Плиска

Три двореца на едно място

Дървен палат отпреди Крум и надписи, приличащи на глаголица, откриха археолозите в първата столица на българската държава

Велиана Христова

Три основни сектора проучват това лято археоложките екипите от АИМ-БАН в първата българска столица Плиска - тайните ходници под градежите, дворцовият комплекс и дворцовият площад. Само в проекта за дворцовия комплекс се работи по три теми, обясни ръководителят на единия от екипите, проф. Рашо Рашев от филиала на АИМ в Шумен. Втори екип проучва уникалните тайни ходници, по които хановете и обкръжението им са минавали под дворците и сградите, оглавява го проф. Станислав Станилов. Понеже той е депутат от "Атака", цяло лято си върши работа в почивните за парламента дни. Разгръщането на проучванията върху по-широка площ стана възможно в последните три сезона, след като БАН даде финансова подкрепа за проучването на първите столици на държавата ни, а след обнадеждаващите резултати се включи и Министерството на културата.

Рашо Рашев

Една от новите находки в Плиска може да се нареди не само сред хитовете на сегашния археологически сезон, но и сред световните научни сензации, ако експертизите потвърдят, че тя наистина е от средновековната столица. Както ДУМА съобщи през август, до единия ъгъл на Крумовия дворец на 2 м от цитаделата бе намерена каменна глава, изобразяваща прабългарски войн с шлем и забрало, с леко изявени азиатски черти и рана върху лявата буза. Според първите хипотези на археолога Валери Григоров паметникът е на някой от българските владетели в Плиска от тХ век и може би е бил поставен върху друг каменен блок. Изображението наподобява ранно-тюркските и късно номадските статуи, но не намира сред тях точни паралели, смята Григоров. Досега не е откривано портретно изображение на български хан и след пълни петрографски, геоложки и трасоложки изследвания ще стане ясно дали главата от Плиска е български и световен уникат. По неразбираеми причини обаче тя вече месец не заминава за експертиза в София.

Сред най-интересните неща тази година в Плиска е и т.нар. светилище, което се "показа" още миналата година и археолози от групата на Станилов сега трябваше да го доразкрият. Това съоръжение предизвиква интерес вероятно защото е сред малкото градежи в първата ни столица, чието предназначение специалистите още не са изяснили, макар че откритият тук жертвеник навежда на мисълта за култов обект. При разкопките тази година се оказа, че светилището, което е датирано към тХ век, е с внушителни размери, изградено от големи квадри и е било оградено с дървена ограда. Особена е обширната каменна настилка на площадката на светилището с врязани каменни кръстове - настилащите блокчета са различни в отделните части на заградената площ, някои са използвани вторично. На едно от тях са издълбани геометрични фигури, показа Валери Григоров.

Валери Григоров

Три двореца един в друг, строени последователно в различно време, са съществували в средновековна Плиска, установяват археолозите, които проучват дворцовия център. Под каменния Крумов дворец и Тронната палата от времето на Омуртаг е съществувала по-ранна дървена постройка, която може да се определи като първоначалния дворец на българските ханове, обяснява проф. Рашо Рашев. А ако дървената постройка под Крумовия дворец е първоначалният палат на владетелите, можем да кажем, че в Плиска на едно и също място са били разположени най-напред дървен дворец с представителни и жилищни функции и след това каменен дворец, който също е имал ролята на владетелска и жилищна постройка, конкретизира археологът.

