Кой дава ордени в България

Президентът на Републиката има право само да връчва наградните знаци на наградените лица, а самото удостояване с тях става по предложение на държавни институции и обществени организации

Виолета Великова - Кошелева,
главен експерт в Националния исторически музей

Българските ордени и медали са неразделна част от историята на нашата държава и на Европа. Семантиката на отличията отразява най-важните събития от военната и гражданската история на странатa ни. Те са свързани със съдбата на почти всяка българска фамилия, инспирират спомени за преживени събития, оживяват разказите за семейната хроника, пазят се като реликви в почти всеки дом.
Основните елементи в оформлението на ордените и медалите са лъвът като хералдически знак от държавния герб и националният трикольор. В зависимост от политическата форма на управление и сферата на влияние настъпват промени в някой от основните символи след Втората световна война, но това е общоевропейско явление. Тъй като наградната ни система е създадена сравнително късно, отличията и моделът на тяхното управление са повлияни от европейския пример и преди всичко от руските и германските ордени. Развитието на българската наградна система ни дава основание да възприемаме българските отличия като част от културното наследство на Европа и света.

Началото на българската наградна система

се поставя с приемането през 1879 г. на Търновската конституция от Учредителното народно събрание. Въпреки категоричната забрана, наложена от Берлинския договор за съществуването на всякакъв вид благороднически титли и на отличия в чл. 59 на Конституцията се предвижда създаването на "един знак за действително отличие във време на война и само за военни лица". След избора на хесенския принц Александър Батенберг за български княз на 17 април 1879 г. започва постепенното регламентиране на наградната система.
Военният орден "За храброст" е първият български орден. Учреден е от княз Александър т на 1 януари 1880 г. В княжеския указ се казва, че отличието е създадено, за да се възнаградят заслугите на лица, които са се отличили във войната (Руско-турската война 1877-1878 г). Орденът "За храброст е най-известният и популярен у нас и в чужбина български орден. В продължение на повече от 120 години с него са наградени хиляди българи, които с оръжие са бранили отечеството си срещу чужди завоеватели. До абдикацията на княз Александър т през 1886 г. са създадени още два ордена - орденът "Св. Александър" на името на Св. Александър Невски и орденът "За заслуга".
Доизграждането на монархическата наградна система е дело на княз (от 1908 г. цар) Фердинанд т, а след неговата абдикация през 1918 г. и на цар Борис III. Ордените се утвърждават с рескрипт на владетеля до канцлера на българските ордени, тъй като реално България няма право на ордени до обявяването на Независимостта през 1908 г. За първи път орденът "Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий" е утвърден със специален закон, който е гласуван от ХIV обикновено народно събрание през 1910 г.
С делата по учредяването и удостояването с ордени се занимава Канцеларията на българските ордени, създадена по подобие на европейските Капитули на ордени. Владетелят е Велик магистър на ордена, той има правото и по свой избор да награждава български и чужди граждани. Характерно за наградната система е

нейният демократичен характер,

който е европейска практика след Френската буржоазна революция. С ордените на царството за периода от 68 години (1880 г. - 1946 г.) са наградени десетки хиляди граждани за заслуги към отечеството. Единствено орденът "Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий", който по статут е замислен и като династичен орден на българската царска династия има ограничение в броя на удостоените. Приживе е присъден само на 9 български граждани, сред които членовете на царската фамилия, с него са удостоени и 52 чужденци.

Държавните наградни отличия в Царство България по старшинство се нареждат в следния ред:

1. Орден "Св.св. Равноапостоли Кирил и Методий"
2. Орден "За храброст"
3. Орден "Св. Александър"
4. Орден "За гражданска заслуга"
5. Орден "За военна заслуга"
6. Медал "За наука и изкуство"
7. Орден "За заслуга"
8. Знак "За 20-годишна отлична служба"
9. Почетен знак "За насърчение към человеколюбие"
10. Медали "За заслуга", "За человеколюбие" и "За спасяване на погибающи"
11.Възпоменателни медали - "За Освобождението 1877-1878г.";"За участие в Сръбско-българската война 1885 г."; "За участие в балканските войни 1912-1913 г." и "За участие в Световната война 1915-1918 г.", Възпоменателен кръст "За възшествието на княз Фердинанд т през 1877 г." ; Възпоменателен медал "За бракосъчетанието на княз Фердинанд т с княгиня Мария Луиза", Възпоменателен кръст "За независимостта на България 1908 г.".

