Легенди

И Гибона тръгва от атлетиката

Георги Константинов получава прякора си от старшината в казармата

АСЕН МИНЧЕВ

Националният отбор на световното през 1962 в Москва. Отдясно наляво: Димитър Захариев (капитан), Васил Симов, Георги Константинов - Гибона, Симеон Сръндев, Или Асенов - Гулето, Петър Кръчмаров, Петко Панталеев, Славчо Жотев, Иван Кочев - Мечо, Марин Маринов, Кирил Аначков и НИкола Лечев - Джони

Повечето наричат националния капитан по волейбол Пламен Константинов - Гибона. Но не е зле да се припомни, че имахме Гибона и във футбола преди двайсетина години - също национал, Божидар Искренов. Обаче първият с прозвището Гибона се появява още двайсетина години години по-рано и пак е национал по волейбол - това е бащата на Пламен, Георги Константинов. Поради което точният прякор на Пламен, не всички знаят, е Малкият Гибон.
А кръстникът на Георги Константинов за новото му име е един старшина (преди малко повече от половин век) в Спортната рота на ЦСКА, оставен на свръхсрочна служба, защото е неуспял гимнастик. Той обещал да пусне в отпуск Георги и другите двама новобранци волейболисти в ротата, бъдещите национали Никола Руски - Бебо и Васил Симов, ако Георги остане повече от него да виси на една ръка на висилката. Вече се смрачавало, събрали се и други любопитни да гледат, приготвили хронометър, а Бебо и Васо леко и небрежно завъртели старшината настрана и започнали нещо го баламосват, ужким уточняват регламента...
През това време Георги незабелязано придръпва в дланта си края на предварително приготвения в ръкава на анцуга войнишки колан. С който дланта му

ще издържи много повече

на лоста, отколкото ако е гола. Естествено - по примера на гимнастиците, които играят със специални каишки. "Уточняването" на регламента привършва, състезанието започва и завършва след 2-3 минути с победа Георги! Той остава да виси на лоста 25 секунди след като старшината вече се е пуснал.
Загубилият неуспял гимнастик спонтанно извикал: "Ти не си волейболист. Ти си гибон. Можеш да висиш като гибон". Всички прихват да се смеят, а Кольо Руски, предчувствайки скорошната отпуска, пръв започва радостно да повтаря: "Гибоне, Гибоне, браво Гибонче!" Така Георги Константинов се сдобива с новото си име, а старшината джентълменски изпълнява обещанието си и Гибона повежда Кольо и Васо в лелеяната градска отпуска...
Макар и не с медал, а с 5-о място, най-високо сред международните си успехи той оценява представянето с националния отбор на първия олимпийски турнир по волейбол в Токио'64, с треньор Димитър Захариев. За два забележителни мача в японската столица си спомня Гибона, в които е доволен от играта си като един от основните ни нападатели. Със суперлативи говори той и за съотборниците си: играещия помощник треньор Борис Гюдеров, Симеон Сръндев, Петко Панталеев, Димитър Каров, Ангел Коритаров, Кирил Иванов, Петър Кръчмаров, Лъчезар Стоянов, Иван Кочев, Славчо Жотев и Георги Бояджиев.
В първата от тези срещи съперник е изключително мощният тогава отбор на европейския шампион от предишната година Румъния. Георги още не може да си прости, че повеждаме с 2:1 гейма, водим в четвъртия с 9:4 (още се играеше до 15 т.) и в 5-ия с 14:11, но изпускаме румънците с 2:3. Във втората от тези решителни срещи обаче Гибона и другите ни национали победиха силните по това време унгарци с 3:1 и заеха 5-ото място. Така България получи

първите си две точки

от волейбола за неофициалното класиране по нации на олимпийски игри.
В Токио не успяхме да влезем във финалната четворка, но Георги Константинов даде своя принос за националния тим и той влезе в голямата четворка две години по-рано, на световния шампионат в Москва'62, с треньор Коста Шопов. А бяхме съвсем близо и до медалите, ако не беше една напълно неочаквана загуба от Китай с 2:3. Заради нея нашите (Захариев, Константинов, Сръндев, Асенов, Жотев, Лечев, Пантелеев, В. Симов, Кочев, Кръчмаров и Аначков) останаха 4-и.
И за още едно 4-о място на България има дял Гибона - на европейското първенство в Букурещ'63, където той твърди, че е бил мачът на живота му, при това с върховни емоции, макар и от противоположни полюси. Естествено че позитивните са от блестящата му спортна форма, която намира пълен израз в спечелените първи две гейма срещу постоянния фаворит, отбора на СССР. Максимална оценка за играта в тези две гейма заслужават и всичките ни национали, водени от треньора Димитър Захариев. Тук Гибона казва дословно: "Направихме два велики гейма. Просто надминахме себе си. Искахме, решихме, играхме и доказахме, че можем да бием Сборная. Обаче, просто така, без някой да "съветва" нас или треньора, без някаква заповед отгоре, самият аз не знам защо, в третия гейм направо спряхме да играем и ...загубихме с 2:3."
Решителният мач за третото място е България - Унгария. Нашите (Гюдеров, Пондалов, Константинов, Каров, Асенов и Сръндев, обявен за най-добър нападател на първенството) печелят първия гейм и са във вихъра си, като повеждат с 8:3 и във втория. За зла участ обаче помощникът на Захариев, покойният Иван Милев, преди началото на гейма е подал на съдийската маса погрешно листчето със стартовата ни шесторка. Вместо играещия на терена Илия Асенов - Гулето, неволно е вписал започналия в първия гейм капитан Гюдеров, който сега е на пейката. И, ужас! Помощник съдията забелязва грешката, играта е спряна, наказват ни с отнемане на всичките 8 точки и геймът продължава при резултат 0:3 точки за унгарците! Излишно е да се обяснява, че великолепният до този момент игрови тонус на българския отбор

отива по дяволите

от тази страшна, макар и заради наш, български гаф, съдийска брадва. И отново - четвърти.
И с клубния си отбор Левски Гибона отбеляза впечатляващо постижение. В три поредни години сините бяха победители на авторитетния и изключително силен международен турнир в Палермо за Купата на президента на Италианската република, 1955-1957.
Още от гимназията в столичния квартал Подуене Георги гонеше двуметровия ръст и бе добър лекоатлет в Левски. Имаше обещаващо бъдеще в скока на височина и в тласкането на гюлле при един от най-големите ни състезатели и треньори Стоян Славков. Привлякъл го, като го видял на ученическите строителни бригади за изграждането на стадиона в Герена.
Волейболната топка повече харесала на бъдещия Гибон и той бързо е забелязан от създателя на големия волейбол в Левски Димитър Гигов. Той събира всички млади таланти на сините в V училище в Павлово през 1952 г.: Георги Константинов, Никола Руски - Бебо, Любомир Поптодоров, Константин Шушулов (сегашният шеф на ДКЕВР)... Още на дебюта му в републиканското първенство за юноши Георги получава ласкава оценка в печата от патриарха на модерния волейбол у нас Валентин Анков. Не закъснява и признанието от Гигов, който с цяла година по-рано го включва при мъжете на Левски. А там вече са утвърдените Илия Асенов - Гулето, Харалампи Аспарухов - Лапето, Петър Топалов, Алексанъдр Алексиев, Симеон Галатионов - Моци, Киро Халата и други, всичките в Телеграфопощенския институт.
Огромна роля за израстването на неотразимия нападател Георги Константинов изигра невероятната атмосфера в този колектив, изградена от богатата, разностранна и високо ерудирана личност на големия треньор Димитър Гигов. Там дойде и първият му успех при мъжете, сребърните медали от шампионата ни през 1956 г., а до първата титла стигна със сините през 1959 г. Премина за година и в Спартак (1968), за да стигне до бронзовите медали с обединения Левски-Спартак през 1969 и 1970, когато прекрати състезателната си дейност. След две години отново бе на терена и помогна като играещ треньор за влизането в "А" група на отбора от Сопот, където бе чествана 20-годишната му кариера.
Затова на по-малкия син на Гибона, националния капитан по волейбол Пламен Константинов, прякорът е Малкия Гибон. А че ще бъде голям волейбола той показа още като юноша в Левски, при откривателя работохолик Владимир Прохоров, както и след това при мъжете. По-късно премина в Славия и отново в Левски, а от 1994 е в националния отбор, на който от няколко години е лидер. Той е

добре познат и в чужбина

от участието си в шампионатите на Унгария, Италия, Гърция, Турция, Полша, Франция и сега - Русия.
Кой знае, може би само случайността е причина този прякор да не бъде прикачен преди него на по-големия му брат Юлиан Константинов. Защото известният сега по оперните сцени в чужбина бас също е волейболен кадър от юношите на Левски, а спря със спорта когато влезе в казармата. Заради певческите заложби от юношеските години последва музикалното му отклонение, към което той се насочва по съвет на майка си Ева Дойчева. Професионалните напътствия са от вуйчо му Борислав Дойчев, баритон, както и от Евдокия Здравкова, сопран, солисти в Старозагорската опера. Те го препоръчват на професор Асен Селимски в Консерваторията и така Юлиан Константинов се разминава с прякора Малкия Гибон, който остава за Пламен.
Дотук семейство Константинови е повече от половината спортно. Но да не забравяме, че и майката Ева е също толкова голяма спортистка, колкото двата Гибона. Ева Дойчева също бе националка и е от златния отбор на Левски, с треньор Владимир Прохоров, спечелил първата за България Купа на европейските шампиони по волейбол през 1964 г.!
С радост се присъединяваме към поздравите и пожеланията за здраве и дълъг живот по повод 70-годишнината на Георги Константинов, който той ще отбележи в сряда, 4 октомври.
Честит юбилей, Гибоне!

02.10.2006