Неуморните ветерани

Човек трябва да бъде философ, за да се предпази от физическата и духовната тежест на годините

ПЕТКО ПЕТКОВ

Търсачите на силни усещания сигурно са доволни от увертюрата на мача Топалов - Крамник. Но става дума само за руските фенове. За българите досегашният развой на двубоя е тревожен и тягостен. Дали е възможен обрат? Надеждите не са угаснали. Веско е уникален играч, единственият в света, който винаги е готов да тръгне на безкомпромисен щурм - дори с черните фигури. Това му качество все още подхранва очакването ни за нещо по-добро. А категорични отговори на многото шахматни и нешахматни питанки, свързани с Елиста, е най-добре да се потърсят след края на гала спектакъла.

Гросмайстор Любен Спасов завърши трети на световното първенство за ветерани

В сянката на мача на века остана едно друго извънредно любопитно събитие. В световния шампионат на ветераните (играчи, навършили 60 години) златен медал спечели 75-годишният Виктор Корчной! От 11 до 22 септември в Арвиер (Италия) легендарният гросмайстор успя да изпревари 123 съперника. Сред състезателите бяха десетки бивши участници в световни първенства и олимпиади. Главен конкурент на Корчной разбира се беше българският гросмайстор Любен Спасов - световен шампион сред сеньорите за 2005 г. След 11-кръгова безкомпромисна борба Корчной финишира с 9 т., Янса (Чех) завоюва сребърния медал с 8.5 т., а Спасов финишира трети с 8 т.

ДИАГРАМА 1

На диаграма 1 виждате фрагмент от партията Татай (Ит) - Корчной. На ход с черните 75-годишният колос енергично разбива бялата крепост: 38...f3! 39.g3 Tab8 40.Kc6 Tbc8 41.Txc8 Txc8 42.Kb4 Tf8 43.Kd5 Og6 44.Kc7 Oxe4 45.Ke6 Дd2 46.Tf1 Дxf2 47.Txf2 Ta8! и Татай се предава. Оригинален финал на една среща, играна с младежки жар от победителя. А ето как се развиха събитията в централната партия на шампионата:
Любен Спасов - Виктор Корчной, IХ кръг: 1.d4 e6 2.c4 Kf6 3.Kf3 Ob4+ 4.Kbd2 b6 5.a3 Oxd2+ 6.Дxd2 Ob7 7.e3 d6 8.Oe2 a5 9.b3 Kbd7 10.0-0 0-0 11.Ob2 Дe7 12.Tfd1 Tfd8 13.b4 axb4 14.axb4Дe8 15.Дc2 Txa1 16.Txa1 Ta8 17.Дd1 h6 18.Txa8 Дxa8 19.Дa1 Дxa1+ 20.Oxa1 Цf8 21.Kd2 Цe7 22.Ob2 g6 23.b5 Ke4 24.Kb3 f5 25.f3 Kef6 26.Цf2 e5 27.Kc1 e4 28.Kb3 Цf7 29.h3 c5 30.bxc6 Oxc6 31.Oa3 d5 32.Kd2 g5 33.fxe4 Kxe4+ 34.Kxe4 fxe4 35.Oh5+ Цg7 36.cxd5 Oxd5 37.Od6 Цf6 38.Og4 Oe6 39.Oe2 Цg6 40.Oc7 h5 41.Ob5 h4 42.Od8.

ДИАГРАМА 2

Позицията на диаграма 2 е много интересна. Белите заплашват да парализират съперника посредством етюдната тема "доминация". Корчной намира

нестандартен път за защита

- жертва пешка, за да активизира максимално фигурите си: 42...Kf6 43.Oxb6 Od7 44.Oc4 Oc6 45.Oe6 Od5 46.Oc8 Oc4 47.Od8 Kd5 48.Oe6 Kxe3 49.Цxe3 Oxe6 50.Цxe4 Of5+ 51.Цf3 Oe6 52.Цe4 Of5+ 53.Цf3, реми. Напрегната, макар и не безпогрешна битка между двама равностойни съперници.
В последния кръг - в борбата за бронзовия медал, нашият гросмайстор трябваше на всяка цена да победи с белите Пианков от Русия. Ето фрагмент от тази партия - миниатюра, в която решаващият 20-и ход на българина е нещо като удар а ла Топалов.

ДИАГРАМА 3

И така, в положението на диаграма 3 Спасов продължи с 20.g4!! Kxd3 21.Дxd3 b6 22.Ke6 Tf7 23.g5! и черните се предават.
Макар че 63-годишният Любен Спасов не успя да защити титлата си, представянето му заслужава много висока оценка. В турнирите по швейцарската система играта е изключително напрегната, а турнирният жребий има огромна роля. Динамиката на тези състезания почти винаги носи изненади.
Любчо е една от емблематичните фигури в българския шахмат, многократен участник в олимпийския ни състав. Представете си какъв опит и знания може да има човек, който повече от половин век неизменно участва в състезания от висок ранг.
Спасов е играл 20 пъти във финали за републиканско първенство; с отбора на Славия 13 пъти е бил шампион; със състава на Академик Сф е два пъти първенец. Победител е в 22 международни турнира. Известни са постиженията му като наставник на младите. Има определени заслуги в израстването на Катрин Аладжова - световна шампионка за девойки през 1986 г. и 1989 г.
Чистосърдечно мога да кажа: като човек и спортист Спасов е пример за подражание - високо интелигентен, коректен, дружелюбен. Той е типичен представител на онова дръзновено поколение наши играчи, които трасираха пътя към световната слава на България в този спорт.
И все пак - каква е тайната на спортното дълголетие в шахмата? Несъмнено, огромният природен талант има голямо значение. Абсурдно е да си представим, че един бивш вундеркинд, играч от световна величина, ще изостави шахмата, след като е навъртял годините. Защото състезателният подиум не е единственото място за изява. Почти всички бивши състезатели

