Ернесто Че Гевара - воин за обединена Америка

"Неговият живот е историята на най-съвършения човек на нашата епоха."

Жан-Пол Сартр

През октомври навлязохме в 40-та годишнина от убийството на легендарния революционер, д-р Ернесто Гевара, известен в целия свят като "Че". Вече половин век неговият мъжествен лик с черната барета и червената звездичка на нея ни съзерцава от стотици хиляди плакати, червени знамена и фланелки носени на многомилионните социални протести в Чиапас (Мексико), Сиатъл (САЩ), Порту Алегри (Бразилия), Генуа, Лондон, Берлин, Флоренция, Рим и другаде по света. Неговите смели изказвания днес се цитират в официалните речи на новото поколение латиноамерикански политически лидери, а портретът му присъства в правителствените им кабинети. Неотдавна младият боливийски президент, Ево Моралес, започна встъпителното си слово с думите: "Ние от Движението за социализъм сме избрани, да довършим делото на Че". А неговият колега от Венецуела, Уго Чавес, завърши речта си на срещата на народите на двете Америки в Мар дел Плата, Аржентина, с поздрава "Да живее Че Гевара".

Ернесто Гевара де ла Серна е роден в град Росарио, Аржентина на 14 юни 1928 г. в семейството на заможни аристократи-земевладелци - Ернесто Гевара Линч и Целия де ла Серна. Родната му къща днес е превърната в музей, за посещението на който се чака на опашка. Сред посетителите често има и известни политици.
Ярко изразената социално ориентация в своя мироглед Ернесто дължи възпитанието в семейната среда. На 8 години той е свидетел на нескритата симпатия на своите родители към републиканските сили по време на испанската гражданска война 1936 - 1939 г. Чичо му Кордоба, участва като интербригадист и журналист в борбата на испанския народ срещу фалангистите.
Завършва медицина, но за да бъде финансово независим, Ернесто работи като фотограф, медицински лаборант, захваща се и с всякакъв физически труд. Първото си по-далечно пътешествие 21-годишният Ернесто предприема в началото на 1950 година, като обикаля с колело северната част на Аржентина. След това здаедно с приятеля си Алберто Гренадо предприемат обиколка през цяла Южна Америка. За крайна цел набелязват столицата на Венецуела, Каракас. Ернесто, описва свойте впечатления от видяното и преживяното в известната си книга "Латиноамерикана - мотоциклетни дневници", където признава: "Тази обиколка на нашата огромна Америка ме промени повече, отколкоти си представях".
Ернесто се завръща, но само месец по-късно отново напуска Аржентина, този път завинаги. Сбогува се с родителите си с прочутите думи: "Сега потегля един войн за обединена Америка".
Тръгвайки от Буенос Айрес в края на септември той пристига в еквадорското пристанище Гуяквил, където среща Рикардо Рохо. 29-годишният аржентински адвокат е радикален антиперонист и емигрант заради политическите си убеждения. Заедно с него и още трима аржентинци, политемигранти Ернесто заминава за Гватемала, в която по това време кипи социална революция. В Гватемала той интензивно изучава класиците на социализма - Маркс, Ленин, Сталин и Мао, което го прави все по-убеден застъпник на идеята за изграждане на общество на социалната справедливост.
В Мексико Сити в края на 1954 г. Ернесто Гевара се запознава с група ляво-патриотични кубински емигранти, участници в щурма на казармата Монкада в Куба през 1953 г. Това е първият опит за революция срещу омразния диктатор Фулгенцио Батиста, чиито кървав режим властва в страната цели две десетилетия. Кубинските емигранти в Мексико са от "Движението 26 юли" (М-26-7) и техен ръководител е младият адвокат Фидел Кастро. Съдбовната среща на на Ернесто Гевара с Фидел Кастро се състои в средата на юли 1955 г. Младият лекар осъзнава, че неговото призвание е да се отдаде на кубинската революция. Той я вижда като първа стъпка към едно голямо освободително движение, което ще възпламени цяла Латинска Америка. През април 1956 г. подготовката на движението "М-26-7" за въоръжена борба навлиза в нова фаза. През нощта на 25 ноември 1956 г. 82-ма въоръжени революционери ръководени от Фидел Кастро отплават със стара моторна яхта от мексиканското пристанище Тукспан с "Гранма" в открито море с курс Куба. От този момент започва епопеята на кубинската революция и се поставя началото на неумиращата слава на безстрашния коменданте Че Гевара. От май 1956 г. Ернесто взема директно участие в бойните действия. Два месеца по-късно е издигнат до чин коменданте на втората партизанска колона на разрастващата се бунтовническа армия. Ернесто става първи заместник на Кастро и получава червена звездичка на баретата си, с която днес е известен легендарният му портрет.
След прогонването на последните правителствени войски от планините на Сиера Маестра по инициатива на Че Гевара се правят първите стъпки на аграрната реформа в Куба. Той активно участва в реализирането на програмите за ограмотяване на населението, експериментира с производството на оръжия, създава партизанския вестник "Ел кубано либре" и бунтовническото радио "Ребелде".
