Легенди

Патентите на Минчо Тодоров

По молба на Лазар Добрич големият ни гимнастик учи акробатите му на двойно задно салто

АСЕН МИНЧЕВ

Сред най-ярките имена на мъжката ни гимнастика безспорно са олимпийските шампиони Стоян Делчев от Москва'80 и Любомир Герасков от Сеул'88, както и двойният олимпийски медалист Йордан Йовчев от Атина'04. Но здравият фундамент за тази блестяща надстройка, в която са вградени и останалите ни титли и медали от световни и европейски първенства, започна да се налива още в средата на миналия век.
За първи път българско име си проби път сред най-добрите на голяма официална проява по време на първия шампионат на Европа във Франкфурт'55. В състезанията от многобоя на земна гимнастика за първи път се играе на подиум, покрит с килим. Макар и с остри болки от луксация на коляното, отлично изиграва съчетанието си Минчо Тодоров и заема престижното 3-о място! Още на следващата година той отново е сред най-добрите на земна гимнастика. Макар и с три места по-назад, но пък на най-авторитетното състезание - олимпиадата в Мелбърн, той заема призовото 6-о място заедно с Даниш (Чех).
Тази точка е вторият актив от гимнастиката за България в неофициалното класиране по нации на олимпийски игри след 6-ото място на Цветана Станчева на греда от Хелзинки'52. А до този успех той достигна след една от най-високите оценка на задължителната програма, в борба с тогавашните богове на гимнастиката, като руснаците Шахлин, Чукарин, Муратов, както и Даниш, Торесон (Шв) и Йокел (Пол).
Не на последно място това почетно класиране става факт, защото Минчо има във волната си програма

има осем салта

в различни комбинации. А фантастичното за тогава двойно салто назад е точно негово дело и той го прави за първи път в света три години по-рано! Още тогава, през 1953 г. е блестящото му представяне на земна гимнастика и прескок на универсиадата във Варшава, както и на следващата в Прага'55.
Водещата му роля в националния отбор има решителен дял за българската

победа на земна гимнастика

в над 25 двустранни международни срещи у нас и в чужбина. Основната заслуга за силните изяви на Минчо Тодоров и на цялата ни мъжка гимнастика през тези години е на националния треньор, унгарския възпитаник Нено Мирчев. Той е един от малцината ни големи специалисти, първи завършили висшето си образование в чужбина още преди Втората световна война. Минчо Тодоров е и многократен републикански шампион и национал по акробатика. По настоятелната молба на известния Лазар Добрич, обучава цирковите акробати на своя патент - двойното задно салто.
Перфектната му акробатична подготовка логично го отведе и към 3-метровия трамплин за скокове във вода и той бе в представителния отбор на България за лятната универсиада в София'61. И в този спорт Минчо Тодоров отбеляза уникално постижение. Дълги години след това никой скачач в света, освен него и един руснак, не можеше да изпълни страховитото двойно обтегнато задно салто. Скок, който има най-високия тогава коефициент за трудност 3,8.
От мъдрата висота на отминалите пет десетилетия след своя спортен апогей той е убеден, че описаните резултати са неразривно свързани със силните традиции на русенската школа във физическото възпитание. Нейни възпитаници в гимнастиката са почти всичките ни национали по това време. И се връща още по-назад във времето припомняйки, че в българската Виена модерните принципи на физическата култура и спорта са привнесени от десетте швейцарски учители по телесно възпитание, дошли у нас 5 години преди края на ХIХ век.
Точно в Русе, в училище "Христо Ботев" започва в първо отделение бъдещият голям гимнастик, където семейството му се премества през 1937 година от родното му село Кривня, Разградско. Към края на войната става член на "Юнак", след като вече е направил първите си стъпки в гимнастиката под ръководството на...

