Феномени

Баба Ванга - отричана и обожествявана

10 години от смъртта на световноизвестната българска пророчица

Портрет на пророчицата, нарисуван от Светлин Русев

Оръдието, мерникът, ясновидката и аз

(документален разказ)

Димитър Копривленски

От малката къщичка изскочи като подгонен изискано облечен, възнисичък млад мъж. И като се заоглежда, забърза към улицата. А от незатворената врата се дочуха викове.
- Мръсник, курвар, защо си дошъл да ми губиш времето? - И като вървеше след него, току до мен спря стопанката на дома.
Не бях я виждал дори на снимка. Пък и думите й не се връзваха с очакванията ми. Но разбрах с всичките си фибри - това бе тя, това бе Баба Ванга. Жената, от която очаквах спасение.
Облечена по селски. Със затворени очи. Със забрадка и престилка. И с много лунички под очите.
Стоях като втрещен - и от вида й, и от думите, които чух, и от близостта й до мен.
- Ти кой си? - изненадващо ме попита стопанката на дома.
Гипсирах се, какво ми стана не знам, но не проговорих.
- Лельо, това е моят командир - спаси ме стоящият съвсем наблизо бивш мой войник, младши сержант Пиперевски, сега на работа при нея. И започна да й разказва подробно чутото от мен само минута преди това.
...Провеждаше се поредното тактическо учение. В ранния зимен следобяд заминах на рекогносцировка с командира на полка. А в батареята оставих да ме замества старши лейтенант Емил Чучуганов, комсомолски секретар на полка, мой приятел.
Винаги след рекогносцировката следва заемане на бойния ред. И за да не измъкват оръдията от нивите през нощта, Емил решава да построи батареята на пътя овреме. Но с връщането ми ме посрещна объркан и някак си виновен.
- Няма го мерникът на едно от оръдията.
Надявах се всичко да се поправи бързо. Но на разсъмване на командния пункт командирът ме посрещна отдалеч:
- Вие там, противотанкистите, защо не си пазите мерниците? - агенция "Партенка" си бе свършила работата.
А след учението обикновено много строгият командир някак бащински ми заповяда: "Вземаш една кола и един взвод и до седмица мерникът да е на оръдието!"
И тръгнахме ние, с моите противотанкисти. От село в село. От училище в училище. Питахме и разпитвахме. Не е ли виждал някой една такава - метална кутия с платнен ремък. Да каже. Пред общинарите натъртвах: "Мерникът не е загубен, мерникът е взет. Може и провокация да излезе..."
Газихме калта из нивите, валя ни сняг по баирите. Нищо. Седмицата се изтърколи като ден. Тогава ме поде майор Спасов, началник на служба "Артилерийско въоръжение":
- Нарушена е бойната готовност. Противотанково оръдие без мерник е едно желязо. Можеш да си го вземеш в квартирата. А аз трябва да докладвам нагоре. Чака те съд!
Това бе върхът. Смятах го за приятел. Но той бе прав за себе си.
- Отивам при Баба Ванга! - не исках разрешение, само информирах командира на полка. А той ме контрира:
- Офицер, комунист, как ще ходиш при Ванга?
- Офицер, комунист, ама ще ме съдите!
След два-три дена подробно инструктирах младши сержантите, казах им къде отивам и... крачнах през оградата. Както си бях запасан, с колан и чепици. И се озовах на гарата. А до Петрич не е далече.
Пред къщата й бе като панаир. Завързани за оградата коне и магарета, разпрегнати каруци, леки коли. Личеше, че тук хората са чакали с дни, спали са на улицата.
До вратата ме посрещна бившият ми войник. Зарадвах му се като на брат. А някой казват, че офицерската професия била лоша. Сигурно бяха войници и ония, които ми се обаждаха на улицата. Кой друг има толкова много братя.
Разказах на младши сержант Пиперевски моята си одисея, поолекна ми, поуспокоих се някак. И тогава изскочи контето, погнат от...
- Лельо, това е моят командир - отговори вместо мен войникът.
- Ако не намеря този мерник, ще ме съдят, Бабо Ванге - проговорих най-сетне и аз, сякаш проплаках. Гласът ми трепереше.
Стоях пред тази жена изпънат, запасан, с фуражка. Както съм стоял пред много началници. И не точно като пред тях. Стоях със странно благоговение. С надежда и вяра в моето спасение. Както всички вън, на улицата. Тук за присъда никой не идва.
Времето минаваше. Или поне така ми се струваше. Но Баба Ванга като че беше ме забравила. Сякаш гледаше някъде в себе си. Накрая с някакъв отвъден глас, като на себе си, проговори:
- Няма да те съдят. Вашите са го взели. Ще си ти го върнат! - каза и го повтори. На себе си. И за да разбера по-добре.
Сигурно ще помня тези думи и след като ме няма на този свят. Какво повече бих могъл да искам. Не знаех какво да правя. Не се сетих ръцете й да целуна. Да коленича. Само заотстъпвах назад повтаряйки безумно:
- Благодаря. Благодаря, Бабо Ванге. Благодаря...
Не помня как съм се върнал. С някаква невероятна лекота в душата. Трудно е да се разкаже. Може само да се преживее и почувства. Бях слязъл в мазето да взема буркан компот. Тогава в тъмното му прозорче светна усмивката на началника на артилерията, радостен може би повече и от мен:
- Мите, намерихме мерника.
- Знам - отговорих и не познах дървения си глас.
- Как знаеш бе, аз на никого не съм казвал, исках първо на теб.
- Баба Ванга ми каза.
Сега всичко си дойде на мястото. В онази нощ, когато Емил Чучуганов решил да инколонира батареята на пътя, покрай огневата позиция минал офицер от горния щаб. И за да покаже, че няма охрана и никой не го е видял, взел мерника. Сетне го поставил в бюрото си и... го забравил. Цяло едно поделение е като в треска. До мига, в който съм стоял пред Ванга. Тя "го подсеща". Отваря човекът бюрото и звъни.
- Тук има един ваш мерник, да дойдете да си го приберете.
- А не - отсича моят командир - който го е взел, да го донесе!
Би трябвало да съм му много ядосан. Заслужава да го мразя. А пък аз като че ли съм му благодарен. Навярно повлиян от Баба Ванга. Богатство е човек да я знае, да се е докосвал до нея.

