Петолиния
Истинското призвание
Проф. Мати Пинкас на 85 години мъдро и умело е прескочила лошите ефекти на своята "красива възраст"
Проф.
Мати Пинкас
Проф. Мати Пинкас е от генерацията, изградила престижа и популярността на Софийската
опера в десетилетията след Втората световна война. Родена е в София, от 16-годишна
започва да мечтае за пеене и музика. След гимназията постъпва в Музикалната
академия, която обаче ще завърши едва през 1946 г. Започва войната, започва
и преследването на евреите... Девойката се включва с целия плам на младата си
душа в антифашисткото движение. От 20 февруари 1943 г. се налага да премине
в нелегалност, а на 10 май с.г. е осъдена на смърт чрез разстрел - задочно,
от военно-полеви съд. Започва много тежък период, в който силата на младостта,
убедеността в идеите и вярата, че ще дойдат добри дни поддържат духа й. Идва
Девети септември и миналото вече е само кошмарно време, в което обаче се е формирал
един зрял човек с волеви характер, целенасочен, овладян, умеещ да цени доброто
и човечността - все качества, с които съм я запомнила.
Кариерата й започва през 1947 г., в ансамбъла на МВР. От 1950-а е стажантка,
а от 1951-а редовна артистка в Софийската опера - до 1975 г. Тук дарованието
й разцъфтява и тя участва активно в репертоара, призната за изключително музикална
и артистична певица, един от стълбовете на театъра. Няколко десетки са сопрановите
партии от класическия, руския и съвременния репертоар, които е изпяла и изиграла
у нас и зад граница. През 1975 г., спечелила конкурс за доцент по оперно пеене,
(след няколко години вече е и професор), тя избира Музикалната академия като
основно място за работа. Но изявите й в Софийската опера не секват до 1981 г.
Междувременно се изявява и като великолепна камерна певица. През 1989 г. се
пенсионира, но не прекъсва дейността си в академията до 1995-а. Тогава получава
покана за педагожка в Испания, където остава цели 11 години - в Каталуния.
Наред с артистичните си ангажименти, Мати Пинкас повече от 4 десетилетия раздава
енергията си и за обществени дела. Още през 60-те години създава контакти в
Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург), благодарение на които започва неколкогодишна
серия от гастроли на певци от България, организирането на цели "руски сезони"
включително и осъществяване на първата постановка на българска оперна творба
в Белгия. Дълги години е член на бюрото на СМДБ и завежда сектора "Музикално-сценични
изкуства". И пак Мати Пинкас организира в продължение на 10 години международни
летни курсове за постановка на гласа и интерпретаторско майсторство във Варна,
София, Широка Лъка и в Смолян, на които присъстват и участват певци и педагози
от цяла Европа и Америка.
През това лято проф. М. Пинкас имаше майсторски класове, включени в програмата
на фестивала "Софийски музикални седмици". Неотдавна проведе при огромен
интерес от страна на студенти и преподаватели открити уроци в Националната музикална
академия.
Носителка е на званието "народна артистка", на Златната лира на СМДБ,
на ордени и медали. През 2001 г. става доктор хонорис кауза на НМА "П.
Владигеров". Поводът за това интервю е юбилейната 85-годишнина на проф.
Пинкас.
- От много години не пеете, а и доста време измина, откакто напуснахте България.
Навярно има млади музиканти, които не ви знаят, възможно е дори и да не са чували
името ви. Не мислите ли, че за българина стана характерно да не се интересува
от миналото си, че започнахме да съществуваме някак само в настоящето - при
това с убедеността, че миналото не ни е нужно, а пък бъдещето? - Е, то само
ще си покаже...
