Тихият идеолог
Михаил Суслов - бащата на „реалния социализъм”, бил крайно аскетичен в личния си живот
Михаил Андреевич Суслов е роден на 21 ноември 1902 г. в Шаховское,
Уляновска област. Умира на 26 януари 1982 г. в Москва. Завършил е Пречистенския
рабфак в Москва през 1924 г. и Московския институт за народно стопанство „Г.
В. Плеханов" през 1928 г. От 1937 г. е завеждащ-отдел в Ростовския областен
комитет на ВКП(б), а от 1939 до 1944 г. е първи секретар на Ставрополския комитет
на партията. През 1946 г. го издигат на работа в апарата на ЦК. От 1947 година
е секретар на ЦК. В периода
1949-1950 г. е главен редактор на вестник „Правда". През октомври
1952-а е избран в Президиума (Политбюро) на ЦК на КПСС, но след смъртта на Сталин
през март 1953 г. е освободен. Отново става член на Политбюро през 1955 г. и
остава такъв до края на живота си.
Бил е идеалният втори. Тих, кротък, аскетичен. Изключително скромен в личния
си живот. Въпреки че е носител на две златни звезди „герой на социалистическия
труд" и пет ордена „Ленин", Суслов не е имал отношение към външните
прояви на властта, към парадността и пищността, която е била толкова характерна
за Брежнев. Ходел облечен винаги с тъмни костюми, с широки старомодни панталони.
Служителите в апарата на ЦК го наричали „черният патер" (патер - лат. баща,
свещеник) и се страхували от него, въпреки че никой никога нямал спомен Суслов
да е бил нелюбезен, неучтив с някого. Аскетизмът му бил удивителен. По свидетелствата
на един дългогодишен сътрудник в апарата на КПСС Ф. Ф. Петренко, два пъти годишно
Михаил Андреевич викал при себе си главния счетоводитетел на ЦК, отварял пред
него едно от чекмеджетата на бюрото си, вътре - по-голямата част от заплатата
на идеолога за последните шест месеца. Парите Суслов дарявал за нуждите на партията.
Знам, че много ще кажат - твърде евтин жест, когато имаш осигурено всичко от
държавата. Може би е така, но, от друга страна, този „евтин" жест говори
за пълно отсъствие на склонност към материално обогатяване. А и едва ли преследва
някакъв PR ефект, защото става публично достояние много след смъртта на Суслов.
От друга страна, колкото и да е странно, името на Михаил Суслов е свързано с
доста събития, които днес оценяваме крайно негативно. Издигнат е за първи секретар
на Ставропол, след като всички други от ръководството на обкома са станали жертва
на репресиите от 1937-38 г. След Великата отечествена война е изпратен в Литва,
за да се справи с така наречените литовски националисти. През 1956 г. заедно
с Микоян отиват в Будапеща, за да надзиравата работата на съветския посланик
в Унгария - Юрий Андропов, и да подготвят разправата с унгарските бунтовници.
Няма съмнение, че Суслов е в основата на инвазията на Варшавския договор в Чехословакия
през 1968 г. Безспорно е също, че Михаил Андреевич е бил част от тесния кръг
членове на Политбюро, който решава СССР да изпрати войски в Афганистан.
Ролята на Суслов в съветската политика се засилва след преврата срещу Хрушчов
през 1964 г., въпреки че реално влиянието му в партията е силно още по времето
на Сталин. Шест месеца преди смъртта на Йосиф Висарионович Суслов е избран за
член на Политбюро, откъдето е изваден веднага след кончината на Вожда, заради
обтегнатите си отношения с Г. М. Маленков. По-късно Хрушчов го възстановява,
разчитайки на подкрепата му в борбата със заклетите сталинисти от така наречената
антипартийна група - Молотов, Каганович, Маленков… Суслов обаче е един от двигателите
на преврата срещу Никита Сергеевич. При Брежнев той е несменяемият втори - председателства
заседанията на секретариата, определя идеологическия курс на партията, има сериозно
влияние върху външната политика на СССР. Суслов е автор на понятието "реален
социализъм" - за пръв път именно той го употребява в една от своите речи.
В интерес на истината това май е и единственият му принос към теорията на марксизма-ленинизма.
Въпреки че 25 години е главен идеолог на комунизма, теоретичното му наследство
е повече от бедно. Всичките му текстове се събират едва в 3-4 тома и съдържат
предимно речи и доклади. Самият Суслов не е бил особен привърженик на писането.
Казват, че когато разбрал, че А. Яковлев сам си пише речите, недоволно промърморил
- "Той за какъв се има, за Ленин ли?"