През пролетта на 1958 г. след победа над правителствените войски Че Гевара става главнокомандващ на един от 3-те новосформирани отряда. На 29 декември 1958 г. Ернесто печели най-голямата си победа след като успешно щурмува 4 хилядния гарнизон. Пътят към Хавана вече е свободен и на 2 януари в столицата влизат първите партизански колони. В Хавана Че е назначен за главнокомандващ военния щаб. Възложена му е задачата да започне с изграждане на новата революционна армия на Куба.
На 7 февруари 1959 г. Ернесто Гевара е удостоен за заслугите си към революцията с кубиннско гражданство. През лятото на същата година му е възложено да ръководи индустриалния отдел към Националния институт за аграрна реформа. На 26 ноември същата година Че е назначен и за президент на Националната банка, с което е издигнат до третия по важност пост в страната и се превръща в икономически двигател на революцията. От тези позиции той поставя стрелките на икономическото развитие на Куба, които са валидни и до днес, и се превръща в главния стратег за изграждането на кубинския социалистически модел.
Преследвайки своите социални идеали Ернесто Гевара се заема с провеждането на аграрна реформа и на програма за национализиране на икономиката, банките и външната търговия, осъзнавайки много добре, че тези стъпки неминуемо ще доведат до конфронтация със Съединените щати. Реакцията на САЩ не закъснява - на 4 март 1960 г. в пристанището на Хавана е взривен кораб с оръжие. Щетите са огромни, убити и ранени са стотици. През октомври същата година Съединените щати прекъсват дипломатическите отношения с Куба и й налагат тотална икономическа блокада.
За да компенсира загубата на регионалните пазари, Че Гевара ориентира Куба икономически към социалистическите страни. От 22 октомври до 22 декември той посещава Източна Европа и Китай, където сключва редица договори за икономическо и военно сътрудничество. На 23 февруари 1961 г. Ернесто Гевара става министър на икономиката на Куба.
На 17 април 1961 г. САЩ организират голям военен десант. Кубинските революционни сили съкрушително разгромяват тази агресия в Залива на прасетата "Кочинос".След тази агресия Гевара подкрепя решението на кубинското правителство за дислоциране на съветски атомни ракети на острова. САЩ налагат пълна морска блокада на острова.
На 2 април 1965 г. с група от 14 кубински доброволци Ернесто Че Гевара заминава за Конго, Централна Африка, за да подпомага тамошните съпротивителни движения срещу компрадорския режим на президента Чомбе. Там се блъскват с липсата на достатъчна революционна мотивация и бойна дисциплина у местната съпротивата. На 21 ноември Че напуска Конго, и пише книгата "Африканската мечта". Че замисля и организиране на партизанско движение в Южна Америка, което да освободи и обедини целия субконтинент. Той получава подкрепата на Фидел Кастро и на 7 ноември 1966 г. заедно с още 18 души представящи се за търговци пристигат в базовия партизански лагер Нанкахуазу в югоизточна Боливия. Мястото обаче се оказва неправилно подбрано. На 23 март 1967 г. правителствени войски попадат на лагера. Партизаните го изоставят и изолирани от недоверчивото и враждебно индианско население, измъчвани от глад и болести водят непрекъснати отбранителни сражения. В тези трудни моменти Че Гевара записва в прочутия си "Боливийски дневник": "Партизанска война, без подкрепа на населението, е обречена на катастрофа".
На 8 октомври 1967 г. в каньоните на река Юро отряда води последната си битка. В нея оцеляват само 5-ма души. Ернесто Гевара е ранен в крака и заловен. Страхувайки се от публичен процес срещу легендата Че, президентът на Боливия Бариентес издава заповед за разстрел на пленените бойци без съд и присъда. Единствен доброволец за екзекуцията се явява лейтенант Марио Теран.
В 13 ч. и 10 мин. на 9 октомври 1967 г. в училищната стая на малкото боливийско градче Ла Хигера приключва живота на "най-съвършения човек на нашата епоха", както се изказа за Ернесто Гевара иначе скъпият на похвали философ, Жан Пол Сартр.
След това палачите на Че отрязват двете му ръце и ги изпращат за експертиза в Ла Пас и САЩ. Обезобразеният труп на 39 годишния революционер е заровен тайно в масов гроб с останалите убити партизани под асфалта на военното летище в гр. Валегранде. Едва 1997 г., след като бивш офицер от боливийската армия проговаря, антрополози от Куба и Аржентина откриват гроба. Костите на Че са разпознати, пренесени във второто му отечество, Куба и препогребани в мавзолей в града на неговата най-голяма революционна победа - Санта Клара. На този ден стотици хиляди кубинци и гости от цял свят си вземат последно сбогом с любимия коменданте.
В пантеонът на човечеството във вечността ще се съхрани за поколенията девизът, който води легендарният Че през целия му бурен живот:
"Нека бъдем реалисти и да опитаме невъзможното !"

18.10.2006