Мила родино

Смърт за свободна България навръх Петрово заговяване

Достойното дело на учителя, книжовника, общественика и революционера Найден Попстоянов - хилядник на Априлското въстание

Парашкева Панталеева

Найден Попстоянов

Найден Попстоянов е заловен заедно с Тодор Каблешков в Троянския балкан. Тогава той е на 46 години. Димитър Страшимиров в "Историята на Априлското въстание" пише: "...мисълта за изоставените деца и жени и физическата немощ следствие редица години усилена учителска деятелност, правили пътят на скиталчеството по Балкана - особено след такава съкрушителна катастрофа на делото - несвойствен за кроткия инак по характер мирен културен деец."
След като се озовал във вражески ръце, поради предателство, започнали инквизиторските смъртни мъчения над него. Смазан от бой, той паднал полумъртъв. Метнали го "като кожа на самара на един мършав кон" и така го закарали в Търново. Заптиите, пълни с омраза, го стоварили и като мърша го повлекли, а главата му се блъскала по стъпалата на стълбите - посочват очевидци - и същата нощ той издъхнал. Според копривщенския протокол това е "навръх Петрово заговяване". Според други източници "през втората половина на месец май". Захари Стоянов посочва, че от Ловеч до Търново и от Търново до Габрово съдбата на Тодор Каблешков и на неговия най-близък съмишленик Найден Попстоянов е следната - "на Даскал Найден изскубали дългата брада по пътя. Той паднал вече сред пътя полумъртъв, но полека-лека го довлекли до Търново. Свещеник Родоски от Габрово, който бил по онова време в затвора, можал да види през дупката, когато влачели по стълбите Даскал Найден, а главата му се люшкала. През нощта той починал в затвора."
Дори природата с излелия се проливен дъжд била съпричастна към съдбата на двамата революционери.
Захари Стоянов в "Записки по българските въстания" посочва името на Найден Попстоянов като народен представител от Копривщица на Оборищкото събрание. На това събрание Найден е избран за привременен секретар и преписал начисто съставеното пълномощно, съчинено от Панайот Волов и попълнено от Бенковски.
Както всички, и той полага клетва, че ще служи вярно на своето Отечество. Заедно с Никола Караджов държал перото, потопено в мастило. То е чисто, както е чиста неговата съвест. Избран е за член в извънредната комисия за изработване на планове за Априлското въстание.
За Найден Попстоянов може да се пише с чувство на преклонение пред неговия живот и с възмущение за нечовешките действия срещу него. Роден е през 1830 г. в Копривщица в семейството на свещеника Стоян. Той, както и сина му, участва във въстанието и след погрома е убит. Найден завършва основно образование в родния си град. После заминава за Пловдив и се учи в епархийското училище на Йоаким Груев. Със своята упоритост и любознателност той успява да усвои френски, гръцки и турски език. Това му помага да чете в оригинал редица книги. Става учител и близо две десетилетия се посвещава на тази професия. Като преподавател в Свищов е избран за член на местния революционен комитет. Тук той е арестуван и по-късно освободен.
През 1869-1870 г. е определен от общината за главен учител в Копривщица. Носител е на новото в обучението на децата. Бил е против насилието и срещу наизустяването на готови текстове. Според негови съвременници бил любимец на възпитаниците си. Увличал ги е със своето слово и жизнен път. Участвал в театралните представления на читалището "Многострадалната Геновева" и "Изгубена Станка". Като член на благотворителното дружество "Благовещение", той е автор на неговия устав. Превежда "Кратка антропология или наука за човека", "кратко землеписание за деца", както и "Кратка аритметика". Със своите дела е привличал младите и когато по време на въстанието е било наложително да се помогне на Стрелча, Найден Попстоянов събира 40-50 съмишленици и ги предвожда в помощ на съседите.
През десетте дни на свободата той е военноначалник - хилядник на въстанието. Помощник е на Тодор Каблешков при настаняването на селяните. Включва се в строежа на навеси. Проявява се и като добър стопанин-управител. Издава заповеди за подкрепа на хлебарите и обущарите, за помощ на шивачите. Заповядва да не се продава и ползва алкохол. И когато част от копривщенските чорбаджии, за да се спасят, нагло затварят въстаниците, той е сред тях. Смела е постъпката на панагюрците Иван Ворчо, Павел Бобеков и Манчо, които ги освобождават.
Умният Ворчо недвусмислено съобщава: "А бе вие луди ли сте, или нает имате да полудявате? Наши братя, 12 000 сърби и 3000 души българчета от влашката земя с девет байряка дойдоха в Панагюрище, до довечера половината са тука, в Копривщица. Где са поповете и големците? Скоро секи да се облича в най-хубавите си дрехи и да излязва на посрещание!"
Ритнал Ворчо вратата на спицарията, но не я отворил. Тогава Нончовица, съседка, му подава брадвата и той строшил железния кофар. Чорбаджиите се скрили, а въстаниците изскочили с викове "Да живее България!!!"
Днес на мястото, където е била родната къща на Найден Попстоянов има морена с надпис. Но това е крайно недостатъчно. Би било правилно да се изгради наново този дом, за който съществува скица, и той да се превърне в един нов музей, посветен на учителя, книжовника, преводача, общественика и революционера Найден Попстоянов, съчетал в себе си слово, знание и дело в името на Свободна България.

12.08.2006