Лов и риболов

Иван Кутузов - Кути:

Реката ми действа като психолог

Иван Кутузов - Кути е роден на 15.01.1956 г. в с. Петрово, Мелнишко. Завършил е Художествената академия в София през 1986 г. Работил е 2 години като миньор в рудник "Бобов дол" и 14 години като учител. През последните години илюстрира във в. "Капитал" и в. "Дневник". Носител е на много национални и международни награди. На международния конкурс за карикатуристи в Сърбия през 2003 г. печели първа награда в надпревара със 3030 карикатури, на 1007 автора от 85 държави. Семеен с 1 дете.

В детските си години, с конците на майка ми, си правих въдици. Рисувах риби, закачвах им ченгелче и се опитвах да ги хвана от кревата. Нямах истинска въдица, нямаше и откъде да имам.
Чак в трети клас на селския събор видях за първи път на една сергия истинска въдичка с плувка и кукичка. Купих я за левче. Отрязах една леска, окастрих я, и такъмът беше готов. Напълних голяма кутия от маслини с червеи и веднага на селската река. И чудото стана. Още с първото хвърляне и фрас една мряна. Не исках да уморя рибата, но не носих никакъв съд. Изхвърлих червеите и я сложих в кутията. Зарязах всякакъв риболов. Една риба ми стигаше. Гледах я в кутията, като в аквариум, докато на десетия ден изскочи и умря. Щях да си я гледам и досега.
Реките Искър и Струма са ми любимите. Разстоянието от Земен до Кулата съм го изходил пеш по брега. Няма място където да не ми е стъпил крака. Обикновенно пренощувам в палатка или в спален чувал под ЖП мостове. Раницата ми е компактна - от малко газово котлонче до всякакви джаджи. Пристигат по реките колеги с коли, с огромни джипове и почват: "Това нямам, онова съм забравил..." Нямат дори губерка и конци да зашият нещо скъсано.
Веднъж на Скакавица хванах сомче над половин метър. Колегата до мен се ядоса и тръгна надолу по реката. На другия ден и аз се спуснах по течението. Всички, които срещнах, знаеха, че на Скакавица е хванат огромен сом. От уста на уста рибата беше придобила чудовищни размери. Когато се прибрах, тръгнах да коля сомчето. То направи някакви движения и аз се отказах. Оставих го да живее във ваната и стана нещо като домашен любимец.
Моят колега - даскал Павлин Петков - всяко лято изкарва по един месец на Струма, над село Пастух. Миналата година реших да отида за два почивни дни. Толкова ми хареса, че звъннах до София да си намерят някой да рисува за вестниците и останах десет дена.
Много хора си мислят, че най-важния компонент при риболова е кълването и ловенето на риба. Аз държа на психотропното и психологичесоко въздействие на водата. Тя е нещото, което те кара да забравиш проблемите, да се съсредоточиш. Действа като психолог при който си отишъл на лечение. Не мога да се начудя на рибари, които като изпуснат и започват да се ядосват и да псуват. В края на краищата риболовът е една голяма игра, надлъгване. Удовлетворението е когато си по-хитър от рибата. Трябва да боравиш внимателно, тихо, почти да се слееш с природата.
Рибите са ми едни от любимите същества и няма начин да не ме вдъхновяват. Винаги ги вмъквам в творчеството си. Още като студент спечелих първа награда в Музея на земята и хората. Карикатурата представляваше огромна риба, налапала бучка, на която пише Н2 О, на фона на изсъхнала земя.
Реката край нашето село вече е мъртва. Първо изчезнаха раците, после рибата, а сега няма и жаби и змии. Затова карикатурите ми повече пораждат размисъл.
Днес когато възможности ми да имам такъми са по-голями, отколкото да ходя на риба, тренирам на сухо. Разтягам си вкъщи въдиците. Журналистът Фьодор Иванов ми е комшия. Всяка сутрин си попийва водка в кафенето пред блока. Един ден реших да го изненадам. Взех бутилка домашна ракия и въдицата влезе в действие от балкона на осмия етаж. Почти се доближи до риболова - Фьодор клъвна.
Няма да забравя един горещ августовски следобед на Златни пясъци. Вървях по цимента на яхтбазата. Бях тръгнал да рисувам, когато видях, почти на брега, цели рояци скариди - прекрасна стръв за попчета. Върнах се за въдицата и отидох на кея. В момента на докосването на кукичката до дъното и мощно дърпане - голямо попче. Всяко докосване и вадя. Взех кофа от близката пицария. И като започна една чудесия - не кофи, чудех се къде да слагам рибата.
Вечерта художниците, които ме бяха изпратили с подигравки започнаха: „Дай малко риба и на мен.” И аз сипвам, сипвам... Подлудих ги, а рибарските лодки се бяха върнали празни.
На другия ден вестниците излезнаха със заглавия: „Природен феномен”, "Морски аквелинг" - нещо което се случва веднъж на 20 години. Много големите разлики в температурата водят до смяна на пластовете на водата. От 5 километра долните пластове, заедно с рибата бяха дошли на брега.
Години ходя да рисувам по морето. Мечтата ми беше и да ловя риба на плажа, но как да го направя. И ето господ ми го поднесе.

Страница на Любо Николов

06.10.2006