учителя по математика

Матей Попов, бивш гимнастик. Който питал учениците си първо дали са усвоили последните гимнастически елементи от предишния ден и след това проверявал правилно ли са решени задачите за домашно.
Редовните и сериозни занимания по гимнастика на Минчо Тодоров, заедно с неговия съученик и приятел, бъдещия също голям гимнастик Стоян Коев, се водят от учителя по физическо възпитание Стефан Рътков. Потомствен гимнастик, брат на шампиона Борис Рътков, учителят вдъхва такава привързаност и любов към гимнастиката у младите, че Минчо и Стоян се записват да тренират на още едно място, в спортния клуб "Русенец", за да тренират двойно!
Първите му успехи са свързани с водещата позиция на русенската гимнастика у нас. Всички първи места в многобоя от шампионата на България в София'47 идват в Русе. Според възрастовите групи, първенци са: Минчо Тодоров - на низш отдел, Стоян Коев - на среден отдел и Васил Люцканов - на висш отдел.
Още на 19 години (през 1950 г.), Минчо Тодоров намери място в националния отбор, получи званието "майстор на спорта" и започна висшето си образование по физическа култура и спорт. Макар и с месец и половина по-късно от началото на учебната година във ВИФ.
Интелигентното и зорко око на големия спортист и войник, председателя на ВКФС генерал Владимир Стойчев, рядко изпуска спортна проява у нас. Той вече е забелязал яркото майсторство на двамата млади национали по гимнастика Минчо Тодоров и Стоян Коев, както и на баскетболистката Кръстина Гьошева и скиора Георги Димитров, но всички те са изпуснали приемните изпити. По силата на служебното си положение генералът и ректорът на ВИФ, един от основоположниците на спортната наука у нас, проф. Драгомир Матеев, имат право на лично мнение за приемането на студенти - изявени национали. Макар и в късната есен за четиримата е проведен допълнителен изпит и така те се вливат в славния IХ випуск и се дипломират през 1954 година, а той успешно защити и доцентура през 1961 г.
След Русе, през цялата си състезателна кариера Минчо Тодоров остана верен на "Академик" и на небесносиния цвят на студентския спорт у нас. Изключението е някакви си 6 месеца през 1957 г., когато е в казармата. Тогава спря да се състезава, а

след две години стана треньор

на националния отбор.
Интересно предложение получи той от професор Матеев през 1962 година - да отиде в Куба като специалист по гимнастика и скокове във вода. И уж само за половин година, а там не го пуснаха да се върне и си дойде за първи път чак през 1970 г.
Още с пристигането в Хавана, от летището - направо в басейна. Там получава задачата да подготви националите по скокове във вода за Централноамериканските игри в Ямайка, откъдето те се връщат със 7 медала! Изпълнена е и следващата задача - за 40 дни да подготви в отделните провинции на страната учители по физическо възпитание на мястото на избягалите в САЩ висшисти. И подготвя, поне елементарно, разбира се, 863 души! Доброволно облича и военна униформа и обучава по физическа подготовка и батальон милициано.
Спортните знания и ръководните умения на Минчо Тодоров го издигат до един от тримата (с двама кубинци) основатели на ВИФ "Мануел Фахардо" в Хавана, на който е заместник ректор по учебната част и завеждащ катедрата по гимнастика. И

отново е доброволец,

този път в рязането на захарна тръстика. И вечер спи на земята заедно със студентите всеки семестър по месец. Единственият чужденец, сторил това!
И с още един спорт на високо равнище той свърза името си - подводен риболов, като подготви националите на Куба така, че те станаха световни шампиони през 1967 година.
Макар и непряко, Минчо Тодоров има заслуга за сегашното световно признание на още един спорт в Куба. Там приеха предложението му през 1968 г. да привлекат на работа един от най-големите ни специалисти по волейбол - Тодор Симов, който положи модерните основи на този спорт при жените.
Изключително ценен е трудът и богатият опит на Минчо Тодоров и за масовите гимнастически композиции и фона при различни тържества в Хавана и страната.
Отново в България, през 1976 г. започна да прилага знанията си в новооткрития тогава Военен факултет на ВИФ, където бе заместник декан и завеждаше катедрата по гимнастика. Пенсионираният през 1990 г. полковник Тодоров отново бе привлечен в Куба, този път за да подготви през 1991 г. в Хавана откриването и закриването на най-голямата комплексна спортна проява на американския континент Панамериканските игри. Тогава е случайната му среща с шефа на спорта в Мексико, бившия волейболист Сезар Осуна, който е бил две години на специализация в нашия ВИФ. Следва мълниеносна покана за работа в Мексико и от есента на 1991 г. Минчо Тодоров е в групата методисти, заедно с други българи, на държавния комитет, който ръководи мексиканския спорт.
С него там е и цялото семейство. Съпругата му Мариана е дъщеря на известната ни баскетболистка Милка Андреева от славния отбор на столичния Локомотив преди половин век. По-малкият син, 25-годишният Кирил, е инженер, а 27-годишният архитект Любомир единствен от своя випуск завърши с пълно отличие и златен медал!

11.09.2006