- Връщам се в София всяка година, но все е за малко и времето стига само, за
да се срещна с близките си и с някои мои ученици. Вече забелязах известно пренебрежение/незнание
към това, което е било "някога". Бях доста учудена, когато осъзнах,
след един разговор по повод майсторския ми клас в Софийските музикални седмици,
че се налага да обяснявам каква съм била и какво съм постигнала. Очевидно, забравят
ни, нашето поколение. Малко по малко... Някъде традицията се прекъсва, а и няма
достатъчно информация за постиженията на културата ни по принцип. Какво остава
- за тези от миналото. Това е много вредно за цялата ни култура. Нишката, тръгнала
от миналото, не трябва да се скъсва - това е животът ни.
- Как оценявате тези 11 години в Испания?
- През тези години работих в музикалната академия в Сабадел и 5 години бях педагожка
в операта "Сабадел Барселона". Това е състав на асоциацията "Приятели
на операта", изградена от самата опера. Всеки сезон се поставят 3 оперни
заглавия, 1 сарсуела - типичен испански жанр, родеещ се с оперетата, прави се
и едно концертно изпълнение на опера. Наричат я още "Опера-Каталуния",
защото изнася спектакли както в Барселона, така и в цяла Каталуния - това е
втората опера в областта след Гран театро дел Лисео. Директорката на "Сабадел-Барселона"
беше у нас - като член на журито на международния конкурс "Борис Христов".
От музикалната академия на Сабадел поеха кариерата си и се изградиха като качествени
певци много мои ученици.
- Знам колко много направихте за редица испански певци, колко ви ценят. Ще споменете
ли някои имена, които се вписват в днешния ден на испанския оперен театър или
пеят в други страни?
- Алекс Висенс - тенор, чиято кариера тръгна от конкурса на името на професор
Цветана Дякович в София, вече пее из цяла Испания, в Италия и в големи немски
театри. Сесилия Валос - колоратурен сопран, която има отлични изяви в Чехия,
Беатрис Маркони е известна в Испания и в Куба и т.н
- Къде сте правили още майсторски класове?
- Извън многобройните ми изяви в България и в Испания, още и в Япония. Някога
тук, в академията, при мен да учат идваха много японци. Отлична кариера има
например Ясуши Накамура - баритон, който освен известен изпълнител вече е и
авторитетен преподавател по пеене.
- А най-прочутите ви ученици са...
- Сопраното Дарина Такова, мецосопраното Мариана Пенчева, които имат внушителна
кариера, канят ги в най-големите оперни театри по света, имат висок престиж,
също Мариана Карпатова - в САЩ, Юлия Миланова - в Швейцария, Елена Филипова
- камерзенгерин в Германия, и т.н.
- Тази година останахте по-дълго в родината. Правихте и майсторски класове.
Какви са впечатленията ви от нашите млади певци?
- От април съм в България, а скоро заминавам за Англия, където е семейството
на дъщеря ми Клара Армандова и моят великолепен внук Тобиас. Междувременно тук
направих майсторски клас в рамките на СМС. Дойдоха и четирима испанци, след
завършването имаше концерт на участниците. През октомври пък имах три открити
урока в Националната музикална академия. Още през май присъствах на продукциите
на Мила Дюлгерова - някога моя студентка и асистентка, днес професор, и на доцент
Нико Исаков, който завърши класа на забележителния певец Сабин Марков, също
от моята школа. Все още смятам, че нашата музикална академия е на по-високо
равнище от испанските. Затова испанците идват тук. Впрочем, всичките ми испанци
пеят на български език - песни, арии.
- Споменавате като ваши наследници в педагогията все личности от нашия оперен
свят. И Мила Дюлгерова беше солистка на Плевенската опера, и Сабин Марков бе
едно от явленията на българската и международната оперна сцена, и Нико Исаков
днес е измежду плеядата великолепни оперни певци... Мислите ли, че е правило
певците да стават педагози?
- Не само правило, но и дълбоко мое убеждение. Смятам, че е и на всички, които
имат отношение към вокалното изпълнителство. Не можеш да преподаваш пеене, ако
не си го практикувал. Това си е традиция у нас още от самото начало, когато
първите ни певци - Драгомир Казаков, Пенка Тороманова, Иван Вульпе, Петър Райчев,
Христина Морфова и още много,
преподават/участват в изграждането на млади певци.
