Книги

Рицар, танцуващ с розите...

Пет изящни тома с изящното слово на Валери Петров

С това дело издателство "Захарий Стоянов" и УИ "Св. Климент Охридски" могат да се гордеят. Двете издателства пуснаха на пазара пет тома Избрано на Валери Петров. Томовете са оформени изящно (художник Петър Добрев и фотограф Иво Хаджимишев) и изпълнени отлично полиграфически, както приляга на най-големия ни поет. Миналата година на 85-ата си годишнина Валери нарече себе си "един от последните мохикани, пазени в антологиите като в резерват". Христо Ганев сякаш го допълва със задна дата, защото думите му са написани още през 1995 г.: "Валери е и ще бъде големият български поет Валери Петров независимо от това в кои учебници и антологии на кое място го слагат новите идеологически цензори." Защото той е служител на истината и чистотата на съвестта е поетичното му верую.
Първият том съдържа поетическите цикли и поемите "Нощи в Балкана" (1940), "Палечко" (1941), "Детинство" (1941), "Край синьото море" (1941-1947), "Juvenes dum sumus" (1943), "Тавански спомен" (1942-1948), "Нежности" (1940-1943), "На път" (1943), "Стари нещо малко поновому" (1945), "Между агитките" (1944-1946), "Пъстро фрески4 (1946), "Италиански мотиви" (1953), "В меката есен" (1960), "...А другаде с други двама" (1958-1964), "За кучета и котки" (1963-1973), "Дъжд вали - слънце грее" (1965) и "Сбогом, тате!" (1972).
Във втория дом Валери Петров е събрал "Нови стихове" (1963-1989), "Детски теми за големи" (1967), "Думи за песни" (1946-1999), "Чипоносо слънце" (1975-1977), "За лично ползване" (1955-1989), "Взето на смях и догдето посмях" (1965 - 1993), "Възраст на сроковете" (1989-1996), "Малък реквием" (1997) и "Послеписи" (1998 - 2005).
Третият том събира пиесите на писателя, в това число и драматичните му твворби за деца, които нарича "приказки за сцена": "Когато розите танцуват" (1961), "Чесна мускетарска" (1976), "Театър, моя любов!" (1984), "Бяла приказка" (1976), "Копче за сън" (1978), "Меко казано" (1980), "В лунната стая" (1982) и "Пук!"(1983).
В четвъртия тома са сценарии, а без тях не можем дори за миг да си представим българското кино и особено неговото "очовечаване"- "На малкия остров" (1958), "Първи урок" (1960), "Слънцето и сянката" (1962), "Рицар без броня" (1966), "С любов и нежност" (1978), "Васката" (1964), "Един снимачен ден" (1968), "Откъде да знаем?" (1974), "Йохохо!" (1981) и "Всичко от нулата" (1996).
Петият том показва изумителното преподаческо майсторство на Валери Петров - да влезе в кожата на други поети, без да нарани душата им. Читателят ще се докосне до творби на Джани Родари, Жак Превер, Трилуса, Миклош Радноти, Овсей Дриз, Изет Сарайлич, Александър Блок, Анна Ахматова, Борис Пастернак, Булат Окуджава, Ръдиърд Киплинг, Шандор Петьофи, Виктор Юго, Луи Арагон, Цзюй Юан и други.
Здравко Петров наречаше Валери Петров "рицар на изящното". Събраното в тези пет изящни тома са неоспоримо свидетелство за това. И към тях ще посягаме по-често и ние, и децата, и внуците ни. "Меко казано", ще се потапяме в "меката есен" на поета, за да бъдем по-мъдри, по-човечни, да живеем с надежда, озарени от светлината на доброто. И розите ще танцуват...

