Хляб и зрелища

Мария Антоанета

Магнетична личност, за която хората вярвали, че осъждайки я на смърт, извършват символичен акт. Най-прочутата жертва на Френската революция умира на гилотината

Години наред Мария Антоанета е смятана за жена, готова на всичко, за да унищожи френския народ. На нея се приписва фразата към бедните: „Яжте пасти, като няма хляб!”. Не са й липсвали недостатъци, но не е била виновна за това, в което я обвиняват. Умира на гилотината.

Mария Антоанета се ражда с името Мария Антония. Тя е петнадесетото дете на австрийския император Франц Стефан. Детството й е приказно щастливо. То е помрачено единствено от майка й Мария Терезия, жена привидно грижовна и обичлива, но в действителност злонамерена и манипулативна, която съсипва живота на децата си. Мария Терезия е била могъщ владетел. Мария Антоанета е едва на девет години, когато баща й умира и майка й се заема с разрастването на империята на Хабсбургите. Австрия разширява границите си, но не със завладени територии и спечелени битки, а посредством женитба на императорските дъщери за други европейски монарси. Така се ражда и прочутото мото: “Другите се сражават, а ти, щастлива Австрийо, създаваш деца.”
Когато една от сестрите на Мария Антоанета умира от едра шарка, а друга остава обезобразена, тя попада в центъра на амбициозните планове на майка си. Мария Терезия решава да я омъжи за бъдещия крал на Франция. Австрия и Франция са стари врагове, но отскоро са съюзници. Мария Антоанета няма необходимото образование да стане кралица и е напълно неподготвена за новата си роля. Четиринадесетгодишното момиче се разделя завинаги с родината и с майка си. Когато стига на френската граница, тя участва в церемония, в която я предават на французите и я преименуват Мария Антоанета. Тя била силно разочарована от Луи XVI при първата си среща с него, заради хладното му отношение към нея.

