Шахмат

Незабравимите уроци на маестрото

Д-р Николай Минев пръв показа на света как се побеждават колоси

ПЕТКО ПЕТКОВ

Една арабска поговорка казва, че времето тече по-бързо от мисълта. Сигурно е така, защото аз например никак не мога да приема факта, че знаменитият български шахматист, международният майстор д-р Николай Минев, прекрачи 75-те години.
Но е истина. На 8 ноември маестрото отпразнува в далечен Сиатъл прекрасния си юбилей. И разбира се, получи безброй поздравления от много страни. Защото д-р Минев е знаково име в нашата и в световната история на играта.
За разлика от всички други филми, кинолентата на живота никога не доскучава. Можеш мислено да си я връщаш назад безброй пъти. Смисълът на това ретро съзерцание е особен. Покрай до болка познатите образи и събития, всеки път се появява и някакво ново видение - връзката между днешния ден и предходниците му. Пак трябва да спомена за т. нар. "ретрограден анализ" в шахмата, който сякаш по айнщайновски събира минало, настояще и бъдеще в едно цяло.
И в най вълнуващата биография има стандартни дати, цифри и факти. Ограничавам ги максимално в случая. Николай е роден на 8 ноември 1931 г. в Русе, едва на 16 години е градски първенец, пак през 1947 г. дебютира в републиканското първенство. През 1949 г. постъпва студент в Медицинска академия. Има 22 участия в републикански финали. През 1953 г. за пръв път става национален шампион, печели титлата и през 1965 и 1966 г.
В олимпиади участва 6 пъти като състезател и многократно като анализатор и треньор. Автор на много книги, изтъкнат български шахматен журналист. Но, колкото и да ви е чудно, Николай никога не е бил професионален играч на заплата!
На това място е неизбежно възклицанието: русенската школа е велика работа - нали и кумирът Веселин Топалов е нейно чедо! Вярно е, само че трябва да споменем още имена: Здравко Милев, Атанас Коларов, Камен Писков, Руско Филчев. Тези хора - съвременници, приятели и съмишленици на д-р Минев, са зидарите на шахмата в дунавската ни столица.
В живота на всеки човек има един пръв, незабравим момент на върхова изява. Става дума за мига, в който си дебютирал на житейската сцена, изиграл си по най-добър начин ролята си и като награда си получил аплодисментите на публиката.
Какво би струвало, наистина, житието ни без този пръв успех? Всеки по своему го помни и къта в сърцето си. Макар че е ясно: не може да има уравниловка между хората според височината на подиума и класата на изпълнението.

Родното оръжие - като шахматна атомна бомба

През 1954 г. в Амстердам България участвува за пръв път в следвоенна олимпиада по шахмат. Единадесетият турнир на нациите събира в старинния холандски град цвета на световния шахмат. Отборите фаворити не са един и два: СССР, Югославия, Унгария, Аржентина, Чехословакия, ФРГ, Холандия, Англия. Всички са пристигнали с най-добрите си играчи.
Преди старта никой не смее да причисли България към тази звездна компания. Страната ни (по реда на дъските) е представена от Николай Минев, Олег Нейкирх, Здравко Милев, Александър Цветков, Милко Бобоцов и Радко Бобеков.
С изключение на Нейкирх и Цветков всички останали са студенти - членове на тогавашния столичен "Академик". Всеки си има някакви успехи в предишни турнири. Д-р Минев е даже шампион на България. Но този актив изглежда много скромничък, когато се намираш в подножието на шахматния Олимп.
За всеобща изненада България предсрочно преодолява полуфиналната фаза на турнира и заема място сред 12-те олимпийски финалисти. Първото огромно изпитание идва още във II финален кръг - среща с унгарците.
Съперниците са, направо казано, страховити. Предвожда ги знаменитият гросмайстор Ласло Сабо - един от най-силните играчи в света. На всичко отгоре жребият му е подарил белите фигури срещу нашия лидер д-р Николай Минев.
Сабо - д-р Минев: 1.е4 е5 2.Кf3 Кс6 3.Оb5 f5 4.Кс3. Дотук унгарецът играе светкавично, но го чака много горчива изненада: 4...Кd4?!

ДИАГРАМА 1

На диаграма 1 виждате позицията, в която българският капан е вече щракнал. Ето коментара на самия Минев, публикуван два месеца след партията в сп. "Шахматна мисъл": "Интересното продължение, въведено у нас от майстора Стефан Мечкаров, имаше това преимущество, че беше съвършено непознато на унгарския гросмайстор..."
5.Оа4 с6 6.0-0 d6 6.exf5 Oxf5 7.Kxd4 exd4 8.Te1+ Цd7

ДИАГРАМА 2

Положението на диаграма 2 е доста сложно и неясно. Огромният опит и блестящата интуиция на Сабо са пословични. Но тези оръжия в случая просто прегряват и са способни да произведат само още няколко точни изстрела: 10.Дf3 Кh6 11.d3 dxc3 12.Oxh6 g6!13.Oxf8 cxb2 14.Tab1 Txf8 15.Txb2 Дc7

