Мила родино!

Брезовата тишина на моя град

Какво отделя граовци от техните събратя от софийския шоплук

Евстати Бурнаски

Когато човек е прехвърлил хребета на годините си и е поел по обратния скат на живота, много често мислите и сънищата му го връщат към детството. Това от една страна е награда за късните му дни, навестени от сладки спомени, а от друга - наказание. Наказание от натрапчивата реалност на изминатия житейски друм и жалкия остатък от него. И в двата случая обаче, то е някакво начало. Начало, което не може да бъде заличено и забравено.

На запад от Перник през меки хълмове и зелени подолия, асфалтиран път криволи сред граовското поле, за да стигне до Брезник и да продължи нататък, където едно тясно негово отклонение води до моето родно Муртинци. По този път се завръщат и спомените от ранното ми детство. Но в тези редове не става дума за тях, а за настоящето на Граово и неговия център - община Брезник. Граово е високо поле, някъде около 750 метра над морското равнище, нарязано от тучни котловини. Тридесет и четири села и селца има в пределите на общината. Брезник е един от най-старите градове в България. Основан е заедно с градовете Пловдив, Срем, Средец и Ниш. Разположен е почти в центъра на полето, назовано по името на старо тракийско племе - граи, живели някога в южното подножие на планинската верига Вискяр - Гребен - Црънча. Днешните жители на целия район наричат себе си "граовци". Мъжете граовци са снажни с достолепна осанка. Работливи са до изнемога, упорити - до инатлък, и шегаджии - до пословичност. Аристократичното им чувство за хумор и себеирония ги отделя рязко от техните събратя в софийския шоплук. Граовките се славят с пословична красота, с добронравие, с усет за уют и къщовен естетизъм. Обичат народната песен и народните хора. Кръшното и вихрено Граовско хоро, погрешно назовавано от някои музикални дейци "шопска сюита", е известно далеч зад пределите на България. Градът, или по-скоро градецът, е разперил криле до височина, наподобяваща малка Витоша, възправена от юг и гальовно наричана от брезничани "Бърдото". За тях Бърдото е природна даденост с най-красив романтично-сантиментален смисъл, където дискретни алеи се провират между брези и борове, за да стигнат до някое сенчесто усое или до билото на самия хълм. В Бърдото има модерен хотел под същото име и горска хижа, назована "Брезите". Но най-голямата негова забележителност е изворът, от който блика брезнишката минерална вода, наричана от населението "желязната вода". Тя успешно лекува някои болести на кръвта и на стомашно-чревния тракт. Още в началото на миналия век на изложение в Лондон е получила златен медал и признание за нейните лечебни свойства.

Много забележителности от национално значение има в Граово. Между тях непременно трябва да спомена черквата "Св. Петка", покровителка на града, Църногорския манастир и Билинския манастир. Билинският манастир е една от най-старите обители в България. Води началото си някъде от късното средновековие. Разположен е сред хладна букова гора в западното подножие на Црънча. Бил е средище на духовност, с килийно училище, с богата магерница, с изящни стенописи и неоценима църковна утвар. За съжаление, от него днес вее само разруха и тъга. Дано се намерят родолюбиви заможни българи, които да върнат живота и достолепието на тази светиня!

Никак не е лесен днешният ден на община Брезник и на селищата почти в цяло Граово. Разпокъсано земеделие, едва вегетиращи земеделски кооперации и сдружения, почти ликвидирано скотовъдство, бедна промишленост, оскъден общински бюджет, безработица и бягство от родния праг добавят чертите на нашия "непреходен" преход! А беше времето, когато през 70-те години на миналия век, по добив на пшеница от декар Граово надминаваше Добруджа. Но граовци не се предават лесно. Полушеговито, полусериозно те изваждат живи въглени от пепелта и стъкват огъня на съзиданието. С пословичен усет за хубост и шеговитост, техните предци са назовавали селищата, които са основавали: Красава, Видрица, Билинци, Бегуновци и пр., както и шеговитите: Кривонос, Палилула и други, за да завещаят на бъдещето трудолюбието и специфичния граовски хумор, без които животът би обеднял съвсем. Навярно затова днес брезничани и всички граовци са достигнали до философията на доброто, до заровеното "под камък зло" и забравената политическа омраза. Те не се замерят с компромати. Не ровичкат в разни досиета. Не фабрикуват обществени интриги. Изобщо, не плюят в кладенеца, от който пият... Шегуват се и работят. Работят и се шегуват.
Кметът на града инж. Христо Миленков движи общинските дела с мека усмивка и твърда разпоредителност. Така постъпват и неговият заместник Георги Лазаров, и председателката на общинския съвет Мария Добревска, и експертката по образование и култура Румяна Герова, и секретарката на общината Лилия Любомирова. Не хленчат пред трудностите, не се тюхкат и не се вайкат. Работят хората. Въпрос на стил и нова култура на обществено поведение. Затова икономиката в общината бавно, но сигурно изправя ръст. След големите наводнения през миналата година, с упорство и предприемчивост бяха ремонтирани пътища, отнесени и рухнали мостове и друга междуселищна инфраструктура около деветдесет процента!
В общината е изграден център за информация и услуги на принципа "електронна община". Брезник има своя страница в интернет. Успешно се изпълнява програмата "От социални помощи към заетост". Домашен социален патронаж обслужва 180 възрастни и болни граждани в 19 селища. От началото на тази година е изграден и работи дневен център за възрастни хора. Проведени са тръжни процедури на конкурсна основа за четири обекта в бившето военно поделение. В читалището, в музея, в двет училища, млади и възрастни хора работят, учат и се самообразоват. Те, брезничани и всички граовци, проектират духовна и материална хубост на своя край и вярват в силите си. Не шумят, не се перчат. Деликатно осмиват недостатъците си, работят и мечтаят за времето, когато от Црънча и Любаш та до Радина чешма ще празнуват Видовден на голямото граовско съзидание! Със съзнанието за граждани на Европа и българи до фанатизъм, великодушно осмиват и онези, които се опасяват от нашето членство в Евросъюза. Затова на вестник "Билд" и на списание "Шпигел" навярно биха отговорили така:

Юрнат ли се граовци в Европа,
Брюксел вече ряпа да яде!
Брезник първенството ще докопа
и урок на всички ще даде...

В бърдото ще вдигне златен "Хилтън",
митница и гара от стъкло,
и ще стане пограничен филтър
срещу всяко трансгранично зло...

Ще църцори чист филтрат на Запад,
а утайка ще се трупа тук,
та мухите в Българско да хапят,
забръмчат ли в западен боклук.

Братя европейци, хайде стига!
Я елате в Граово на стаж!
Само тъй "Дас БИЛД" или "Дер ШПИГЕЛ"
ще се радват на висок тираж...

Дълбоко съм убеден, че брезовата тишина на моя Брезник ще бъде смущавана не само от шепота на вятъра в листата. Стъпки на щастливи граовци ще вървят по следите на своите достойни предци, когато духовното и материалното възкресение на Граово ще бъде истинският Видовден за брезничани.

09.09.2006