През май 1770 г. Мария Антоанета пристига във Версай, резиденцията на френското кралско семейство. Това било общество на огромни амбиции и на финансови придобивки. Тази тенденция съществувала от няколко поколения и стигала до степента на свещенодействие. Ритуал включвал и подигравките към съпругата на краля. Всички искали тя да прави грешки. Въпреки че Франция и Австрия сключили примирие преди 14 години, съюзът им бил ембрионален и хората във Версай приемат Мария Антоанета за австрийски шпионин, като желаят краля да се разведе с нея.
Най-важната задача на новата съпруга е да създаде потомство, което да съедини френската и австрийската кръв. В тяхната брачна вечер целият кралски двор вижда как двамата юноши се оттеглят в своята спалня. На следната сутрин отварят вратите и във Версай бързо се разнася слух, че между младоженците нищо не се е случило. Нищо не се случва и през следващите години. Сексът между двамата се оказва проблем. Мария Антоанета се чувствала унизена и потърсила утеха в дрехите. като кралица на Франция имала правото да бъде еталон за мода. След като не можела да прави секс, се разкрасявала. Била пристрастена и към хазарта.
Натрупала големи дългове за покупка на диаманти, както и от хазарт, които кралят дискретно погасявал със собствени средства. Плъзнали клюки за предполагаема любовна връзка между Мария Антоанета и шведския благородник граф Ферсен. Те се срещнали, когато тя била на осемнайсет години и все още девствена. Ферсен бил женкар и бонвиван. Любовната му връзка с Мария Антоанета се развива години по-късно и той й остава предан за цял живот. Периодът на безгрижие приключва, когато кралят-баща умира от едра шарка и Мария Антоанета става кралица на Франция. През осемдесетте години на XVIII в. Европа е очарована от идеята на Русо за женското приятелство. Мария Антоанета приема това поведение. В дворцовите среди, а скоро и в цялото общество, плъзват слухове, че тя не спи с мъжа си, защото е лесбийка. Нейна фаворитка е Йоланд де Полиняк, която използва Мария Антоанета, за да осигури средства за собствения си антураж. Кралицата е заинтригувана от своята приятелка. Те се целуват, усамотяват се и си споделят тайни. По улиците на Париж се появяват злостни брошури. Мария Антоанета е обвинявана във всичко - от това че прави секс с кучето си до изпразването на френската хазна и изпращането на милиони на австрийските си роднини.
След разочарованията в брака и постоянните критики Мария Антоанета мечтае да напусне двора. Тя намира убежище в Малкия Трианон, дворец за развлечения във Версай - подарък от Луи. Скоро критиците й започват да го наричат Малката Виена. Тя живее в камера, в пашкул. Няма никаква представа за реалния свят. Не знае какво става извън Версай и я обвиняват, че се оттегля във въображаем свят. А нацията все още чакала, след седемгодишен брак, кралицата да роди дете и я освирквали на публичните прояви. За да спаси брака на дъщеря си, Мария Терезия изпраща сина си Йосиф, вече император, да разговаря с Луи.
Срещата, на която Йосиф II обяснява на крал Луи XVI нещата от живота, е много комична, но и особено важна. Йозиф завлякъл Луи в храстите на версайските градини и му казал: “Ето това ще направиш, то се прави ето така, и ти трябва да го направиш”. Йосиф II написал подробно писмо на брат си Леополд, в което обявил краля за магаре и че трябвало да го бие с камшик, за да получи еякулация. Обяснил, че кралят е съвсем способен, но просто не можел добре да прави любов с жена си. Този урок имал ефект. Осем години след като се омъжва за Луи, Мария забременява. През живота си тя ражда четири деца. При това била много добра майка. Връзката й с Луи се свеждала до дружелюбност. Липсвала истинска страст. Тя я потърсила в отношенията си с граф Ферсен, който наскоро се върнал в двора. За разлика от всички останали, той не искал нищо от нея. Бил син на най-богатия човек в Швеция и мечта, както за всяка прислужница, така и за всяка кралица. Доказателства, че са били любовници няма, но граф Ферсен остава верен на Мария Антоанета, когато светът й започва за се разпада. В Париж нараствало недоволство и от управлението, и от кралицата. Държавата задлъжняла и Мария Антоанета станала известна като мадам Дефицит. За това допринася и дворцов скандал, известен като Аферата с огърлицата. Кралският бижутер създава диамантена огърлица по поръчка на кралицата, от която тя по-късно се отказва, за да спрат да я критикуват, че постоянно харчи пари. Една интригантка на име Жан дьо ла Мот открадва огърлицата и убеждава бижутерите, че е купена от името на кралицата, която ще плати за нея. Когато аферата се разчува, всички обвиняват Мария Антоанета. Репутацията й отново е опетнена.
В усилието си да реши финансовата криза, Луи свиква съвет, който да одобри предложение за нов бюджет. Той иска да облага с данъци благородниците и духовенството, както обикновените хора. Съветът отказва да приеме реформите му и Луи изпада в депресия и деградира физически и психически. Това е началото на края на монархията и повратна точка в отношенията му с Мария Антоанета. Властта била съсредоточена в нейните ръце, когато монархията започнала да се срутва. За разлика от Луи тя имала воля, но не била особено интелигентна. Народът й отправил нови обвинения: че е лекомислена, екстравагантна австрийка, която иска да съсипе държавата.
На 4 юни 1789 г. в ужасни мъки умира от туберкулоза най-големият й син. Народът нехае. Омразата към монархията растяла. Общественото мнение е било по-загрижено за политическата ситуация. Хората искали да преобразят абсолютната монархия, която смятали за деспотизъм, в нещо по-конституционно. Хиляди французи щурмуват Бастилията, затвор, в който смятали, че държавата съхранява барут и оръжия. Седмици по-късно, многохилядна тълпа завзема Версай с искането за хляб и за преместването на краля и кралицата в Париж сред хората. Тълпата тръгва по стълбите към кралските апартаменти и крещи ужасни заплахи: “Ще й откъснем главата, ще й изтръгнем сърцето, ще й опечем черния дроб, ще я нарежем на филии.” В този хаос кралицата побягва в ужас към апартамента на краля. Изтласкали тълпата на двора, но хората поискали кралят да се появи на балкона. И това не ги успокоило. Настоявали да излезе кралицата. Омразната фигура, олицетворение на монархията, вече не е кралят, а кралицата. Тя излиза на балкона. В ръце държи децата си, по едно във всяка ръка, и тълпата се развиква: “Никакви деца, никакви деца”. Тя пуска децата, остава на мястото, без да трепне, с лице към множеството. Накрая хората бавно свалят мускетите и започват да крещят: “Да живее кралицата”. Тя влиза в стаята си и припада.
Кралското семейство е отведено в Париж, а членовете на кралския ескорт са обезглавени. Мария Антоанета никога повече не вижда Версай. Домът й през следващите три години е Тюйлери, където ги поставят под домашен арест. Луи подписва нова конституция, която ограничава властта му. Народът ликува. Организирани са фантастични празненства, на които кралят и кралицата присъстват като манекени. Репутацията на кралското семейство била срината. Смятали ги са лъжци и предатели. Мария Антоанета полага усилия да спаси монархията. Въпреки че привидно заема страната на умерените републиканци, тя моли чужди правителства за тяхната помощ и въоръжена намеса. Враговете на Мария Антоанета били убедени в двойната й игра. От нейната кореспонденция днес се вижда, че са били прави.
Всички изоставили кралското семейство, включително австрийските роднини. Единственият, който й остава верен, е граф Ферсен. Той тайно посещава Мария Антоанетапрез февруари 1792 година. Смятал е, че кралското семейство трябва да обмисли план за бягство, но Луи XVI отказва. Той се подготвял за смъртта си. Мария Антоанета отказва да замине без своя съпруг. В края на своя живот, кралицата и кралят са много нежни един към друг и връзката им е трогателна.
Парижани нахлуват в двореца Тюйлери. Властта на краля е отнета и семейството е отведено в затвор със строг режим. През декември Луи е изправен пред съд и е обвинен в държавна измяна. Той е обявен за виновен и го осъждат на смърт чрез обезглавяване на следващия ден ден. Кралят на Франция бил мъртъв.
Няколко седмици по-късно омразата към австрийската кралица достига нова точка. Франция обявява война на Австрия и Мария Антоанета става враг. Преместват я в “Консиержри” – огромен затвор с осъдени, които очакват гилотината. Тя е приета като затворник № 280, обвинена в измяна към Франция. Имуществото й е отнето. Революционерите я призовават на съд и я осъждат за заговор, съучастничество при бягството на краля и за изпращане на милиони в Австрия. Мария Антоанета е призната за виновна по всички обвинения. Тя е на 37 години и екзекуцията й е насрочена за сутринта.

Призори пазачите подготвят Мария Антоанета за екзекуцията. Тя е с разклатено здраве от усложнения при раждания и аборти. Имала обилни кръвоизливи, дори не й разрешили да си смени бельото в усамотение, за да я унижат. Мария Антоанета е изправена на ешафода пред многохилядна тълпа. “Боже мой”, написала тя, ако сме извършили грехове, вината ни е изкупена”.

Страницата подготви Желязко Тенчев