Още докато вижда, играе на сляпа

Ванга, още Баба Ванга или Леля Ванга ( родена Вангелия Гущерова) е известна по цял свят българска пророчица. Родена е на 31 януари 1911 г. в Струмица, днес Република Македония. В детството си обича да предписва на приятелите си разни "лечебни" треви. 11-годишна играе странна игра - слага предмет на улицата или вкъщи и се опитва да го намери с вързани очи - играе си на сляпа. С това сякаш предизвиква съдбата и на 12 години смерч я вдига във въздуха, завърта я, тя пада от високо и ослепява.
Свръхестествените й способности се разкриват постепенно - най-напред помага на баща си да намери овца от стадото, което пасе, като описва точно къде е скрита. Предсказва смъртта на брат си Васил, разстрелян от немците като партизанин.
Обяснява своите необичайни способности с присъствието на особени същества около нея, чиито произход не може да разбере, както и с това, че й се присънват сънища, които вещаят определени събития. Вярва в съществуването на извънземни на земята.
Построява черквата "Св. Петка Българска" в с. Рупите, Петричко. Умира на 11 август 1996 г., като предсказва датата на собствената си смърт.

Предсказва гибелта на "Курск" и атентатите на 11 септември в САЩ

На 5 април 1941 г. пред нея се явява конник с думите : "Утре започва войната!" Наистина на следващия ден германците нападат Гърция и Югославия, с което де факто започва и участието на България във Втората световна война.

Предсказва смъртта на цар Борис III.

На Кирсан Илюмжинов предрича, че ще стане президент на Калмикия, президент на световната шахматна федерация ФИДЕ и ще построи голям нефтопровод.

През април 1996 г. Кирсан Илюмжинов организира среща на тогавашния руски президент Борис Елцин с Баба Ванга, която с точност до един процент му предсказва колко гласове ще спечели на предстоящите същата година президентски избори.

Баба Ванга казва, че през август 1999 г. или през август 2000 г. Курск ще се окаже под вода и целият свят ще го оплаква. Тогава никой не може да си представи, че става дума за гигантската руска атомна подводница "Курск" и нейната трагична гибел.

Още през 1989 г. пророчицата казва : "Страх! Страх! Двама американски братя падат изкълвани от птици железни. Вълците вият от храста и невинна кръв се пролива като река!"
Предсказанито се сбъдва на 11 септември 2001 г. Небостъргачите на Световния търговски център в Ню Йорк, наричани "братята" или "близнаците" са взривени от "железни птици" - самолетите на терористите. А "Вълците вият от храста" явно се отнася до реакцията на правителството на президента Буш, чието име означава точно храст.

През 1979 г. Баба Ванга предрича среща на хората от земята с техни братя по разум от други планети. Според нея това ще се случи след 200 години.

"Всичко ще се сменя, но едно ще остане непроменено - славата на Владимир, славата на Русия... Тя ще помете всичко по своя път и не само ще се запази, но и ще стане властелинът на света." Думите на Баба Ванга са казани, когато още съществува СССР без никакви признаци за разпадане. Засега не се знае кой е Владимир - княз Владимир, Владимир Илич Ленин или Владимир Путин...

През 2018 г. влаковете ще се движат по релси, идващи от Слънцето. Добивът на нефт ще спре и Земята ще си отдъхне." Това предсказание на пророчицата се обяснява по следния начин : ще започне добиването на хелий-3 от Луната и други планети. Хелий-3 е продукт на слънчевата дейност и е гориво за термоядрените реактори. Те всъщност са малки слънца. Така може да се осъществи предсказанието, че Слънцето ще осигури движението на превозните средства на Земята и енергията на бъдещето за нейното съществуване.

Властта я признава през 1966 г.

