мъниче, което джавка безсилно след едрите хищници?
- Баш майстора стана нарицателно и продължава да бъде - въпреки слепотата на днешното тв ръководство, на което и през ум не минава да излъчи отново сериала. Баш майстора прилича главно на... себе си. Един социалистически Бай Ганьо, своенравна мутация на знаменития Алеков герой. Ето как би отговорил той на въпроса ви за джавкащото безсилно подир едрите хищници мъниче в наше време: "Море да бех малко по-млад, щехте да видите вие - милиони ли? Сите щех да ви туря у джоба, ако че не съм учил! Щото кой пръв подкара частното у нас, както що требе? Кой дигна палати за чудо и приказ, кой създаде "Строителни услуги и други", кой натика ферма за свине у центъро на "Люлин"?... Туй мойто, дето днеска сите нови акули по него вървят, нийде нема къде да го прочетеш, ни у Маркса: "Който си има - все да си има; който си нема - ич да си нема!" Девиз! Конституция! Евангелие!"
- Побира ли се националната кауза на България в манталитета на Баш майстора?
- Мисля, че да. И то тъкмо в горната негова сентенция, подчертаната. Тук не става дума единствено за материалните придобивки на родения хитрец и мошеник, а за нещо много по-голямо, което прави невъзможна раншната уравновиловка в обществото - за ума, способностите, енергията и любовта към градивния труд на отделната личност. Баш майстора влиза в кожата на изпечен мошеник благодарение на невероятните празноти и идиотщини в цялата ни система на услугите тогава, инак той е със "златни ръце" - изпипва всичко леге артис, и тези ръце го сърбят за работа от сутрин до вечер. И ако понякога му се налага да руши (например стар покрив), прави това само защото на празното вече място ще започне незабавно да строи, да гради. А не като някои юнаци у нас днеска, дето им дай само да събарят!...

Из интервю в ДУМА

20.07.2006