Драги читатели,
в рубрика "Искам думата" Ви даваме възможност да изразите своето мнение, да споделите проблемите си, да заемете позиция ...

Материали се приемат на следния адрес:

Бул. "Цариградско шосе" 113А, ет.2
за "Искам думата"
iskamdumata@duma.bg

Преживяното бъдеще

Взривиха Мавзолея, но не и спомена за него

На 26 август се навършват шест години от разрушаването на Мавзолей “Георги Димитров”. Имам чувството, че дните, които преживявам сега, изпълнени с болка и нищета, никога няма да свършат. Младите ще ни отричат. Те имат своето настояще, което ще се превърне като бъдеще в паметта за мавзолея. Питах се възможно ли е след разрушаването на сградата никъде да не остане дори един знак за спомен? Изчезнаха и картичките със снимките на Мавзолея.

Паметта не е подвластна на времето. Колкото и на някои да им се иска да рушат тази памет, да я прекрояват, както им е угодно.
В нашата история отделните режими са се опитвали да заличават герои, събития, имена и празници, но народът ги е съхранил в своите приказки и песни.

Образът на Георги Димитров никога няма да бъде заличен от паметта на България. Той е нужен и за бъдните поколения, защото с името на Димитров ще бъдем с по-голямо самочувствие в Европа. Нашият Димитров не е забравен от света. Той отдавна е в Европа. През декември 2000 г. се появи съобщение, излъчено от Би Би Си за публикувана “Енциклопедия на европейската левица”. В 1300 страници е събрана историята на левите сили и биографиите на 370 личности. На Георги Димитров са отделени 2 страници! В книга, която отразява историята на Европейската левица през последните 100 години, името на Г. Димитров присъства с необходимото признание и авторитет.

През 2004 г. проф. Мария Тодорова в списание “Факел”, книжка 4 и 5, е написала 24 страници “Възпоменание за паметта на Мавзолея”, като е превела статията си и на английски.
Като взривявали Мазволея, треперели за двореца на Кобургите, но той се отървал с пукнатини по сградата. Един от живите проектанти на Мавзолея ми е разказвал, че буйна река тече под Народния театър, Мавзолея, бившата сграда на Партийния дом, и че при по-големи взривове може да наводни площада. След взривяването “жълтите павета” се размърдаха, предполага се, че е имало приток към тази река, защото те 26 години не са се надигали.
На 21 март 1990 година по въпроса за Мавзолея и тялото на Димитров се формира комисия от 40 членове с председател армейски генерал Добри Джуров, за да се реши за по-нататъшното съществуване на сградата и да вземе решение за тялото, но комисията не се е събирала.
На 19 юли 1990 г. в 6,30 ч. тялото на Димитров било извадено от саркофага и поставено в обикновен дървен ковчег в присъствието на проф. Димитров, доц. Гълъбов и коменданта Янчев.
В 6,30 ч. пристигнал Бойко Димитров със сина си и заедно откарали с кола тялото в Софийските централни гробища за кремиране. Тялото е прието от една разплакана жена с букет цветя. В 13,30 ч. тялото е било кремирано, там е бил проф. Димитров. Урната е била приета и поставена в една стая с двама охранители.
В най-новата ни история има един дързък терористичен опит, който остава неизвестен за широката публика. През 1956 г. антикомунистът Стоян Зарев сериозно подготвял взривяването на Мавзолея по време на една първомайска манифестация. Бомбите с часовников механизъм е трябвало да избухнат, когато на трибуната са най-важните личности в държавата и партията. Така пред очите на хиляди хора е трябвало да загинат членовете на Политбюро, министри, генерали. С тази си постъпка Стоян Зарев-Тони е искал да привлече вниманието на световните медии към себе си. Смятал е, че терористичните актове са напълно нормални в борбата с комунизма. Той е успял да привлече към тая група още 14 души. Освен Мавзолея Зарев е планирал да взриви и пет важни министерства. За да провалят замисъла на заговорниците в Държавна сигурност решават, че е време да задържат терористите и това става през февруари 1960 г. Друг случай пред Мавзолея е един нарушен ритуал от военното аташе на една европейска държава през 1984 г. - той маршируваше зад смяната, но беше бързо отстранен от караула. Дори беше станал дипломатически въпрос за нарушаване на установения ред при Мавзолея.
Да припомня накратко за нарушенията при мавзолея на Ленин в Москва. Един посетител хвърлил чук по саркофага и счупил стъклото през 1959 г., няколко осколки паднали по лицето на Ленин. На 1 септември 1973 г. друг гражданин взривил самоделен взрив и загинал като камикадзе. При взрива загинало и едно семейство, тежко ранени били четири школници от охраната.
През време на Виетнамската война мавзолеят на Хо Ши Мин е имал специална бронирана кола с контейнер за евакуация при евентуално бомбардиране от страна на САЩ, а на 60 км е имало специално убежище в пещера.
Спирайки се накратко върху изброените случаи, иска ми се да обърна внимание и на сегашните диверсии по света. И ние не сме “застраховани”, защото вече няма очертан боен фронт, а тероризмът е навсякъде по света. В най-новата ни история омразата се изливаше през август 1999 г. единствено към сградата на Мавзолея. Бликаше поредната “синя любов” към разрушението. И Мавзолеят беше разрушен...

Вечер, когато нощта падне над околните сгради, сградата сякаш отново израства. И ми се привижда, че хора отново минават оттам, че отново полагат венци и цветя. Хората, минавайки оттам, слагат цветя.
Искаме да запазим образа на Георги Димитров. Някои моменти така се врязват в душата на човека, че остават там до края на дните му. Определени събития така разтърсват душата на хората, че не просто се помнят, а остават и за паметта на децата им, на внуците им. На идващите след нас българи.

О.з. полк. Георги Гергов,
комендант на мавзолей “Георги Димитров”

25.08.2006