През 1966 г. Баба Ванга е поканена в София да кръсти сина на свои приятели. Писателите Венко Марковски и Иван Аржентински , почитатели на нейната дарба, използват случая да я представят на Тодор Живков. Благодарение на него от следващата година тя става първата щатна гадателка в комунистическа България с месечна заплата от 220 лева.
В същото време пророчицата е обект на изследвания. Години наред с нея се занимава проф. Георги Лозанов от Института по сугестология, създаден с благословията на Тодор Живков.
За Баба Ванга е организиран и научен диспут. На него видният български психиатър проф. Никола Шипковенски показва заснети сеанси на ясновидката. Изяснено е, че около 80 на сто от прогнозите й се сбъдват. Според специалистите Баба Ванга може да предсказва бъдещето, да чете чужди мисли. Тя разгадава събития от миналото и настоящето.

Людмила Живкова се интересува от пророчицата и често ходи при нея за съвети. Славата на Баба Ванга е толкова голяма, че същите държавни и партийни величия, които преди това громят от трибуните суеверията и религиозните заблуди, започват смирено да чакат ред пред дома й, за да се допитват по лични и управленски дела до нея.

Сонар в мозъка ли е тайната ?

Тайната на нейното ясновидство не бе разгадана приживе, но както пише руският вестник "Жизнь", 9 години след смъртта й учените смятат, че са открили мистерията на феномена. Акад. Юрий Негрибецкий, който дълго изследва нейните невероятни способности, казва че Баба Ванга мислено си задава въпроса, а отговорът сам изплува в главата й. Нейният мозък прилича на компютърна система, настроена да търси информация. Според академика Баба Ванга имала в мозъка си "сонар" и затова изисквала от всеки посетител да носи със себе си бучка захар, понеже захарта е кристал. А кристалите подсилват ефекта на информацията, която витае в пространството и само трябва да можеш да я извлечеш.
Акад. Юрий Негрибецкий твърди, че ясновидство е умението да се проследява причинно-следствената връзка. И още: "Светът е устроен така, че в него няма случайности, а бъдещето е многовариантно. То е просветление, интуиция и..."

Обичайте се, защото всички сте мои деца

( Духовното наследство на Вангелия Гущерова)

Черквата "Св. Петка Българска" в с. Рупите е построена с пари на Баба Ванга

Защо ми даде тази дарба, Господи? Дали за изкушение или за утвърждаване на вярата?

Вечер вие спите, а аз прелиствам страниците на човешкото битие и преживявам трагедиите на всички хора...

Истината за света и космоса трябва да се търси в старите свещенни книги.

Не е нужно да трупаме богатства. На земята има слънце и блага за всеки човек.

Обичайте се, защото всички сте мои деца.

Чувствата силно ще се обезценят и само лъжливата страст, по-точно амбицията и егоизмът, ще са стимули за отношения.

Във всеки човек има и добро, и зло. Така е устроен човекът. За мен щастието се корени в търпението на човека.

Много хора се стремят да се нагодят към днешните промени, но това няма да им помогне да влязат в бъдещето. Те са били нужни за времето, което си отива. Други, добри хора, сега ще служат на бъдещето и на опазването и развитието на живота.

Не е важно какъв си, важното е да си добър човек.

Рецепти на лечителката

Болни бъбреци
Болният да пие 1 седмица чай от сварени тиквени семки. От счукано ленено семе (2 пакетчета) и малко вода се правят лапи, които се налагат на бъбреците няколко нощи.

Болна жлъчка
Болният да изяжда дневно по 2 круши на гладно. Да пие компот от диви круши без захар.

Бронхит
2-3 листа от подбел се варят в половин литър прясно мляко. Да се прибави мас на върха на ножа. Да се пие вечер по 1 кафена чаша.

Високо кръвно налягане
Взема се 1 супена лъжица изсушен бял имел. Залива се и престоява 1 нощ в чаша студена вода. На сутринта водата се изпива на гладно.

Възпалено гърло
1-2 пъти дневно се прави гаргара от щипка нишадър, разтворен в кафена чашка вода. Пие се чай от лайка, мащерка и щипка смрадлика.

Главоболие
Главата се мие с вода, в която е сварена дива мерудия.

Диабет (начална форма)
Да се пие отвара от къпинови връхчета.

Запек
Изпича се една ябълка и се залива с карамел (горена захар). Като поизстине, се изяжда.

Кашлица
Сваряват се листа от подбел и течността се пие като чай.

Косопад
Измитата коса се облива с вода от сварен бръшлян.

Кървящи венци
Зелени листа от киселец се счукват и се поставят в устата като тампон на венците.

Нервно разстройство
Болният да пие вода от сварени връхчета на коприва.

Пърхут
В една вряща тенджера с вода се сипва 1 супена лъжица стипца. След измиване водата се полива с течността.

Разширени вени
Зелени орехчета се заливат със зехтин и съдът , в който са сложени, престоява 40 дни на слънце. След това страдащият маже болните места, докато сместа се свърши.

Хемороиди
Вари се билката бяло подъбиче и се правят бани в леген или вана.

05.08.2006