Вождове

Човекът без биография

Георгий Маленков - от Първи в СССР до певец в църковен хор

Георгий Максимилианович Маленков

Една от силните фигури в съветската политика от епохата на Сталин и последващите години на развенчаване на „култа към личността” е Георгий Максимилианович Маленков. Безспорно – не особено популярна, но за сметка на това изключително влиятелна. Руският историк Рой Медведев го нарича „човекът без биография”, откъдето взех и заглавието. Наистина – биографията на Маленков няма нищо общо с житейския път на другите активни политически дейци на съветския режим от времето на Ленин, Сталин и Хрушчов. Той няма революционно минало като Троцки, Зиновиев, Каменев, но става шеф на отдел „Кадри” на ЦК на КПСС... Военната му кариера е оскъдна – по времето на Гражданската война е доброволец на фронта и е служил последователно като политработник в различни войскови формирования, но според съвременниците му е бил просто писарушка в щабовете, за разлика от легендарните Каганович, Ворошилов, Жуков... Въпреки това през Великата отечествена е произведен в чин генерал-лейтенант (същият чин между по свидетелства на Хрушчов е получил и един от виноцерпците на Сталин). Пак без да има никакъв предшестващ опит в административната работа е назначен за зам.-председател на Съвета на народните комисари. Зашеметяваща кариера на лаик, без образование, който последователно заема постове, за които няма никаква подготовка. Според историците – вероятно заради слабоватия си характер е бил оценен от Сталин, като човек, който не представлява пряка политическа заплаха. Всъщност Бащата на народите е сгрешил. Повратливостта на Маленков обаче се проявява след смъртта на Йосиф Висарионович.

Маленков, Ворошилов и Сталин

Историческите свидетелства за борбата на Хрушчов с Берия са доста противоречиви. Според някои източници заседанието на Политбюро, на което е арестуван Лаврентий Павлович е протекло така. Хрушчов е искал да се възползва от отсъствието на Берия и да го изключи от партията и да го свали от всички постове. Но хитрата лисица все пак научава какво му се крои. И ненадейно се изтърсва на заседанието, за ужас на Маленков, който като председателстващ, тъкмо започвал да чете дневния ред. Под сразяващия поглед на Лаврентий Павлович, Георгий Максимилианович се разтреперал и започнал да заеква. Тогава съобразителния Хрушчов бързо издърпал от ръцете му листа и прочел – точка първа и единствена „Разобличаване на антипартийната, антидържавна и антинародна дейност на др. Берия, освобождаването му от всички постове и предаването му на съд”. Берия – усетил че му кроят преврат се усмихнал широко и потърсил с поглед охраната. Дотогава всички заседания се охранявали от НКВД и той бил сигурен, че по даден от него знак всички членове на Политбюро ще бъдат арестувани. Но... Хрушчов и компания били взели мерки. Охраната била сменена с военни, верни на маршал Жуков. Берия бил арестуван, а според някои източници и разстрелян още същия ден.(Далеч преди да бъде осъден и екзекутиран през декември 1953г, както твърди официалната версия.) Други свидетелстват обаче че Маленков всъщност не е бил страхливец. Че на историческото заседание само той, Сабуров и Первухин още в самото начало гласували „за” арестуването на Берия. Самият Хрушчов, Микоян и Булганин се въздържали, а против били Молотов, Каганович и Ворошилов. Ако това е истина – странни са били разбиранията на Георгий Максимович за лоялност. Само три месеца по рано с помощта на Берия той е избран за председател на Съвета на министрите на СССР и е получил правото да председателства заседанията на Президиума на ЦК на КПСС (Политбюро). Няколко години по-рано пак Лаврентий Павлович му е помогнал в съперничеството с Андрей Жданов.