ДИАГРАМА 3

На диаграма 3 е изобразена критичната позиция. Тук белите са длъжни да играят 16.Теb1. И да влязат в джунглата от варианти - едни със завършек реми, други - с неясни оценки.
Но както често се случва, станалият жертва на изненадата не издържа на огромното напрежение, допуска фатална грешка и загива: 16.d4? Tae8 17.Teb1 b5 18.d5 Oxc2 19.Дh3+ Of5 20.Дxh7+ Te7 21.dxc6+ Цe8 22.Дh6 Оxb1 23.Txb1 bxa4 24.Дxg6+ Цd8 25.h4 Tfe8 26.Дf6 Дxc6 27.h5 Цc7 28.Дa1 Tg8 29.g3 Цd7 30.Дd4 Цc8 31.h6 Tge8 32.Дb4 Tb7 33.Дg4+ Дd7 34.Дc4+ Цb8 35.Td1 Дe6 36.Дf4 Дe5 37.Дxa4 Th8 38.Дh4 Дe6 39.h7 Tbxh7. Сабо губи поради цайтнот, но позицията му е напълно безнадеждна.
В теоретичен аспект тази партия е като визитна картичка на ХI олимпиада. И започва да обикаля планетата. Вариантът след 4...Кd4 е наречен "български". Това е първото световно признание на нашенския откривателски принос в древната игра.

Само българите чуват гласа на Алехин

Ходът 4...Кd4 разбира се не може да се нарече чудо. Той даже е твърде стар - среща се още в партията Боголюбов - Рети (1919). Но после продължението е напълно забравено.
Единствено гениалният Александър Алехин през 1920 г. призовава да се обърне особено внимание на причудливия черен конски скок. Защото най-важното е, какво всъщност може да се случи след него.
Ала никой не възприема препоръката. С изключение на напълно неизвестните в широкия свят, но извънредно талантливи, работливи и любознателни български шахмайстори Венцеслав Мечкаров и Руско Филчев. Анализите им започват далеч преди 1954 г. Пишат статии, изпробват идеята в собствени партии. По-късно в изследванията се включва най-активно и Минев. Такава е предисторията на първата българска победа срещу гросмайстор.
Успехът на Николай Минев срещу Сабо е знаков и в същото време незаменим урок за младите ни национални играчи. Маестрото показва как трябва да се побеждават колосите. То се знае, че са нужни талант, упоритост, безкомпромисност. Но това не е достатъчно. Нужно е още да изненадаш светилото с нови, невиждани варианти, които дълго си търсил, шлифовал и кътал в домашната си лаборатория.
В Амстердам маестрото играе и друга незабравима партия - срещу световния шампион Михаил Ботвиник. Маратонът от 91 хода донася успех на шахматния крал, но в ендшпила за пръв път се демонстрират невиждани идеи с изключителна стойност. Съавтор на партията еталон е, разбира се, Николай Минев - той също демонстрира методи на защита, които ще намерят място във всеки учебник. С 6 от 13 точки на първа дъска Минев извършва в Амстердам истински спортен подвиг.
След повече от половин век в Сан луис (2005) и Елиста (2006) блестящият български теоретичен щаб на Веселин Топалов демонстрира точно това, с което Николай Минев за пръв път възхити света - всепобеждаващата сила на нашето, българското откритие.
Имах щастието да работя няколко години заедно с д-р Минев. Бяхме зам. главни редактори на сп. "Шахматна мисъл", издание на "библията" за запалянкото - вестник "Народен спорт". Откровено казано, правеше ми удоволствие да наблюдавам Николай в момент на творческа дейност. Говоря за събития преди четвърт век, а и сега Минев е пред очите ми. Премества фигурите по таблото бавно и с олимпийско спокойствие. Отпива малки глътки от неизменното кафе, дръпва дим от също неизбежната в такива мигове цигара. Отвреме-навреме записва нещо или прелиства някаква книга.
Убеден съм, че за него професионалният труд е въздигнат до ранга на ритуал. Малцина са хората, за които мога да кажа същото. Затова никак не е чудно, че Николай е автор на уникални книги и статии, които са все тъй актуални и значими в наши дни.

Автор на концерти
за топ и оркестър

През 1986 г., когато бях гост в Тблиси на прочутия гросмайстор етюдист Гиа Надарейшвили, той ми показа книгата "Еднотоповни ендшпили" от д-р Николай Минев и рече: "Тази необикновена книга аз много често я използвам. В света няма друг познавач на ендшпила, който може да напише нещо подобно."

ДИАГРАМА 4

На диаграма 4 виждате етюд и от самия д-р Минев. Вероятно не всички знаят, че знаменитият доктор е автор на забележителни произведения - етюди, всеки от които бихме могли да наречем "концерт за топ и оркестър".
В конкретния опус ("Шахматна мисъл", 1974 г., първа награда) любимите ендшпилни фигури на маестрото пак творят чудеса: 1.Td1! Td3! 2.Txf8+ Цxf8 3.Txd3 Oe4+ 4.Цph6 Oc6 5.Td8+ Oe8 6.Td4 Kb3 7.Tg4 Kc5 8.Tg8+ Цxg8 пат.

ДИАГРАМА 5

В заключение едно много приятно предизвикателство и към вашата фантазия, драги читатели. В етюда на диаграма 5, публикуван от д-р Минев също през 1974 г., белите са на ход и печелят.
Големите творци само физически чувстват тежестта на годините. Духът на истинския откривател е вечно млад. Пожелавам на Николай Минев здраве, бодрост и още много нови опуси, уроци за днешното и за идните поколения!

11.11.2006