Джаз

Трънливият път на пионера

Навършиха се сто години от рождението на Асен Овчаров, създал и подържал продължително време едноименния оркестър

Асен Овчаров (1906-1967) не е първият български музикант, изкушен от джаза, но е първият, останал му верен чак до края на драматичния си живот. Кариерата му на пианист започва в оркестрите на Борис Левиев (1902-1968) от втората половина на 20-те години, когато се оформят основните различия между салонната и танцовата музика. Първата следвоенна "танцова треска" е световно явление, което не подминава и България. А новите задокеански предложения, сред които най-устойчив е фокстротът, водят и до усвояване на непозната в Европа музика. У нас тя пристига чрез грамофонните плочи с континентален произход, а Асен Овчаров се оказва виртуоз в една непозната днес практика - нотиране на чутото по слух и разписване на щимовете за отделните инструменти. Тази дейност и много високият художествен критерий (почти непознат днес!) му донасят прякора "Кучето", заради налаганите продължителни репетиции, докато пиесата не зазвучи така, както я иска лидерът.

Салонният оркестър "Овчаров" в края на 30-те години

На Асен Овчаров и ръководените от него оркестри принадлежи пионерството в овладяването на много територии, недостъпни дотогава за джаза. Той първи застава пред микрофоните на "Родно радио" през 1932 година и непосредствено след художествената рецитация на проф. Асен Златаров-Аура предлага джазов концерт "на живо". Година по-късно по негова инициатива се прави опит за структуриране на този, изключен от държавната политика (до днес!) музикален живот, както и за създаване на професионална организация на множащите се оркестри. Става дума за създаването на "Джаз оркестрал клуб" (1933), учредителната сбирка на който се провежда в популярното заведение "Алказар" на бул. "Цар Освободител" (на мястото на днешния хотел "България"). За първи негов председател е избран Борис Левиев, но липсата на опит - български и чуждестранен - и неизяснените функции на джаз клуба водят до разтурването му година по-късно. Най-важна, обаче, е решителната крачка на Овчаров и неговия едноименен оркестър да изведе джаза от ресторантско-кабаретното му битие и да го регламентира като художествено явление на концертния подиум. Това се случва през 1938 година в кинотеатър "Роял" (днес Театър на армията) при много голям публичен интерес и последвал цикъл от подобни концертни матинета. Гръбнакът на "Джаз Овчаров" по това време са Божидар Сакеларев (кларинет и алтсаксофон), Нико Нисимов (тенорсаксофон), Леон Алфаса (алтсаксофон), Стефан Кованов (тромпет), Давид Ашкенази (ударни), Александър Николов-Сладура (цигулка и контрабас), но са наети и музиканти за попълване на отделните оркестрови секции. Успехът на концертите е извънредно голям, а като резултат един австрйски импресарио предлага на Овчаров многомесечно турне в Аржентина. Пътуването се осуетява по неизвестни причини, независимо от вече подготвените рекламни материали, снимки и афиши. Популярността на "Джаз Овчаров" му отрежда привилегията да свири при откриването на хотелския комплекс "България" (арх. Станчо Белковски) през 1938 година, т.е. на мястото, където пет години по-рано е основан първия у нас джаз клуб.
В годините на Втората световна война оживлението на джазовия живот в София не спира, а напротив - расте и става все по-популярно. Защото никой не вярва, че обявената вече "символична война" на САЩ и Великобритания не след дълго ще се материализира в бомбардировки, разрушения и хиляди човешки жертви. През 1941 г. в Градското казино (днес Софийска градска художествена галерия) се открива вариете и организаторът, оперетният артист Ангел Сладкаров наема "Джаз Овчаров" за основен оркестър. По това време лидерът Асен Овчаров привлича за програмите си певиците, известни като "Трите Ел" - Лени Вълкова (най-талантливата), Люси Найденова и много младата Леа Иванова, дебютирала вече в "Славянска беседа" с оркестъра на Леон Алфаса. Но назрява и конфликт с Божидар Сакеларев, който през 1944 година се отделя с част от музикантите от "Джаз Овчаров" и тръгва да пътува из страната. Името на новия състав - "Джазът на оптимистите" - предлага Александър Николов-Сладура, който се позовава на няколкото едноименни оркестри в Европа.
След настаняването на Съюзническата комисия в София и участието ни във втората фаза на войната, музикалният живот в столицата се възстановява. Много от развалините на разрушените от бомбардировките сгради са разчистени и временно пригодени за културни и спортни прояви. Такъв е и терена на бул. "Цар Освободител", на който по-късно се създава Музеят на революционното движение. Арендаторът Иван Алексиев сключва договор и с двата най-известни оркестъра, "Джаз Овчаров" и "Джазът на оптимистите", които се редуват да изнасят концертни програми. Докато през 1948 г. се решават на радикална крачка - изграждането на сборен биг-бенд с пълни секции, първият в страната. Новата формация е приютена в съветския Дом на офицера, където изнася и първият си концерт. Но подялбата на сферите за влияние вече е извършена от Чърчил и Сталин, а репресиите на новоустановения режим не закъсняват. Първа, но не единствена негова жертва става Асен Овчаров, който през 1949 година е арестуван и обвинен в шпионаж за американците и британците. (Той наистина е посещавал техните мисии, но с цел да си набави оригинален нотен материал!). След 6-месечно пребиваване в следствения затвор той е изселен в Тутракан, а сетне е въдворен в лагера в Белене. Освободен е през 1952 г., но отново е обвинен и осъден на шест години затвор. Следва интерниране в избран от него град и Асен Овчаров предпочита Пловдив. Тук той преподава акордеон в Средното музикално училище, докато след първоначалното размразяване отново събира биг-бенд, този път от много млади музиканти. Някои от тях по-късно станаха членове на знаменития състав "Бели, зелени и червени", създаден от Веселин Николов, и до днес са активни участници в джазовия ни живот. А новината за изградения от Асен Овчаров биг-бенд кара Димитър Ганев, лидер на вече съществуващия оркестър "Балкантон", да предложи на стария музикант място на аранжор. Овчаров приема, но болестите не му позволяват да се завърне в София, където да затвори кръга на своя артистичен и земен живот.