Светилището с настлан плочник

След разкопките в последните години вече със сигурност е установено, че когато в първата столица на българската държава започва каменното строителство, в рамките на т.нар. цитадела се градят и подземни комуникации. От цитаделата в северна и в южна посока са тръгвали подземни ходници, строени в различно време. Още миналата година проф. Рашев показа на журналист на ДУМА трасето на един от най-ранните ходници, на които археолозите са се натъкнали. След около 350 м тунел в южна посока той излиза през основата на каменната крепостна стена през специален засводен с тухли отвор. Новото, което е установил екипът тази година е, че първоначалният ходник в един момент е бил изоставен, а по-късно по неговото трасе е бил изграден втори, по-тесен и по-плитък. Първият ходник е невероятен, строен е с голям размах, бил е много широк (около 1,5 м) и много дълбок - когато човек е преминавал през него, над главата му оставали още 30-40 см височина. Мащабите на съоръжението подсказват, че вероятно този таен тунел е бил ползван от хана, семейството и приближените му. В пластовете са запазени ясни отпечатъци от дървените стени и тавана на ходника, облицован също с дърво, разказва Рашо Рашев. Има данни за начина, по който е правен този кожух около дървената конструкция, за да се осигури по-голяма сухота на земната маса и да се предотврати измиването й, обяснява той. Археолозите обикновено не споделят манията на журналистите за определението уникални, но за тези подземни съоръжения от ранното средновековие проф. Рашев не намира други думи. Валери Григоров пък показа, че при разкриването на ходниците "излиза" и много средновековна керамика. По думите му цял сервиз е открит в една от ямите, има кани с врязани знаци, стъклени чаши, амфори, червенолакова керамика - късно развитие на римската. Археолозите са открили и съд с букви, приличащи на глаголицата.

Гробът на Карел Шкорпил

Третият елемент от проучването на центъра на ханската столица е дворцовият площад, който се е намирал на юг между цитаделата, Тронната палата и дворцовата църква. Проучена е само част от терена тук, останалото пространство очаква бъдещи разкопки. То сега се издига по-високо и предизвиква недоумението на туристите. Тази година целта на проучването в този неголям по площ сектор е да се направят нови стратиграфски наблюдения на напластяванията и да се съпоставят с тези, които Рашо Рашев е правил преди две десетилетия. Оказва се, че в центъра на Плиска това място е било най-активно обитавано и след като столицата е преместена във Велики Преслав. Комплексът постепенно е загубил представителния си характер и тук се е заселило население от външния град. Има и няколко по-късни периферни гробове от некропол, който се е появил около дворцовата църква. Че гробовете са вторични личи по огражданията около някои от тях, които са били направени от мраморни късове от олтарната преграда на църквата. Подобно явление около Владетелската църква във Велики Преслав установяват за по-късен период и археолозите, които проучват втората българска столица. По думите на проф. Рашев на дворцовия площад в Плиска се откриват напластявания от всички периоди на живот в средновековното селище - от началото на Vттт до средата на Хт век, когато нахлуват печенегите. На това място миналата година за пръв път в Плиска бе открита и златна императорска монета. Хората обикновено очакват в дворците да се намерят камари злато, а всъщност това са местата, които най-напред са били плячкосвани, засмива се проф. Рашев.
По-голямата част от откритите миналата година ходници, които изглеждаха достатъчно атрактивно, сега са засипани и не могат да се видят. Идеята на Рашев винаги е била, че те могат да бъдат възстановени и дори през част от тунелите туристите биха могли да минават под земята, както е било в тХ век. Уви, в България никога не се намират средства за истинските стойности в културното ни наследство, от които с ум и сърце държавата би могла да печели много. Без друг коментар е достатъчно да кажем, че Плиска - първата столица на българската държава, изобщо не е включена в туристическите маршрути. Тя се намира встрани от основния път и според туроператорите не било изгодно (!) до нея да се водят туристи.
Иначе с милионите, които от миналата година държавата отпуска за консервация и реставрация на Плиска, фирми градят стройни крепостни стени от червени тухли с дълбоки фуги, каквито в средновековната столица никога не е имало. Ходници се правят с 2,5 м полегати стени вместо с 1,8 отвесно, каквато е била истинската им височина. Грешки спрямо историческата истина има навсякъде в т.нар. реставрация на съоръженията от тХ век. Археолозите никой не пита за нищо... Но това е тема за друга публикация. Иначе в близост до гроба на Шкорпил с пълна сила върви градежът на новия музей в археологическия резерват Плиска, който ще замени старата експозиционна сграда, строена в 30-те години на ХХ век. Според първоначалния план музеят трябва да бъде открит тържествено на 15 септември.

12.09.2006