Личности

Жив съм и ще живея

Със своите революционни, творчески и обществени дела Георги Данчов Зографина заема достойно място в пантеона на великите българи

Проф. д-р Вера Динова-Русева

Георги Данчов Зографина, Автопортрет

Преди 160 години в Чирпан търговецът на добитък и вино Данчо Попгеоргиев е записал на книжовен български език върху дървената корица на тежкия домашен псалтир, че му се е родил син Георги в деня на свети великомъченик Пантелеймон. Така радостно започва на 27 юли 1846 г. бурният и нерадостен живот на големия възрожденски живописец и националреволюционер Георги Данчов Зографина, дръзнал да тръгне по трънливия път към свободата. Близък сподвижник и другар на Апостола, председател на Чирпанския таен революционен комитет, помощник на Атанас Узунов след гибелта на Левски, изпратен на вечно заточение в Диарбекир, от което избягва след много страдания, тежък емигрантски престой в Русия - този достоен за поклон българин съчетава бурното си бунтовно битие с широка творческа и обществена дейност на организатор на чирпанското читалище и негов подпредседател, дописник, борец за съединението на Княжество България с Източна Румелия, член-секретар на Временното правителство, народен представител в освободеното си Отечество.

"Свободна България", литография

Георги Данчов е представител на онова творческо поколение български художници от Възраждането, при което се извършва решителният преход

от църковно към светско изобразително изкуство.

Активната му дейност на професионален революционер - най-значимият сред възрожденските ни зографи - му попречва да получи академично художествено образование като Николай Павлович, Станислав Доспевски и Христо Цокев. Той е ученик на народния майстор иконописец и стенописец Алекси Атанасов, с който още като юноша изписва черквата в Араповския манастир със сцени с патриотично-религиозен характер из миналото на българския народ от живота на св. Иван Рилски и на св. Кирил и Методий. В многобройните си икони изминава пътя от наподобяването на възрожденската църковна щампа до приближаване на образа към действителността.
Стремежът към реализирането на нова естетика, на която исторически обусловено се подчиняват и нешколувани академично български зографи, проличава ясно в графиката и живописта на Георги Данчов. От краткото литографско обучение в Цариград в ателието на Исариан той донася саморъчно пресъздадени копия от историческия цикъл на Павлович "Райна, княгиня българска". От 1867 г. датират поръчаните на Зографина от Найден Геров за етнографска изложба в Москва битови рисунки из българския живот - единични образи на селяни и цели сцени - "Ръченица", "Българска сватба", "Невяста" и др., както и литографията "Южнобългарско хоро". Това са едни от най-ранните творби в чист битов жанр в нашето изобразително изкуство, чието закономерно продължение и вече с класически академичен израз намираме в творчеството на друг голям юбиляр през настоящата година - Иван Вацлав Мърквичка, роден 10 години след Данчов.
Но в жанровата структура на българската светска живопис през Възраждането водещо място заема портретът, който в творчеството на Доспевски, Павлович и Данчов достига до обобщен, национално-типологичен образ. В своя автопортрет от 1867 г. Зографина е отразил с дълбоко проникновение бъдещия пламенен революционер с ясен и трезв поглед и самочувствие на народополезна личност. Наред с портретите му на родолюбец Пейо Кюркчията от 1869 г. и малко по-късно създадените образи на Гьока Павлов, излъчващ благородство и щедрост на характера, и на търговеца Калчо Дренски, отличаващ се с енергичност и деловитост, собственият портрет на Зографина се нарежда сред най-високите постижения на възрожденската ни живопис. Женските образи в живописното творчество на Георги Данчов имат твърде скромно място, но портретът на "Поликсени Стамболова" - съпругата на Стефан Стамболов (1895), разкрива психологично вглъбяване и професионално майсторство.
Предпочитанието на Зографина към мъжките образи се обуславя преди всичко от неговата политическа насоченост. Това проличава особено след Освобождението, когато той създава изключително ценен цикъл от

живописни и графични портрети

на български националреволюционери - Васил Левски, Христо Ботев, Г.С. Раковски, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов, и общественици - Алеко Константинов.

Захарий Стоянов, 1889

Този интерес започва у Зографина още преди Освобождението, от когато датират няколко рисунки и литографии, създадени в Одринския затвор на път към Диарбекир - образите на революционерите Константин Доганов, на Димитър Пъшков, Христо Ковачев и М. Попов. Данчов е рисувал по същото време и себе си, но рисунката бива унищожена по-късно в България. Особено място в портретното му творчество обаче заемат живописните образи на Апостола на свободата.

Васил Левски, 1897

От 1896 г. е популярният образ на Левски, рисуван по спомен, но от единствения живописец, бил дълго в близък досег с него. Това е най-автентичният портрет на Апостола в българската живопис, в който е доловена не само вярната физиономична прилика, но и дълбоката мъдрост на един изключителен организатор на народна революция. Явно е, че образът на Левски е живял в съзнанието на Данчов до края на дните му през 1908 г., тъй като последната му творба е малко известен недовършен негов портрет. Зографина изцяло е приемал революционните възгледи на Апостола, с когото е бил тясно свързан от 1869 г. Никой не се е държал така твърдо в процеса по Хасковското покушение като него. На въпроса на съдията: "Ами тогава, т.е. на събора, срещахте ли се с един човек с малки черни мустаци на име Атанас Узунов?", той отговаря: "Не, господине, отказвам, тези хора не съм виждал!" Не издава никого, но това не го спасява от вечно заточение в Диарбекирските тъмници, пълни със скорпиони, както свидетелстват писмата на не един заточеник.
Особено вълнуващи са

писмата от Диарбекир

на Георги Данчов до брат му, живописеца Никола Данчов, заточен в Ангора през 1876 г., т.е. три години преди Зографина. От тях научаваме не само за тежките му изпитания, но и за желанието му да създаде картини, полезни за нашия народ. Несъмнено, това е несбъднатата мечта и на Станислав Доспевски - сътворяването на исторически картини от миналото и настоящето на България. Но все пак Зографина успява да нарисува историческа творба - започнатата по време на емигрантството му в Одеса след бягството от Диарбекир композиция с маслени бои "Трагедията на България", която по-късно синовете му назовават "Шуми Марица окървавена". Завършва я вече на свобода в Свищов през 1878 г.

Христо Ботев, 1896

В едно от писмата си до Никола от Диарбекир, датирано 1874 г., Георги Данчов пише: "Имаше писмо от г-н Пею Минчев... В него имаше писано, че "много се говорело в Чирпан за Георги Данчов, че бил умрял". Кажи на всички, които ме мислят за умрял, че съм жив и ще живея, защото страданието ми не е за мои грешки."
Със своите революционни и творчески дела Георги Данчов Зографина наистина остава завинаги жив и ще живее в историята на българите. Той получи от съдбата си голямото щастие да види отечеството си свободно и да въплъти своята радост в най-популярната сред нашия народ политическа алегория - литографията "Свободна България", с образа на българска девойка в национална носия, развяла широко знаме с ликовете на просветителите Кирил и Методий.

09.08.2006