Великите битки
Цезар срещу галите
Кървавият сблъсък между двама мъже ще реши съдбата на Европа
Гай
Юлий Цезар
Юлий Цезар започва кървава битка за присъединяването на Галия
към Римската империя. Великият пълководец е описал своите действия в периода
58-50 година пр. Хр., като героични. Годината е 52-а пр. Хр.. Кървавият сблъсък
между двама мъже ще реши съдбата на Европа. Името на единия, Юлий Цезар, ще
отекне в историята, която той сам ще напише като победител. Другият обаче е
почти неизвестен: млад вожд на име Версинжeторикс. Неговият народ, галите, са
жертви на историята.
Цезар избил един милион мъже, жени и деца. Поробил още толкова и унищожил 800
града. Покоряването на Галия, днешна Франция, прославило името му и променило
света. Без Галия Римската империя би изглеждала другояче. Цезар бил на средна
възраст и подчинението на Галия било прекрасна възможност да заздрави позициите
си. Той произхождал от благородна, но бедна фамилия и имал врагове на всяка
крачка в подмолния свят на римските политици. Обвиненията в политическа корупция
накрая го изправили пред съда и можели да го съсипят. Шестте победни години
в Галия му донесли богатство и шансове да се завърне в политическия живот. За
да е сигурен, че славата му ще бъде забелязана, Цезар сам водел записки за военните
си действия и в Рим жадно чакали описанията на всяка битка.
Цезар по време на битка, картина от Марк Шурмс
В разказите си Цезар говорел за нелеката победа. В Галия той
се озовал на минно поле от множество вероломни и войнствени келтски племена.
Благодарение на гения си, успял да се справи с тях, като с едни станал съюзник,
а други посякъл. Най-сетне, към края на 53 година пр. Хр., той обявил, че в
Галия мирът най-после е възстановен и заминал обратно за Италия.
В Рим настъпват политически размирици. Анархия, бунтове. Така че през зимата
на 53-52 година той внимателно следи положението там и обявява, че в Галия цари
мир. Но в Галия далеч не царял мир. Със заминаването на Цезар тлеещото недоволство
на галите отново се възпламенило. В Цeнабум, днешен Орлеaн, избили римските
търговци. Това бил сигналът за масово въстание. Начело изведнъж се появява загадъчната
фигура на Версинжeторикс. Бойният му дух бил много силен. Баща му също правил
опити да обедини Галия, но бил убит от другите галски вождове заради това. Цезар
не дава много подробности, но описва и Версинжeторикс като изключително енергичен
млад мъж с желязна дисциплина. Дали двамата не са се познавали отпреди?
Статуя
на Версинжeторикс
Независимо от личните им взаимоотношения, тяхното бъдеще и бъдещето
на народите им щяло да се реши с три сериозни схватки. Предстоял дуел между
двамата. Посред зима Цезар предприел светкавично завръщане през Алпите. Идеята
му била да попари въстанието в зародиш, за което щял да използва оръжието, с
което най-много се гордеел. С поредица от дълги преходи Цезар бързо стигнал
до Цeнабум и превзел бунтовническия град, както и други по пътя. Оплячкосвал,
изгарял, наказвал, но не спирал. Изглеждало, че нищо не може да спре напредването
на Цезар. Но Версинжeторикс нямал намерение да го спира, той смятал да отстъпва.
И да разрушава всичко по пътя му. За да няма провизии за Цезар, всичко било
изгаряно.
Жителите на Авaрикум, днешен Бурж, не искали да изгорят града си. Обсадата обаче
била най-типичната тактика на римската армия. Легионерите на Цезар се заели
със строителството на огромна обсадна платформа, която да надвишава стените
на Авaрикум. Нуждаели се само от време и търпение. Цезар бил изчерпал и двете.