"Поетическите цикли "Палечко, "Край синьото море", Тавански спомен", "Стари неща малко по новому", "Дъжд вали - слънце грее"; поемите "На път", "В меката есен"; хумористичните му стихове и поеми не остават само в миналото, не са само носталгичен спомен в умовете на старото поколение. Те са живи, защото за Валери Петров няма тайни кътчета на човешката душа, в които да не е надникнал, няма трепети на човешкото сърце, които да не е изследвал и пресъздал. Той винаги е бил извън идеологическите догми, над забраните и ограниченията, верен единствено на своето разбиране и усещане за морал, красота и дълг. Затова и поезията на Валери Петров е вълнуващ естетически и морален кодекс за читателите му без разлика на възраст, националност и идейна позиция."
Христо Ганев, ДУМА, 22 април 1995 г.

Привет към вселената Китай

ИК "Христо Ботев" издаде антологичен сборник за древната, велика, мъдра и вечно млада страна и за българския път към нея

На премиерата на книгата "Китай през погледа на българските приятели" на издателство "Христо Ботев", тя беше наречена необичайна книга без прецедент в литературната ни история, произведение, достоен паметник на българо-китайската дружба. Идеята за създаването на тази книга принадлежи на посланика на КНР у нас Юй Джънци (той е автор и на предговора), но за да стане тя литературен факт над нея са се трудили много хора - българи и китайци. Антологичният сборник съдържа статии и очерци на 20 българи - учени, общественици, журналисти. В тях се разказва както за икономическия бум на Китай и 6000-те небостъргачи на Шанхай, за древната столица Нанкин и необикновения град Цинбао, за Конфуций и манастира "Шаолин", а така също и за боевете с петли, за пекинската патица, Нефритения дракон и идзкуството на китайските хвърчила. Сред авторите са акад. Никола Попов, проф. Александър Лилов, проф. Марко Семов, проф. Александър Федотов, проф. Георги Младенов, доц. Соня Алексиева и др.
Ето как генералният директор на ИК "Христо Ботев" писателят Красин Кръстев представя книгата:
"Името на Китай произхожда от китайския владетел Цин, който навремето разпоредил в гробницата му да бъдат заровени 7000 войника, шестотин коня и 125 бойни колесници изпечени от глина. Едва през 1974 година няколко китайски селяни, копаейки кладенец, откриват тази гробница, скрита хилядолетия под земята. Авторите от нашата книга ми приличат донякъде на тези хора, открили гробницата на Цин. Споделяйки своите приятелски впечатления за Китай, те ни дават възможност да се докоснем до огромният космос на хилядолетната китайска цивилизация.
Тази книга прокопа един малък кладенец към смайващото величие на китайската вселена, която ни поразява с многообразието си. Макар че живеем в двадесет и първи век, макар че всеки от нас похапва китайска храна, все още много малко знаем за Китай.
Всички неща, които и днес улесняват живота ни са открити от китайците преди хиляди години: барута, компаса, книгопечатането. Но най-чудното творение на тяхната култура е йероглифа. Те използуват над 50 000 йероглифа, които им дават възможност да мислят и разговарят с 50 000 настроения, понятия и картини. И може би точно този невероятен начин на общуване, различната народопсихология, климатичните особености, мъдрите церемонии и култове, и още много, много други неща създават като че ли една преграда между нас и тези забелижителни хора от Изтока.
В днешния информационен век обаче е непростимо да не знаем повече за миналото и настоящето на днешен Китай, а българинът е любопитен и любознателен човек. Затова смятам, че "Китай през погледа на българските приятели" е само началото на една сериозна книжна поредица, посветена на миналото, настоящето и бъдещето на Китай. Една поредица, която ще запознае нашия читател с мъдростта на китайската философия, с изяществото на китайската литература, живопис и скулпура, с тревожната и бурна история на китайския народ.
Китай днес строи модерно социално общество, което според мен е отражение на приоритета на рационалното и прагматичното в съзнанието на китайския народ. Каквото и да говорим ранните форми на социалистическата идея, както на Запад така и на Изток са възниквали от вярата, а съвсем не върху основите на науката. Това според мен идва от исторически обусловената структура на съзнанието, обществено и индивидуално, в което мощно са доминирали религиозни връзки, привички и навици в мисленето. Увеличаването на знанията, разпространението на научно-прагматичното мислене, на технократичните оценки, това е според мен живецът на китайския социализъм."

27.09.2006