Наука

Дворците на Златния век

Ансамбъл от бляскави монументални сгради е оформял центъра на втората българска столнина Велики Преслав

Велиана Христова
Снимки Петър Димитров

Идната година ще честваме юбилей, достоен за всяка културна нация - ще се навършат 110 години от първите археологически проучвания на Дворцовия център във Велики Преслав, столицата на Златния век на България. Старите дворци по света винаги са предизвиквали най-голям интерес у потомците, въпреки че винаги са били най-ограбваното място. Така и величието на владетелските сгради във втората българска столица е будело въображението много векове след тяхното разрушаване.
Когато османската власт започва да строи големите сгради в административния си център Шумен - Томбул джамия, Безистена, чешмите, крепостните стени, настъпва може би най-критичният момент за онова, което е останало в руините на намиращите се наблизо две столици на българската държава - Плиска и Велики Преслав, разказва днес ръководителката на екипа, проучващ от години дворцовия център на втората ни столица ст.н.с. Маргарита Ваклинова, зам.-директор на АИМ-БАН. Пътешественици, които са минавали на това място даже в ХVII век, още са виждали да стърчат останките от мощни стени. После т.нар. Сарай ери - мястото на палатите, се заравя в пръст и като че потъва в забрава...

Поглед от въздуха 1. Жилищен дворец 2. Тронна палата 3. Северна сграда 4. Владетелска базилика 5. Източна сграда 6. Патриаршеска църква

В средата на ХIХ в. започва историята на новото опознаване на Дворцовия център на Велики Преслав. Възрожденци учители водят учениците си от Шумен, които намират старинни предмети по бившите владетелски терени и ги отнасят да правят музейна сбирка в града си. Как възрожденските българи са си представяли столицата на Симеон Велики виждаме от картините на Николай Павлович и рисунките на създателя на археологията у нас акад. Карел Шкорпил, един от първите проучватели на столицата, който в 30-те години на ХХ в. ще напише студия за Тронната палата и дворцовата част на Велики Преслав. Първи разкопки на дворците през 1897 г. предприема акад. Васил Златарски, един от най-големите историци на българското Средновековие. След него - акад. Кръстю Миятев. А непрекъснато проучване на това място няколко поколения археолози от БАН правят от 60-те години на ХХ век - разкопките в централната част ръководят последователно ст.н.с. Вера Мавродинова, проф. Станчо Ваклинов, от 1964 г. ст.н.с. Маргарита Ваклинова, по-късно заедно със ст.н.с. Ирина Щерева. През 70-те години на ХХ в. проф. Димитър Овчаров разкрива в южната част на вътрешния град църква, която сега се смята, че е била свързана с резиденцията на патриарха. И така днес - 110 години след първите проучватели, стигаме до възможността съвременната наука да разкрие и да се опита да възстанови облика на разкошните строежи на Симеонова България. Въпреки че огромните каменни блокове са изнесени за турското строителство и великолепните украси са били размъкнати из цялата околност и претопявани в десетки варници, градежите от времето на Борис и Симеон са били толкова богати, че и днес дават възможност да възстановим приблизителната картина за центъра на втората столица и живота в нея, казва Маргарита Ваклинова. От 80-те години за две десетилетия съвременната ни държава забрави всякаква грижа за средновековните столици - двата най-големиархеологически резервата в България и най-важни за паметта на нацията. От 2003 г. насам пак БАН отделя целево средства, за да се разгърне отново мащабното им проучване. След това към усилията за възраждане на паметта ни се присъедини и правителството, а по инициатива на президента Георги Първанов идват ученици и студенти да почистват обектите. Така започна най-новият етап в съвременното съживяване на средновековния Велики Преслав.