"Кукери" е най-новият CD на Марио Станчев секстет

В августовския брой на френското специализирано списание "Джазмен" най-новата звукозаписна програма на Марио Станчев секстет е оценена с четири звезди, т.е. само една степен по-ниско от суперлативното признание "Шок". На титула на CD-то името на албума "Кукери" е изписано с големи кирилски букви (!), а в буклета е пояснен този езически български ритуал, съхранен до днес. Всички пиеси са на лидера, за когото рецензентът Стефано Карини пише следното: "Предишния CD на Марио Станчев бе забелязан от нас, но този получава повече звезди. Във всеки момент сме свидетели на равновесие между композицията, аранжимента, изпълнението и импровизациите. Програмата представя радостна симбиоза между всички музиканти от състава, които имат над десетгодишно съучастие с пианиста Марио Станчев... Седемте неозаглавени пиеси на лидера имат рядкото качество да представят музиката във вечно движение, което не жертва нейната четивност и чувственост. Достигнал до стадия на музикална зрялост, Марио Станчев я поднася много дискретно и я превръща в истинска радост. Финото му изкуство е с дълбочина и представлява нещо много повече от пролетно тайнство..." За първи път в кариерата на Марио Станчев най-новият му диск бе представен в продължително, специално организирано от неговата мениджърка турне. То се разпростря през целия юли и обхвана концертни и фестивални сцени в По, Андж, Тул сюр мер, Антиб, Ла Сиота, Жоан ле Пен и Иер.
Нека припомним, че първото гостуване на Марио Станчев след бягството му във Франция (1980) бе през 1990 г. в зала 1 на НДК, а последното, точно със същия секстет от CD-то "Кукери" - през 2005 г. в Банско.

"Златен Фридерик" за Анджей Курилевич

Със специалната награда "Златен Фридерик" за 2006 година, присъждана за цялостно творчество и артистично присъствие от Фонографската академия на Полша, бе удостоен джазменът Анджей Курилевич-Курил (1932). Златната статуетка е признание, съсловно и обществено, за пионерската роля на Курил като един от голямата реформаторска четворка на полския джаз, редом с Йежи "Дудуш" Матушкевич и вече покойните Кшиштоф Комеда и Анджей Часковски.
Като органист и пианист той е сред създателите на знаменитите първи джазови състави "Меломани", "Джаз биливърс" и др. По-късно свири на тромпет и мелофон, но най-често на вентилтромбон. В средата на 60-те години Анджей Курилевич оглавява биг-бенда на Полското радио, за да се отдаде по-късно на композиторско творчество (симфонична, камерна, филмова и театрална музика) и партньорство с певицата Ванда Варска, негова съпруга.
През 1961 г. съпружеската двойка и техният състав гостуват за 30 дни в софийския бар "Астория" с ангажимент за още два месеца в черноморските ни курорти. Но още в края на столичното пребиваване договорът им е прекратен, главно заради американския репертоар от стандарти на Ванда Варска, която ги пее на оригиналния език. (Тя вече е европейска знаменитост с изпълнението си във филма на Йежи Кавалерович "В нощния влак", прожектиран в същото време по софийските екрани). На мястото му в бар "Астория" пристига квартетът на Кшиштоф Комеда (без певица!), който има първи ангажимент в градината на хотел-ресторант "Тримонциум" в Пловдив.
Следващото гостуване на Анджей Курилевич и Ванда Варска бе през 1995 година с камерен джазов концерт в НДК, София. По тяхно желание в него се включи и много младият контрабасист Петър Славов-младши.

31.08.2006