На трибуната на Мавзолея на Ленин

Борбата за власт в съветското ръководство обаче не свършва с отстсраняването на Берия. Идва ред и на самия Маленков. Амбициозният Хрушчов не иска да дели властта си с никого. Не го устройва създаденото след смъртта на Сталин своеобразно двувластие – Георгий Максимович му пречи. Това кара Маленков да търси съюз с ортодоксалните сталинисти – Молотов, Ворошилов и Каганович. Както е известно от историята Хрушчов побеждава и изхвърля от политиката опонентите си. Пак имат късмет – по времето на Сталин противниците са били разстрелвани. Интересни са мотивите за отстраняването на Маленков. На първо място го набеждават, че е некадърник. Обвиняват го че му липсва управленски опит, че има неправилни възгледи за развитието на икономиката. Сблъсъкът с Хрушчов е представен като разрив по отношение на индустриализацията. Според Маленков СССР трябва да развива преди всичко леката промишленост. Но Никита Сергеевич иска на всяка цена да развие тежката индустрия. Да удари в земята капиталистите и империалистите от САЩ и целия свят. Идеите на Маленков са наречени немарксистки и антипартийни. Друго интересно обвинение срещу Георгий Максимович е, че признава единството на „световната цивилизация”. Това също противоречи на марксизма според официалната линия на партията. В своя реч пред избиратели през 1954 г. Маленков допуснал „теоретично погрешното и вредно” твърдение за възможната гибел на световната цивилизация в случай на разпалена от империалистите Трета световна война. Съгласно пропагандата такава цивилизация нямало и не можело да има – светът бил разделен на „капиталистически” и „социалистически” и победата на втория над първия била исторически обусловена... И изказването на Маленков било окачествено като крайно вредно от гледна точка на партийната идеология, защото деморализирало народа в случай на ядрена война.
След снемането си от високите партийни и държавни постове Георгий Максимилианович бил назначен последователно за директор на две електроцентрали, е през 1961 г. бил изключен от партията и пенсиониран. Според синът му – известният биолог проф. Андрей Маленков, до края на живота си баща му избягвал да говори за годините в Политбюро и особено за събитията след смъртта на Сталин. Георгий Маленков умира в Москва през 1988 година. на преклонна възраст. До края на живота си не е реабилитиран и възстановен в КПСС. Любопитното е че в послените си години станал религиозен и даже е бил певец в църковния хор на Елоховския събор в Москва.

Живот в дати

Георги Максимилианович Маленков е роден на 8 януари 1902 г. в Оренбург, починал на 14 януари 1988 г. Участник в Гражданската война. Става член на РКП(б) през 1920 г. През 1925 г. започва работа към Оргбюрото на ЦК на партията. От 1934-та до 1939-та е завеждащ отдела наблюдаващ работата на партийните органи. На ХVІІІ конгрес на ВКП(б) е избран за член на ЦК на партията (1939 – 1957), за член на Оргбюрото (1939-1952) и секретар на ЦК (1939-1946). Едновременно с това е началник на отдел „Кадри” на ЦК на ВКП(б). От 1941 г. до 1946г. е и кандидат-член на Политбюро.
По време на войната основно се занимава с обезпечаването на самолетното производство за Червената армия и е член на държавния Комитет по отбраната. През 1943 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. През 1944 г. става заместник-председаел на Съвета на народните комисари. На първия следвоенен пленум на ЦК е утвърден за член на Политбюро (1946-1952), но остава извън състава на Съвета на министрите на СССР. В резултат на съперничеството си с Андрей Жданов през 1946 г. е освободен от длъжностите си в Секретариата на ЦК и е назначен за председател на Специалния съвет по ракетна техника към Съвета на министрите на СССР. По-късно отново е назначен за зам.-председател на Съвета на министрите (1946-1953). През 1948 възстановява позиците си в партийното ръководство и с помощта на Берия отново е избран за секретар на ЦК. След ХІХ конгрес на КПСС Маленков е избран за член на Президиума на ЦК и влиза в състава на подбраното от Сталин бюро на Президиума (1952 – 1957). Отново с помощта на Берия след смъртта на Сталин Маленков организира съвместно заседание на пленума на ЦК на КПСС, Съвета на министрите и Президиума на Върховния съвет на СССР, на което е утвърден за председател на Съвета на министрите на СССР. По решение на мартенския пленум на ЦК на КПСС – 14 март 1953г. получава правото да председателства заседанията на Президиума на ЦК. През 1955 е сменен на премиерския пост от Н.А.Булганин и е назначен за негов заместник и министър на електроцентралите(1955-1957). През 1961 г. е изключен от КПСС и пенсиониран.

Почти виц

Два чифта панталони

Сталин бил известен с грубото си чувство за хумор. Обичал шумните компании и често канел на вечеря високопоставени членове на съветското ръководство. И се шегувал понякога доста безвкусно с тях. В ролята на шут често влизал Маленков. Любимата гавра на вожда била следната. По време на гуляя Сталин казвал : “А сега другарят Маленков ще произнесе тост!” Маленков тежко ставал, вдигал чашата а в това време седящият до него, а понякога и самият Йосиф Висарионович слагал на стола му чиния с торта. След наздравицата Георгий Максимилианович, правейки се че не забелязва, сядал право върху тортата, а компанията избухвала в смях. И това се повтаряло почти всеки път. В Политбюро се шегували, че Маленков ходи на вечери у Сталин винаги с два чифта панталони.

02.09.2006