Памет

Битката при Ипър

Белгийският град е място на три от най-големите сблъсъци през Първата световна война

В 11 часа, в 11-ия ден, в 11-ия месец през 1918 година оръжията замлъкват и настъпва краят на Първата световна война. На този ден преди 88 години е подписано Компиенското примирие, с което са прекратени военните действия. Миналата седмица с тържествени ритуали във Франция, Великобритания, Австралия, Канада, Нова Зеландия и много други страни бе почетена паметта на милионите загинали в този кървав световен конфликт от началото на миналия век.

Жертви на газова атака

...Всяка вечер в осем часа градът отдава почит на четвърт милион британски войници, които се сражават и умират тук. По стените на портата Менен са изписани имената на 55 000 войници, чийто тела не са намерени и са останали без гроб. Кои са тези мъже и как точно са загинали? За тях се знае много малко, но след повече от осемдесет години в полето край Ипър е намерено ново доказателство, което разкрива случилото се и разказва историята на битка, забравена от всички.

Моменти от тържественото отбелязване на годишнината във Франция и Великобритания

През последните няколко години "копачите", любителска група от археолози, се интересуват от място, близо до канала край село Бузинге. Те откриват муниции, където и да копаят. Намират гилзи от артилерийски снаряди до изоставена английска пушка. Тук намират празни гилзи, от което личи, че се е водела ожесточена битка. В калта се появява и атрибут от бойното поле – кълбо бодлива тел. Няколко стъпки по-дълбоко са открити дъсчени настилки. Очевидно това е бил подът на окопи от Първата световна война. Конструкцията, която поддържа пода и стените на окопите, е оцеляла в почвите на южна Фландрия. Оказва се, че „копачите” са открили най-запазената система от окопи от Първата световна война. Но какво е станало в Бузинге? Историците на групата се насочват към архива от военни карти от Първата световна война.
Английска карта показва, че мястото, на което копаят, се намира точно над британско-немските фронтови линии, място на ожесточени бойни действия. Те разкопават едно от малко известните “полета на смъртта” от Първата световна война. Предните линии са много близо една до друга. Това е ничия земя от няколко метра. В края на 1914 година немската армия и съюзническите сили се окопават в протежението на линия от 700 км, простираща се от белгийския бряг до границата с Швейцария. Ипър е последната част от Белгия, която не е паднала в ръцете на немците. Тук съюзническите сили навлизат, за да предпазят града. Бузинге се намира в северния край на тази издатина.
На 22 септември 1915 година немските войски престъпват конвенцията от Хага, която забранява употребата на химически оръжия. В пет часа следобед те разпръскват смъртоносен облак от хлор* и задушават френските и алжирските войски при настъплението им. Само за часове немците преместват фронтовата линия с три километра, преди да им заповядат да копаят край Бузинге. И двете армии остават на мястото си цели две години, докато британците настъпват през 1917 година край Пашендейл.
Само на три стъпки под зелената трева любителите археолози откриват мрежа от окопи, които са изчезнали напълно преди повече от осемдесет години. Откриването на тези окопи разкрива подробности за немските предни линии край Бузинге. Други немски окопи на тази територия няма.
Благодарение на окопите "копачите" научават неща за живота на войниците. Тук те намират тенджери, в британските – английско-френски речник, гребен, джобен часовник. Всякакви продукти, изпратени от вкъщи, които да направят живота по-поносим. Откриват лични вещи, например лулата на войник и венчалната халка на немски войник.
През Първата световна война окопите се наводнявали и било невъзможно да се запазят сухи. Почти век по-късно отводняването на землянката е мъчителна задача, за която трябва време. Въпреки годините структурата е в много добро състояние. Зад фронтовата линия и дълбоко под земята землянката е предлагала временно убежище за войници и офицери. Тук било по-тихо и сухо, отколкото в окопите, но животът под земята сигурно също е имал ужасни страни.
„Копачите” търсят няколко дни в калта и откриват поредните неизползвани муниции. Освен тях намират ремъци за носилки, свещи и печки за въглища, както и други неща от ежедневието на войниците, както и две празни кутии. Кутиите съдържали детонатори за особено смъртоносно британско оръжие – газохвъргачката “Ливенс”. Археолозите разбират, че и двете страни са използвали отровен газ през войната, но когато немците го използват за първи път през 1915 година, съюзниците са напълно неподготвени. Десетина дни след първата газова атака те измислят елементарна защита. „Копачите” откриват няколко маски в Бузинге. Те са използвани само няколко месеца през войната. Маските са се разпаднали, но снарядите, съдържащи газ, са все още невредими.