Михаил Суслов умира на 81-годишна възраст от сърдечен удар. Няколко години по-рано
той вече е прекарал един инфаркт и работоспособността му е силно намалена. Посещава
кабинета си едва за 3-4 часа на ден. Казват, че в деня преди смъртта си дълго
е беседвал с представител на КГБ. Темата била лежащата на бюрото на Суслов разработка
на службите, уличаваща дъщерята на Брежнев. Служителят на КГБ настоявал случаят
да се потули, но Суслов не бил съгласен. По-късно през деня получава сърдечен
пристъп и на другия ден умира. В официалното съобщение за смъртта му се казва,
че идеологът от дълги години е страдал от склероза на коронарните съдове. Руският
историк Рой Медведев се шегува, че това е истински парадокс - приживе Суслов,
никога не би допуснал да се публикува подобно нещо за член на Политбюро. На
поста секретар по идеологията Михаил Андреевич е наследен от шефа на КГБ Юрий
Андропов, който само 11 месеца по-късно, след смъртта на Брежнев, ще стане генерален
секретар на КПСС. Историците сочат Андропов за духовен баща на "перестройката"
и "гуру" на Горбачов. Любопитно е обаче да се знае, че човекът, който
някога открива и лансира в партийните среди Михаил Горбачов, е именно Суслов.
Всемогъщият идеологически вожд Михаил Андреевич Суслов е погребан до Кремълската
стена. Точно до него е гробът на Сталин.
По-скоро скромен, отколкото суров
Няколко дни след като предадох писмата, Гвишиани дойде в хотела и ме уведоми,
че тъй като Брежнев не е в града, те са били предадени на Михаил Андреевич Суслов,
втория по могъщество човек в Съветския съюз. И Суслов искал да ме види.
Новината беше изумителна. Суслов, главният идеолог на Политбюро, беше последният
съветски ръководител, който би искал да прави приятелство с един американски
капиталист. За него се говореше, че е строг, суров, непреклонен и мрачен човек.
Когато се срещнахме, отпърво ми се стори, че той отговаря на славата си. Беше
много висок, значително над метър и осемдесет, със сухо скулесто лице и неприветливи
синьо-сиви очи зад дебелите лещи на очилата. Държането не предразполагаше към
близост, изражението му бе непроницаемо.
Бързо обаче разбрах, че външността на Суслов не отговаря на истинския му характер.
Непроницаемостта му бе маска, зад която се таеше една дълбока стеснителност.
Сивата му коса не беше пригладена както при повечето учени, а чертите му бяха
безспорно интелигентни. Суслов по-скоро беше скромен, отколкото суров, а усмивката
му беше блага. Лицето му светваше, когато той говореше за Ленин.
На бюрото му имаше няколко тома от кореспонденцията на Ленин. Видях листчета,
с които бяха отбелязани някои страници. Суслов се беше подготвил - бе прочел
всички писма и бележки, писани от Ленин до и за мен.
Прочете резолюция на Централния комитет на Комунистическата партия, с която
ми се изказваше благодарност за подарените писма на Ленин. След това ми подари
красиво гравиран портрет на Ленин, направен от сребро и други добивани в Урал
метали. Изпровождайки ме през канцеларията на секретаря си, Суслов посочи врата,
която се отваряше към същата стая. Това беше вратата към кабинета на Брежнев.
Из Арманд Хамър "Свидетел на историята"
Може би вицове
Идеалист или наивник?
Михаил Андревич Суслов бил човек от народа, не се срамувал да носи галоши.
Излиза от вкъщи - обува ги. В Кремъл пред вратата - събува ги. Веднъж тръгнал
на работа. И назнайно защо си събул галошите право в снега, пред колата, която
го чакала пред дома му... Работният ден минал, Михаил Андреевич си тръгнал и
започнал да си търси галошите... Не ги намерил, но какво да се прави, чинно
потеглил към дома си. И с изумление открил галошите си точно там, където ги
бил събул - на улицата... „Такъв е значи новият, съветският човек - никога няма
да вземе нещо чуждо. Ех, какъв човек отгледахме" - възклицавал след това
пред приятели Суслов, разказвайки им случката.
А истината каква била - като видяли, че могъщият ръководител си изува галошите
не на място, хората от охраната не посмели да му обърнат внимание на грешката,
допусната вероятно от разсеяност... И поставили пост. Цял ден някакво войниче
стояло в снега и пазило галошите на идеолога.
Цензор
Членове на Политбюро гледали предварително „Седемнадесет мига от пролетта",
за да решат дали е подходящ за разпространение. Всесилният секретар по идеологията
Суслов казал:
- Не става, филмът не показва достатъчно ярко подвига и героизма на съветския
народ през войната!
- Целият съветски народ не може да служи в апарата на Шеленберг - опонирал му
шефът на КГБ Юрий Андропов.
И така филмът бил пуснат по телевизията.
 |
Димитров, Суслов и Коларов на конгрес на БРП(к) в София |
 |
Два пъти герой на социалистическия труд М. А. Суслов (крайният вдясно) наблюдава как Л. Брежнев закичва Т. Живков със златна звезда |
 |
На погребението на Сталин, Суслов е сред носещите ковчега, но присъствието му е незабележимо |
16.09.2006
Мнения по темата: