Драги читатели,
в рубрика "Искам думата" Ви даваме възможност да изразите своето мнение, да споделите проблемите си, да заемете позиция ...

Материали се приемат на следния адрес:

Бул. "Цариградско шосе" 113А, ет.2
за "Искам думата"
iskamdumata@duma.bg

Добрите хора

Д-р Мара Малеева - държавникът без постове

Всеки, който познава д-р Мара Малеева, има незаличими впечатления и спомени. Тя завладяваше със своята скромност, прямота и откровеност, с ерудицията и културата си.
Средна на ръст, с мек поглед и усмивка, тя привличаше с аналитичния си ум, с умението си да намира конкретен подход към всеки събеседник, умееше да го изслушва внимателно, да вниква в неговите болки и страдания. Притежаваше удивителна способност да познава хората. Тя им вярваше и ги обичаше.
Чужда на фалша и високопарните фрази, изключително делова, отзивчива, д-р Мара Малеева с нищо не показваше, че е съпруга на първия държавен и партиен ръководител на България Тодор Живков. Тя никога не говореше за себе си, никога не се оплакваше, тихо и незабелязано раздаваше опита и знанията си, чувствата и дори душевността си. А колко богата и съдържателна е биографията на тази голяма българка!
Родена е на 12 юли 1911 г. в будно и родолюбиво учителско семейство в Пловдив. От родителите си усвоява трудолюбието, жаждата за знания, чувството за справедливост, нравствеността и добродетелите на българските възрожденци, любовта към родината и всеотдайността на един велик и благороден идеал...
Завършва гимназия в Пловдив с отличен успех и постъпва в Медицинския факултет на Софийския университет. Става член на РМС и е една от основателките на БОНСС. Навсякъде и като член на централното настоятелство на БОНСС, технически сътрудник на ЦК на партията, върши работата си безшумно и овладява конспиративната дейност. В първите редици е на общественополитическия живот. Участва в ремсови и бонсови събрания, в протестни акции срещу правителството на Александър Цанков. В разгара на кървавите сблъсъци с полицията нейният глас се откроява: "Вън от университета убиецът на 30 хиляди работници и селяни!". Рамо до рамо е с колегите си на първомайските манифестации и по улични демонстрации, на устройваните трибуни в аудиториите на университета в защита на Георги Димитров. Тук се изявават организаторските й способности. Смела и самоотвержена, тя изпълнява сложни и опасни задачи за

изграждане на широк народен антифашистки фронт,

за изпращане на българи интербригадисти по време на Гражданската война в Испания. Тя умело съчетава студентските си задължения и усвояването на знанията с нелегалната дейност. Завършва с отличен успех Медицинския факултет. Работи като участъков лекар в селата Дъскот, Великотърновско, Лесичево, Пазарджишко, Оризово, Пловдивско, Говедарци и Костинброд - Софийско. Там разкрива голямата си човешка отзивчивост, покоряващата сърдечност и доброта, безкористната си любов към хората. Работи от рано сутрин до късно вечер, не знае какво е делник и празник. Денем и нощем, в пек и в студени снежни бури, Мара Малеева не се спира. Лекува социално слабите без пари. Неслучайно и днес обикновените трудови хора в с. Лесичево я обичат като родна дъщеря и наричат д-р Мара Малеева "нашата лекарка".
Тя оказва решително влияние върху развитието на общественополитическия и културния живот в селата. Изнася беседи, ръководи просветни кръжоци, участва в театрални представления, откроява се като отличен декламатор. По това време се запознава и свързва съдбата си с Тодор Живков. Става негова бойна съратничка и всеотдайно подпомага революционната му дейност. Лекува болни, партизани и нелегални, осигурява медикаменти и превързочни материали за партизанското движение. Д-р Мара Малеева още в първите си години на медицински работник се утвърждава като истинска народна лекарка.
След победата на 9 септември 1944 г. тя е сред

възторжените строители на новото общество.

Работи във Висшия медицински институт, в Първа вътрешна клиника, и полага основите на безплатната медицинска помощ. В центъра е на общественополитическия живот в столицата. Става районен съветник, председател на здравна комисия към РНС "Васил Левски", член на РК на БКП - район "Васил Левски", член на РК на ОФ, член на ГК на БКП в София и съветничка в Софийския градски народен съвет. Високо интелигентна, компетентна и задълбочена, д-р Мара Малеева живее с проблемите на трудовите хора от район "Васил Левски" и столицата. Посещава предприятия, здравни и културни учреждения, училища и висши учебни заведения, квартали и магазини. Особена любов изпитва към работническия колектив на "Текстилна слава". Спомням си, че няколко дни след провеждането на районната партийна конференция през 1964 г. тя ми позвъни по телефона в РК на БКП и предложи да отидем в това предприятие. За мен беше голяма чест да бъда с д-р Мара Малеева. Спомням си, че до предприятието пътувахме с градския транспорт - тролей номер 3. Предварително никой не беше уведомен за посещението й в работническия колектив. Срещите и разговорите с работниците бяха сърдечни и откровени. Познаваше всички по име. Интересуваха я техните трудности и нужди, бита им, разгледа общежитието, което беше много добре уредено, опита храната в стола, занимаваше я отношението на ръководството към работниците. Тя печелеше сърцата на хората със своята непринуденост, естествена загриженост и топлота. Слушаше ги внимателно, ценеше техния труд, усилията им да издигнат предприятието на по-добро равнище. Жените я наричаха "Кака Мара".
Тя беше колоритна, широко скроена личност, одухотворена, творчески мислеща, неподкупна, с голямо човешко сърце и поетична душа.

Беше комунист и човек

в истинския смисъл на думата. За нея нямаше големи и малки проблеми. Всички те, колкото и сложни да бяха, трябваше да се решават.
За д-р Мара Малеева с най-топли, сърдечни и трогателни думи си спомнят нейните колеги, съидейници, антифашисти и приятели. Ще се огранича да посоча мнението само на някои от тях.
Д-р Сибила Радева пише: "Всички трудности в семейството тя поемаше върху себе си и се стремеше да ги решава, без да ангажира Тодор Живков. Беше грижовна майка и с голяма любов отглеждаше и възпитаваше децата си. До последния си дъх тя се занимаваше с писмата, които получаваше, и правеше всичко възможно да помогне. Беше чиста в отношенията си с хората. Умееше да създава уют, защото сама обичаше живота и радостта."
Поетът Младен Исаев отбелязва, че по време на следването си в университета тя беше една от студентките със солидно литературно образование. Поезията е най-голямата й любов. "Абсолютно чуждо й беше интелигиентското високомерие... С работниците се държеше като с равни - топло, сърдечно и приятелски."
Димитър Методиев говори за изключителната скромност на д-р Мара Малеева, органически присъща на една цялостна човешка личност, толкова истинска, че респектираше дори евентуалните ласкатели. "Тя беше издържала с чест един от най-трудните човешки и женски изпити на този свят - да бъде съпруга на първия ръководител и да съумее да запази у себе си всички ценни качества на някогашната комсомолка".
Д-р Мара Малеева е забележителна и с това, че имаше всички основания да се отдаде на научна работа, но се отказа от всякакви постове и изцяло се посвети на своя съпруг. Стана една от най-близките му сътрудници, живя напрегнат, но изключително скромен живот, на какъвто малко хора са способни, изхождайки от актива, който имаше, от личните й качества и възможностите на съпруга й.
Тя живя с болките на хората и често пъти тези болки дълбоко и задълго я разстройваха. Упорито и настойчиво правеше всичко възможно да се уредят повдигнатите въпроси, да се премахнат недъзите и слабостите, които засягаха съдбата на трудещите се.
Д-р Мара Малеева си остана оная удивително доблестна и благородна жена, която посвети всичките си сили за добруването на хората.

Стефан Ефремов

14.08.2006