Площадът

След проучването през последните няколко години скоро посетителите ще могат да вървят по старите улици и площади покрай останките от величествените сгради. Вече имаме не само догадки какво е било градоустройството на Велики Преслав - дали имитира Константинопол, дали прилича на източните столици или на центъра на Карл Велики, вече знаем точно как е изглеждала столнината, казва Маргарита Ваклинова. Сега можем със сигурност да твърдим, че истинският център на владетелската столица е бил площадът - мястото, където хората са се събирали и са правени народните събори, където са се решавали важните въпроси за власт, за мир и война, обобщава тя резултатите от работата на своя екип. През Х век площадът е оформян по особен начин, за да формира окончателния вид на столицата, разположена по стръмнината на хълма. Площадът е на най-равната част в центъра, но заради наклона се е наложило и тя да бъде терасирана и след това покрита с големи плочи. Интересно е днес човек да научи кой, как и откъде е влизал към сърцето на величествената столица на Симеон.
Посетителите отвън са идвали откъм северната порта, откъдето градът, терасите и строежите са се виждали като на длан. Когато е слизал надолу към белокаменния град, пътникът неочаквано се е оказвал пред още една порта, от която покрита с каменни плочи улица (археолозите я разкриха преди година) го е водела към самия център. Все още е трудно да се каже какви строежи е имало в северната част на вътрешния град, тъй като този терен засега е слабо изследван. Със сигурност е известно обаче, че улицата от север е водела директно към площада, около който са групирани централните сгради на столицата. От запад на терасите по склона са се извисявали главните сгради - жилищният дворец навладетеля и Тронната палата. В нея централната зала с трона е била много богато украсена, с полирани резбовани мрамори и многоцветни мозайки. Само колоните, които носели покривната част, са биливисоки 5 м без капителите. А самата Тронна палата се е издигала на над 22 м височина. В нея са посрещали гости царят и болярите - целите обсипани със злато (според описанието на Йоан Екзарх през Х в.). Жилищният дворец пък се е възвисявал отзад и можем да си представим как е изглеждал с платформата от север, върху която е имало висяща градина.
От север към площада гледа и Владетелската базилика - най-важната църква в града и държавата. Впечатляващо е, че огромната, дълга над 47 м сграда бе разкрита изцяло само за две лета през 2004/2005 г. Според археолозите тя е била посветена на Богородица, пазителка на династията и на града. Грамадната трикорабна църква, за която ДУМА разказа подробно, е била на два етажа, в централния кораб подът е бил постлан с цветни плетеници, в средата върху голям бял кръст е стоял мраморният амвон, а зад него - дълбока апсида със скамейки за висшия клир. Два параклиса е имало в ъглите на горния етаж и се смята, че на известната миниатюра на Симеон царят държи в ръка макет именно на тази голяма базилика.
За съжаление, почти през цялото лято тази година Владетелската църква бе скрита от погледите на посетителите, потънала под нелепи найлони, опънати върху нисък скелет от стари дървени греди - т.нар. временно защитно покритие, направено в края на миналата година от хора, очевидно без професионален опит в подобни дейности. Малка беля е, че величавата средновековна сграда, атрактивна дори с останките си, бе погубена за туристите. По-лошото се оказа, че под грозния грамаден полиетилен се е създал истински парник, в който задържащата се влага и топлината рушат камъка и градежите. Та се наложи спешната консервация още по-спешно да бъде премахната от археолозите наедно с потрошените на вятъра пари. Но и друг път се е случвало да отбележим, че и двете столици на държавата ни - Плиска и Велики Преслав, не са включени в маршрутите на туроператорите и ако има посетители, те са случайни любопитни туристи, които спират с автобусите на пътя, привлечени от мащабните разкопки. Ако има кой да им разкаже на място за блясъка на Симеоновата столица, те охкат и ахкат от възторг и се дивят на глупаво пропусканите възможности на днешна България да покаже величествената си история. Колко са българите днес, чийто крак е стъпвал някога в светите руини на Велики Преслав?

Високи сгради защитавали палатите

На изток и на север от базиликата са се намирали други монументални сгради, чиито портици през фасадите са излизали към площада. Северната сграда екипът проучи окончателно тази година, тя е била дълга 30 и широка 12 м, с аркада на горния етаж. Вероятно през покритата галерия и залите на втория етаж царят от жилищните си помещения и Тронната палата пред тях е можел да мине, без да стъпва на земята, към Владетелската църква за големите празнични служения. През подобна сграда е преминавал той и от жилищния дворец към Тронната палата. Сградата от изток пък е с масивни основи и стени от огромни камъни, което подсказва, че също е имала горен етаж. Тя е преграждала пътя към дворците откъм източната ниска част на града, където са се намирали имения, манастири и градски квартали. От тях обитателите са влизали към вътрешния град през източната порта. Тя е изградена на 6 м по-ниско от централния площад. Верни на своята концепция за градоустройството на столицата, строителите на Велики Преслав са прекарали наклонена улица от портата нагоре към централната част. Вероятно засводеният проход през монументалната източна сграда е водел към площада, в него възможно със стълби също се е преодолявал наклонът на терена.
Ей тука, под тази сегашна пътека, според мен е бил подходът към дворцовия център, показва н.с. Тодор Балабанов от филиала на АИМ в Шумен, който от миналата година проучва откъм юг терена около източната сграда. По стръмната улица дотук вероятно се е стигало с коне и каляски, а навътре през портата може да се е влизало пешком, смята Балабанов.
Сравнително добреразкритата южна част на вътрешния град показва, че тя е била не особено достъпна за външни посетители. Била е гъсто застроена с различни включени в огради комплекси. Оттам еминавал и подходът, свързан с Южната порта и забележителната постройка на Кръглата (Златната) църква отвъд стените. Отвън покрай стената се е разполагало пазарище, а отвътре са се намирали сгради за охраната, по-малки църкви и площадчета (известно е това с т.нар. водно огледало), бани, а по-навътре е резиденцията на духовния глава. Теренът около тази т.нар. патриаршеска църква обаче все още не е допроучен и не се знае какво има около нея, казва Балабанов. На югозапад това лято още една сграда разкри екипът на ст.н.с. Стойчо Бонев от АИМ, а в момента колегата му ст.н.с. Живко Аладжов продължава активна работа в същия сектор.

Геният на българските строители

Неотдавна археолозите разказаха за ДУМА подробности, които свидетелстват за строителния гений на майсторите, градили Велики Преслав. Още през IХ век, когато градът е бил втори по значение след първата столица Плиска, тук е строен първият дворец, може би по времето на Крум или Омуртаг. Тогава той е играел ролята и на тронна палата. Може би на княз Борис принадлежат идеята и първите стъпки, предприети за оформянето на центъра на новата столица, установява Маргарита Ваклинова по характера на новите строежи.

Маргарита Ваклинова

През онези години обаче районът е бил засегнат от силно земетресение. В Х век на същото място е устроен жилищният дворец на Симеон и Петър, но добре личат следите от приплъзване на долните пластове в посока запад и смъкване на изток. Причината екипът да смята, че нарушението на блоковете е причинено от трус, е, че средновековен Преслав е строен от изключителни майстори върху силно наклонен терен с помощта на тераси, облечени в каменни блокове, върху които са вдигани сградите. Строителите му едва ли са допуснали недобре укрепен градеж. След размърдването на земята тогавашните "архитекти и инженери" са намерили талантливо решение, като са направили допълнителен външен зид и изкуствени насипи до равнището на изместването, а върху тях са издигнали новата по-голяма сграда. Дължината на двореца е достигнала 68 м, а Тронната палата е била висока колкото 7-етажно съвременно здание, обясни археологът Петър Димитров. Заради наклонения терен пък градежите са били много добре укрепени - основите са вкопани дълбоко и в тях са слагани нагъсто дървени колове и скари, върху които на дълбочина 1,8 м на редове са градени речни камъни и глина. Над това укрепване са полагани големите каменни блокове, споени с хоросан, които създавали дебелина на основата повече от 2 м. Само цоклите в голямата базилика например са били от 4 реда дялани блокове. При проучването й учените са намерили останки дори от скелето, върху което строителите са се качвали да зидат вътре. Често фугите между големите каменни блокове са били запълвани с хоросан, примесен със счукана тухла, и червеникавият им цвят е придавал колорит на белите палати. Открита е цяла работилница за счукване на тухления прах и бъркалки за бял и розов хоросан. Както бихме казали днес, техническите решения и строителните познания на средновековните майстори са просто невероятни.

Пещта в поредното жилище, което екипът откри

Всички места, през които се е минавало към обособения център, са били тесни и е трябвало да се преодоляват като през иглени уши. Противно на някои идеи, че дворцовата част е била защитена с вътрешна крепостна стена, екипът на Ваклинова стига до заключението, че самите сгради с дебели 2 м стени са играели ролята на вътрешно защитно укрепление. Цялостната идея е била да се оформи централното пространство на дворцовия ансамбъл - площадът, защитен мощно от всички страни, обобщава тя. В мадриския препис на хрониката на византийските автори Скилица и Кедрин има миниатюра, която изобразява как в дворците на Велики Преслав войниците се бият, а зад тях се вижда аркада - вероятно това са горните етажи на някоя от тези сгради, обяснява археоложката. Тези централни здания вероятно са били ползвани от висшата администрация, ковчежника и други велможи. Защо не и от книжовниците, ученици на Кирил и Методий? Възможно е именно там да е било едно от седалищата на прочутата Преславска книжовна школа. Около източната сграда в този ансамбъл хората на Тодор Балабанов намериха това лято византийски императорски печат на владетелите Константин и Роман от Х в., златни монети, красива ажурна апликация, костени украси и други луксозни лични предмети, а миналата година - други два печата и красив златен пръстен. Находките показват, че сградата е била обитавана - казано на днешен език - от хора с възможности.