Войниците се страхували от газови атаки, но най-голямата заплаха за тях бил артилерийският обстрел. Артилерията всявала ужас, а влагата и вонята в окопите подкопавали морала. „Копачите” правят неочаквано и шокиращо откритие – множество тела на войници, лежащи там, където са загинали. Те са в ничията земя между двете страни.
Мъжете често излизали от окопите, за да патрулират, или на групи да ремонтират преградата от бодлива тел. Шансовете да загинеш там били много по-големи, отколкото в окопите, защото нямали никакво прикритие освен да залегнат в дупка от снаряд. Когато войникът загине при такива обстоятелства, тялото му често се загубва, защото обстрелът продължава след това и рискът за другарите му е прекалено голям. Никой не отива да го прибере, снарядите падат, изхвърлят пръст във въздуха и погребват тялото му.
Не е трудно да се определи националността на телата, открити в Бузинге, но да се разберат имената на хората е почти невъзможно. От седемдесет британски войници, открити на мястото, никой не е идентифициран.
Предметите, които лежат в близост до телата, може да помогнат в разпознаването на поне един британски войник, загинал на това място. Намерена е обикновена лъжица с щамповани цифри и букви на обратната страна. "Копачите" се надяват, че буквите и цифрите на лъжицата се отнасят до полка или личния номер на самия войник, и предчувствието не ги лъже. Загиналият е ефрейтор Уилям Банфийлд от Хемпширския полк.
На шести юли 1915 година загиналите са около 130. Тези мъже умират в един и същи ден. Няма логично обяснение. Това не е всичко. Открива се, че погребаните тук са само една малка част от загиналите по това време. Според отчетни документи се вижда, че в този ден всички части при Бузинге са изгубили много хора и повечето тела не са намерени. Историята не ни помага да разберем какво е станало край Бузинге в този ден, но историците се вглеждат в документи, които другите са пренебрегнали. Били изминали шест седмици след газовата атака, която изместила фронта обратно до канала на Бузинге. Било време за контраатака. На 6 юли около четири сутринта имало гъста мъгла, коята скривала вражеските окопи от артилерията. Час по-късно мъглата се вдигнала и британците открили преграден огън като подготовка за настъплението си. В шест часа те щурмували немските позиции. На рисунка от военния дневник се вижда, че една от целите е била германският окоп “Фортин-17”, същият окоп, от който се интересуват „копачите”. В атаката е участвал и Уилям Банфийлд. Заедно с друг ефрейтор от Хемпширския полк – Ърнест Каудри. И двамата умират в този ден. Каудри е погребан през един гроб от Банфийлд. Друга жертва е редник Джордж Паркър. Тялото му не е открито до днес, но „копачите” намират неговия бръснач. Капитан Джон Гуен се грижел за ранените на бойното поле. В полковия дневник е описан начинът на смъртта му. “Нашият прекрасен лекар, капитан Джон Гуен дълго време се грижеше за ранен. Веднага след като стана, бе пронизан от куршум на снайперист.” И той е погребан в Талана Фарм. Битката продължава и през следващата нощ. Убити са шестстотин души, а ранените са няколко хиляди. Дни по-късно главнокомандващият британските войски генерал Плумър обявява битката за “невероятно постижение и пълен успех, който ще влезе в историята като най-успешната битка от кампанията”. Но фронтовата линия е напреднала само с трийсет метра и това положение на “пат” продължава още две години. Битката не влиза в историята и след по-малко от деветдесет години вече е забравена.
„Копачите” откриват вещ, която може да послужи за идентификация. Това е малка дървена четка. След като бъде почистена, тя може да разкрие кой е собственикът й, възможно е да има номер на полка. През последните двайсет и пет години във Фландрия е идентифицирано само едно тяло на незнаен британски войник. Ако личните вещи помогнат на „копачите” да открият самоличността му, ще бъде известно името на още един загинал. Те са разочаровани, но по-късно откриват портмоне с монети. Освен указанията за времето на смъртта му, монетите не разкриват нищо за самия войник. Но въпреки че не могат да го идентифицират, археолозите започват да се ориентират как е загинал.
Войникът е умрял с противогаз и не е бил подготвен за бой. При подготовка за атака, или за отбрана при вражеско настъпление, войниците слагали щикове на пушките си. Но щиковете на двамата са в ножниците, те дори не са носили пушките си. Какво са правели, преди да загинат?
Окопът е малка траншея пред фронтовата линия, който служи за наблюдателен пост. Той е лесна цел за артилерията. Тук са експлодирали снаряди, хората са загинали моментално, свличайки се на дъното на окопа. Други снаряди са вдигнали пръст във въздуха и така те са били заровени. Бойното поле ревниво прикрива жертвите и отказва да съобщи имената им.

17.11.2006