Излезе първият шведско-български речник
Книгата е моята чешма, която ще облекчи живота на много хора, казва авторката д-р Свежа Дачева
Русенската изследователка д-р Свежа Дачева-Филипова написа първия подробен шведско-български речник, който е съчетан и с българо-шведска част. Помагалото, което съдържа над 700 страници, е издадено от ИК "Синева". ДУМА се свърза с авторката, за да научи повече подробности за съставянето му.
Д-р Свежа Дачева е специалистка по славянски езици, литература и история. От 1988 г. тя живее и работи в Швеция. А от 1983 г. е напуснала България. Авторка е на десетки статии и книги със стихове, проза, преводи от шведски на български и в областта на етнологията, митологията и социологията. През 2001 г. защитава докторска дисертация по етнология.
- Защо написахте шведско-български речник, как се съставя такова помагало?
- Защото досега нямаше подобно издание. Чувстваше се голяма празнина. Работя
много между шведски и български университети, доктор съм по етнология и така
откривах още по-силно липсата на такъв речник. Казах си, че все някой трябва
да го напише и този някой може би трябва да съм аз. Защото съм завършила българска
филология, а след това и много други езици. Шведски съм учила чрез руския, който
за щастие владея много добре. Освен това пиша стихове, художествена и научна
литература и цял живот съм работила с език. Липсата на такъв речник е препятствие
в отношенията между двете страни още повече, че на България й предстои влизане
в европейската общност. Беше ми трудно, но изпитах удоволствие, когато го завърших
след 5 години работа. Наистина е огромен труд. Съдържа 733 страници и е двустранен.
През цялото време, докато го пишех си мислех, че има хора, които са направили
къде по-големи неща - египетските пирамиди, чешми... Реших, че речникът е моята
чешма, която ще облекчи живота на хиляди. Аз съм човек, който не вярва в критичното
отношение, защото не мисля, че критиката може да помогне. Вярвам в сътворяването.
А този труд беше творение и знам, че едно творение стимулира други творения.
Надявам се, че тази книга ще вдъхнови други хора за подобни дела.
- Какви източници използвахте?
- Руско-шведски речници, английско-руски и обратно, тълковни речници на българския
и на шведския език и два много скромни опита, които са направени в Гьотеборгския
университет като дипломни трудове. Единият е опит за шведско-български речник,
който просто събира думи, без граматика и т.н. А другият - българо-шведски речник,
дипломна работа, издадена в университета. Използвах трима шведски и трима български
коректори. Речникът съдържа около 40 хиляди думи, термини и изрази от различни
области на живота, културата и науката. Но засега е издаден само в България.
В Швеция го хареса единственото издателство, което издава речници, но впоследствие
оттам решиха, че няма да им е икономически изгодно и се отказаха. Няма достатъчен
пазар. В България той беше издаден със спонсорството на шведското посолство
и на шведски фирми у нас. Речникът е в 1500 екземпляра и може да се намери във
всички книжарници в страната.
- От дълги години живеете и работите в Швеция, какво знаят шведите за
нас?
- Точно толкова, колкото ние знаем за тях. За хората тук Швеция е легенда и
България за шведите е легенда. Както ние понякога смесваме Швеция с Норвегия,
така и те грешат България с Румъния.
- С какво свързват страната ни, достигнал ли е до тях например фолклорът
ни?
- Не. Тези, които са посещавали страната ни са доволни, с добри впечатления
са и от българите. Имам колеги в университета, които всяка година идват в България
и са влюбени в нея. Но тези, които не са я посещавали, не знаят почти нищо.
Живея в малък град на западния бряг на Швеция и там няма други българи освен
нашето семейство никога не е имало.
- Как заминахте?
- Политически емигранти сме от 1983 г. Установихме се в Швеция след петгодишен
емигрантски път - път, за който може да се напише роман. Не беше лесно...
- Какъв е животът в Швеция?
- Много е удобен. Демокрацията е доста развита. Всеки отделен индивид в обществото
може да потърси правото си или сметка на някого, който стои много високо. Държавните
документи са достъпни за абсолютно всички граждани. Всеки може да отиде и да
поиска материалите от последното заседание на Народното събрание и на което
и да е друго заседание. Длъжни са да му дадат всичко. Всички шведи или живеещи
в Швеция хора имат право на цялата земя, независимо кой колко пъти си я е купувал.
Няма разни ограждения и заграждения. Отношенията между хората са много различни
от нашите, по-дистанцирани. Има и много самотни хора, може би нямат толкова
конкретна нужда един от друг, от съседите си, както е при нас, българите.
- Има ли много нашенци, които работят там?
- Не мога да кажа, но може би са най-много в Стокхолм, Гьотеборг, Малмьо. Българите
не се движат и събират на маси като поляците и е трудно да се забележат. По
свой начин се адаптират, има и български общества. Знам, че в Швеция живеят
вълна наши лекари, които от 60-те години са емигрирали.
- Кои са последните новини от Швеция?
- Новото правителство, десноцентристкото, което сега е на власт, официално заяви,
че ще бъдат открити границите на страната за присъединяващите се към ЕС България
и Румъния.
28.10.2006
Мнения по темата: