Драги читатели,
в рубрика "Искам думата" Ви даваме възможност да изразите своето мнение, да споделите проблемите си, да заемете позиция ...

Материали се приемат на следния адрес:

Бул. "Цариградско шосе" 113А, ет.2
за "Искам думата"
iskamdumata@duma.bg

89 години от Великата Октомврийска социалистическа революция

Крайцерът "Аврора"

Христо Смирненски (1898-1923)

Червените ескадрони

В утрото на светла eра,
с факела на нова вера,
идат бодри ескадрони
с устрем горд и набег смел,
а над тях, кат хищни птици,
кат настръхнали орлици,
спускат се и разпиляват
гръм шрапнел подир шрапнел.

Кон изправя се, изцвили
и отронил сетни сили,
грохне мъртъв на земята
някой воин поразен.
В миг уплашен спира коня,
но наново той догоня
стъпките на ескадрона,
в общий прилив устремен.

И развели буйни гриви
над пожънатите ниви,
като вихър отминават
ескадрон след ескадрон.
Под копитата извива
прах на облачета сиви
и премрежва с бронзов блясък
огнения хоризонт.

Ето татък край върбите
екнаха пушкала скрити
и вълни от кървав пламък
срещнаха се гръд със гръд;
сви се буря безпощадна,
зазвънтя стомана хладна Ц
кратка схватка
и наново ескадроните летят...

Ах, летете, ескадрони!
В устрема ви милиони
погледи са приковани
със надежда и любов.
Свил десницата корава,
целий свят се днес изправя
стреснат, трогнат, очарован
от победния ви зов.

Нека в ужас, в изненада
рухне всяка черна сграда
на световната неправда,
на сподавения стон
и човекът да намери
зад открехнатите двери
мъртви старите химери
на бездушния закон.

Ах, летете вий сред сеч
и дъжд от огнени картечи,
вий Ц развихрени предтечи
на безоблачните дни!
С буря, мълния и грохот
възвестете гордий поход
на възбунените роби,
на червените вълни!

И когато сетний камък
на обгьрнатия в пламък
и разруха древен замък
се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете
и земята целунете Ц
възцарете вечна обич,
вечна правда на света.

Северно сияние

Стозвучний рев на битката вседневна
не стихва в снежните поля.
И върху бледните чела
смъртта чертай, развихрена и гневна,
зловещия си жертвен знак.

А вихрите сред степите безбрежни
отбрулят жълтите листа,
забравени от есента,
и разпилели къдри белоснежни,
ридаят в ледения мрак.

Но стъпват твърдо легиони горди
по своя буреносен път,
над тях шрапнелите мълвят
заканите на обезличени орди,
прокълнати пред бащин праг.

А всички страдущи и морни братя,
осъдени на вечен гнет
от рухващия стари свет,
целуват стъпките им святи,
вбраздени в кървавия сняг.

* * *

От сибирските мрачни хижи,
от каменния Петроград,
презрели делничните грижи,
червените тълпи се нижат,
сплотени твърдо брат до брат.

А тъй жестока е борбата!
Отде не плъзна хищен враг?
И кой престъпник на земята
не тръгна с кървав нож в ръката
да сее ужаси и мрак?

Налете с кървави пълчища
настръхналият Капитал,
обърна в дим и пепелища
на Сибир мирните селища,
вериги нови изковал.

Но гръмна мълния метежна
над синовете на нощта
и в свойта участ неизбежна
стопиха се кат преспа снежна
недоброими пълчища.

Безумец е, кой хвърля шепа
пръст - с пръст слънцето да затъмни,
и кой надежда храни слепа
да спре стихията свирепа
на океанските вълни.

* * *

Да бъде крепка, братя,
десницата ви свята!
Вий първи в тъмнината
запалихте звезда.

Лъчът й ще учуди,
зовът и ще пробуди
задрямалите люде
към хляб и свобода.

И вихър от крилати
души ще да разклати
престъпните палати
на земната беда.

Да бъде крепка, братя,
десницата ви свята!
Вий първи в тъмнината
запалихте звезда!

* * *

От руските поля далеч до Атлантика,
през тайнствения лес на Индия безкрайна
и всъде по света, де пот и горест блика,
трепти с рубинен лъч сияние велико,
открило със любов свещената си тайна.
И неговия лъч е взор на херувим,
и неговия зов е гръм: "Да победим!"

Тълпи се легион до братски легиони
и бурното море издига се и тътне:
"Станете вий, деца, вий, роби милионни,
притиснати под златни кървави корони,
угасващи в нощта и в сънищата смътни!
Станете вий, деца на Лондон, Берлин, Рим,
умира старий свят, ний нов ще сътворим..."

И блика над света туй северно сияние,
огряло огнен път през кървавата вечер,
и робските деца възрастват в великани,
в спрените сърца разбуждат се закани
и тътне все напред рубинения глетчер.
А неговия зов лети кат светъл химн,
а неговият химн гърми: "Ще победим!"

07.11.2006