- Всъщност това правихте и вие повече от две десетилетия. Мисля, че особено
интересни бяха вашите "лекции" по камерно пеене през 70-те години,
когато поднасяхте незабравими вечери с музиката на Де Файя, Равел, Прокофиев,
Пуленк и т.н.
- Разбира се, че създаването на един певец трябва да е многостранно. Той трябва
да развива не само гласа, но и интелекта си, да се стреми към опознаване на
стиловете и постиженията на нашето изкуство през вековете. Трябва да се приучи
от най-ранни години да слуша много и различна музика, включително и съвременна.
Днес певецът не може да се ограничи само върху класиката. Трябва да изпълнява
поне Бритън, Прокофиев и Шостакович. И да не се пренебрегва българското музикално
вокално творчество.
- И някои по-интимни въпроси - тежък процес ли е стареенето на артиста?
- Много е важно да знае да старее. Затова трябва от млади години да се готви
достойно да посрещне старостта. Трябва да усети точния момент и за слизане от
сцената, а не да се опитва да се задържи дори с цената на разочарованието на
публиката. Който има търпение и дарба - да преподава опита си.
- Незабравимо преживяване по време на кариерата ви? Впрочем, сигурно имате много..
- Първото, което се сещам е от едно турне в Италия, около 80-те години на миналия
век. Бях с Българския камерен оркестър на Дина Шнайдерман и Емил Камиларов.
Участвах с изпълнение на "Грозното патенце" от Прокофиев, в оригинал.
Пях в оперния театър на Бари - много красив, с чудни орнаменти и акустика. Изпитах
естетическо удовлетворение, но на връщане, във влака от Бари за Рим се разболях
лошо. А на другата вечер имахме благотворителен концерт в посолството в Рим.
Бях много изстинала, а трябваше да пея Моцарт. Излязох на сцената притеснена
- нямаше как да откажа такъв концерт! - и гледах само как да изкарам звук от
болното си гърло. Като свърших веднага се навлякох, наметнах се с кепа си и
взех един горещ чай, който пиех свита в ъгъл от залата на посолството, където
беше приемът. Изведнъж виждам, че към мен величествено се е запътила Елена Николай.
Знаех я отлично, защото беше гостувала в София в "Трубадур", спектакъл,
в който аз пях Инес. Казва ми: "Като ви слушах и на мен така ми се прищя
да викна, да запея с пълен глас". Обяснявам й че съм болна, а тя отсече:
"Не си личеше!". Ето, това бе велик момент от живота ми. Да ми го
каже Елена Николай - светило, звезда в света на операта.
- Как се чувствате сега?
- Най-щастлива съм, когато работя. Връзката ми с младите хора ми влива сили,
енергия, дава ми идеи. И се боря със старостта. Борческото у мен не е угаснало.
Преди време на входа на кооперацията ни двама млади ме нападнаха, за да ми вземат
чантата, ама аз не им се дадох. Борих се с тях, виках, те ме удряха, аз отвръщах,
както мога, докато се притекоха на помощ съседи. Е, доста се разстроих. Но не
се предадох!
Възхищавам се от тази нейна сила, от уравновесеността и от спокойния тон, с
който говори. Времето,което измина,откакто се познаваме е... цели 35 години,
а тя е все така миловидна, усмихната, ведра в общуването. Не, че годините не
са оставили своите следи, но Мати наистина мъдро и умело е прескочила лошите
ефекти на своята "красива възраст". Наблюдавам я изпитателно - все
такава си е, с лице, озарено от меката светлина в просторния артистично подреден
хол, внимателна, блага, мека жена. А всъщност - корав човек. Излъчваща мъдрост
и знание личност. Със своя пътека в българската музикална култура.
14.11.2006
Мнения по темата: