Шумете, дебри и балкани

Чапай - 62 години безсмъртие

Чапай е символ на борбата срещу фашизма. Образът му, запечатан на кинолента преди 62 години, го направи истински безсмъртен.
Александър Иванов Пипонков (Чапай), или както още го наричаха - Сандо, е роден на 16 август 1920 г. в с. Дъбравите, Пазарджишко, в многодетно семейство. Детството му преминава в мизерия и труд. Прогимназия завършва с отличен успех и става наемен работник в хартиената фабрика "Сампа" (сега КМХ "Д. Благоев"). Под непосредственото влияние на Крум Велков, Никола Пенев и други комунисти, на 15 години Чапай е приет в редовете на новия РМС. През 1936 г. заедно с Любен Йовчев - секретар на РК на РМС, Борис, Г. Пипонков, Петър К. Пипонков и Тодор Христов Паничеров основават РМС в с. Дъбравите.
Природно надарен, ученолюбив, отличен декламатор и масовик, Чапай става организатор и ръководител на РМС. Работи с жар и умение и правдивото дело на партията се разнася между хората. Така той става любимец на трудовите хора в Беловския район. Непрекъснато чете и обогатява своите знания и

разпространява идеите на марксизма.

Под негово ръководство през 1938 г. е основано читалището в с. Дъбравите, което скоро става център на партийната правда сред народа.
Чапай е неуморим организатор и активно участва в нелегални събрания, конференции, стачки и демонстрации. С голямо желание играе в самодейните трупи ролята на легендарния Чапай - така историята и събитията му отредат да стане безсмъртният "Български Чапай".
Особено активна дейност развива по време на изборите през 1940 г. и в Соболевата акция за подписване на договор за мир и дружба между България и СССР.
Неговата неуморима революционна дейност не остава скрита за управниците, арестуван е многократно.
През 1940 г. отбива редовната си военна служба като артилерист, завършва школа и е произведен за подофицер. Там също е неуморим агитатор сред войниците. През април 1943 г. е застрашен от арест и преминава в нелегалност.Чапай започва да изгражда и здрава яташка мрежа, образува бойни групи и подготвя землянки за партизаните. Същата година е приет в редовете на БКП.
Фашистката власт прави големи усилия за неговото залавяне, като опасен конспиратор. С помощта на предател - учителят Иван от Панагюрския край, дълбоко законспирирал се агент, полицията е по дирите му. Иван предава партизаните, но по-късно е наказан с разстрел от Асен Георгиев Близнаков (Темелко).
През септември 1943 г. полицията изпраща двама агенти да арестуват брата на Чапай - Иван, който също става партизанин. Фашистите опожаряват родната къща и интернират семейството.
След акции и боеве в Тракия и Родопите чета "Кочо Честименски" се изтегля за зимуване на връх Еледжик при чета "Стефан Караджа". На 15 февруари 1944 г. двете чети водят неравен бой, в който Чапай като опитен боец прикрива оттеглянето на партизаните. По време на сражението в ръцете му загива брат му Иван, командирът Клим, комисарят Ботьо и още 18 верни синове на народа. Останалите девет партизани с ранения командир на зоната Методи Шатаров - бай Панайот, и комисарят на зоната Стоян Попов - дядо Васил под ръководството на Чапай отиват в землянката на "Чапаеви коти" в землището на с. Дъбравите. Така Чапай успява да спаси от явна гибел ръководството на Трета оперативна зона. От това ядро през пролетта на 1944 г. се създават отрядите "Панайот Волов" и "Ангел Кънчев". Чапай е единственият партизанин от зоната, който не е пренощувал нито веднаж в яташка къща. Съвестта не му позволява да има излишни жертви и да се рискува живота на онези, които в най-трудни моменти им осигуряват подслон, храна и убежище.
След сраженията на в. Еледжик за големите си организаторски качества, безстрашие и проявен героизъм, Чапай е назначен за командир на чета "Кочо Честименски", която действа до 9.IХ. в Беловския балкан. Като командир Чапай

няма загубена битка или сражение.

На 9 септември 1944 г. Чапай с четата си е посрещнат най-възторжено на гара Белово. В този исторически момент кинокамерата запечатва образа му. После Чапай, вече офицер и командир от обновената Народна армия, заминава на фронта в състава на 27-и Чепински полк.
Единствен от всички командири от зоната, само той отказа след 9 септември да се настани в предоставената му за целта квартира. Не веднъж каза, че не се е борил, за "да се дели от своите бойни другари".

Преслав Кършовски - "Отечествената война"

Той и на фронта безкрайно скромен, народен, обичан и уважаван от всички. Но идва фаталният 10 октомври 1944 г., когато Чапай отново повежда своите бойци срещу немските фашисти. Атакуват хребета "Петралица" северно от Крива паланка. Чапай отново е пръв в боя, но вражески куршум прониза ботевското му сърце, за да остане завинаги за нас и за историята само 24-годишен.

Георги Венчев

10.10.2006