Владетелският център става производствено селище

Златният пръстен, открит 2005 г.

В края на Х век след българо-византийските войни и превземането на Велики Преслав от Йоан Цимисхи (той все пак не разрушава столицата) и особено около средата на ХI век след набезите на печенегите, които имат фатална роля в унищожаването на градежите, обликът на дворцовия център се променя. Камъните от някои от луксозните сгради са преизползвани за други строежи, помещенията вътре са преграждани, "идеалният център" се превръща в голям производствен град с жилища, с пещи за претопяване на цветни метали и обработка на желязо, с работилници за стъкло и претопяване на доскорошните луксозни мозайки и многоцветни стъклаза прозорци, с ателиета за битова керамика, чиито останки археолозите откриват непрекъснато. В края на сегашния сезон археолозите разкриха поредно жилище с добре запазена пещ за топене на цветни метали с желязна скара. В една от пещите може да е била топена глеч, смята археоложката Снежана Горянова.
С възстановяването на българската държава в края на ХII в. цар Петър, който предава властта на брат си Асен, превръща Влики Преслав в своя резиденция. Разградените украси на преславските дворци достигат до Търновград, за да увенчаят дворците и църквите му и да покажат неразривната връзка между старата и новата столица. През ХIII в. дворцовата част на Велики Преслав окончателно се превръща в жилищна и производствена територия на обикновеното население, обяснява Горянова. А в ХIV в. около Владетелската базилика е възникнал обширен некропол, досега на този терен са открити над 300 гроба. Множеството варници пък свидетелстват, че тук от варовик и мрамор е изпичана вар, най-вече през османския период, показва Горянова. Тодор Балабанов също е открил няколко вкопани жилища на мястото на бившата източна сграда от столичния период. Откриваме късна керамика от ХIV-ХV в., темели на зидове, които са извадени след ХVII в., казва археологът.
Изглежда парадоксално, но за археолозите истинска съкровищница са т.нар. боклучни ями. до дворците, жилищата, работилниците са се издълбавали дълбоки ями, в които обитателите в различни периоди са изхвърляли сметта и ненужните предмети, след това са ги засипвали и са правели нови. При разкриването на тези боклуджийници - досега са поне 40, се намират много останки от керамични съдове, от цели луксозни трапезни сервизи, дръжки за бичове, амулети, кандила, монети, които дават изключително ценна информация за датирането и за живота на обиталището. В една от ямите тази година "излязоха" части от ризница, сравнително добре запазен железен меч, връх на копие, прекрасен костен гребен. Непосредствено до голямата базилика пък екипът попадна на добре запазена ампула, донесена от Солун, с изображение на св. Димитър Солунски. Но може би най-силно впечатление направиха останките от три съда за дестилация, произведени в Преслав през ХII-ХIII в. Възможно е в тях да е бил правен спирт, казва ст.н.с. Ирина Щерева. Дестилаторите са с тясно гърло и масивни кухи дръжки, показа д-р Мария Манолова от Варненския свободен университет, която също е в научния екип. Подобни дестилатори са намирани досега в Южна България и във Велико Търново, представени са и в книга на средновековния специалист по производствени технологии Агрикола (ХVI в.). Очевидно по българските земи е била позната технологията за дестилиране на алкохол, твърди Манолова.
В днешния археологически резерват Велики Преслав като на длан се виждат величието на Крум и Омуртаг, блясъкът на Симеон и Петър I, както и падението и съсипването на мощната държава. Още много години поколения учени ще изследват земята, запазила следи от живота в златните години на средновековна България. Земя, пред която и днес като в Х век всеки българин и странник трябва да коленичи. И която би могла да се превърне в грандиозен комплекс на културния туризъм.

03.10.2006