Промените настъпили в Европа след 1945 г.

се отразяват и върху българската наградна система. Съществува период, в който постепенно са подменени елементите на монархическата власт в ордените и медалите, което се извършва още преди обявяването на Републиката. Премахнати са вензели, корони, ленти с трицвета на Кобургите (бяло, жълто и черно). Периодът 1945-47 г. е времето на регентската емисия на наградните отличия. Промените се извършват с Решения на Регентството, а по-късно с Постановления на Министерския съвет
Съгласно конституцията на Народна република България от 1947 г. учредяването и награждаването с отличия е право на Президиума на Народното събрание. Според новата социалистическа конституция от 1971 г. тези права се предоставят на Държавния съвет.
Социалистическите наградни отличия се различават от царските по външен вид, символика и надписи, отпада и кръстът като основна форма на ордените и медалите. Единствено са запазени лъвът и националният трибагреник. Въведени са нови изображения, символи на социалистическата държава, комунистическата партия, работническата класа - петолъчната звезда, червеното партийно знаме, образът на Георги Димитров. Влиянието на Съветската наградна система върху българската е сто процентово. За разлика от нас обаче други европейски социалистически страни като Полша Унгария и Чехословакия запазват приемственост по отношение на старите отличия.
В един доста продължителен период се формира структурата на отличията, а броят им нараства значително. През 1990 г. се раздават - 10 почетни звания, 17 ордена и 52 медала, което естествено

води до известно обезличаване на системата

Най-високо по старшинство в листата на Държавните наградни отличия на Народна република България са почетните звания 1. Герой на НРБ; 2. Майка -героиня; 3. Лауреат на Димитровска награда. Орденът "Георги Димитров" е начело на орденските знаци, следват и "Народна република България" и "Мадарски конник", на трето място са ордените "9 септември 1944" и "Орден на розата" и т. н.
Държавните наградни отличия на НРБ се раздават предимно за заслуги, но и по повод на годишнини от събития, завършване на стратегически обекти, както и за рождени дни.

Няколко месеца след провъзгласяването на страната за Република България от Великото народно събрание на 15 ноември 1990 г. са отменени всички отличия с изключение на трите ордена за чужденци - "Стара планина", "Мадарски конник" и "Орден на розата".

Съвременната, действаща наградна система в Република България, е утвърдена със закон от ХХХIХ Народно събрание, приет на 29 май 2003 г. и с допълнението към закона от 20 май 2004 г. С Указ 184, публикуван в Държавен вестник, извънреден брой от 21 май 2004 г. са учредени шест ордена и един медал. С указа се определя техният статут и подредбата им по старшинство:
1.Орден "Стара планина"
2.Орден "Св. св. Кирил и Методий"
3.Орден "За гражданска заслуга", орден "За военна заслуга", орден "Мадарски конник"
4.Орден "За храброст"
5. Медал "За заслуга"
Извън подреждането по старшинство е поставен орденът "За храброст", който е първият орден на Третата българска държава. Наградните знаци имат лента и миниатюр за всекидневно носене.
Награждаването с ордени и медали се извършва от Президентската институция

по предложение на държавни институции

и обществени организации. Президентът на Републиката има правото само да връчва наградните знаци на наградените лица, заедно с орденски и медални книжки, които са подпечатани с държавния печат. Към президентството на Република България се води Дневник - Регистър на наградените.
Тържественото връчване на ордени и медали на заслужили българи и чужденци от президента на Републиката често се извършва в залите на Националния исторически музей. Днес в колекцията на музея се съхраняват ценни образци на наши и чужди отличия, част от които са изложени в постоянната експозиция.

Орден "За храброст" I ст. и звезда на ордена, Батенбергова емисия, Княжество България

Малко огърлие на ордена "Св. Равноапостоли Кирил и Методий", Царство България

Орден " Народна република България", Народна република България

Орден "За гражданска заслуга" I ст., Република България

Орден "Стара планина" I ст., Република България

13.10.2006