продължават изявата си

като треньори, журналисти, сценаристи. Мнозина се преориентират към кореспондентния шах или композицията. Участието в турнири за ветерани или други шоу състезания, разбира се, е най-често срещаното явление.
Но за да е възможен този "втори живот" на шахматиста (така казва Тартаковер), човек трябва да бъде здрав. Когато през 1988 г. разговарях с покойния Михаил Тал по темата, той с известна горчивина и странна усмивка каза: "Ветеран става само този, който умее да се пази. Или пък... има подарени повече години от съдбата. Боя се, че не съм от тази категория..."
Случаят с Корчной е по-особен. Той никога не е бил аскет в живота, но се радва на безупречно здраве, на непоклатима нервна система. Да си спомним, че в годините на студената война маестрото трябваше да се бори не само срещу главния си шахматен враг - Карпов, но и срещу цялата политическа система, която го беше анатемосала. Корчной издържа.
Гросмайсторът прекрасно разбира, че в живота всичко се променя. Вечни догми и вечни спирачки няма. След кардиналните промени в Европа и в света за всеки човек настъпи време за дълбок размисъл и равносметка.
Вместо да ангажира енергия и нерви в битки със стари спортни съперници и идеологически врагове, Корчной предпочете да продължи по шахматната магистрала. По-кротко, но по-сигурно и с по-далечен поглед. Какъв смисъл има, наистина, да се чоплят стари рани?
Човек трябва да бъде философ, даже бих казал - мъдрец, за да се предпази от физическата и духовната тежест на годините. Склонните към прекомерни емоции и крайни действия

обикновено сами изгарят

в огъня, който са подпалили. В не един и два турнира след 1989 г. видяхме Корчной и Карпов да играят заедно. Е, без да се прегръщат и целуват. Интелигентните хора добре разбират кога търпимостта и вежливостта трябва да победят примитивната емоция.

ДИАГРАМА 4

Сега внимание към позицията на диаграма 4. Това е етюд с условие - белите започват и печелят. Странно наистина, защото кой ще спира опасните черни пешки? Ето как може да постигне целта: 1.Кb1 a2 2.Кec3 a1Д 3.b4! f5! 4.Цh6! Цh8 5.g7+ Цg8 6.Цg6 Да5 7.Ке4! fxe4 8.bxa5 e3 9.f5 e2 10.f6 e1Д 11.f7 мат! А кой е авторът на прелестното творение?
Колкото и да е чудно, етюдът е композиран от 80-годишния ветеран Василий Смислов - седмият световен шампион в историята на шахмата. Годината на публикация е 2001, поводът - 90-годишнината от рождението на друга легенда на руския шахмат - Михаил Ботвиник!
През юли тази година 85-годишният Смислов издаде книга със 114 свои етюда! Неуморим е, наистина този човек. В момента внимателно наблюдава мача в Елиста, дава коментари - макар и кратки. Смислов е един от малцината, които десетилетия са били по върховете на световния шахмат, но никога не са проявявали бурни емоции. Никой не е чувал Василий да спори гръмогласно, да обижда някого. Мнозина си спомнят други неща: горещ

поклонник на музиката

и талантлив певец, Смислов твърде често изпълняваше руски романси на заключителните турнирни банкети. За хора като него казват: по лицето ще го познаеш, че е много добър човек. Според мъдреците, това е една от големите тайни на човешкото дълголетие въобще.
Ред е и за още някои приятни изненади.

ДИАГРАМА 5

Позицията на диаграма 5 е задача триходовка. Вижда се, че ансамбълът от фигури в центъра очертава буквата "Б". Защо ли е така? Но първо решението: 1.Оf4! - със заплаха 2.Ке3+. Два приятни варианта се получават след 1...Цd4 2.Кe3! и 1...Цxc5 2.Кb6+ Цb4 3.a3 мат или 2...Цd4 3.Tc4 мат.
Автор на задачата е 86-годишният арх. Владимир Рангелов от София, а композицията е създадена през юни 2006 г. в чест на Христо Ботев и се публикува за първи път.
Арх. Рангелов е един от най-известните български шахматни композитори - майстори на двуходови и триходови задачи. Особено място в творчеството му заемат т. нар. "скакографични произведения", в които

рисунъкът на позицията

символизира събития, факти, личности.
Вероятно не всички почитатели на шахмата знаят, че арх. Рангелов е бил дълги години председател на Българската шахматна федерация, редактор на отдел "Композиция" в сп. "Шахматна мисъл", представител на България в международната комисия към ФИДЕ. Изключителни са заслугите му като деятел, организатор, пропагандатор, автор на книги и статии с теоретичен характер.
За приноса му в архитектурата може да се напише обемиста книга. Познавам го отдавна и бих казал без колебание: арх. Рангелов е човек с много здрав дух и желязна житейска философия. Много пъти сме говорили на вечната тема: шахмат и изкуство. Той вижда играта точно в този план. Затова неговите опуси са като желаните мелодии, стихове, картини. Те са достъпни, разбираеми за широката аудитория.

ДИАГРАМА 6

На диаграма 6 е изобразена отново задача триходовка, композирана от Рангелов. Любопитен момент: разработената тук тема носи неговото име! Същността на комбинацията: черните вземат фигура, която пречи на бялата пешка да играе. След разчистването пехотинецът обявява мат.
Годината на публикация е 1950 г., източникът - сп. "Шахматна мисъл". Подсказах ви твърде много за триходовката, сега опитайте да откриете интересното й решение!

30.09.2006