Таланти и поклонници

"Извънземният" Кольо Пеев от Шивачево изправя инвалиди на крака

Народния лечител притежава дарба божия, наследена от деди и прадеди, и помага при навехнато, изкълчено, счупено, хернии, дископатии

Коста Илиев

Кольо Пеев

Баща му Димитър Пеев го знаеха като Митьо Чикакчията*. Популярността му на изкусен народен лечител се носеше от Подбалкана до Черно море. Пришпорвани от болки, търсеха го млади и стари, мъже и жени. Навехнато, изкълчено, счупено, различни хернии и травми на костната и мускулната система намираха лек щом по тях заиграваха вещите ръце на чичо Митьо (бай Митьо, дядо Митьо, Митьо чикакчията).
Откъде имаше тази дарба и той не можеше да обясни. Може би от далечните фронтови години, когато ей така се опитваше да помага на аскер-акраните си. А беше участвал в три войни. Ако броим и размирния септември на 1923-та, когато водеше въстанически отряд в помощ на легендарния Петко Енев в Нова Загора, фронтовашкият му стаж надхвърля шест години.
Без да се е надявал, чародейното чикакчийство осени и най-малкия му син Кольо. И той като него се изяви, и той е търсен от близо и далеч.
- Баща ми не ме е учил на умението си, като изключим няколкото пъти, когато съм му помагал при по-сложни случаи, споделя Кольо. По-късно ме е съветвал към децата да бъда особено внимателен понеже костите им са още меки и лесно се поддават на деформации. Благодарен съм, че неговата божа дарба, се е вселила и у мен. Защо и как възприех чикакчийството не търся обяснение. Ако ме питаш за анатомията на човека, ще закъсам, запетлявам се в терминологията й. Пипна ли обаче ръка, крак, гръбнак -

веднага усещам какво се е случило..."

Още с опипването по тялото Кольо схваща характера на контузията, как и кога е станала. Не са му нужни снимки, диагнози, нито специални уреди. Единствените инструменти са изкусните му ръце. Те сякаш са надянали кадифени ръкавици, не причиняват болка, а галят. С чародейния си усет долавят пукната дори и на косъм кост. В такива случаи внимателното наместване и шините от слънчогледови стволи са целебното му лекарство.

Кольо успешно лекува дископатии, вследствие на възкачени трети и четвърти прешлени, освобождава притиснати нерви, изправя шипове в началния стадий и всичко онова, свързано с костите и сухожилията.
Вече четири десетилетия Кольо изцелява всякакви травми на дошлите при него. Пациентите му са различни и по възраст, и по пол, и по обществено положение. Мнозина от тях идват след като са обходили болници и поликлиники, след като дълго време са размахвали патерици.
Понякога даровитият чикакчия

коригира дори дипломирани лекари,

намерили при него облекчение. Цял живот ще го помни Руси Иванов от Димитровград. Близо четири години обикалял той болници и поликлиники, заради схваналата го като в менгеме дископатия. Превърнал се в жив труп и когато в главата му щукнала грозната мисъл да сложи край на мъките си, някой му разказал за Кольо Пеев. И още на третия сеанс Кольо го подканил и той се изправил на крака.
А бившата кметица на Ямбол Николина Хаджигеоргиева след поредния сеанс му рекла:
- Ти да не си извънземен? Нито ме натиска, нито ме опъва, а болката отшумя и ме изправи...
Заради подобен случай д-р Маркова от Сливенската окръжна болница не се свени да го препоръчва, като изкусен ортопед - самоук. Не случайно мълвата за чудодейните ръце на Кольо Пеев стига и до прочутия ортопед проф. Димитър Шойлев.
- Бих се срещнал с този човек - споделил той пред футболист, чийто менискус Кольо Пеев оправил.
Преди години някому беше хрумнала идиотската мисъл да се забранят изявите на народните или както сега ги нарича алтернативните лечители, обявявайки ги за шарлатани и печалбари. И баща му, и Кольо са изпитали заплахите и обидите на такива властници. С болка отказвали помощта си на хората, защото ги заплашвали глоби и преследвания. Ала имало и ръководители, които вярвали в тяхната самобитна дарба и ги закриляли.
- И баща ми, и аз

не сме мислили да печелим.

Умението да лекуваме е природен усет, спонтанно почувствано. Някои казват, че е дарба божия, кой знае от кой прадядо наследена... С ей тези ръце реално помагам на нуждаещите се хора. Щом усетя болката им, преценявам дали е според моите възможности да я излекувам или ги насочвам към поликлиниката. Колкото до възнаграждението, казвам открито - ако си почувствал облекчение, дай колкото можеш, ако нямаш пари или полза, му пожелавам здраве и добрини!... Аз не врачувам, не бая, муски не правя, а пипам с ръце - открито и почтено..."
И сега не минава ден, в който на улица "Иван Станев" 50 в градчето Шивачево, западно от Сливен, да не спре кола или да не дойде някой за помощ от чародея, от чикакчията Кольо Пеев. Ето човекът, който заслужено може да се гордее с уважението и признателността на стотици хора, които държат оздравяването си на изкусните му ръце.

*чикакчия и чикъкчия (от турски) - народен лекар, който намества изкълчени и счупени кости (Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХIХ и ХХ век", издателска къща ЕМАС, 1998 г.

11.11.2006