Генерал Боян Михнев - боец и човек

Симеон Халачев - "Залавяне на ятаци"

Боян Михнев живее в сурово време на борба между две системи и притежава необходимите качества на воин, животът на който е низ от стълкновения с властта.
Роден е на 4 октомври 1906 г. в с. Казимир, Силистренско, осиновен и израснал в семейството на леля си в с. Смилец, едва десетгодишният Боян Михнев преживява ужаса на Първата световна война. През август 1916 г., заедно с хиляди жители на силистренските села, е отвлечен в молдовските лагери на смъртта, където от глад, студ и болести умират стотици хора. Оцеляват единици и се завръщат по изоставените си опожарени домове. Румънската власт е станала още по-жестока и безкомпромисна.

Българският език е забранен,

и Михнев изповядва: "Само в гората и само с пушка в ръка се чувствам свободен и радостен".
През 1928 г. отива войник в румънската армия, но избягва в България. Установява се в Тодор Икономово, където започва живот на добруджанец-емигрант. Минаването на границата става за него играчка. По-късно е интерниран в Стара Загора. Властта е еднаква и в Румъния и в България, казва Боян Михнев. Освен за свобода трябва да се води борба и за социално справедлив живот, каквато борба водят Димитър Дончев - Доктора и Йордан Русев - Пламен, членове на партията. Придружава и охранява Доктора и Пламен в България, наказва самозабравили се поддръжници на окупаторската власт, бори се за свободна Добруджа.
На 26 август 1931 г., по случай 5 г. от убийството на Дочо Михайлов - един от борците за свободата на Добруджа, в с. Никола Козлево се провежда възпоменателен митинг. Боян Михнев е охрана на ораторите. През септември с.г. участва в подготовката за освобождаването на Доктора, заловен от румънската полиция и по-късно Доктора - убит. Боян Михнев става член на БКП. През 1935 г. получава поръчение от ОК на БКП в Русе

да изгради през границата канал за нелегални

дейци на партията. По този канал превежда за Испания през 1936 г. нелегалния Никола Попов от Русе, през 1937 г. - Иван Тенев от Ямбол, Иван Кънев от Чирпан и Васил Тинчев от Владимировци. През септември 1940 г., мобилизиран, с лека картечница на рамо, участва ефективно в освобождението на Южна Добруджа.
Хитлер напада Съветския съюз. Боян Михнев е привлечен за член на ОК на БКП в Русе и получава указание за организиране на саботажи в тила на немците. На 9 октомври 1941 г. Борис Савов от Владимировци взривява влака, превозващ материали за фронта. Осъждат го на смърт. Той успява да избяга с още един свой другар от Шуменския затвор и чрез Ахмед Челтина от Владимировци се обаждат на Боян. Той ги снабдява с оръжие и дрехи, но го арестуват заедно с жена му и ги подлагат на инквизиции. Те всичко отричат. А нелегалните са отсреща, в плевника на Ферад Хасанов... Цялото село знае това, но никой не ги издава. Правят му очна ставка с предателя, отвеждат го в Русе, но той мълчи. Изкарват го с лодка насред Дунава да го давят, пак мълчи. Показват му в подземията скелети на мъченици, мълчали като него. Мълчи.
негови са думите: "Щом излезеш на открита борба - няма предаване. Бий врага!"
Военнополевият съд в Шумен го осъжда на една година строг тъмничен затвор. До юли 1943 г. изтърпява наказанието си в мини "Пирин", Горноджумайско.
После го мобилизират в Корпуса в Югославия, където има силно партизанско движение. В гр. Ужице Боян Михнев получава шифрована телеграма, че има провал в РМС в Исперих и го грози арест. Решителният момент е дошъл. Заедно с приятеля си Стефан Калъпчиев бягат от ареста на казармата и тръгват да търсят партизаните. Срещат се с дражевисти. Представят се за земеделци, попадат в плен и се измъкват, докато най-после срещат

бойците с петолъчки на челото.

По централно разпореждане ги препращат в главния щаб на Сърбия, където вече се намира Щерьо Атанасов - Виктор, който на 15 април 1944 г. създава ядрото на Българския войнишки интернационален батальон от 27 българи, 30 югославяни и петима руснаци, чийто командир става Боян Михнев. Още при първите боеве през май и юни към батальона се присъединяват групи от по 10-15 войника, идват и поляци и черногорци, а на 25 май при р. Лим идва цяла група от 28 узбеки- червеноармейци, били в плен при немците. През юли батальонът се снабдява и с артилерия.
По време на сраженията Щерю Атанасов заболява тежко от тиф. За да не попадне в ръцете на немците, Боян го носи на гръб. От Москва идва групата на Марек начело с Иван Винаров и Димитър Гилин, за да образуват правителство. Това не става, а Марек е убит.
Батальонът води кръвопролитни боеве за гр. Куршумлия и връх Кукавица и поема към България. 780 бойци излизат на Църна трава и Добро поле, където се срещат с трънските партизани. Съветски самолети ги снабдяват с оръжие и на 6 септември създават

Първа народоосвободителна дивизия

с командир Славчо Трънски, в състав от три бригади, командвани от Денчо Знеполски, Боян Михнев и Евтим Рангелов.
На 8 септември бригадата на Боян Михнев заема връх Тумба, а на 9 септември влиза в с. Милославци и поема към Трън и Брезник, където на 15 септември се създава Първа гвардейска дивизия с три стрелкови гвардейски полкове, първият от които е с командир Боян Михнев. Той на 28 септември превзема гр. Власотинци и поема пътя на славата и победите през двете фази на Отечествената война.
Боян Михнев се връща от войната с чин майор. От специализацията си в СССР се завръща с чин полковник. Изпращат го в граничния отряд в Момчилград. За охрана на границата получава похвали и награди, но това е времето на подозрителност. Държавна сигурност търси врага с партиен билет. На властта изглеждат съмнителни връзките на Боян Михнев с югославските партизани. Подозрително им е и че само неговият канал за Испания няма провал, и че е получил присъда само една година през 1942 г.
На 24 декември 1951 г. го арестуват, скъсват пагоните му, оставят го само по една риза и питат:
- Гад, говори за своите вражески и противонародни дела!
- Какво да говоря, като не съм виновен в нищо, отговаря той.
- Как стана човек на полицията и на англичаните, английски шпионино?

Изпращат го в карцера,

в тъмница, кал и влага. Завивки и постелки няма. Той си спомня с ужас: "Глад страшно ме мъчи. Станах на скелет. Чизмите ми изгниха от калния арест. Краката ми като на жаба изсмукани. Кръстът ми стана колкото китката на ръката ми. Гръбначният ми стълб, гол кокъл, без месо... Всеки ден гасна. Много не издържаха и признаваха каквото иска следователят. Някои дори полудяха."
През декември 1952 г. го изпращат в Белене. Там поне има въздух и небе. В Белене заварва Денчо Знеполски и генералите от Отечествената война Кирилов, Трендафилов и Тошев. Среща познати от охраната и началниците, но в този ад никой на никого не може да помогне.
През пролетта на 1953 г., след смъртта на Сталин, затварят лагера и връщат Боян Михнев в София, в Централния затвор. Освобождават го чак на 16 януари 1954 г., но не го връщат в армията. Правят го директор на ДЗС - Воден, след това - председател на окръжния комитет на Отечествения фронт в Силистра.
На 22 септември 1991 г. умира в Исперих, 15 години преди столетието си.
Името му остава да живее в делата му и от разказите за тях в книгата му "Страшните, но славни пътища", претърпяла две издания. Помним го и като сладкодумен разказвач.

Борис Илиев

30.10.2006