Версинжeторикс все още бил извън Авaрикум и пречел на римските отряди, които
търсели храна. Лагерът на галите бил скрит навътре в блатата. Цезар обаче убедил
военнопленници да издадат местонахождението му. После подкарал хората си на
нощен поход, за да нападне неочаквано. С пукването на зората станало ясно, че
Цезар бил измамен. Легионите му били навлезли право в тресавищата, а разположеният
на високо лагер на Версинжeторикс бил непревзимаем. Явно Цезар имал достоен
противник. Този път обаче той проявил необичайна сдържаност. Оставил Версинжe'торикс
да направи първата стъпка.
Но Версинжeторикс бил различен от останалите галски пълководци. Изглежда той
също щял да изчака. Било въпрос на воля. Цезар нямал избор и повел войските
си обратно към Авaрикум, тактически добро, но унизително отстъпление. Отмъщението
на римляните било светкавично и кърваво. Под прикритието на пороите, те пробили
защитата на Авaрикум и с благословията на Цезар посекли цялото население. Макар
че клането трябвало да пречупи духа на галите, ефектът му бил обратен.
На следващия ден племе след племе се вдигали на бунт. Цезар бил принуден да
раздели силите си: четири легиона били изпратени да потушат въстанията на север.
С останалите шест той се отправил на юг, към земите на племето на Версинжeторикс.
Докато Цезар се спускал по единия бряг на река Айe, Версинжeторикс просто го
следвал по другия. Той вече бил разрушил мостовете. Войските на Цезар разчитали
на посевите за храна. Племената обаче се надигали все повече срещу него и това
станало проблем. Дуелът се превърнал в надхитряне. Галите не изоставали от легионите
и Цезар предприел друга тактика. Щом не можел да изпревари Версинжeторикс, щял
да го надхитри. През нощта два избрани легиона, около 8000 души, се скрили край
реката. На следващия ден останалите продължили с обичайната крачка. Нищо неподозиращите
гали ги последвали. Пресичането на реката зад тях било лесна работа за Цезар.
Версинжeторикс
се предава на Цезар, картина от Хенри Мот
Версинжeторикс бил надхитрен и скоро разбрал, че Цезар е по петите
му. Имало само един начин да избегне открития бой - да тръгне на юг. Версинжeторикс
се завръщал към дома. Гергoвия била крепостта на арвeрните, неговото племе.
Внушително укрепление върху огромно естествено плато, стръмно от три страни.
Стъпила високо над околните поля, галската армия отново добила самоувереност.
Опитът за превземане на укрепление с мащабите на Гергoвия криел огромен риск.
Цезар обаче поемал рискове и обикновено печелел.
Войската на Цезар преминала предните постове на хълма. Щом Версинжeторикс съзрял
заплахата, той изпратил подкрепления. Цезар обявил отстъпление, но било твърде
късно. Решени да изпълнят мисията си, хората му не послушали тръбите. Обезкуражени
от яростния напор на галите, римляните побегнали. Мнозина паднали, посечени
от мечовете в паническото си отстъпление. Това бил моментът, когато галите трябвало
да докажат дисциплината си. В бясното клане паднали над 700 римляни, сред които
близо 50 елитни центуриoни. Цезар скъпо платил за този риск. Той никога не признавал
грешките си, ето защо трябвало да намери виновник за поражението при Гергoвия.
обвинил непокорните си войници и се отказал от обсадата. Легионите започнали
да се изтеглят обратно на север.
Поражението при Гергoвия е първият откровен провал на Цезар, който разклатил
репутацията му на непобедим. Новината мълниеносно се разпространила из цяла
Галия. Със същата сила, с която съкрушила Цезар, тя сигурно е убедила безброй
племена, който до този момент изчаквали, да се присъединят към Версинжeторикс.
Един по един и най-лоялните съюзници на Цезар го изоставили. За Версинжeторикс
победата при Гергoвия била повратен момент. На върховния съвет на племенните
вождове той бил обявен за командващ на цялата галска армия. Застанал начело
на обединена Галия. Цезар се върнал при останалите си легиони и вече имал около
40 000 души. Те обаче били приклещени дълбоко във вражеска територия, без съюзници
и без провизии. Духът им започнал да се сломява.
Докато римляните се придвижвали през полето, за Версинжeторикс те изглеждали
като пораженци. Галите били вкусили кръв и искали още. Версинжeторикс изоставил
отбранителната тактика. Кавалерията му се впуснала в бясна атака към редиците
на Цезар. Галската конница била разгромена. Версинжeторикс отстъпил и се оттеглил
с 80-хилядната си войска в укрепленията на хълма Алeзия. Макар и с по-малка
войска, Цезар не устоял на изкушението.
Алeзия била скалисто укрепление между две реки. Цезар смятал да се справи с
него, твърдо решен да не повтаря грешките от Гергoвия. Той вече не бързал. Заповядал
на войниците си да копаят. Първата стъпка на Цезар била да построи лагерите
си около галското укрепление. После ги свързал с ров, който опасвал Алeзия на
цели 16 километра. Сега галите били в ръцете му.
Версинжeторикс доволно наблюдавал от укрепленията как примката се затяга. Цезар
наистина го бил обкръжил, но самият той бил обкръжен от цяла Галия. И двамата
пълководци рискували, но и двамата желаели едно и също. Чакали развръзката.
Изгледите за битка на два фронта вляла пресни сили у войниците на Цезар. Той
заповядал да изкопаят втора отбранителна линия, която да ги пази в гръб. Римските
укрепления около Алeзия вече били с дължина 40 километра. Около обсадната линия
Цезар разположил мрежа от скрити капани: сложно минно поле с железни шипове,
покрити ями и заострени колове.
Четиридесетте хиляди войници на Цезар сега били обсадени от двете страни от
повече от 300 000 гали. Цезар бил свикнал да играе с високи залози, но никога
дотогава рискът не бил толкова голям. Когато галите се понесли напред, изглеждало,
че ще пометат римските редици. Нещо обаче се объркало. Версинжeторикс накрая
имал армия от обединените гали, но нямало как да я командва. Той се намирал
зад стените на Алeзия и нямало как да се свърже с подкрепленията, така че координацията,
която осъществявал с въстаниците до този момент, липсвала, командването било
в ръцете на хора, които не били така способни и дисциплинирани като Версинжeторикс.
До залез галите били отблъснати. Това обаче било едва началото. След 24 часа
те атакували отново. Този път мракът им служел като прикритие. Макар че двете
армии били многобройни, те отново не успели да се обединят. Атаката на галите
не успяла да пробие, но те установили слабите места на Цезар. Най-уязвим бил
един отдалечен лагер, рисковано разположен на стръмния склон. Когато подкрепленията
атакували, Версинжeторикс също съзрял шанса си. Той заповядал на войските вътре
в укреплението да ударят римският лагер отзад.
Коварните нападения пречели на всички опити на Цезар да отбие атаката. Римляните
бързо се озовали в клещите на галите. Цезар на три пъти се опитал да изпрати
свежи подкрепления, но без успех. С падането на вечерта развръзката наближавала.
Това е решаващият момент и за двамата.
С червеното си наметало на главнокомандващ, Цезар не можел да бъде сбъркан:
бил най-внушителната фигура на бойното поле. Външният му вид трябвало да предизвика
гнева и страха на врага. Изведнъж легионерите добили сили: видели червеното
наметало на своя пълководец. Цезар настъпил в тила на галите. И така те били
приклещени и избити. И за Версинжeторикс последната надежда била загубена. Разгромът
на неговата армия сложил край на краткотрайния съюз между галските племена.
Останалите вождове го предложили на врага на тепсия.
Във война и мир спектакълът и ритуалът били всичко. Според ритуала, Цезар откарал
Версинжeторикс до Рим, окован във вериги. Там той изчакал присъдата на Цезар
в затвора – отново според ритуала. След шест години той разбрал, че Цезар няма
да го пожали: споменът за битката при Алeзия, която едва не загубил, още бил
пресен. Сега Юлий Цезар имал своето място в историята: той станал пълновластен
владетел на Рим. За въстаналия срещу Рим Версинжeторикс обаче, историята нямала
думата. Според ритуала Цезар накарал да го удушат.
13.10.2006
Мнения по темата: